Интернетът не променя чипа

Очакванията, че е-гласуването ще революционизира изборите, са пресилени. Но то може да доведе до серия положителни промени

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Преди петнадесетина година по стените в София редовно се повяваше надписът, че "ако изборите можеха да променят нещо, щяха да ги забранят". Сега вече не е толкова модерно по фасадите на сградите да се пишат смислени политически лозунги. Така че може и да не сте видели как по различни стени във Facebook се разпространява перифразата, че "ако електронното гласуване беше толкова удобно на политическото статукво, отдавна щяха да са го въвели".

Българската модификация на оригиналната сръбска сентенция е необичайно оптимистична за местните стандарти. И отразява копнежа новата изборна технология да разбута закоравелите политически коловози в България. Какво обаче действително ще промени електронното дистанционно гласуване? Вероятно много неща, макар че отсега е трудно да се каже, защото конкретните ефекти зависят както от конкретната технология за гласуване, така и от избраните процедури. Важното е, че всяко разбълникване на политическото блато в България е полезно, а интернет гласуване със сигурност ще спомогне за това.

Ще се гласува ли по-масово в чужбина?

Да, но едва ли ще има бум

Безспорно най-голяма полза от въвеждането на гласуването през интернет ще имат българите, живеещи в чужбина. "Има преки доказателства, че всяко облекчаване на достъпа до гласуване увеличава вота. Разкриването на повече секции на миналите избори е довело до това, че броят на избирателите в САЩ и Канада е нараснал 2.5 пъти спрямо 2013 г. За Германия два пъти, в Гърция 1.5. За първи път вотът се обръща – Турция получава по-малко от 50% от гласовете на българите в чужбина", пресмята Антоанета Цонева, председател на УС на Института за развитие на публичната среда.

Ефектът от въвеждането на онлайн гласуването върху избирателната активност в чужбина обаче е трудно изчислим. На първо място, практиката показва, че гласовете не нарастват със същата пропорция, с която се подобрява достъпът до избирателните урни. През 2014 г. броят на секциите в чужбина скочи с 88% спрямо 2013 г., но гласовете, които дойдоха извън страната, се увеличиха с 25%. На практика отвъд определена граница откриването на нови секции облекчава вота, но не води повече гласоподаватели. "Това разтовари претъпканите дотогава секции, казва Боян Юруков, активист за отворени данни и член на инициативния комитет "Гласуване без граници", на места се чакаше с часове." Той допълва, че отчасти по-ниската от очакваната активност се обяснява и с лошата информационна кампания. Юруков не очаква чудеса от въвеждането на онлайн гласуването. "Във всеки случай то ще позволи гласуване на хора, които иначе не биха гласували в секции зад граница."

Друга спирачка би била конкретната избирателна техника. Най-вероятно в България ще се приеме да се гласува чрез подготвяната система за електронната идентификация, която, образно казано, играе ролята на дигитален паспорт. За да гласуват избирателите в чужбина, те трябва да имат лични документи с е-идентификация или да я получат по друг начин. И това няма да стане бързо, особено за тези, които живеят извън Европа. Така че най-вероятно на първите избори, на които гласуването през интернет може да проработи напълно - парламентарните през 2022 г., едва ли може да се очаква ръст на гласовете от чужбина. "Не трябва да се пророкуват чудеса, защото критиците ще посочат липсата на бум от гласуващите като провал на електронния вот", казва Юруков.

Ще се разбута ли статуквото?

Само с технология не става

По-важното обаче е друго. Предполага се, че ако в политическия процес в България изведнъж се включи огромно число активни хора от чужбина, това ще преобърне играта - гласовете от Европа и Америка масово са срещу БСП и намаляват тежестта на гласуващите за ДПС.

Например разширяването на възможността на румънците в чужбина да гласуват е един от факторите за задържането на президентската институция в страната в десни ръце. През 2009 г. Траян Бъсеску победи левия кандидат Мирча Джоана със само 70 хиляди гласа повече. Основният фактор беше румънската диаспора, която даде 78% от вота си за Бъсеску (макар че имаше доста обвинения в изборен туризъм). На втория тур на президентските избори през 2014 г. за десния кандидат Клаус Йоханис гласуваха 90% от диаспората. Победата на Йоханис обаче беше с близо милион гласа над опонента му Виктор Понта (сега разследван за корупция). Живеещите в чужбина румънци по-скоро преобърнаха настроенията с масовите си протести срещу опита да им се ограничат правата да гласуват (полицията в Париж трябваше да ги разпръсва с водни оръдия).

Така че е съвсем логично БСП и ДПС официално и полуофициално да са срещу интернет вота. Симптоматично е, че двете партии не се регистрираха да агитират за референдума на 25 октомври. От една страна, липсата на активно участие от тяхна страна ще намали силата на информационната кампания, а от друга, това е знак, че те ще насърчат избирателите си изобщо да не се докоснат до плика с бюлетината за референдума. По този начин те разчитат да намалят участието и да провалят допитването (в него трябва да са участвали поне 20% от избирателите на предходните парламентарни избори).

Дори да има ръст на гласовете от чужбина, общият ефект няма да е значителен. На последните избори гласовете извън страната определиха десет мандата, половината от които за ДПС. Тоест, за да има драматична промяна в тежестта на гласовете от чужбина, те трябва да нараснат неколкократно, нещо, което не е реалистично. Освен това вече е и спорно доколко БСП има нужда от натиск от чужбина - партията така или иначе губи почва. А българите в чужбина ще трябва да търсят по-рационално обяснение за вота си.

"Отвъд технологията става въпрос за съединяване на нацията", отговаря Цонева на съмненията доколко вотът от чужбина е важен.  

Ще се увеличили ли активността в България?

Някога може би

Едно от очакванията е, че въвеждането на електронното гласуване ще увеличи активността в България, особено сред младите хора, за които интернет е далеч по-естествена среда от белите изборни стаички в училищата. В крайна сметка е далеч по-приятно да дадеш вота си, докато примерно градиш гръцката демокрация в Sid Meier's Civilization. Зад това предположение обаче има една заблуда и една техническа пречка.

В България избирателната активност всъщност винаги е била много висока. На последните парламентарни избори през 2014 г. гласуваха 49.5% от имащите право на глас. Този процент обаче е базиран на нереално висока оценка на имащите право на глас. Според ГРАО (на базата на чиито данни се формират избирателните списъци) в България има 6.9 млн. избиратели. Но последното преброяване на НСИ показа, че в страната живеят 6.1 млн. пълнолетни граждани. Ако от тях се извадят лицата, които нямат право да гласуват (затворници или лица под възпрещение), както и тези, които само формално имат адресна регистрация у нас, реално избирателите са под 6 млн. души. Тоест в България почти 60% от гласоподавателите упражняват правото си да избират. Това е доста висок процент, докато в Гърция, където гласуването е задължително, участието през 2013 г. е достигнало 63%. Така че интернет гласуването едва ли ще увеличи драстично активността у нас. Въвеждането на е-гласуването в Естония също нямаше такъв ефект.

Има и още една пречка. "За да привлече повече млади хора у нас, интернет гласуването трябва да се допусне и вътре в страната. В момента само Естония позволява това", казва Даниел Стефанов, политолог, специалист в областта на изборите и избирателните системи. Въпреки че през 2011 г. се предвиждаше първото експериментално онлайн гласуване да се проведе на местните избори същата година, има голяма вероятност в бъдеще за експериментална извадка да се използват българите в чужбина, за които то има и най-много смисъл. За България онлайн гласуването може да се случи може би след най-малко още два парламентарни цикъла.

Ще се подобри ли технологията на изборите?

Това поне е сигурно

Това е едно от нещата, които почти със сигурност биха се случили. "Електронно не можеш да пускаш сбъркана или празна бюлетина. Не може да има грешно отчетени бюлетини при машината, докато хората броят грешно", обяснява нагледно Цонева. На последните избори през 2014 г. например имаше 6.6% недействителни бюлетини, т.е. над 200 хиляди българи не са успели реално да гласуват, тъй като не са се справили със сложните бюлетини или пък са направили неволна грешка.

Ако гласуването в чужбина през интернет стане по-масово (и не се разкриват секции извън дипломатическите представителства на страната), рязко ще спаднат и разходите за организирането му. Въпреки че на фона на общата сума от 27 млн. лв., колкото струваха последните парламентарни избори през 2014 г., 1.5 млн. лв. за гласуването извън страната не са много, няколкостотин хиляди лева по-малко за командировъчни и пощенски разходи могат да бъдат похарчени и по-добре.

На теория онлайн гласуването дава безкрайни възможности за въвеждането на иновативни избирателни системи. Например вместо нефелния преференциален вот, използван през 2014 г., който само компрометира идеята, при електронно гласуване може да се използва преференция без праг и за всички кандидати в партийната листа. Досега това не ставаше, не само заради политическа съпротива, но и заради липсата на капацитет на българската избирателна администрация - тя има проблем да преброи бюлетините, а ако трябва да брои и преференциите за всяко място в листата, просто би настанал хаос. При електронното гласуване обаче тези ограничения отпадат. Избирателите могат да пренаредят цялата листа на избраната от тях партия, което ще засили мотивацията на партиите да предлагат качествени кандидати.

Проблемът при такива розови планове е, че всяка иновативна система, която може да работи онлайн, ще трябва да функционира и офлайн, тъй като двата вида гласуване са равностойни. И ако изборната администрация не може да се справи със сортирането и преброяването на хартиените бюлетини, това поставя ограничения за всякакви онлайн иновации.

Ще нарасне ли контролираният вот?

Едва ли

7 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    damianrm1 avatar :-P
    damianrm1
    • - 3
    • + 20

    Ел. Гласуване е хубаво, малък ефект, но положителен и ще нараства във времето! Обаче – как всички се правят, че не виждат слона в стаята ..има м/у 500 000 и 1 000 000 милион гласоподаватели, който живеят примерно в Сф, да се очаква да си ходят до родното място да гласуват, даже да ходят някъде да се регистрират за избори, после пък да ходят на избори – НЯМА кой да го направи! Не може ли – просто гражданина Х отива в секция У, показва си личната карта че не е от града и гласува в тази секция! Тази проста дейност ще вдигне гласувалите с поне 200 000-300 000 хиляди ... аз вече съм с постоянен адрес в Сф, но предишните 10 год. затова не съм гласувал. Ще има малко доп. Проверки, но въпроса е с достатъчна значимост да оправдае малко повече разходи ...

    Нередност?
  • 2
    destino avatar :-|
    destino
    • - 2
    • + 11

    [quote#1:"damianrm1"]о предишните 10 год. затова не съм гласувал. Ще има малко доп[/quote]
    Всеки отговорен човек трябва гласува. Ако имаше избори през месец пак бих гласувал.

    Нередност?
  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 6
    • + 4

    Авторът подхваща темата оттук-оттам и внимателно заобикаля дълбокото

    Пропуска да мисли по въпроса защо иницииращите този референдум партии накрая го скопиха.
    Каква беше идеята на референдума? Промяна на политическата схема. Да се чуе (дори ако трябва принудително) гласа на колкото може повече български граждани; да се избират авторитети, а не подредени от партии листи от послушковци. Това вече го няма... Очаквах да разбера какво мисли авторът - не открих мислене...

    Не искам да му подсказвам, на реално този референдум в този си вид ще засили дела на ДПС в българската политика и ще превърне партията на Доган в незаобиколим фактор.
    Никой- нито МВР, нито ЦИК, нито МВнР - не знае колко български граждани с право на глас живеят в Турция. На всички избори оттам идват вести за груби манипулации, които се замитат и потъват.
    Няма механизъм да се контролира действителния вот от Турция. От компа в някоя канцелария командирован ДПС-ар ще натиска "ентер" от началото до края на изборния ден... И няма да е един...

    Да не се окаже накрая, че в Турция има повече гласоподаватели, отколкото в БГ, авторе?



    Нередност?
  • 4
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов
    • + 8

    [quote#1:"damianrm1"]Не може ли – просто гражданина Х отива в секция У, показва си личната карта че не е от града и гласува в тази секция! [/quote]Технически е напълно възможно ако има електронни машини. Всяка от тях е свързана със сървъра на ЦИК и в реално време отчита, че съответното лице е гласувало. Така то вече няма да може да гласува никъде другаде.

    Нередност?
  • 5
    dedoliben avatar :-?
    dedoliben
    • - 3
    • + 1

    Абе хора вие сте големи аджамии.
    Кой ви е обещавал и къде да гласувате дистанционно по интернет.
    Обещаха ви да ви питат да гласувате електронно.
    А между двете има голема разлика.
    Щото вече като влезе в тъмната стая мангалот да гласува на машината ем че го е страх че го снимат ем че мисли че го дебнат.
    Дори да кажеме да това си е съгласие за машинно гласуване и само за това.

    Нередност?
  • 6
    ristohristov avatar :-P
    Ристьо
    • + 5

    [quote#0:"дневник"]Интернетът не променя чипа [/quote]
    заглавието е Безупречно..рядко Попадение на Дневник

    човек който чака Някой да му реши проблемите - пишейки му Подх. софтуер ..който да Мисли вместо него....
    ,да му каже "печелившите числа от тотото "....

    е ГЛУПАК , без значение от броя дипломи които има!!

    към репликиращите....а те ще са доста ;)

    линка в подписа му обяснява защо Електронното гласуване Няма да реши въпроса...
    Компютърът НЕ променя Матряла
    /чипа , бел. ред/

    Нередност?
  • 7
    sto67nes avatar :-|
    sto67nes
    • + 3

    Като гледам предоставената карта излиза,че Европа е най назад от всички...

    Нередност?
Нов коментар