Да настигнеш кервана

Вълната, която не може да бъде спряна

Борис Чеширков е съгласен с ДАБ, че правенето на прогнози за бежанските вълни е трудно занимание. За целта той предлага да се погледне назад. "Преди една година бежанците от Сирия бяха 430 хиляди. 2013 г. завършва с повече от 2 млн. и 400 хиляди регистрирани сирийски бежанци. Това е увеличение от 5 пъти", казва Чеширков.

Хуманитарната криза в Сирия има и невиждани финансови измерения. ООН отправи през декември шести пореден призив за събиране на средства, който е най-големият в историята – 6.5 млрд. долара. Продължаването на войната също така означава, че вторичните бежански вълни ще се засилват.

"Практиката показва, че в държавите, където има конфликт, населението първо се настанява в съседните райони с надеждата, че ще се върнат скоро в родните си места. Когато продължава повече от 1 година и няма реална възможност да се върнат по домовете си, тогава се предприемат вторични придвижвания, за да търсят спокойствие за себе си и за семействата си", обяснява прогнозата си за засилването на бежанската вълна Даниел Инджиев. В същото време по-строгият граничен контрол на турско-гръцката сухопътна граница, където бе изградена стена и бяха монтирани термокамери, постепенно го пренасочва към българската граница (към края на 2012 г. близо 90% от незаконните мигранти в ЕС са идвали през Гърция).

Имаме нужда от хора

Основен проблем за ДАБ след първоначалния прилив на хора през лятото на 2013 г. бе намирането на подслон за тях. Спешно бяха разкрити центровете в бившите училища в софийските квартали "Враждебна" и "Военна рампа", след това започна пригодяването и на бившите казарми в Харманли. За момента не се предвижда строеж на нови лагери в страната. За това немалка роля имат жителите на Телиш, които с активни протести и заплахи за блокади на пътища отказаха да приемат бежанци в бившите казарми край селото. Вместо това капацитетът на лагера в Харманли трябва да бъде увеличен до 4000 души, където да бъде изградена и цялата инфраструктура по регистрация и обработка на молбите за убежище. Така общият брой на легла в страната трябва да достигне около  6500, или увеличение с 2500 спрямо сегашните. По статистика на ДАБ съществуващите лагери са препълнени 112% от вече намиращите се в страната хора.

Така вероятно деликатният въпрос за нови лагери ще бъде повдигнат едва когато нуждата от тях стане неизбежна. Вероятно е и да се разчита на друго - че докато дойдат новите бежанци, старите вече ще са напуснали лагерите, след като преминат процедурата за даване на убежище.

Специфичният характер на този процес изисква добре обучени кадри. Става дума за разпитване в най-големи подробности за бягството на всеки отделен човек, което предполага задаването на правилните въпроси и добро познаване на местата, откъдето идват хората, за да се докаже, че наистина животът му е застрашен. В допълнение на това преводачи определят по диалекта дали кандидатът наистина е оттам, откъдето казва. В България такива специалисти почти липсват. Дори и наемането на нови хора не е окончателно решение, защото след това трябва натрупване на поне година опит, за да може един интервюиращ да работи самостоятелно. "Процесът изисква време, добре обучен персонал и технически средства", обобщава Инджиев. "През септември, октомври и ноември (на 2013 г.) са регистрирани по 1000 души, а преди толкова са обработвани на година", допълва той.

Бежанската криза в България довежда и до прецедент за Европейския съюз. Агенцията на ООН за бежанците за пръв път започва да изпълнява оперативни дейности подобно на клоновете си в Африка. "Това означава, че към традиционната роля на застъпници, само в качеството на наблюдатели и съветници, вече има и едно допълнение – даване на материална помощ, макар и временно. В лагера в Харманли се предоставя по едно топло ядене на ден", казва Чеширков. Храната се кара всеки ден от село Цалапица, близо до Пловдив, и включва бързо хранене – дюнери, фалафели, пици и супа. След това самите бежанци се заемат с раздаването й, като твърдят, че стига за всички.

Сандвичите са част от извънредната програма на ООН, задействана в България след посещението през ноември на върховния комисар за бежанците Антонио Гутериш. В рамките й действа и обучителен модул за българските служители, които са подпомагани от 12 души, командировани в офиса на ВКБООН в София. "Има специалисти в т.нар. camp management – как най-ефективно се управляват бежанските лагери", казва Чеширков.

Обучителна помощ идва и от Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (ЕСПОУ). Експертите й обучават новонаетите служители на ДАБ. Те също предлагат и експертиза как се усвояват европейски фондове по програмата SOLID, предназначена да споделя финансовата тежест в подобни случаи. "Подписаният оперативен план, чрез който ЕСПОУ ще подпомага България, е до края на септември 2014 г.", казва за "Капитал" Жан-Пиер Шембри, говорител на службата.

Да си бъдем полезни

Вероятно много от кандидатствалите ще получат убежище. "Значително се увеличава броят на (дошлите) жени и деца. В миналото по-голямата част от хората бяха мъже. Сега действително има хора, които се нуждаят от закрила, защото много трудно се взима решението да вземеш пеленачета и незаконно да пресичаш държавна граница. Без причина това не се прави", казва Даниел Инджиев от ДАБ.

След като получат официален статут, бежанците трябва да напуснат лагерите в срок до 15 дни. Това обаче често е проблем. Имащите средства понякога не могат да намерят собственици на квартири, които биха им ги дали под наем, дори и да предлагат по-висок от средния за пазара наем. Други хора просто нямат пари.

В рамките на националната програма за интеграция на бежанците има възможност на участващите да се предоставят средства за наем на жилище за 6 месеца, но при условие че учат български и посещават курс по занаят. Действието й обаче изтече в края на 2013 г., а новата програма се очаква да бъде готова през януари.

В рамките й ще бъде предложено обучение по български език и различни професии. "Много важно е да се работи за успешната интеграция на хората. За да може на тези, на които България е дала убежище, да им се подаде ръка, за да стъпят здраво на земята, да започнат да учат български език, да работят и да бъдат полезни за България", казва Борис Чеширков от ВКБООН.

2014 г. може да бъде и годината, в която общините и местното самоуправление ще започнат да играят по-важна роля в интеграцията на бежанците. Според подготвяната програма "те ще могат да кандидатстват и получават средства от държавата за изграждане на жилища за настаняване. От една страна, хората има къде да живеят, а от друга, се помага икономически на общините", казва Инджиев. Така се постигат две цели - от една страна, се засилва икономическата активност в регионите, а от друга, се предотвратява капсулацията на бежанците в големите градове.

Един от основните проблеми на старата интеграционна програма обаче бе малкият й капацитет – едва по 60 души на година. Недостатъчната й гъвкавост – задължение да се ходи от 9 до 5 на уроци по български (при условие че младите хора имат възможност да работят по това време) и неактуалният за пазара на труда набор от занаяти (фризьори и шивачи) – я правеха неефективна. Засега не се разкриват подробности за обема или вида професии в новата програма. Заслужава си да бъде отбелязано, че през 2013  г. над 2000 души са получили вече статут (документите на общо 9353 души, не само сирийци, се обработват), което би трябвало да означава, че за тях трябва да има място в програмата.

Като спасителна сламка за държавата остава фактът, че почти никой от бежанците не иска да остане в България. За Нова година някои от тях си пожелаха две неща – по-бързо да получат статут и да се махнат оттук. Почти всички, с които "Капитал" редовно разговаря, искат да отидат към Западна Европа, където имат роднини или разчитат на по-гостоприемна социална система. Това обаче не е толкова лесно, защото всяка държава има собствен визов режим, с който кандидатите за пътуване ще трябва да се съобразят. Получаването на заветния пътен документ отнема време, а може и никога да не се случи. Затова, поне засега, бежанците остават заклещени в България.