Микрофонът е ваш. Площадът също

"Направи ни впечатление, че там не се дава думата на всички. Напротив, фаворизира се определена група оратори. За да могат да говорят и хора, които са по-центристки или десни в икономическо отношение, решихме да направим този мегдан като малка трибуна със свободен микрофон", казва Манол Глишев. Целта на "Граждански мегдан" е на площада да няма ограничения на идеите. Е, с някои изключения.

Всички са добре дошли - освен радикалите

"Всеки е добре дошъл да се качи на сцената и да говори, стига да не е с екстремистки идеи", казва Кирил Чуканов, друг от организаторите. Малко по-късно пояснява: "Без неонацисти, неокомунисти и путинисти." Разбира се, подбор на говорителите трудно може да има, защото те просто отиват при водещия и искат микрофона. Доколкото може да има подбор, той е на око. "Език на тялото, начин на изказ, когато дойдат при нас. Тези неща обичайно си личат. Няма как да сме толерантни към нетолерантните", обяснява Чуканов и добавя, че микрофонът е попадал в ръцете на хора с много противоречиви възгледи, но обединени от едно - непоносимост към "това, което се случва от години".

От сцената на четвъртия ден се чуват разнообразни гласове - мъжки и женски, млади и стари. Повечето от импровизираните речи са по отношение на протеста, как трябва да продължи той, от какво има и от какво няма нужда. Не липсват критики към правителството, опозицията или изобщо към всички партии, а псувните и по-грубият език, доколкото може, се ограничават - не само от организаторите, но и от самите говорители.

"Изпускаме момента, а не трябва да го правим", казва един от първите говорители на сцената. "Дори Беларус се променя. Какво става в България обаче?", добавя. "Вън цялата мафия, която се чуди защо я наричаме мафия", казва друг. "Ние разбираме, че със смяната на един или друг човек нищо не се променя. Нашият протест не е само срещу една или друга личност. Искаме промяна на цялата система", казва трети след тях.

Освен политически изказвания обаче се чуват и съвсем лични истории. Един от говорителите разказва за проблемите си със съдебни дела. Друг има оплаквания от проблеми в частния си бизнес. Млада жена обявява, че прави "екоасамблея и егалитарна платформа за разговори". Друга жена се оплаква от качеството на питейната вода и състоянието на реките, пестицидите и измирането на пчели. Докато всички те говорят, хората стават видимо все повече и повече. Помага и това, че се намират насред един от най-големите протести в София през последните десет години. Комплимент за идеята е, че "жената с пчелите" приключва речта си със следните думи: "Аз се чувствам свободна само тук, на този мегдан."

"Има един наивен момент", казва Глишев. "Когато се говори за бъдещето на страната, едно площадно ораторство невинаги е най-доброто решение. Но свободното слово е най-доброто. Това е основната цел на мегдана." Добавя, че целта не е само да има по-широка възможност за изява на хората на протеста, но и да бъдат запълнени някои хронични дефицити по отношение на свободното слово в България.

Част от нещо по-голямо

През последните дни "Гражданският мегдан" се случва по-рядко физически и по-често виртуално. Социалните мрежи и по принцип дават възможност на хората да се изказват по всякакви теми, а страницата на мегдана чрез видеоматериали дава свобода всеки да сподели мнението си за протестите, политиката или каквото и да било друго. Една от причините за това е, че за физическото провеждане е нужен генератор, който невинаги е наличен. Едно подобно издание струва грубо около 300 лв. и съответно се плаща с лични средства на организаторите и протестиращи.

Мегданът обаче е замислен като част от нещо по-голямо: "Платформа за силни общности", или Society-now.org, както е интернет адресът на проекта. Нейната идея е по-скоро да обединява вече съществуващи организации и хора, които искат да се включат активно в граждански инициативи. В момента платформата все още е на ниво разработка, като сайтът подканва желаещите да се включат като участници, доброволци, дарители или по друг начин към някоя от каузите на четирите общности, които към този момент влизат в нея: "Граждански мегдан", "За да остане природа в България", "Сдружение БОЕЦ" и "Правосъдие за всеки". В бъдеще тя трябва да се превърне във вид социална мрежа.

"Самата платформа също е отворена към всички и в момента има нужда от много хора. Имаме нужда преди всичко от програмисти. Идеята ни е с помощта на IT специалисти да я направим по-приветлива за всякакви хора. За да може накрая да се превърне в малка, а после и по-голяма, социална мрежа за граждански нововъведения и иновации", казва Глишев. Нещо подобно може да се случи и в интернет форумите, но както Глишев отбелязва, те са "доста ретро технология" и изискват много усилия за модерация.

"По-добре е там да влизат хора, които са със съзнателно гражданско мислене, интелигентни хора, които искат да дадат предложенията си и да участват в самоорганизация. Малки групи хора, по трима, петима души, с кауза и точна идея, за да свършат нещо адекватно", смята активистът.

Чуканов и Глишев намират досегашните издания на мегдана за успех, защото зад микрофона застават и много хора, които говорят за пръв път пред публика, а и се чуват разнообразни идеи. Виртуалните издания пък достигат до стотици хиляди гледания и популярността им расте, откакто я има блокадата на Орлов мост. "Това е една алтернативна медиа", казва Чуканов.

Мегданът много прилича на българската версия на "Хайд парк" в Лондон, където има сложена трибуна и всеки може да се изказва по всякаква тема. Заради вдигащия се интерес организаторите смятат, че инициативата би имала бъдеще и след протестите, за да може хората да се чувстват свободни да говорят и не само когато има още хиляди други по площада.

Глишев казва, че най-лошата идея, която досега е чувал от мегдана, е, че не може да се иска лустрация или премахване на паметника Съветската армия и говорителят лично би ги защитавал и с кръвта си. А най-доброто: "Когато едно момче се качи на сцената и директно каза "Аз съм IT специалист, какво ви трябва." На нас ни трябват точно такива хора."