7 причини новата Европейска комисия да е по-различна
И защо мястото на Кристалина Георгиева е особено важно в нея
Весела Чернева
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Пет бивши премиери (без да се брои председателят), двама бивши външни министри и силен водач. Комисията "Юнкер", която ще управлява Европа в следващите пет години, изглежда впечатляващо. За България е важно, че на ключова позиция в нея е Кристалина Георгиева, която е де факто финансов и административен министър на новото европейско правителство. Но какво значи тази комисия за Европа? И ще бъде ли по-различно, отколкото беше досега? Отговорът е да. Ето седем причини защо.
1. Промяна в структурата.
Комисията "Юнкер" е много по-хоризонтална от тази на Барозу, която беше силно йерархична. Шестимата вицепрезиденти ще отговарят за най-важните политики на Европейския съюз и ще "надзирават" останалите комисари. Дори Върховният представител по външната политика (ВП) няма да има изявена собствена роля, а ще дели ресора си с комисаря за политиката на съседство, за развитие, за хуманитарна помощ и за търговия. (Дребен, но важен детайл тук е, че ВП ще трябва отново да се пренесе в сградата на Комисията, като по този начин Службата за външна дейност става инструмент на цялата комисия, а не само на ВП.) Затова функцията на Кристалина Георгиева ще е особено важна: заедно с холандеца Франц Тимерманс тя ще осигурява вътрешната стабилност в една структура, която ще се състои от "клъстъри", или групи от комисари.
2. Опит за извоюване на независимост от Съвета
В новата Европейска комисия има голям брой бивши премиери и други високопоставени в собствените си страни политици – общо 18 бивши членове на правителства, което я прави по-трудно управляема и по-податлива на окопни войни. Юнкер и вицепрезидентите ще бъдат крайните арбитри при спорове. Големият брой политически фигури ще направи комисията "Юнкер" също и по-политическа и по-малко експертно-технократска. Възможно е това да я предпази по-ефективно от влиянието и властта на Европейския съвет (където заседават страните-членки), който силно доминира над останалите институции, особено след началото на финансовата криза.
3. Намаляване на негативите от големия брой комисари
Ако новата "клъстърна" структура на комисия заработи добре, тя ще намали негативите от наличието на твърде големия брой комисари, от които страдаше комисията "Барозу". През май 2013 г., непосредствено преди приемането на 28-мата страна-членка Хърватия, всички страни от ЕС решиха единодушно да не прилагат разпоредбата от Лисабонския договор, която предвиждаше намаляване на броя на комисарите до две трети. Така комисията "Барозу" трябваше да функционира с 26 комисари (плюс Председател и Върховен представител) и също толкова различни, почти произволно избрани ресори за тези хора.
4. Промяна на политиките
Втората комисия "Барозу" премина изцяло под знака на финансовата криза и икономическите последици за страните длъжници. Екипът на Жан-Клод Юнкер ще продължи, разбира се, да работи за повече растеж и работни места в ЕС, но си поставя и други две амбициозни цели – създаването на европейски енергиен съюз и връщането на доверието на европейските граждани в ЕС. Двама от вицепрезидентите – словенката Аленка Братушек и холандецът Тимерманс, са натоварени със съответните теми. Заедно с комисаря по енергетика и климат, а и вероятно подпомагана от съавторите на идеята за енергиен съюз Полша и Франция, Братушек ще трябва да поведе тази критично важна следваща стъпка в интеграцията на Европа.
5. Клиничната смърт на разширяването.
Комисарят от Австрия Йоханес Хан получава ресор, който буквално гласи "Европейска политика на съседство и преговори за разширяване". Тази титла официално оповести нещо, което от месеци е известно в Брюксел – че разширяването е спряно, но и че терминът сам по себе си е станал политически некоректен. Неприязънта към разширяването сред европейските граждани е толкова силна, че дори европейките институции, чието задължение е да работят за разширяване, са принудени да го сложат "на трупчета", поне за известно време. И докато Турция отдавна е разбрала този факт, страните от Западните Балкани вероятно ще преживеят политически сътресения заради отдалечаването на европейската им перспектива. Това е от особено значение за България, която ще трябва да преосмисли политиката си към една Македония, която ще задълбава във все по-вредна посока.
6. Мястото на Централна и Източна Европа
Понятието "нови членки" отдавна е станало обидно за страни като Полша, които смятат, че след 10 години в ЕС и голям икономически и социален напредък трябва да бъдат приемани като равноправни. В комисията "Юнкер" това е на практика факт. Трима от шестимата вицепрезиденти са от "новия" регион – Георгиева, Братушек и латвиецът Домбровскис, като последният ще наблюдава големи ресори като икономически и социални въпроси, работни места, финансова стабилност, вътрешен пазар, предприемачество и регионална политика. Домбровскис не само е бивш министър-председател, но и именно той реформира финансите на Латвия, изваждайки я от финансова криза, която заплашваше да се развие по гръцки сценарий. Ако броим и председателя на Съвета Доналд Туск, страните от ЦИЕ получиха големия пай от новите европейски постове.
7. Германия... и Франция и Великобритания
Великобритания, Франция и Германия са страните, които традиционно влияят най-силно на решенията в ЕС. Затова бяха закономерни и очакванията, че те ще си извоюват големи ресори – изненадващо обаче те не се сбъднаха. Ако се вгледаме внимателно, ще открием, че макар и да нямат вицепрезиденти, големите три са били удовлетворени. Лондон получи онова, което поиска лондонското Сити – финансовите пазари и контрола над европейската финансова политика, така че да гарантира запазването на независимостта на решенията на страните членки в нея. Париж взе икономическата и финансовата политика, предпазвайки по този начин френската икономика от "погерманчване". А шампионът на износа Германия, за която се очакваше да остане търговията, включително и преговорите за новото трансатлантическо търговско споразумение, пожела вместо това дигиталната икономика. Следващата качествена стъпка на интеграция трябва да бъде в европейския дигитален пазар и Германия ще бъде пионер в нея. Също така Берлин държи много второстепенни важни постове - от ръководителя на кабинета на Жан-Клод Юнкер до генералния секретар на Съвета.
Весела Чернева е старши анализатор в Европейския съвет по външна политика и бивш говорител на МВнР
12 коментара
Наблюдаваме на живо формирането на ефективно и работещо правителство на ЕС. Юнкер е новият Делор. Французинът доведе ЕО до ЕС, белгиецът ще го направи работеща конфедерация!
Ами за Кристалина мястото може да е много важно , но не и за България :(
Добре са обяснени тънки детайли по изграждането на новата ЕК, както ролята на отделните комисари в нея, все неща "от кухнята", които широката публика няма как да ги знае.
Като човек, който се занимава с ръководство на фирма, изпадам в потрес от начина по който се формира Еврокомисията. Баланс на партиите, баланс на половете, баланс на нови/стари, на север/юг и какво ли още не. Критерий е всичко друго, но не и човекът да разбира от точно тази работа, да я е вършил и преди и да се е справил добре, като при това е съвместим с останалите от екипа. Не разбирам защо на постовете в еврокомисията се гледа като на награда за заслуги, на извоювано място, на проводник на външни за екипа интереси, но не и като на поле за изява на доказани способности в усилието за постигане на обща цел. Ако една частна фирма почне по такъв начин да формира екипите си, гарантирано ще провали задачите с които се е заела и неизбежно ще фалира. Според мен като гледам начинът по който се съставя Еврокомисията, ако изобщо Европейският съюз оцелее, ще е въпреки нея.
мястото на кристалина наистина в много важно в новата ЕК, но така и не става ясно защо от този справочен материал. преписано, недопреписано. освен това няма нужда от лично свръхподмазване да се твърди нещо, което не е вярно - не, кристалина няма да е финансов министър на ес; лондон и париж, което дори е написано вярно, са прибрали финансовите ресори.
Какви са приходите на Европейските компании от България, и какви нетните европейски фондове.
- Втората позиция в топ 100 компании на Капитал вече две години поред се заема от медодобивния комбинат "Аурубис". Германският металургичен завод с приходи от 4.3 млрд лв за 2012 според (http://www.capital.bg/klasacii/kapital_top_100/201
)
- "Минно-обогатителен комплекс „Асарел-Медет”АД е първата, най-голяма и водеща българска минна компания за открит добив и обогатяване на медни руди, осигуряваща около 50% от националното производство" и "с важен принос за брутния вътрешен продукт на страната" Около 2/3 от Асарел-Медет са Австрийски според (http://www.asarel.com/bg/About.aspx
).
-Какви са приходите на банките според раздадените кредити и лихвения марж от графиките. Защо Административните разходи (OPEX) на банките наратват визуално около 2-3 пъти за последните 9 години според инфографика на капитал (втората графика http://www.capital.bg/biznes/finansi/2013/11/27/21
). По-неефективни ли стават банките в кризата при висок лихвен марж?
- какво е съотношението (% от енергията)/(% от цената) в инфографиката на капитал и в полза на кои компании? какъв е размерът на тези приходи: (http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgari
).
ЧЕЗ са с приходи 1.3 млрд лв според топ 100 капитал за 2012 година.
Големият бизнес в БГ е от ЕС...Телекоми, Ритейлъри ...
Срещу тези приходи за европейски компании, нетно се получават 1.3 млд евро фондове от ЕС за '12 например:(http://www.capital.bg/politika_i_ikonomi
).
Не е като Европа да е без изгода от членството на България.
Заттова Русия и ЕС са пред война в Украйна. Заттова и Путин дискотира манипулацията на информацията в интернет.
На теория могат да се манипулират избори и проучвания, но големите данни като блогове и свободна (ако има) преса по-трудно. Най-много да се сложат някакви фалшиви мнения и харесвания.
Има ли олигарх в България с достъп до такива финансови средства? И без да ги познавам Пеевски или Цветан Василев ми изглеждат не по-интелигентни от повечето хора в България.
За да няма заблуждение, интерпретирайте цифрите и най-вече тези с десет знака за вярна картина.
Like me at:
https://www.facebook.com/pages/Similarto-Ivan-Hadj
До коментар [#6] от "transcendence014":
Наистина, "Не е като Европа да е без изгода от членството на България".
Изгодите и за България, и за Европа, са политически, икономически, културни - всякакви. Къде е казано, че само едната страна или предимно едната страна следва да има полза?
Аз и преди съм писал за този завод между Златица и Пирдоп. В последното десетилетие на социализма той западаше и стана мърляв. Когато "Юнион Миниер" го купиха, местните хора бяха доволни. Поне с такова впечатление останах от разговори с някои от тях. Сега нямам възможност да ги срещам, но някой журналист може да го направи. Преди време покривите в тези два града бяха "черни", сега не толкова :)
Бих искал да кажа нещо по част 4 от статията:
Казаното в тази част е вярно. Преди не много време прочетох и чух, че ще се работи за развитие на "кръгова" икономика, която да замени сегашната "линейна, която ползва ресурси еднократно".
Тук идва главната полза за България - ще трябва да прави тази генерална реформа заедно с другите 27 и да не изостава много-много :)
Новата икономика следва да замени следните форми:
- развита индустриална икономика (била супермодерна до средата на 20-ти век);
- развита пазарна икономика с преобладаващ сектор на услугите (от средата на 20-ти век досега).
В новата икономика "екологията" ще е в центъра на всичко. Ще се разчита на високотехнологични машини, повечето от които с малки размери и, както казват едни мои познати, "дуракоустойчиви".
Новата икономика, както и досега, е бизнес. Който първи направи нещо - печели най-много.
За да не се губи време, е добре да се гледа в тези две посоки:
- да се работи за икономическата самостоятелност на общините в държавата, които да решат проблемите с безработицата на своя територия. Общините да превърнат териториите си в "градини";
- в рамките на бъдещия енергиен съюз да се работи да установяване на стандарти за производство на горива. Така де, доказали сме, че можем да правим ракия въпреки всичко, защо да не можем да правим горива и добре да печелим :)
Интересна статия, но с тази тромава бюрократична структура на ЕС, не вярвам, че има изход от бъркотията.
"...,която ще трябва да преосмисли политиката си към една Македония, която ще задълбава във все по-вредна посока" Това изречение е не просто двусмислено, ами многосмислено. Аз лично се радвам, че тези страни (БГ2 и Сърбия) получават заслуженото, след като с десетилетия вършат издевателства над историята.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.