Как Борисов (почти) изтърва коронавируса

• Затваряне на стадионите и ограничаване на публиката на други спортни събития.
• Затваряне на нощните заведения на закрито.
• Ограничения за броя присъстващи на големи семейни тържества и други масови мероприятия
• Засилване на контрола по спазването на дистанция и носене на маски в ресторанти (от персонала), градския транспорт и др.

Именно това са и най-рисковите места и дейности, отговорни за огромна част от новите инфекции. И без ограниченията за тях, по-тежките и мащабни мерки в следващите седмици - като затваряне на повече бизнеси и карантиниране на квартали или цели населени места, са неизбежни. Пример е Израел, чието население е не много по-голямо от това на България (8.8 млн.). Страната имаше единични случаи в края на май, но след рязкото премахване на мерки заразените минаха 100 в началото на юни, 300 - към 20 юни, 1000 - на 1 юли, а на 9 юли са над 1200 случая. Тази седмица Израел затвори пак заведения, ограничи посетителите в синагогите и семейните тържества, но тъй като това няма да е достатъчно, обмисля да върне карантината в 9 града, вкл Йерусалим.

Въпреки че България видимо е тръгнала по този път, премиерът Бойко Борисов обаче до последно отказваше да прибегне към каквито и да е мерки. В сряда на заседанието на кабинета, при 188 дневни случая, той отново бе категоричен: без мерки, всеки да се пази сам.

Едва след новия пик от 240 случая в четвъртък здравният министър най-после издаде заповед (в прикачения файл), с която забрани публиката на стадионите и други спортни събития, затвори нощни заведения на закрито и ограничения до 30 души на групови празненства като сватби, балове, кръщенета.

Ситуацията в момента и потенциалните опасности

Благодарение на почти героичните усилия на регионалните здравни инспекции епидемията сега расте сравнително бавно (в момента скоростта на разпространение е около 1.3, т.е. 10 души заразяват 13 други), но инспекторите не могат да изпреварят вируса сами. Това се видя по бързите темпове, с които се разраства заразата в последните дни. Без допълнителни мерки - подобно на Израел, случаите ще растат, но за разлика от израелската здравна система, българската би се струтила много по-рано - според лекари прагът е 300 души на ден, а България вече се е отправила с огромни крачки към него.

Според здравни представители, ако броят на инфекциите не бъде свит в летните месеци, в началото на есента, когато ще настъпят и грипът, и другите сезонни респираторни болести, може бързо да се сблъскаме със здравна катастрофа - броят на болните ще е много по-голям от капацитета да им се помага. Смъртността ще се увеличи, тъй като няма да има кой да полага грижи за всички болни. Ще нараснат случаите на предотвратима смърт - лечими състояния, за които обаче няма да има кой да се погрижи. Това - за щастие - ще засегне малък процент от хората, но последствията от здравната криза ще са за всички - ново дъно на икономическа криза, този път без никакви буфери.

Подобна катастрофа и сега е напълно предотвратима, но продължителността на бездействието е правопропорционално и на щетите. Голяма част от тях вече са нанесени - мерките идват, след като мачовете и баловете приключиха. Високият брой на заразените вече е достигнат и намаляването му ще е по-предивикателно дори с новите ограничения, защото вече заразените ще продължат да предават инфекцията на близките си.

Освен това, за да се усети ефекта от новите ограничения ще е нужно време и в следващата седмица-две може да се очаква броят на случаите да остане сравнително висок.

Защо премиерът не харесва мерките

Лесно е да се предположи защо Бойко Борисов, който лично взима решенията за тази криза, се страхува да въведе по-твърди мерки. Първо, защото това на етапа може да доведе до по-твърда обществена реакция. Това се случва в момента в Сърбия, където властите оставиха епидемията да се развива необезпокоявано седмици наред и дори откровено лъгаха за броя на заразените преди изборите в края на юни. Сега здравната ситуация отново е извън контрол и управляващите искат да върнат вечерния час, но във вторник вечер срещнаха съпротива от хиляди протестиращи, които нахлуха в парламента.

Дори обществото тук да ги приеме обаче, по-твърдите мерки биха задълбочили още повече икономическата криза, чиято най-лоша част предстои, а редом с това България ще се окаже в международна изолация.

Но пък международна изолация - наложена отвън, а не отвътре, се случва и когато епидемията расте, а не бъдат въведени никакви мерки. Швеция например е абсолютен пример в това отношение - нейни граждани не са допускани свободно никъде. Този процес всъщност вече започна и за България, като седем европейски държави - най-новите са Австрия и Литва, въведоха карантина за пристигащи от страната ни след ръста на инфекциите и бездействоето.

Премиерът Борисов много добре знае всичко това. И точно за това упоритото му дърпане и от по-леките превантивни мерки, които ще предпазят от по-тежките последици, е озадачаващо. Едно от възможните обяснения е премиерът да има лош съветник, който го води към екзотичната стратегия да караме вируса лятото, докато е леко. "Колкото и да е тегаво, усилваме болниците, даваме пари за пътеки. Юли и август колкото можем да го преминем това като заболяване", каза Борисов преди няколко дни.

Подобна стратегия обаче е не само неефективна, но и опасна. Първо, опитът досега показва, че изграждането на колективен имунитет - ако това е идеята, е много бавен процес. Дори най-тежко ударените градове и държави в света след шест месеца са още далече от него. Второ, коронавирусът няма бутон "пауза", който да натиснем наесен. Колкото повече растат случаите сега, толкова по-трудно ще е да бъдат намалени след два-три месеца - особено в големите градове и София, където вече има дифузно заразяване. И трето, "стягането" на болниците е куха мярка - българското здравеопазване - кадрово и материално, е на базово ниво и не може да се надскочи. Не и без години на целенасочена политика и инвестиции.

Друго възможно обяснение за поведението на Борисов е свързано с поредицата скандали, които се завихрят в държавата в последните месеци и които все повече го застигат. Неспособен да противодейства, той залага на нещо, което умее много добре - дава на хората каквото смята, че искат, въпреки големия риск - мачове, балове, чалготеки...

Да оставиш обаче "народът" да решава развитието на епидемия от нов и опасен вирус, при положение че 56% от хората го смятат за световна измама (според изследване на "Тренд" от началото на юни), е повече от безотговорно. "Всеки днес може да се прибере вкъщи и да се заключи там. Защо искате със заповед да го забраним? Ами пазете се, не се скупчвайте, дезинфекцирайте. Ако питам щаба, те ще искат да затворим абсолютно всичко, а какво да правим с чартърите, които вече са дошли", каза премиерът през уикенда, показвайки тотално неразбиране за това що е то заразно заболяване и как оставена само на личната отговорност и без намеса на институциите епидемията винаги излиза от контрол. И тогава чартъри няма. В четвъртък те бяха спрени до края на юли например от литовските туроператори Novaturas и Tez Tour, които бяха сред не многото европейски компании с чартъри до българското Черноморие в момента.

Борисов има и икономически мотиви за решението си. "Актуализираните приходи в бюджета вървят добре, но истинската криза ще настъпи в края на тази и началото на следващата година. Социалната и финансовата система няма да издържат без приходи, тогава ще разрушим държавността", каза той на заседанието на кабинета в сряда. Стратегията на нищоправене в момента може и да спестява бюджетни пари за спасяване на затворени заведения. Спестява и протестите, от които премиерът толкова се страхува.

Но здравните, финансовите и политическите последствия от голяма епидемия ще са на много по-висока цена от тази на леките мерки. Дори само евентуално затваряне на границата с Гърция насред ваканционния сезон би довело до масово недоволство. Това не е невероятен сценарий, вече се случи на Сърбия при заболеваемост не много по-висока от тази в България. Вчера Гърция затегна мерките на Кулата още след информация за засечени български и сръбски туристи с коронавирус на Тасос, като прави задължителни ПСР тестове на всички влизащи в страната, а по информация от гръцките медии местните здравни власти сериозно обмислят затваряне на пункта, ако случаите в България не спаднат. Без някакви мерки те обаче няма как да паднат.

Обществените настроения се обръщат

С пасивното си отношение към епидемията Борисов пропилява с изненадващо лека ръка както постигнатия с жертви добър резултат дотук, така и целия политически и имиджов капитал, който натрупа с въвеждането на не най-строгите, но пък навременни мерки през март. Публичните нагласи вече започват да се обръщат. Според проучване на "Галъп", проведено между 25 и 27 юни, мнозинството все още е против ново затягане на мерките, но тревогата и страховете растат. В началото на юни 51% са се страхували, че те или член на семейството им могат да се заразят, а в края на месеца този дял е 60%. "Безстрашните" са 39%, а в началото на месеца са били 48%. Само 38% смятат и че заразата е под контрол при 72% в началото на юни. А 59% казват, че правителството се справя добре с управлението на епидемията при 77% в предишното изследване.

Епидемията в страната е във фаза, в която новинарските хроники за заразените с коронавирус включват известни имена от спорта, шоубизнеса, политиката - от Григор Димитров, Тити Папазов и куп футболисти през Ути Бъчваров и Галена до кмета на Русе. Това носи както оживление, така и известно отрезвяване.

Следващата фаза обаче би била тази, в която все повече хора ще познават лично някой болен от коронавирус. А личните трагедии в малка страна като България могат да бъдат изключително мощен фактор за формиране на настроения. Лично за премера рискът е да се превърне от "спасителя" във "виновника".

Спестените хипотетични протести на собственици на заведения, техните служители и публика пък биха бледнели пред другите протести, които без мерки могат се случат след няколко месеца. Тогава на улицата може да са хората, които са загубили възрастните си и болни роднини заради политическа колебливост заедно с освирепелите от внезапно стоварилата се бедност.