Технологиите на е-вота

"Това е най-модерният и ефективен метод, който дава 100% гаранция за анонимност, идентичност и сигурност на вота. Има възможност за електронна трансмисия (засекретена чрез криптиране) на подадените гласове към ЦИК", коментира пред "Капитал" Веселин Тодоров, главен изпълнителен директор на "Сиела Норма".

Тази технология е по-утвърдена в различни страни по света, но практиката е извадила на показ няколко проблема. Първият е, че при неизправност на машините може да се елиминира вотът на много граждани. Подобен случай има регистриран в щата Калифорния на предварителни местни избори през 2004 г., а след това на президентските през 2006 г. са отчетени различни технически проблеми – от софтуерни до хардуерни. В Холандия през същата година беше демонстрирано как на подобна машина може да се подмени софтуерът за пет минути, без да се усети разликата от избиратели или от официалните лица. Освен това при тях няма достатъчно прозрачност – гражданите не винаги могат да разберат дали правилно е отчетен гласът им, не могат да проверят за кого са гласували и т.н. Последният фактор е, че машините изискват потребителят да отиде при тези специализирани терминали, за да гласува. Което усложнява логистиката, особено при упражняване на правото на вот зад граница.

Естонският опит

Вторият метод е дистанционното интернет гласуване, за което всъщност е залегнал и въпросът в референдума през октомври. Той позволява на гражданите да упражнят своя вот от разстояние – например от дома си, от работа, и е изключително подходящ за българите, които живеят в чужбина, или хора, чийто постоянен адрес не съвпада с настоящия. Най-успешно интернет гласуването е въведено в Естония. Моделът на прибалтийската държава се оказва доста ефективен, но трябва да се отбележи, че там има напълно функциониращо е-управление и е-идентичност, което помага това да се случи. Естонският модел се възползва от чиповете в личните карти като метод за идентификация на потребителите при ползването на специализираната програма за е-гласуване. След това те получават код, който сканират чрез телефона за повторно валидиране. При естонците има няколко интересни практики – потребителите могат да видят и да променят многократно вота си до деня на изборите. В самия изборен ден те могат да подадат и хартиена бюлетина, която елиминира избора, направен по интернет. Така, дори да има съмнения, че някой роднина е наблюдавал или пък външен човек се е опитвал да контролира вота на хората, те могат да го сменят първо виртуално, а накрая и физически, като пуснат бюлетина.

Естонският модел може да изглежда най-успешен, но той изисква повече време за изграждане, както и най-вече функционираща е-идентичност. Правителството вече предприе действия в тази насока, като в сряда внесе специализиран закон за електронната идентификация за разглеждане в парламента.

Опитът на прибалтийската държава не е единствен. Има други по-лесни и бързи за внедряване методи, които обаче могат да повишат нивото на риск при подаването на вота. Затова е хубаво да се вземат предвид няколко

Критични момента

при интернет гласуването, които, ако бъдат взети под внимание, ще могат да гарантират сигурен вот. На първо място е идентификацията на гражданите.

При естонците има поне две нива на сигурност – карта с чип и пин код, както и последващ QR код, който се праща от смартфона. Швейцария например въвежда е-гласуване в три кантона. Живеещите в тях могат да гласуват дистанционно, като предварително заявяват специални карти за еднократно ползване. В тях са записани уникални кодове. Когато гражданинът въведе своите лични данни и след това кода на картата, той получава нов код за потвърждение и едва след това може да гласува. В Испания също се изпраща еднократна парола, само че по телефона, а в Холандия по имейл. При последната държава обаче бяха открити множество пропуски в сигурността и така беше върнато гласуването изцяло с хартиени бюлетини.

"Големият въпрос пред дистанционното електронно гласуване е методът на идентификация на гласоподавателя и свързаните с това възможности за манипулации. Има различни методи за е-идентификация, но нито един от тях не е икономически обоснован само за нуждите на е-гласуването. Обикновено тези методи се използват за нуждите на електронното управление и като допълнение могат да се ползват за дистанционен вот", коментира Веселин Тодоров от "Сиела Норма".

Вторият критичен момент е как се предава и съхранява информацията за вота. При естонския модел това става чрез криптирана връзка на специални сървъри. След това те се анонимизират и се прехвърлят на DVD носител, за да може да се качат на изключен от интернет компютър и да се обработят резултатите. Критичен момент тук е дали ще може да се пробият защитите на сървърите и да се вземат или подменят кодираните данни. Това може да се избегне, като те се прехвърлят на множество машини по подобие на P2P мрежите (например торентите), като информацията се сглобява, преди да се изпрати за окончателно декриптиране и обработка. Разпръскването на информацията, освен че създава предпоставки за оставянето на следа при опити за нейното манипулиране, дава възможност и за по-сложен контрол върху управлението й. Например ключа за нейното сглобяване и декриптиране може да се съхранява на няколко отделни места, така че да не може един или няколко служители на изборната администрация самостоятелно да имат достъп до него. По този начин и евентуална хакерска атака трябва да удари много повече цели, които ще имат различни форми на защита.

Третият сериозен проблем е как да се запази анонимността на вота и многократното гласуване. Независимо че основните критики на интернет гласуването са насочени в тази посока, повечето експерти са на мнение, че това може лесно да се постигне.

"Съвременните компютърни технологии предлагат много възможности за тотално "отделяне" на гласа от личността. Така че чисто технологично въобще не съществуват трудности в тази насока", коментира за "Капитал" Красимир Гаджоков, специалист по информационна сигурност, член на инициативен комитет "Гласувай без граници". Васил Величков, който е експерт по електронно управление в кабинета на вицепремиера Румяна Бъчварова, обяснява, че идентификацията ще се извършва от МВР, но те няма да имат достъп до данните за гласуването. Последните биха се съхранявали в ЦИК, които пък няма да имат право да надникнат в сървъра на Министерството на вътрешните работи.

Например широко разпространеното мнение, че интернет провайдърът ще знае за кого се гласува, е елементарно неразбиране на технологията. И сега той знае, че влизате в сайта на банката си, но не и какво правите там. Опитите за многократно гласуване от един потребител могат лесно да бъдат туширани, като се ограничи подаването на няколко вота от едно IP или MAC адрес. Всичко опира до избора на правилен технологичен процес.

Изводът...

Интернет гласуването предоставя повече възможности и удобства за всички по веригата. Разликата е като между пишещата машина и компютъра. Но за да бъде реализирано по успешен начин, е ключово да се осъществи не само по правилната технология, но и да се избере добър процес. Последното всъщност е по-трудното. Защото и сега в хартиеното гласуване има много пробиви, за които или се носят легенди, или рядко се говори. Ако сегашните офлайн немарливост и дребни манипулации се пренесат он-лайн, рисковете за избирателния процес ще се увеличат неимоверно. Провалът ще обвърже България задълго към хартиените бюлетини, а вероятно светът ще е минал още по-напред.

По темата работи и Мартин Димитров