Държавната издръжка за учениците в частните училища отново раздели депутатите
Законопроектът на ГЕРБ за предучилищното и училищното образование все пак беше приет на първо четене в комисия
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Въпросът дали частните детски градини и училища да получават единния разходен стандарт за обучение, който следва учениците в държавните и общински учебни заведения, отново стана повод за спор в парламентарната комисия по образование. В сряда тя започна обсъждането на новия законопроект за предучилищното и училищното образование, внесен от ГЕРБ. Той предвижда принципа "парите следват ученика", независимо от формата на финансиране на учебното заведение. Това беше един от големите спорни моменти и при опита за приемане на нов закон за образованието при предишния мандат на ГЕРБ, който стигна до второ четене преди кабинетът на Бойко Борисов да подаде оставка през февруари 2013 г.
В крайна сметка вчера новият законопроект беше приет от комисията на първо четене с гласовете на ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт, АБВ и "Атака". БСП гласуваха против, а ДПС се въздържаха. Два дни преди заседанието БСП също внесоха нов законопроект за народната просвета, но той беше отхвърлен с девет гласа "против", шест "въздържал се" и три "за".
Несъществените спорове
Въпреки че законопроектът за предучилищното и училищното образование съдържа ключови промени за образователната система, не те бяха фокус на дискусията между депутатите в сряда. Най-обсъжданият въпрос беше предвидената в закона възможност частните детски градини и училища да получават сумата от единния разходен стандарт за учениците, които обучават (средно около 1300 лв. на ученик). Според поддръжниците на идеята държавата има ангажимент към данъкоплатците си да се погрижи еднакво за задължителното образование на децата и неизплащането на издръжката е форма на дискриминация. Противниците обаче са на мнение, че това би довело до повече предимства за частните учебни заведения и с това и до нелоялна конкуренция между училищата. Всъщност принципът "парите следват ученика" е факт в много европейски държави, но често срещу публичното финансиране се изисква от частните училища да участват в определени програми, включително да имат квоти за деца с увреждания и за деца от малцинствата.
На вчерашното заседание промяната беше защитена от ГЕРБ, а категорично против бяха БСП. Патриотичният фронт, "Атака" и АБВ се обявиха по-скоро против държавната издръжка за частните училища, но подкрепиха закона като цяло. От Реформаторския блок не коментираха нито този, нито някой от другите текстове.
Другата точка, на която комисията отдели повече внимание, беше броят на учебниците. БСП настояват по всеки предмет да има само по един учебник, но предложението им не срещна подкрепа. Сам по себе си този спор е абсурден - в днешно време информацията е навсякъде и целта би трябвало да е учениците да се научат да я намират и използват. А учебникът освен това е просто един инструмент в помощ на учителя, който трябва да е свободен да избере най-подходящите за учениците си методи.
И истинските промени
Темата как новият закон ще подобри образованието в България и какъв ще е резултатът от него за обществото остана на заден план за депутатите. Не беше обсъдена цялостната философия на промените и истинската крайна цел - мислещи и можещи млади хора. Нито пък големите промени, които текстовете предвиждат - по-голяма автономия за училищата и учителите при определянето на учебната програма, оценяване според истински умения, а не теоретични знания, самооценка на постигнатото вътре в училище и външен контрол на качеството на обучението, стимули за добрите и подкрепа за тези, които не се справят, създаването на различни типове училища, въвеждането на два гимназиални етапа и на атестации на учители и директори.
Всички тези реформи трябва да решат огромните проблеми на българското образование, които са ясни отдавна - над 40% от 15-годишните в България са функционално неграмотни, а делът на преждевременно напусналите образованието на възраст 18 – 24 години е 12.5% по официални данни. Приемането на новия закон е само първата стъпка в борбата срещу тези негативни тенденции. Остава надеждата, че дебатът между депутатите на второ четене ще бъде по-смислен и продуктивен.
10 коментара
Трябва да се въведе мандатност на директорите на училищата като последните се избират от Общинските съвети по предложение на кмета на Общината, а не се назначават от министъра.Така ще се постигне и децентрализация и повече власт на местните общности върху дейността на училищата.
Нямам деца, но не виждам какъв е проблема парите да следват ученика - нали са толкова за свободата на избор в последно време - ами да дадат това право на хората - така частните училища и детски градини ще станат по-достъпни и в крайна сметка повече хора ще могат да ги ползват, ако искат. Още повече, че в големите градове, където са съсредоточени основно малките деца има недостиг на такива заведения. Съгласен съм и с предложението, ако частното училище иска да ползва държавната субсидия да изпълнява конкретни критерии - така още повече ще се увеличи избора за хората - държавно училище/ детска градина, частно с държавна субсидия и частно без субсидия - кой каквото иска. А тук възможността да направиш информиран избор е в пъти по-голяма от това за пенсионния си фонд.
До коментар [#1] от "Само Левски":
А ако един добър директор се смени с некадърен , защото "неговите" са на власт, какви поразии може да извърши по време на мандата си, щом знае че е и временно.
Ами да решат проблема както в целия бял свят - ако държавата ще плаща за ученици в частните училища (които отделно прибхират и доста скъпи такси), то пък частните училища да се задължат да откриват схеми за стипендии и безплатно обучеие на определена квота деца. Иначе какво излиза, частните училища взимат пари от държавата, взимат и от такси, а нито едно "простосмъртно" дете не може да влезе в такова училище.
Трябва да престане това деление на държавни-частни!
След като се казва "училище", априори трябва да отговаря на определен стандарт!
И работата на държавата е до там! Да направи стандарта, да го наложи и да следи за спазването му до последната йота!
Издръжката на ученика следва ученика! Ако някой иска да събира допълнителна такса - според правилата в стандарта!
Ако някой иска да си "образова" децата в къщи или в гората - моля!
Но не очаквай да получиш диплома и произтичащите от това последствия.
Всичко останало е анархия!
До коментар [#2] от "ugi":
Няма такова понятие държавна субсидия на училище, било държавно или частно. Има единен стандарт за издръжка на ученик който се изплаща на всяко лицезирано държавно или общинско учебно заведение.
И е справедливо тази идръжка да се изплаща и на ЛИЦЕНЗИРАНИТЕ по същите изисквания и частни училища.
БСП защо протестират? В социалистическа Франция 35% от гимназистите завършват частни лицеи. В Испания това са 50%, нито по времето на Фелипе Гонзалес са им правили пречки, нито при Запатеро. В социалната Скандинавия положението е същото. В Германия и Австрия дуалното обучение е дефакто частно, а то обхваща 60% от учениците. В прогимназията парите също следват ученика, но поради високите стандарти на държавната система частни училища не виреят, с изключение на Валдорф.
БКП/БСП са за повече участие на държавата във всички сфери, тъй като повече държава и им дава повече предстваителна власт, а това е отлична хранителна среда за развитие на техния бизнес - продажба на национални интереси.
До коментар [#6] от "m17":
Е, защо се заяждаш като за едно и също говорим и сме на едно мнение? И си е точно субсидия - защото го плаща държавата, а не хората пряко от техния си джоб. Дали ще го наричаш стандарт за издръжка или т.н. по същността си е субсидия.
Държавна помощ би следвало да се отпуска само за държавните училища!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.