Ще го има, няма да го има

Освен това има и други аргументи за споразумението. ЕС не иска да губи позицията си да влияе върху стандартите и регулациите в световен мащаб – за да не ги определя Китай например. Друга цел на ТПТИ е и да осигури по-евтин достъп до американските горива, които движат американския индустриален ръст.

Защо е различно?

Амбициозно е, защото се цели не само в премахването на митата, а и в намаляването на нетарифните ограничения. Това включва преговори за сближаване на регулаторните стандарти от двете страни на океана или за взаимното им признаване. Когато става дума за такива големи икономически зони, това е проблем. Едно е да говориш с Тайланд, друго - със САЩ. И двете страни уверяват, че има какво да се направи по въпроса – там, където сближаване на стандартите е възможно, то ще се случи, там, където това няма как да стане – просто няма да стане. Това е обещанието на Европейската комисия, но много хора в Европа не му вярват. Междувременно ЕК очаква, че споразумението ще засили европейския износ, ще увеличи БВП и ще създаде повече работни места. Нещо, от което Европа определено се нуждае през следващите години.

Какво ще даде и какво ще вземе?

Прогнозите на изследването на Centre for Economic Policy Research (CEPR), което Европейската комисия цитира, са за очакван ръст на БВП за ЕС от около 0.5% до 2027 г., като секторите, които ще спечелят най-много, са металните продукти (увеличение на износа с 12%), преработени храни (+9%), химикали (+9%), транспортни части (+6%) и най-вече моторните превозни средства (40%). По-сложно е при земеделските продукти, където се очаква ръст от 0.06%, но в някои подсектори ще има отрицателно влияние. Голямата надежда е, че в Европа ще дойдат повече инвестиции, повече възможности за малките и средниет компании, а по-големият износ ще създаде нови работни места. Големите страхове - ще спечелят само мултинационалните компании, а европейските стандарти за безопасност ще пострадат.

Тайни ли са преговорите?

В края на март например българските депутати гласуваха да не обсъждат споразумението в пленарна зала.

Ще дойдат ли ГМО продукти у нас?

ЕК заявява, че това няма да се случи - сближаване на регулациите или взаимното им признаване ще има само при стоки, където стандартите са еквивалентни или където може да се постигне консенсус към въвеждане на по-високите стандарти. Източник от ЕК обясни, че е възможно някои компании да въведат двойни линии на производство - на продукти, предназначени за домашния пазар спрямо местните стандарти, и такива, произведени спрямо чуждите стандарти и ще са за износ. В крайна сметка в готовия си вариант ТПТИ ще трябва да бъде ратифицирано от Европейския парламент и националните парламенти във всяка страна, членка на ЕС, тоест ако ЕК отстъпи за някои от стандартите, парламентите могат да спрат споразумението.

А ще могат ли търговските гиганти да извиват ръцете на държавите?

Това е make or break точката на преговорите. Механизмът за разрешаване на спорове инвеститор държава (ISDS) дава правото на инвеститорите да заведат дело срещу дадена държава в специални арбитражи. Подобна клауза за такива арбитражи обаче съществува и сега. Страните от ЕС имат повече от 1400 споразумения с такава клауза с други страни, включително САЩ, като някои от тях датират от 1950-те. Едва няколко нямат изобщо такива споразумения. Европейската комисия се нае да предоговорени техните условия, като постигне "най-високи европейски стандарти". Това на практика ще подобри условията по тези споразумения (например да отпадне възможността за съдене при неблагоприятна за инвеститора промяна на законодателството) на повечето страни в ЕС, включително на България. Противниците на тази клауза са страни като Германия и Австрия, които нямат договорен ISDS със САЩ и за които всъщност наистина се въвежда нов режим. ISDS дава правото на компаниите да търсят компенсации само в случаи на изземване на техни активи или в случай на дискриминационни регулации, които обезценяват тези активи. Този механизъм обаче не може да накара една страна да си промени политиката – никоя компания не може да съди държава за това, че например не допуска добив на шистов газ или ГМО, не могат да бъдат атакувани основно социални права и т.н.

Такава клауза всъщност е предвидена и в споразумението на ЕС с Канада, което би трябвало да стане готово до края на юли след приключването на т. нар. законодателно изчистване. Малмстрьом обаче призна, че това "изчистване" все още не е стигнало до този спорен въпрос. А това, което се случи с него там, най-вероятно ще бъде ползвано и за модел при ТПТИ.

На въпроса какви са изгледите за създаване на постоянен международен арбитражен съд Малмстрьом отговори, че има такава възможност, но тя е по-далеч във времето.

А ние?

Със сигурност са необходими и по-конкретни икономически анализи защото ТПТИ няма да има равномерни ефекти за различните страни, членки на ЕС, нито за отделните икономически сектори. Все още българското правителство не е излязло с конкретен анализ, но на запитване от "Капитал" Министерството на икономиката отговори, че ще обяви следващата седмица дали има такива анализи за последиците на ТПТИ за България и какво показват. Ще бъде интересно да се види този анализ - дано е по-задълбочен от изказването на министър Божидар Лукарски например, че "България няма причини да се притеснява от случващото се в Гърция".