Крум Зарков: Няма мнозинство, което иска да разсърди главния прокурор

Изглежда, че темата за реформата на прокуратурата по проблемите, констатирани от Съвета на Европа и Венецианската комисия, е законодателно табу. Така ли е в действителност?

Табу или не, очевидно твърде дълго време различни състави на Народното събрание не могат да намерят отговор на въпросите, поставяни от международните институции по отношение на фигурата на главния прокурор у нас, и по-точно по неговата фактическа недосегаемост. Ето и миналата седмица Комитетът на министрите на Съвета на Европа за пореден път припомни, че българското законодателство не гарантира възможност за независимо разследване по отношение на главния прокурор и така не изпълнява съществена част от решението на Европейския съд за правата на човека "Колеви срещу България". Съдебният акт е постановен през 2009 г., т.е. повече от 10 години страната ни не може да намери решение на този въпрос. Причините са от обективен и субективен характер. Обективните са две - първо, въпросът съвсем не е толкова прост, колкото изглежда, и второ, тълкувателното решение на Конституционния съд от 2003 г., което драстично ограничава възможността за конституционни промени, засягащи статута на главния прокурор от обикновено Народно събрание. И двете обаче са преодолими.

Как може да стане това според вас?

Съдия Здравка Калайджиева много добре описва необходимите - и напълно възможни без Велико народно събрание - промени по отношение на правомощията, отчетността и ефективността на прокуратурата. Има и законови промени, които също ще променят съществено нещата. Ще се спра само на една от тях, защото тя се споменава и от съдия Калайджиева, и в цитираното последно решение на Комитета на министрите, а и е вече внесена от ПГ на БСП за България в Народното събрание като законопроект за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс още в края на ноември 2019 г. Става дума за съдебния контрол над актовете, с които прокуратурата отказва да образува наказателно производство. На много хора това звучи дребнаво, но всъщност става дума за революционна промяна, която ще наруши тоталния суверенитет на прокуратурата по въпроса дали да започне или не дадено производство. Така, ако някой подаде сигнал срещу когото и да било, включително срещу главния прокурор, и счита, че прокуратурата не си е свършила работата, ще може да се обърне към съда. Подобна промяна ще придаде практическо значение и на тълкувателното решение на Конституционния съд от юли тази година, което постанови очевидното - а именно, че няма законова пречка всеки редови прокурор да разследва главния. Пречки обаче има и те са от друг, също толкова очевиден, характер - йерархическата зависимост. Затова и възможността в този процес да се намеси орган извън прокуратурата, а това може да е единствено съдът, е ключова. Разбира се, има куп технически, но много важни, детайли пред изпълнението на тази идея и приемането ѝ като закон, но причината той все още да не е факт не е само сложността на материята.

Защо това не се случва?