Борисов изхвърля трима министри в отчаян опит да задържи властта

Този ход на Бойко Борисов беше изненадващ предимно заради имената на министрите и ключовите министерства, които контролират. През деня се обсъждаха варианти, в които под различна форма се оттегля самият премиер.

Сегашните действия на Борисов са класически опит за изпускане на напрежението, което се създаде през последните дни след опита на Христо Иванов да стигне до плажа край лятната резиденция на Ахмед Доган в "Росенец" и последвалата акция на прокуратурата в президентството. Двата случая заедно с реакциите на различни държавни органи - като например полиция и жандармерия, предизвикаха масови протести в цялата страна с искане за оставка на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев.

Махането на тримата министри изглежда като опит премиерът да запази властта си. В случая той жертва може би втория човек след себе си в кабинета - Владислав Горанов. Другите двама министри - на вътрешните работи и на икономиката, са по-скоро периферия на управлението, но финансовият министър е фигура с по-голямо значение. Горанов е на този пост вече втори мандат и току-що успя да постигне може би най-големия успех в десетте години управление на ГЕРБ - влизането на България в преддверието на еврозоната. Това обаче не се оказа достатъчно и той беше светкавично жертван от Борисов в първия момент, когато той усети по-сериозна жега. Източник, близък до събитията, коментира за "Капитал", че "все пак от областните координатори се иска да печелят и избори".

Отстраняването на Караниколов пък е заредено с повече символика. Той пристигна в този кабинет с номинация на "Атака", зад която стояха интересите на Делян Пеевски, и постепенно натрупа огромно количество лостове и средства, с които да оперира. Освен че към него беше прехвърлена Българската банка за развитие, той отговаря за държавния холдинг ДКК, в който се изливат стотици милиони за ремонти на язовири и други съоръжения.

Бившият шеф на Охранителна полиция (униформените полицаи) в София Младен Маринов стана директор на Столичната дирекция на вътрешните работи по времето на правителството на Пламен Орешарски. След оставката на кабинета на БСП и ДПС той беше един от малкото, които запазиха поста си при втория мандат на Борисов като част от няколко ключови директори посочвани като идващи от "квотата на Пеевски".

В третия кабинет на Борисов кариерата му се развива бързо - през 2017 той е назначен на най-високата професионална длъжност в министерството (главен секретар), а година по-късно става вътрешен министър. След избора на Иван Гешев за главен прокурор Младен Маринов видимо мина на заден план за сметка на главния секретар Ивайло Иванов. Последно името на вътрешния министър попадна в скандала "Осемте джуджета" - разследването за злоупотреби в прокуратурата, реализирано от Антикорупционния фонд, когато основният свидетел Илия Златанов заяви, че братът на Маринов е бил шофьор на Петьо Петров-Еврото. Маринов не е коментирал публично това разкритие.

В сегашната ситуация обаче този ход е малко вероятно да има очаквания от премиера ефект. Исканията на протестиращите са много конкретни и смяната само на трима министри едва ли ще създаде усещането за демонтирането на сегашния модел. Очакванията на хората са за сериозна промяна, която ще гарантира спиране на кражбите и връщане на държавата под контрола на избирателите. Тези трима министри не изглежда да са нито основните стълбове, нито архитектите на модела.

Подобен сценарий Борисов се опита да разиграе в началото на 2013 г., когато отново след протести смени финансовия министър в първия си кабинет Симеон Дянков само за да подаде оставка на целия кабинет дни по-късно.

Освен това дистанцирането от Делян Пеевски е сценка, която премиерът вече е играл поне веднъж. Преди четири години български студент в Лондон зададе на Борисов въпроса дали като се погледне в огледалото, вижда там Пеевски и в отговор премиерът, заяви, че къса всички връзки с депутата от ДПС. Не се случи нищо подобно. Дори напротив - влиянието и на партията на Доган, и на самия Пеевски през последните години непрекъснато се увеличаваше на практически всички нива в изпълнителната, законодателната и съдебната власт.