🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Аз съм расист, ти си расист

Важните въпроси, които Black Lives Matter повдигна по света и у нас

Арестуването на студента Тейлър Уошингтън в Атланта през 1963 г.
Арестуването на студента Тейлър Уошингтън в Атланта през 1963 г.
Арестуването на студента Тейлър Уошингтън в Атланта през 1963 г.    ©  Danny Lyon / C/O Berlin Foundation
Арестуването на студента Тейлър Уошингтън в Атланта през 1963 г.    ©  Danny Lyon / C/O Berlin Foundation
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

"Кръстчета и нули" е нов британски сериал, разкриващ свят, в който управляващите са чернокожи (кръстчета), а белите хора (нули) са обслужващ персонал - виждаме ги само като камериерки, детегледачки, общи работници. Всичко започва с полицейски сирени и почти смъртоносен удар, с който черен полицай поваля невинен бял младеж. Разбира се, трудният живот на "нулите" е само фон на непозволената любов между млада жена от висшата черна класа и белия наследник на някогашни роби. (Преди 700 години империята Априка е колонизирала цял континент, който много прилича на Европа, и е стигнала чак до Албион (Лондон). Оттогава всичко е под априканско владичество.)

Вероятно повечето от нас, европеидните зрители, ще изпитат дискомфорт, даже негодувание, гледайки този сериал, жанрово категоризиран като фантастика. Картината на общество, в което един тип хора по условие имат права и привилегии, недостъпни за цели други групи хора, е трудна за понасяне. Но само на екрана. В реалния живот това сякаш не ни смущава, особено когато става дума за обществена подредба, затвърждаваща нашата доминация над останалите.

Протестите Black Lives Matter (животът на чернокожите има стойност/ значение), залели САЩ и не само, отприщиха важен разговор, от който не може да останем встрани. Разговора за расизма. Защото, както отбелязва Бистра Андреева, преводачката на световно нашумелия роман "Американа" на нигерийската писателка Чимаманда Нгози Адичи, "в България нямаме представа за тези неща отвъд "Чичо Томовата колиба". Дотолкова, че нямаме език за тях". И затова сме сигурни, че тук, в бай-Ганьовата колиба, расизъм и дискриминация няма.

Какво е Black Lives Matter

Black Lives Matter (BLM) е социално движение, възникнало през 2013 г. в отговор на оправдателната присъда, която получава белият мъж, застрелял невъоръжения, прибиращ се от магазина 17-годишен Трейвон Мартин - извършителят заявява, че чернокожият му се сторил подозрителен. Оттогава с хаштага Black Lives Matter се обозначават тематичните протести и акции на движението, чиято цел е да се противопостави на white supremacy (виж речника) и да изгради местен капацитет за борба с насилието, на което чернокожите са подложени системно от страна на полицията, държавните органи и местните патрули.

По данни на mappingpoliceviolence.org 28% от загиналите от ръката на полицейски служител американци през последните седем години са чернокожи, въпреки че те съставляват едва 13% от населението на САЩ.

Може би сте срещали и контраслогана All Lives Matter. "Той е проблемен, защото внушава, че животът на черните е застрашен в същата степен като този на белите и така отрича съществуването на расизма", смята Линда Гордън, ключово име в американската историография. Едно от добрите обяснения на вредата от това изкривяване на посланието принадлежи на американския футболист Иманюел Акко, дадено в епизод от неговата YouTube поредица "Неудобни разговори с един черен човек": "В момента хората умират от COVID-19. Силите ни са концентрирани върху справянето с тази непосредствена заплаха, която убива наред днес. Никой не твърди, че ракът, диабетът или Алцхаймер нямат значение." Накратко, когато милионите протестиращи в Америка и по света използват #Black Lives Matter, трябва да помним, че бунтът е срещу десетилетия наред полицейска и институционална дискриминация на расова основа, която често завършва със смърт [и оневиняване на палача].

Каквото и да се случва на белите, то не е по причина на това, че са бели.

Според наблюдатели на процесите като преподавателя по история Адам Грийн от Чикагския университет, избирането на Барак Обама за президент дори е влошило нещата по отношение на расовото неравенство в Америка. Фактът, че Обама не успя да се справи с редица проблеми, съвсем красноречиво показа, че неговото избиране само по себе си не може да обърне ефектите на бялото превъзходство в страната, нито да предотврати задълбочаването им при един по-реакционен политически режим, какъвто дойде след него. Републиканската партия прие като свой дълг да занули всеки акт на Обама и да даде продължителен отпор на първия небял президент в историята на САЩ: "Това ги настрои да подкрепят, често сляпо, разделящите, неразумни и неефективни решения на администрацията на Тръмп след това", смята Адам Грийн.

"Полицията е аватарът на американския расизъм", изрази мнението си по NPR журналистът Джамилс Ларти от независимата медийна организация The Marshall Project, чийто ресор са криминалното правосъдие, расовите казуси и полицейските дела. Според него обществото само е възложило на полицията поддържането на расовия ред, крепен не толкова на законност, колкото на страх и недоверие.

През последните години повтарящите се случаи на убити от полицаи афроамериканци започнаха да предизвикват все повече мирни демонстрации и гражданско неподчинение. Но едно хладнокръвно убийство на чернокож заподозрян от полицай, за което Америка научи от видеозапис в разгара на COVID пандемията, взриви страната.

На 25 май тази година в Минеаполис 46-годишният Джордж Флойд загина задушен от коляното на полицейски служител. Флойд е бил арестуван, след като продавач алармирал 911, че той е купил цигари с фалшива според продавача 20-доларова банкнота.

Полицията пристига и измъква заподозрения Флойд от собствения му автомобил пред магазина. Той не е агресивен и се подчинява. След малко лежи на земята, а трима полицаи затискат тялото му с колене. Минувачи записват ставащото с телефоните си. Девет минути по-късно Джордж Флойд е вече мъртъв, а последните му думи "не мога да дишам", запечатани от 17-годишно момиче, стават мото на протестите в цяла Америка.

"Възприемам протестите днес не като демонстрации, а като въстания. Според мен те ще продължат дълго, може би дори след изборите [за президент] през ноември. Убеден съм, че Тръмп няма да спечели отново", казва за "Капитал" 78-годишният фотожурналист Дани Лайън, който документира борбата за равноправие на чернокожите още от 60-те години на ХХ век. Негова снимка се превръща в един от знаковите плакати на движението. Фотографът смята, че обнадеждаващото в протестите днес е фактът, че в тях участват всякакви хора - с различен цвят на кожата, различна класова принадлежност, от различни поколения.

Президентът Доналд Тръмп реагира на протестите в присъщия му агресивен стил. Той нарече протестиращите терористи, а цивилните американци, които излязоха по улиците "да охраняват бизнеса и собствеността", препасани с личното си оръжие - патриоти. Тръмп е неделим от white supremacy (виж речника) - идеологията на белите американци, бесни на все по-пъстрото общество, което вече отказва да ги обслужва и все по-малко прилича на тях.

През 2020 за равни права и справедливост за цветнокожите скандират хора по цял свят - в Англия, Кения, Бразилия, Турция. Събитията намериха отзвук дори в България - в София на 6 юни беше организиран протест в подкрепа на Black Lives Matter, обявен и като израз на солидарност с ромите. Това стана дни след случая в Лясковец от 27 май, когато 15-годишно момче от ромски произход беше малтретирано от четирима младежи. Демонстрацията на бул. "Витоша" събра малко над сто души, предимно млади, с участието на българи от смесен произход и чуждестранни студенти. Организатори на събитието бяха чернокожият преподавател по математика в Американския колеж в София Чарлз Филипс, хоризонталният колектив за социално, икономическо и политическо равенство "Феминистки мобилизации" и организацията "Постоянна ромска конференция".

Много българи реагираха неодобрително на обединяването на двете теми на протеста и започнаха да спорят през фейсбук статуси, че сравнение между положението на чернокожите в Америка и ромите в България не може да има (виж интервюто на Кристен Годси).

"Ограниченият достъп до образование и работа обрича тези общности на бедност, а оттам следват проблеми, свързани със здраве, продължителност и качество на живота, престъпност. И цикълът се затваря", смята ромският активист Емил Методиев, представител на "Постоянна ромска конференция".

Според него приликите са много и съществени, но има и една важна разлика: "чернокожите в САЩ имат значително по-добро политическо представителство от ромите в България и други европейски страни. В момента няма роми на ключови позиции на местно, регионално и национално ниво. Политики и мерки, касаещи ромската общност, се подготвят и изпълняват без участието на ромите."

"САЩ са далече и различният национален контекст и исторически път ни карат да си мислим, че ние тук нямаме тези проблеми", коментира доц. д-р Валентина Георгиева от катедра "История и теория на културата" на Софийския университет. - "Коренът на проблема е един и същ. Но смятам, че се нуждаят от различен тип дискусии."

Какво е расизъм

Расизмът е световно явление. Понятието расизъм (виж текста на Димитрина Петрова "Да живее лицемерието!") най-общо означава предразсъдък към хора, заради цвета на кожата им, "расовата" или етническата им принадлежност и различното им третиране в резултат на това. Отношението може да не е задължително враждебно - някои хора изпитват умиление или по-скоро патерналистично снизхождение към "горките недоразвити диваци".

Предразсъдъците водят до изключващи политики, на които са жертва и други малцинства. Затова българската организация "Постоянна ромска конференция", например, намира естествени партньори в женското движение, ЛГБТИ общността, хората с увреждания и други уязвими групи.

Според енциклопедия "Британика", от края на ХХ век идеята за раса (виж речника) е призната за културен конструкт, а не за научно обусловена биологична разлика.

Ако попитате историчката Линда Гордън колко назад трябва да се върнем, за да разплетем корените на расизма, тя ще отговори - дотам, докъдето съществуват исторически сведения.

"Противно на това, което Аристотел твърди, няма биологична разлика между робите и свободните хора.

Човешките закони и норми са направили някои от нас роби, а други господари", обобщава израелският историк и философ Ювал Ноа Харари в книгата си "Sapiens. Кратка история на човечеството". Харари доказва, че всички йерархии са плод на човешкото въображение и историческа случайност. Измислените (или въобразени, както е в превода на Sapiens на български) йерархии вървят с измислени категории, като бели и черни, патриции и плебеи, бедни и богати. Онези, които моментно са по-високо в йерархията, се радват на привилегии и власт, а другите, които са по-долу, са дискриминирани и потиснати. Това са обществени отношения, които се възпроизвеждат и гарантират от правила, създавани и прилагани от позицията на силния [бял мъж].

Множество проучвания показват, че качеството на образованието зависи от квартала, в който се раждаш и израстваш. "По подобен начин житейската траектория на децата от нашата общност е до голяма степен предопределена от образование с по-ниско качество в сегрегираните училища в ромските махали и вторично сегрегираните училища в близост", дава пример Емил Методиев.

"Структурният, или институционалният, расизъм не е въпрос на индивидуални предразсъдъци, а дискриминация, вградена в институциите - образование, здравеопазване, банкова система, медии списъкът е безкраен", разяснява за "Капитал" проф. Линда Гордън от NYU.

Пандемията оголи неравенствата по красноречив начин.

Всички данни сочат, че цветнокожото население в САЩ е най-засегнато от COVID-19. Още през април, когато започна да расте броят на смъртните случаи, се чу расисткото обяснение, че чернокожите умират непропорционално повече от белите, защото имат повече придружаващи заболявания, свързани с нездравословния им начин на живот. Никой обаче не попита "а защо е така?". Тогава фондацията за изследване на СПИН излезе с доклад, че високите нива на заразяване и смъртност при чернокожите се дължат на структурни фактори като безработица и бедност, ограничен достъп до здравна застраховка и медицински грижи, лошо качество на въздуха и водата в квартала, а не на безотговорно, себеразрушително поведение. Достатъчно авторитетен източник по този въпрос са серията от изследвания на Световната здрава организация за т.нар. социални детерминанти на здравето. Съществува дори изразът медицински расизъм.

"У нас поставянето на контролно-пропускателни пунктове по време на епидемиологична криза избираемо около ромските махали е тъкмо проява на институционален расизъм, иначе казано, неравно третиране на български граждани с по-тъмен цвят на кожата от страна на институциите", обръща внимание Валентина Георгиева от СУ. И добавя: "Трудно е да го видим и да приемем, че е расизъм, когато това е подплатено с изказвания на лекари в медиите, които твърдят, че не можеш да накараш ромите да си мият ръцете и да спазват хигиена. Подобни изказвания са обидни и бих ги окачествила като реч на омразата."

И това също е институционален расизъм, когато институциите просто отказват да влязат в махалите и да работят заедно с общността за разрешаване на проблемите с оправданието "те не искат". (Статията "Ром Кихот" разказва историята и гледната точка отвътре на 54-годишния Валери Леков - единственият редактор от ромски произход в БНР бел.ред.)

Ние расисти ли сме

За съжаление - да. В преведеното на български помагало на Съвета на Европа за обучение по правата на човека е записано следното: "Расизъм е всяка проява, която се възприема като расистка от жертвата. За расизъм се смятат също разказването на расистки вицове или използването на расистка лексика, носенето на расистки символи, писането на расистки графити, разпространяването на расистка литература или затвърждаването на стереотипи, което може да доведе до дискриминация."

Анкетите за изследване на стереотипите в българското общество показват абсолютна устойчивост на расистките предразсъдъци на всички нива. За средния българин негативното стереотипизиране на ромите, например, е напълно естествено. "От детската градина до университета те биват мислени като малцинствена група, която се храни от социални помощи и е склонна към криминални прояви", описва ситуацията Юлиана Методиева от "Маргиналия". Наблюденията й сочат, че проблемът с езика на омразата (hate speech) все повече се задълбочава: "С няколко изключения, мейнстрийм медиите отразяват предубедеността на обществото към малцинствата. От 2013 г. насам всички проучвания на словото на омраза нагледно сочат нарастване на дискриминационното говорене срещу различните малцинства (на първо място ромите, следвани от бежанците и гей хората; в последните две години до ромите се нареждат ЛГБТИ)."

Преди да основе правозащитната платформа "Маргиналия", Юлиана Методиева е била част от екипа на Българския хелзинкски комитет (БХК) и редактор на издаваното от организацията списание "Обектив". Това ѝ дава обстоен поглед върху състоянието на човешките права в България. "Дълги години расизмът у нас беше неглижиран не само публично, но и в академичните среди. Изследователи на малцинствата и етническите взаимоотношения българи/небългари се въздържаха да интерпретират конфликтните прояви като расизъм. Правозащитната среда беше обвинявана в "екстремистко" боравене с фактите и ползване на неприсъщи на българската психология и мислене интерпретативни схеми. Срещнахме силна съпротива при убийство на ромско дете в черешова градина да квалифицираме деянието като "расизъм". Медиите, но и правосъдната система предпочиташе (както и досега) да нарича криминалните случаи на етническа основа проява на "хулиганство" или действие при самоотбрана", казва пред "Капитал" Юлиана Методиева.

През 2019 г. Агенцията за основните човешки права към Европейския съюз (Fundamental Rights Agency) проведе проучване на нагласите спрямо чернокожите. Изводът е: в ЕС хората от африкански произход се сблъскват с широко разпространени предразсъдъци. Често срещани са расовата дискриминация и насилие, както и дискриминационното профилиране от страна на полицията. Случаите на неприемане са най-видими при търсенето на работа и жилище.

Има ли решение

В свое емоционално есе за Financial Times отпреди месец нигерийският писател Бен Окри говори за това колко е трудно един като цяло свестен човек да приеме, че таи в себе си расистки наклонности. Окри ги нарича "мъртвите точки" на расизма. "Познавам много добри хора, които с думи или поведение, дори неволно причиняват на цветнокожите негативни усещания. Ако някой каже по техен адрес нещо подобно, или демонстрира расистко отношение, това би ги изпълнило с гняв." Ето защо всички, които започват изречението с "не съм расист, но", може би е добре да проверят какви асоциации извиква думата "българин" в съзнанието на обикновения западняк, да речем.

Ако се допитаме до Наръчника за обучение на младежи по правата на човека, изготвен от Съвета на Европа, расизмът представлява поведение, думи или практики, които поставят в неизгодно положение определени хора, поради цвета на кожата, културата или етническия им произход. Прикритите му форми са също толкова опасни, колкото и явните.

Политическата коректност, която страшно дразни масовия слух, работи за укротяването на обидното квалифициране и стигматизирането на цели обществени групи. Всеки има право на своите негативни мисли и чувства по адрес на различните от него, но не е допустимо да ги съобщава публично, още по-малко да ги превръща в действия. Особено, ако е институция.

Не само Юлиана Методиева е на мнение, че е нужна спешна реформа в преподаването на литература и история у нас: "Ако някой се пита защо обществото реагира толкова дистанцирано на расисткото убийство на Джордж Флойд, отговорът е в патриотичното, казионно говорене за исторически факти и книги в училище и университета."

И все пак има едно място, където емпатията, приемането на различието и чувството за справедливост се учат най-добре - вкъщи.

По темата работиха още Тамара Вълчева и Светослав Тодоров

Да живее лицемерието!

от Димитрина Петрова

Понятието расизъм е широко и полисемично (с много значения). Има множество опити за дефинирането му в социалните науки, философията и психологията. То обхваща вярвания, възгледи, нагласи, дори цели идеологии (т.е. всевъзможни ментални състояния на индивиди или групи), но също така индивидуални и групови поведения, социални практики, институционални политики и пр. Общият знаменател на многото значения на расизма е приемането, че групи хора, принадлежащи към дадена "раса" или подобна фиктивна група, е от по-нисше качество от групата, към която принадлежи самият вярващ.

В днешно време биологичният расизъм, характерен например за нацизма, е рядкост. По-разпространен е т.нар. културен, всекидневен, или социален расизъм, при който се смята, че черният човек е не с друга биология, но с друга психология и култура. Както писах преди две десетилетия в широко цитираната си работа за отрицанието на расизма (The Denial of Racism, 2000), в днешно време основните форми на проявление на расизъм са отрицания на расизма чрез множество оправдателни реторики (от които аз анализирах около 15 типа).

Това се дължи на напредъка на антирасистките движения след Втората световна война, на факта, че откровеният и гласно изразен расизъм е заклеймен, социално неприемлив и изтласкан надолу, под нивото на самосъзнателните убеждения. Нещо повече, мнозинството от нас искрено вярват, че нямат расистки предразсъдъци, а белите супремасистки движения поне засега са на периферията на обществените процеси.

От гледната точка на правото на правата на човека обаче "расизъм" изобщо не е валиден термин, а именно широко, нестрого, недостатъчно определено понятие за разлика от строго определения правен термин "расова дискриминация" (определен в чл. 1 на Международната конвенция за елиминиране на всички форми на расова дискриминация), както и за разлика от термините "пряка и непряка дискриминация на расова или етническа основа". Без да анализирам тези сложни правни термини, ще посоча само, че те се отнасят до определени поведения (по-неблагоприятно третиране поради раса/етнос, в случая на пряка дискриминация) или политики, правила или практики (имащи непропорционално негативен ефект върху хора от съответна раса/етнос, в случая на непряка дискриминация). В правото не се прави разлика между "расов" и "етнически" като защитени признаци. Тази разлика е от областта на антропологията, но и там е със затихващи функции.

Разграничението между "расизъм" и "дискриминация на основата на раса или етнос" е важно, защото расизмът, доколкото обхваща ментални явления (възгледи, вярвания, мнения и пр.), не е наказуем, слава богу. Имаме свобода на мисълта. А дискриминацията, която е проявлението на такива възгледи на практика, е забранена и наказуема. В последните двайсет години често съм обяснявала, по повод на расизма в полицията по отношение на ромите например, че ние, правозащитниците, се борим полицията да стане лицемерна. Хубаво би било, ако полицаите имаха дълбоко осъзнати убеждения, че ромите например са равни и че животът им е еднакво ценен с техния. Но съзнанието на хората, включително полицаите, се променя твърде бавно, а докато се промени, ромите ще бъдат бити и обиждани. Затова не можем да поставим правата на ромите в зависимост от мислите на полицаите. Забраняваме със закон и правим наказуеми тук и сега определени поведения, а не определени мисли. Нека засега полицаите да си мислят каквото си искат за ромите, но нека поведението им лицемерно да е такова, като че ли уж вярват, че ромите са равни по достойнство и права с тях самите. Нека следователно имат добрината да се въздържат от насилие или обиди спрямо ромите и изобщо нека се държат прилично, както (би трябвало да се държат) и с не-роми.

Разбира се, нека междувременно правим всичко възможно, за да еволюира нашето съзнание по посока на идеята, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права, както е записано през 1948 г. в член 1 на Всеобщата декларация за правата а човека. Нека образователната система да даде своя принос, така че поне следващите поколения да са малко по-свободни от расистки и етнонационалистически предразсъдъци. Но за едно дете най-добрият учебник по антирасизъм е животът в общество, което не толерира расистко поведение и презира проявите на расов или етнически предразсъдък. Ето затова, въпреки че често преподавах в университети или обучавах в семинари, аз посветих главната част от усилията си след 1989 г. не на просветителство, а на създаване и прилагане на правни норми, които борят расизма и подобни предразсъдъци (сексизъм, мисогиния, ксенофобия, хомофобия, трансфобия, ейджизъм, религиозна нетолерантност и др.) със средствата на антидискриминационното право.

"Институционален расизъм" е едно от множество понятия, опитващи се да отразят комплекса от повече или по-малко несъзнателни нагласи и съответни на тях политики и практики, които са така дълбоко вписани в организационната култура на дадена институция, че са "просто" нейният modus operandi. Най-влиятелното определение е това на сър Уилям Макферсън от 1999 г., когато той оповести резултатите от разследването на смъртта на Стивън Лорънс, черен младеж, убит от лондонската полиция. Институционалният расизъм според Макферсън е "колективният провал на една организация в предоставянето на адекватни професионални услуги на определени хора поради цвят на кожата, култура или етнически произход". Този вид расизъм се проявява в "процеси, нагласи и поведение, което представлява дискриминация, извършена чрез непреднамерен предразсъдък, невежество, необмисленост или расистко стереотипизиране, което поставя в неравностойно положение хора от етническо малцинство". В тази връзка нека да припомня, че в антидискриминационното право по определение дали е налице дискриминация (било то пряка или непряка и независимо дали забраненото основание е раса, пол, сексуална ориентация или друг защитен признак) не зависи от мотивацията на извършителя

. Когато установява дискриминация, съдията не търси каквото и да било в съзнанието на извършителя (както той прави в наказателното право), а единствено в резултатите от действието: той установява само дали хора със защитен признак са били поставени в по-неравностойно положение от хората без такъв признак.

Доста разпространена в посткомунистическия свят все още е заблудата, че расизмът е главно американско явление. Това е ехо от официалната комунистическа пропаганда, според която расизмът се тълкуваше тясно биологически или най-много антропологически и референцията беше изключително към черните в Америка и Южна Африка. Разбира се, извън комунистическия свят расизмът и расовата дискриминация още тогава се схващаха като глобални явления, както е видно и от приетата през 1965 г. от ООН Международна конвенция за елиминиране на всички форми на расова дискриминация. През 90-те години на XX век, когато ние в Източна Европа заговорихме за расова дискриминация срещу ромите, властите бяха искрено сащисани и ни обясняваха, че понеже ромите били и те от бялата индоевропейска раса, не можело да става дума за расизъм. Казвам това просто като исторически куриоз; този възглед - че различни човешки "раси" днес действително съществуват - е толкова смехотворен, че не си струва да се занимаваме повече с него. С повече успех можем да търсим "раси" в палеоисторията преди окончателната победа на сапиенс.

И така, расизмът е глобално разпространен, има го във всички страни, проявява се по отношение на различни етнически или племенни групи, характерни за всяко общество. Впрочем невинаги по-тъмният цвят на кожата е признак на принадлежност към по-неравностойна група. Всичко е относително. В Кения например сомалийските групи, които са с по-светла кожа, са обект на расистки нагласи. Да не говорим за албиносите, които в множество африкански страни са изключително уязвими, до степен да бъдат ритуално убивани. В Малайзия пък официално дискриминираните китайци са по-светли от конституционно привилегированите малайци. А и в Америка "черен" отдавна е по-скоро политическо самоопределение, защото между по-тъмните и по-светлите оттенъци на кожата има континуум, а не граници. Затова е възможно т.нар. минаване (passing). Героят на Филип Рот в романа "Човешкото петно" е доста светлокож негър, който обаче успешно минава за евреин и става преуспял професор в един колеж. Когато идва време да се ожени и си избира за жена една еврейка от академични среди, скъсва предварително всякакви отношения с майка си, която е много по-черна от него, като все пак й заявява, че в последната неделя на всяко тримесечие (примерно, не помня точно) тя може да седи на една предварително посочена пейка на централната гара, а той, ако има деца, ще минава с тях покрай нея, но тя не бива с нищо да издава, че го познава.

Въпреки че в широк смисъл може да се говори за расизъм във всички исторически общества до ден днешен, съдържанието на расистките убеждения и нагласи въпреки много дълбоките си когнитивни предусловия в самата еволюционната структура на съзнанието на хомо сапиенс не е достатъчно да обясни устойчивостта на конкретните расистки нагласи в последните няколко века. Ние сме донякъде кондиционирани от естествения подбор да се делим на групи, на свои и чужди, да измисляме "същности" на тези групи и да смятаме себе си и своята група за по-добри. Днешната еволюционна психология заедно с науката за мозъка предлага грамадно число експериментални доказателства за това. Но въпросът, социологически погледнато, е защо например тъкмо черните в Америка и ромите в Европа са обект на расизъм и расова дискриминация, а не примерно белите европейци.

Вникването в този именно въпрос ще ни доведе до разбирането, че съвременната карта на силни и слаби етнонационални групи е доста тясно свързана с историята на напредналия капитализъм. Исторически се е образувало едно наслагване, или съвпадане, на расово-етнически характеристики с икономически по-слаби позиции. Затова расово-етническият стереотип обикновено е сплав от личностни характеристики с характерно икономическо измерение: черните, съответно ромите, не умеят да работят упорито, не искат да учат, не се интересуват от успех в света, не умеят да пестят пари и тем подобни. В България по отношение на ромите се твърдят дори тотални нелепости, и то от уж учени хора, от сорта на това, че за ромите децата не били такава свръхценност както за българите, поради което родителите не се интересували дали децата им успяват в училище, което пък предопределяло лошото им бъдеще на пазара на труда. Всеки сериозен изследовател на ромската култура обаче ще потвърди, че за ромите децата са върховната ценност в живота им и че това е много по-силно изразено, отколкото у мнозинствата, сред които живеят.

Важно е да се подчертае, че феноменологията на съвременния расизъм се състои предимно от форми на отричане на собствени расистки предразсъдъци и обвиняване на идейните противници в абсурдни крайности. В наше време хората със силни предубеждения към етически групи в неравностойно положение, каквито са например голяма част от избирателите на Тръмп в САЩ, често се впечатляват от критиките на т.нар. политическа коректност. С този термин обикновено критиците на равноправието означават реалните или въображаеми крайности на борците за равноправие. Те представят "политическата коректност" като едно голямо обществено зло, като самоцензура и задушаване на свободата. Измъчват се, че не могат открито да изразяват обидни и презрителни мнения спрямо хора от неравностойни групи. Тревожат се да не би някой да вземе да изхвърли белите мъже Шекспир, Милтън и Чосър от уроците по литература и да ги замени с афро-рап и хип-хоп. Докато ние, които искаме реално равноправие, не се тревожим от подобни фантасмагории, а от това, че въпреки уж всепобедилата "политическа коректност", хора с различен цвят на кожата или с различен етнически произход продължават диспропорционално на размера на групата си да бъдат обиждани, потискани, експлоатирани, убивани. Докато не се изкоренят тези реални факти от живота, нека всички да мислят каквото си щат, но нека да се държат с всички хора като с равни. Да живее лицемерието!
43 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    gru187 avatar :-P
    Ivan Ivanov
    • - 7
    • + 24

    Бих приел статия като горната само от хора, имали постоянен контакт с представители на въпросните етнически групи. Или казано на прост език, поработете с тях за година-две на ежедневна база, и ако все още сте запазили отношението си към проблема, го популяризирайте. Иначе сте част от лицемерието по темата.

    Нередност?
  • 4
    mooner avatar :-|
    mooner
    • - 7
    • + 20

    Доста подвеждаща, а на места лъжовна статия! Редакторите в отпуска ли са?

    Нередност?
  • 5
    tie_interceptor avatar :-@
    tie_interceptor
    • - 7
    • + 17

    Излагате се с тези поръчкови статии!
    Поне ги пишете по-кратки - така може и да ги прочете целите някой!

    Така пò ли е по темата?

    Нередност?
  • 6
    hou1510481221539200 avatar :-|
    Stoyan Dimitrov
    • - 11
    • + 9

    До коментар [#1] от "Ivan Ivanov":

    Аз съм отраснал в близост до ромската махала, ходил съм на училище с роми, ял съм бой от роми, имал съм и приятели роми... и споделям написаното в статията.

    Нередност?
  • 7
    gru187 avatar :-P
    Ivan Ivanov
    • + 5

    До коментар [#6] от "Stoyan Dimitrov"
    Това си е Ваше право.

    Нередност?
  • 8
    drug avatar :-@
    реалист
    • - 7
    • + 15

    реалист :
    Още в началото статията започва расистки, "Вероятно повечето от нас, европеидните зрители..". Ей писач, ние не сме европеидни, а европейски народи и зрители, европеидни са тези, които с всички средства се мъчат да се докарат за европейци, а нас да ни затрият. Ние сме европейци и тук са нашите родни места, народи и държави. И, няма да разрешим на никого да се гаври с нас. Както, аз никога няма да мога, да бъда чернокож в Нигерия, така и някой от Нигерия няма да бъде европеец, дори и да го докарва европеидно. Това, го е решил Създателят. И, откъде накъде, някой си чужденец ще ми казва и третира, какъв съм. Пълна трагедия за Европа е, че известни ционисти с 250 годишна еманация на банкерството и манипулиране на Световната история, американски масони, успяват да насаждат в Европа, неолибералния комунизъм и обезличават най -интелектуалната и грамотна част на Световното население, създатели и съзидатели на съвременната цивилизация, а именно Европейците. И, тъй като, това неолиберално, зловредно дело е придружено с раздаване на неограничени грантове от сътворени за целта, неуправляеми от държавите НПО-та, винаги се намират достатъчно предатели и това, главно са Евро-социалистическите партии, а и разни други алчни, но не особено интелигентни и грамотни субекти.

    Нередност?
  • 9
    hurpur1 avatar :-|
    hurpur1
    • - 18
    • + 7

    А и ако случайно търсите пример за расисти, ето ви ги вповече тук в коментарите.

    Нередност?
  • 10
    tbq25664979 avatar :-|
    tbq25664979
    • - 18
    • + 7

    Много добра статия, трябва повече да се пише по въпроса. Народа има нужда да се образова по темата и да се научи да мисли, а не да реагира първосигнално.

    Нередност?
Нов коментар