Мръсната тайна на София

Заводът за отпадъци на столицата произвежда три пъти по-малко RDF и двойно повече отпадък за депо от предвиденото. Две - трети от него отива на депо "Долни Богров" с обяснението, че така то се рекултивира

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко
  • Заводът за отпадъци на столицата не изпълнява поставените цели, което обезсмисля голямата инвестиция.
  • Той произвежда тройно по-малко RDF и двойно повече от предвиденото отпадъци за заравяне в сметища.
  • Над 100 хил. тона боклук на година отиват към депо "Долни Богров" с обяснението, че така то се рекултивира.

"Пишете за птички и корморани. Боклукът е криминална тема." Напълно добросърдечният съвет не идва след въпроси за италиански боклук, организирани престъпни групи или арестувани министри и зам.-министри. А покрай разследването на "Капитал" за гордостта на София и на премиера Бойко Борисов - завода за отпадъци на столицата. И показва, че проблемът със софийския боклук явно има и тъмна страна.

При откриването на завода през есента на 2015 г. Борисов увери, че той е 100% на софиянци и няма мечки, вълци, лисици и го окачестви като "най-доброто нещо, правено на Балканите". Като за такова е и инвестицията - вложени са близо 300 млн. лв., като предстои да се дадат още толкова за инсинератора към "Топлофикация София", който трябва да гори излизащия от завода RDF, или общо над 600 млн. лв. Оперативните разходи пък са по близо 30 млн. лв. на година.

През изминалите над 4 години и на фона на непрекъснатите скандали с вноса на италиански боклук и изгарянето и складирането на отпадъци на всевъзможни места работата на софийския завода остана в удобна сянка. Докладите по околна среда на управляващото го "Столично предприятие за третиране на отпадъци" обаче показват няколко притеснителни момента. Заводът не изпълнява комплексното си разрешително, като генерира над два пъти повече от допустимото отпадъци за депо, а две трети от тях се транспортират до старото сметище "Долни Богров". Или казано иначе, заводът за преработка на отпадъци на София генерира основно отпадъци. Количеството произведен RDF е тройно по-малко от максималния капацитет на завода, като през годините два от трите циментови завода отказаха да изгарят въпросния продукт, вероятно заради лошото му качество. В същото време общината се кани да изгради инсталация за горене на този RDF в центъра на града и по всичко личи, че е решена на всичко, за да финализира проекта.

Анатомия на завода

Пословичният завод за отпадъци на столицата е съставен от няколко взаимосвързани части, носещи гръмкото наименование "Интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична община - площадка "Садината". Те се управляват от Общинско предприятие "Столично предприятие за третиране на отпадъци" (виж графиката), което не е търговско дружество и е на пряко подчинение на администрацията на кмета Йорданка Фандъкова.

Системата включва:

  • Депо за отпадъци "Садината" с общ капацитет 3.2 млн. тона и живот 21 години. От него са построени 1-ва и 2-ра клетка, а за 3-та и 4-та има обявена обществена поръчка за 18.5 млн. лв. без ДДС.
  • Инсталацията за механично-биологично третиране (МБТ) на отпадъци с производство на RDF гориво, или иначе казано - заводът. Той работи от 12 септември 2015 г. Капацитетът му е 410 хил. тона смесени битови отпадъци (1300 тона на денонощие), т.е. това, което се изхвърля в контейнерите на града.
  • Инсталацията за биологично третиране "Хан Богров". Там попадат зелени отпадъци от паркове и градини и хранителни биоотпадъци от ресторанти, магазини, домакинства. Произвежда компост и биогаз, от който се получава ел. и топлинна енергия. Първата се подава към мрежата, а втората се използва на площадката.
  • Четвъртият (последен) елемент от системата е несъществуващият инсинератор на "Топлофикация София" за изгаряне на въпросния RDF от завода.

Въпреки множеството критики общината се спря на този вариант с обяснението, че с използването на RDF в ТЕЦ-а ще се намалят нуждите на "Топлофикация София" от природен газ с 10% и така ще се спестят разходи. Проблем обаче е "всеядността" на завода, който залага най-вече на изгарянето на отпадъците, а не на разделянето и рециклирането им - според плана 178 хил. тона RDF и само 40 хил. тона вторични суровини на година. Освен това при избраната технология беше заложено цели 75.6 хил. тона да се заравят в депо, което според политиките на ЕС е най-крайната мярка за обезвреждане на отпадъци.

Близо 5 години след пускането на завода проблемите му вече не могат да се крият и е очевидно, че той не успява да изпълни дори така заложените си цели.

Заровени в смет

Основната цел на заводa е да произвежда RDF, за да се намали депонирането на отпадъци. От отчетите на предприятието за третиране на отпадъците обаче се вижда, че от заложените 178 452 тона за всяка от първите му три работни години (2016, 1017 и 2018 г) произведеният RDF не надвишава 61 хил. тона. годишно.

Това несъответствие в показателите води до друго. Отпадъците, които е предвидено да отиват на депо (тези с код 19 12 12, водещи се други отпадъци, включително смеси), са двойно повече от позволеното и растат всяка следваща година. За 2018 г. те са 164 490 тона, а за 2019 г. 173 862 тона, докато според комплексно разрешително не би трябвало да надхвърлят 75.6 тона на година. На практика струващият стотици милиони завод не произвежда RDF, а отпадъци, които и без него пак биха отишли в сметището, само че нетретирани.

Ако това си беше чисто българска схема, едва ли щеше да има някакво значение. Но в случая финансирането е от ЕС и за да няма проблем на ниво Брюксел и риск от връщане на пари, се прави опит всичко да се случва тихо.

По принцип проектът предвижда остатъчният отпадък от дейността на завода да попада на депо "Садината", което е пресметнато спрямо проектните данни на инсталацията за механично-биологично третиране. Но тъй като те не се спазват, боклукът за заравяне е много повече и новото депо ще се запълни значително по-бързо от предвидено. Затова Столичната община и предприятието й са решили проблема буквално като го заметат под килима - всяка година карат над 100 хил. тона от въпросните смеси на депо "Долни Богров", което уж трябваше да приема отпадъци и да се рекултивира едновременно само до пускането на завода. Това става ясно от докладите на завода, изпратени до Изпълнителната агенция по околна среда за 2016, 2017 и 2018 г. (за 2019 г. все още няма данни). Или грубо около една трета от въпросния отпадък на завода отива на "Садината", а две трети - на "Долни Богров". Получава се така, че заводът на столицата има пети елемент, непредвиден първоначално - депото в "Долни Богров", без който би се зарил с боклук.

Това далеч не са единствените сметки, които не излизат правилно на завода за отпадъци на София. Количествата пластмаса и каучук, които се добиват като крайни продукти, са около 16 пъти над заложените (това не е задължително лошо, тъй като рециклирането е по-добрият вариант и попада по-нагоре в йерархията на управление на отпадъците). Хартията обаче е 4.3 пъти под заложените, а стъклото - три пъти по-малко. Черните метали леко излизат над нормата, а цветните близо наполовина под нея.

Изградената пречиствателна станция за отпадни води на завода, която отговаря за пречистването на водите от депо "Садината", от инсталацията за биологично третиране "Хан Богров" и от завода, пък не може да се справи напълно с функцията си и се е наложило да се търси помощ от "Софийска вода". В случая част от мръсните води на завода за отпадъци се пречистват на пречиствателната й станция в Кубратово (виж текста "Проблем с отпадните води").

Усещане за депониране

Заради тези драстични разминавания "Капитал" поиска среща с зам.-кмета на околната среда на Столичната община и с директора на предприятието за управление на отпадъците Стефан Ботев, като такава се проведе на територията на завода през март в присъствието и на инж. Петър Трайков, директор на дирекция "Управление на отпадъците".

Те обаче не ни показаха основния продукт на завода - отпадъка с код 19 12 12, който се депонира в "Долни Богров". Въпреки гигантския му тонаж обясниха, че не е наличен в момента. "Той отива за рекултивация на "Долни Богров". Ритмично се извозва всеки ден за рекултивация на старото депо", заяви Ботев, като тезата беше потвърдена и от вече бившия зам.-кмет по околната среда Йоана Христова.

През далечната вече 2012 г. наистина беше решено депото в "Долни Богров" да приема отпадъци, които да се използват и за рекултивацията му. Но това трябваше да е само за срок от 3 години, като беше обещано след отварянето на завода там да има 80 000 дървета (виж карето).

Въпреки че всички отговорни лица присъстваха на срещата, те поискаха последващи писмени въпроси, тъй като не им беше известно откъде имаме информацията за проблемите в завода - официалните доклади на предприятието по околна среда, което те самите ръководят и контролират. Както и заради това, че въпросите не са зададени предварително.

Христова дори изказа и тезата, че "Капитал" явно изпълнява поръчка. По-късно от думите на самата Фандъкова се разбра, че броени дни преди посещението в завода Христова е била депозирала оставката си, но заради въвеждането на извънредното положение на 13 март смяната й се отложи за началото на май.

Кой кого лъже

Последвалият писмен отговор на общината гласи: "Основната причина отпадъците с код 19 12 12 да се предават на две различни депа е необходимостта от осигуряване на материали за изпълнение на проекта за рекултивация на депо Долни Богров." Написаното в доклада до екоагенцията обаче звучи малко по-различно - предаването на отпадъка за оползотворяване на депо Долни Богров "е наложено от почти запълнения капацитет на първо ниво на клетка 2 на депо "Садината" и поради стартиралите дейности от началото на 2018 г. по рекултивация и надграждане на депо "Садината". Тоест има разминаване в това, кой на кого прави услуга - заводът на "Долни Богров" или "Долни Богров" на завода.

А и един и същ отпадък, когато отива към "Садината", се води за депониране, а когато отива към "Долни Богров", по думите на представителите на общината е за целите на рекултивацията.

Обяснението на общината стъпва на това, че "съгласно условията на комплексното разрешително за инсталация по "Проект за закриване и рекултивация на сметоразтоварище - с. Долни Богров, чрез обезвреждане и оползотворяване", е разрешен приемът на отпадък с код 19 12 12. Според комплексното разрешително, което се вижда този път от докладите, подавани от "Чистота Искър", на която е възложен проектът - са разрешени по 54 хил. тона на година от въпросния вид, а три поредни години (2016, 2017, 2018 г.) тези отпадъци там надхвърлят двойно конкретния лимит.

Всяка година през лятото се пускат уведомителни писма от "Чистота Искър" до Столичната община или от Столичната община до РИОСВ - София, пише в доклада, като следващата година ситуацията се повтаря.

От началото на работата на завода за боклук на София в депо "Долни Богров" са попаднали общо 330 хил. тона отпадъци от този вид. Ако ще се търси нещо положително, това е свиването на по-едрата битова смет. Рекултивацията с отпадъци на "Долни Богров" обаче явно ще продължи до безкрайност или поне докогато има нужда от услугите на депото.

От регионалната екоинспекция не отговориха на въпросите на "Капитал" за разминаванията спрямо комплексните разрешителни на завода и на проекта на "Долни Богров", както и има ли санкции по случая.

Защо така

В търсене на виновните за неизлизащите сметки на завода за отпадъци на София от управата на предприятието и от общината хвърлиха вината върху циментовите заводи, които не приемат достатъчно RDF гориво и съответно затова не го произвежда, а се получава отпадък с код 19 12 12. "Няма капацитет на инсталациите в България кой да го взема", заяви Стефан Ботев, като не отговори защо два от три завода не желаят да горят RDF-а дори срещу заплащане и поиска да попитаме тях.

Неофициално циментовите заводи казват, че качеството на софийския RDF не е добро. Калоричността му е малка и не може да се постигне температура от 1400 градуса, нужна за производството на цимент. Има и по-висока влажност, както и тежки негорими примеси като метал, стъкло и т.н., които могат и да повредят съоръженията за обработка на RDF преди горене. Сред неофициалните и недоказуеми към момента обяснения на рециклиращия бизнес пък са, че линията за сепариране на завода е неефективна и не може да отделя добре годните суровини. Други са на мнение, че липсват специалисти, които да управляват инсталациите на завода.

От докладите се вижда, че проблемите с код 19 12 12 започват веднага след пускането на завода. Според нормата на тон отпадък трябва да се получават 184.5 кг примеси. Релността обаче е 487.6 кг - или почти половината от това, което влиза в завода, излиза като примеси. Строителят "Актор - Хелектор" е имал задължението 1 година след пускането на завода да отстрани констатирани дефекти, за да се постигнат предвидените по проект показатели. През 2017 г. показателят е по-лош - 508.6 кг смеси на тон отпадък и 494.7 кг на тон през 2018 г. Междувременно се сключват два договора с "Екобулсорт", собственост на "Екобулпак", с цел да се увеличи процентът на вторичните суровини от завода за около 5 млн. лв. Увеличава се обаче ръчният труд. През 2015 г. щатните бройки са 185. През 2017 г. - 297 души, а през 2019 г. общинският съвет утвърждава нова численост - 307 души. Така въпреки стотиците милиони в завода пак голяма част от работата става на ръка.

След отказа на циментовите заводи да вземат RDF от софийския завод "подкрепа" дойде от свързаните с Христо Ковачки централи в Бобов дол и Сливен, които спечели обществената поръчка за изгаряне на част от отпадъците.

С пълни гърди към инсинератора

Единственият изход за Столичната община да излезе от камарите отпадъци, изглежда, е изграждането на инсинератора за RDF в на града. Към него обаче има сериозни критики от граждани и организации като "За Земята". Опасенията са, че ще има остатъци от горенето под формата на различни видове пепел, която трябва да отива на депо за опасни отпадъци, както и газове.

Линията на общината обаче е твърдо да не е допускат опити за по-детайлни анализи на рисковете от подобна инсталация, както и да не се води дискусия дали това е най-модерната и добра технология.

В началото на май за зам.-кмет по околната среда беше назначена Десислава Билева, която заяви, че си поставя за цел "подобряването на качеството на атмосферния въздух". До 21 април Билева бе председател на надзорния съвет на "Топлофикация София" и отговаряше именно за проекта за изграждане на инсталацията за горене на RDF. Някои общински съветници окачествиха назначението й като скандално, тъй като "Билева е в управителните органи на топлофикацията в периода, когато дружеството сключваше неизгодните договори със свързания с Ковачки търговец на ток "Гранд енерджи дистрибюшън".

Билева се появява за кратко в медиите и през първата половина на 2010 г., когато като Десислава Георгиева е директор на дирекция "Стратегическо развитие и инвестиционни проекти" в Национална компания "Железопътна инфраструктура". Тя обаче била помолена да напусне, като е провален и търгът за рехабилитация на жп отсечката Пловдив - Бургас. Причината била присъствието й в изборната комисия, тъй като към онзи момент Георгиева фигурирала в тогава съществуващия сив списък на Агенцията за обществени поръчки (преди това е била на ръководни позиции към дирекция "Изпълнителна агенция - програма ФАР" към МРРБ). Проверка на Европейската организация за борба с измамите (ОЛАФ) тогава поиска да се обяви нов търг за жп линията.

Инсинераторът обаче явно е въпрос на живот и смърт за общината, която или ще рекултивира "Долни Богров" до безкрайност или ще гори RDF в центъра на София. Въпросът е няма ли, за да реши един проблем, да се създаде нов - по-голям. А вечният пример с Виена, която гори собствените си отпадъци и се отоплява с тях, е повече от неуместен - тук проблемите по-скоро се замитат под килима, истинските дебати не се случват, а преследваните интереси рядко са тези на обществото.

Цена на системата

Проектът за интегрираната система за третиране на отпадъците беше на стойност 346 млн. лв., от които 247.8 млн. лв. евросредства по програма "Околна среда". Заводът, който е един елемент от системата, бе изграден за около година от гръцкото обединение "Актор - Хелектор" срещу 213.4 млн. лв с ДДС. Преди това бяха завършени компостиращата инсталация "Хан Богров" на стойност 46.5 млн. лв., депото в "Садината" за 25.1 млн. лв. (и пилотният проект за разделно събиране на отпадъци в районите "Овча купел" и "Кремиковци" за 2.6 млн. лв.). Отделно за инсталацията за изгаряне на RDF към "Топлофикация София" ще бъдат похарчени още 310 млн. лв., част от които отново ще са европейско финансиране. Така общите инвестиционни разходи ще са около 600 млн. лв. По данни на общината системата харчи 25-30 млн. лв. на година.

Безкрайният финал на "Долни Богров"

Проектът за закриване и рекултивация на депото в "Долни Богров" тече от около десетилетие. През 2012 г. бяха предвидени 36 млн. лв. за закриването му, което трябваше да трае три години - до 2015 г. включително, за да приема отпадъци, след затварянето на "Суходол" и преди пускането на завода. За изпълнител беше избрано обединението "Закриване на депо Д. Богоров" с участници "Строително-предприемачески холдинг", "Морис Тео" и "Водстрой - Пловдив". На сайта на АОП се вижда, че по договора при приключването му през март 2015 г. са изплатени 13.7 млн. лв., а задачата е изпълнена на 70%. От общината обясняват, че през въпросния период от 3 години е продължило изграждането на системи за улавяне на инфилтратни води, система за газоулавяне, изолационни мембрани и т.н, както и оформяне на тялото и откосите на съоръжението. През есента на 2012 г. беше обявено също, че след въпросните 3 години депото ще се превърне в крайградски парк с 80 000 дървета. Към днешна дата то обаче продължава да е най-важният елемент от системата за отпадъци на София, като през 2016 г., 2017 г. и 2018 г. там на година попадат по над 100 хил. тона отпадъците на завода. Естествено отново с цел рекултивация.

Кога са търговете

Освен производство на RDF заводът произвежда и рециклируеми отпадъци, като общо досега е продал продукция за 5.8 млн. лв. (в това число компост и ток). Сайтът на предприятието за управление на отпадъците (http://spto.bg/) обаче дава доста оскъдна информация за работата му, като страниците с бюджета, финансите и отчетите му са празни и в непрестанен процес на обновяване. Публикуването на графици за продажба на компост и на рециклируеми материали започват през 2016 и приключват през 2017 г. Заводът не продава на крайни рециклатори, коментират от бранша, а на фирми посредници, като списъкът им през годините постоянно се скъсява.

От общината не смятат така. "В началния период след пускане в експлоатация на Завод за МБТ през 2015 и 2016 г. са провеждани ежемесечни процедури - търгове с явно наддаване за продажба на съответните рециклируеми материали, поради което и списъкът на годишна база с фирмите купувачи по договори в 12 последователни тръжни процедури, при всяка от които са били продавани минимум 5 вида рециклируеми отпадъци (хартия, смесена пластмаса, стъкло, черни и цветни метали), е много голям. Впоследствие Столичната община премина към провеждане на същите търгове с явно наддаване за продажба на рециклируеми материали, но само веднъж годишно на база прогнозни обеми. Така след провеждане на един-единствен търг в рамките на календарната година списъкът с фирми бе сведен до 5, колкото е и броят на продаваните фракции, но броят на участниците в провежданите търгове се запази относително висок и за всяка от търгуваните фракции винаги има повече от един желаещ участник в търга", обясняват оттам.

8 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    dnevniklive avatar :-|
    dnevniklive
    • + 18

    Добра разследваща журналистика, браво Капитал!

    Нередност?
  • 2
    mammita avatar :-|
    mammita
    • + 5

    До коментар [#1] от "dnevniklive":

    Въпросът е и какво правим от тук нататък. Май пак ще си го преместят от общината от единия в другия крачол.

    Нередност?
  • 3
    dksmp avatar :-|
    Boris Tsvetkov
    • + 5

    Добро начало на журналистическо разследване на проблемите, които се задълбочават! Обърнете внимание на фирмите, които извозват боклука от Завода до Долни Богров, както и РДФ-а до циментовите заводи. Както и колко печелят от това.Тогава ще се види поредната лъжа на Борисов и Фандъкова че нямало да има Вълци, лисици и подобни. Друг факт е, че боклукът от някои от камионите въобще не се преработва, а само се разтовара от сметоизвозващите камиони и се товари на по-големи и с тях се откарва накуп непреработен в Долни Богров.

    Нередност?
  • 4
    cinik avatar :-|
    cinik
    • + 6

    Специализираната прокуратура щом може да из рови 120 тона отпадъци на Монбат, заровени 2015 г. около Червен бряг, дали ще се поинтересува за 300 тона сходни отпадъци всекидневно, заравяни в отдавна закрито сметище 6-та поредна година от пускането на завода? Ето сега да се вдигне до бариерата на Долни Богров, ще сгащи поне няколко камиона в крачка.

    Нередност?
  • 5
    cinik avatar :-|
    cinik
    • + 5

    До коментар [#2] от "mammita":

    Какво правим оттук нататък? Залагам на още един тараш в Икономедия под ръководството на наблюдаващ прокурор тип Франтишек или Емил Европетров. Бизнесът с боклука е директно на Сараите. Такава дързост не се прощава.

    Нередност?
  • 6
    mickmick avatar :-|
    mickmick
    • + 4

    До коментар [#4] от "cinik":

    120 тона отпадъци от нарочени за отстрел, са много повече от 300 хиляди тона отпадъци от свои. Първи закон на демокрацията ;)

    Нередност?
  • 7
    drakon avatar :-|
    Vassil Stoychev
    • + 1

    Пловдивският завод за отпадъци има подобен проблем. Аз лично в статията нищо кой знае колко аналитично не видях, само констатации. Ако искате да видите цялата картина - ситуацията трябва да се разглежда в динамика.
    Когато е проектиран завода, боклук с какво качество (колко богат на рециклируем отпадък в %) е заложен да постъпва? Тогава имало ли е алтернативни системи за сметосъбиране на метал, стъкло, пластмаси, текстил, електроуреди и прочие? Тогава имало ли е поддържана от общината система за извозване на строителни отпадъци? Ако е имало, защо сега няма и какво се случва с отпадъка от "малките ремонти" и дали те не се озовават в кофите изкривявайки данните? Предвидено ли е отделно събиране на пепелта от печките през зимата в кварталте без централно отопление, като в Карлово например? Защо няма отделни контейнери за хранителни и биологични отпадъци? На колко се отчита намалението от събираните отпадъци от циганите преравящи кофите/бобрите?
    Накрая - богатството на боклука като отпадък е функция на богатството на средния гражданин и на съзнанието му. Очевидно съзнанието се събужда (все по-често виждам препълнени контейнери за разделно събиране), а богатството намалява. Вижте какво се случва, като ограничите потребителста кошница до основни продукти + енергия за последната година, а при доходите изключите всички получаващи екстремално висок доход - повече от 3000 лева на месец. Ако си извадите данните, направите предположения за количествата, изведнъж може да се окаже, че проблема не е точно в завода, а в проектанта на системата.

    Нередност?
  • 8
    lji25617358 avatar :-|
    simChо
    • + 1

    До коментар [#3] от "Boris Tsvetkov":

    Тайната не е никаква тайна "Капитал" и "Дневник" е писал поне 10 пъти до сега..
    И за алтернативните горива, и за инвестициите в циментовите заводи ..

    https://www.capital.bg/specialni_izdaniia/kapital_gradove/2018/12/27/3360733_cimentov_zavod_s_alternativni_idei/

    https://www.capital.bg/specialni_izdaniia/kapital_gradove/2018/08/31/3297097_golemiiat_zavod_v_malkoto_selo/

    https://www.dnevnik.bg/print/arhiv_pari/2011/08/15/1710819_kogato_boklukut_stane_gorivo/

    https://www.dnevnik.bg/biznes/2011/07/05/1118392_gruckata_titan_vloji_48_mln_evro_v_instalaciia_za/

    Нередност?
Нов коментар