Вечерни новини: По-лесни заеми за фирми с гаранции от ББР, бюджетният дефицит в еврозоната ще достигне 9%

И още: Ръст на починалите от COVID-19 в България и затягане на мерките в Европа; ГЕРБ и БСП са с изравнени сили според проучване на "Тренд"

Ако по седмицата се съди от понеделник, то започващата се очертава вяла и бедна на събития. В деня, когато броят на регистрираните случаи на заразени с коронавирус по света надхвърли 40 млн. души, основните новини и в България, и навън бяха с COVID привкус.

В графата COVID-free е решението на Административния съд в Кюстендил да остави в сила разрешението на ТЕЦ "Бобов дол" да гори отпадъци остава в сила. То все пак не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд.

Тежките сражения в горещите точки на разгорелия се конфликт между Азербайджан и Армения относно спорния регион Нагорни Карабах не секват въпреки повторно обявеното прекратяване на огъня, влязло в сила през уикенда. От началото на атаките миналия месец досега се съобщава за най-малко 700 убити, което прави конфликта най-смъртоносния от войната, която двете бивши съветски републики водиха в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век.

НАЙ-ВАЖНОТО ОТ ДЕНЯ

Икономическият министър предлага по-големи и лесни заеми за фирми с гаранции от ББР

Предвидените близо 500 млн. лв. от бюджета, с които ББР трябваше да обезпечи нисколихвени заеми за компаниите през търговските банки, явно не се усвояват и затова правителството ще преразгледа условията по тази COVID мярка. Дотук по данни на икономическото министерство само 600 компании са изтеглили кредити за 80 млн. лв. Затова държавната банка трябва да смени изискванията, а изброените от министерството предложения са в посока и големи компании да могат да кандидатстват, сумите да са по-големи (от 300 хил. лв. на 1 млн. за малки и до 2 млн. за големи), срокът да е по-дълъг, гаранциите на ББР да покриват половината риск, кандидатстването да се удължи до средата на следващата година, а средствата освен за ликвидност да могат да се ползват и за инвестиции.

Бюджетният дефицит в еврозоната ще достигне почти 9% през 2020 г.

Страните в еврозоната тази година ще натрупат общ бюджетен дефицит от близо 1 трлн. евро заради големите разходи за спешни мерки за противодействие на корона кризата, съобщава Financial Times. Това представлява 8.9% от брутния вътрешен продукт (БВП) и ще е почти 10 пъти повече от миналата година според изчисленията на вестника. Правителствата очакват дефицитите да останат високи, дори когато икономиките им се възстановят през 2021 г. Догодина прогнозата е за общ недостиг от малко под 700 млрд. евро, или 6% от БВП. Предишният пик на бюджетния дефицит в еврозоната по данни на ЕЦБ беше в началото на 2010 г., когато показателят достигна 6.6% от БВП.

ГРАФИКА НА ДЕНЯ

"Тренд": ГЕРБ и БСП с изравнени сили, пет са сигурните партии за парламента, две са на ръба

След два месеца на спад в подкрепата за управляващите и ръст при извънпарламентарната опозиция през октомври електоралните нагласи изглеждат доста по-стабилизирани. Това показва ново представително проучване на "Тренд" по поръчка на в. "24 часа", проведено между 3 и 10 октомври. ГЕРБ и БСП остават в практически паритет с много малка преднина на партията на Борисов в рамките на статистическата грешка. Трета сила е партията на Слави Трифонов, следвана от ДПС и "Демократична България", а с реални шансове за представителство остават формацията около Мая Манолова и "Обединени патриоти". Ако тези нагласи се задържат до изборите, съставяне на правителство би било изключително предизвикателно и може да се стигне до нови избори, коментира пред изданието политологът Димитър Ганев от "Тренд".

КОРОНА НОВИНИ

Ръст на починалите вследствие на COVID-19 отчитат данните за неделя - 18 души. Традиционно в понеделник броят на регистрираните нови случаи е значително по-нисък заради почивната за голяма част от лабораториите неделя: едва 395 при много по-малко тестове от обичайното - 1581. Това означава, че 25% от тестовете са положителни, което е голям дял. Настанените в болница също се увеличават до 1500. В отделенията за интензивна грижа са 74 души.

Капацитетът на COVID отделението на "Пирогов" е достигнат, изключение правят само леглата в реанимация, които се пазят за много сериозни случаи, съобщи директорът на болницата Асен Балтов пред 'Нова тв". В последната седмица приетите са се удвоили и са достигнали 68, като четирима са в реанимация. Нови заболели се приемат само след изписване на оздравелите, обясни директорът, припомняйки, че в момента максималният срок за лечение в болница - извън най-тежките случаи - е 14 дни.

Страховете на българите от коронавируса нарастват през октомври и вече две трети (66%) са убедени, че епидемията ще продължи да се разраства, докато през август те са били 48%, сочи проучване на "Тренд" по поръчка на "24 часа". Расте делът на тези, които смятат, че част от мерките трябва да се възстановят - от 25% през септември до 32% сега. Въпреки това мнозинството - 50%, все още са против по-строги ограничения.

Пропускателният режим в хипермаркетите в Пловдив и в региона ще бъде възстановен, реши местният кризисен щаб. В магазините ще се допускат до 100 души едновременно, а ако има още клиенти, те ще изчакват навън на разстояние от поне два метра. Ще бъде удвоен и контролът по спазване на противоепидемичните мерки - носене на предпазни маски и спазване на дистанция в градския транспорт и в търговските обекти. От щаба обявиха, че ако след седмица няма ефект от въведените мерки, ще се премине към още по-драстични ограничения.

Австрия затяга мерки от 23 октомври за 28 дни. В цялата страната частните събирания ще са ограничени до 12 души на открито и 6 души на закрито. Ресторантите ще трябва да представят концепция за предотвратяване разпространението на заразата и препоръката е да затварят по-рано, но австрийските провинции ще решават сами до колко часа ще са отворени заведения, до колко часа да се продава алкохол и какъв да е режимът на посещение на училищата и детските градини. Препоръката на централното правителство е при нужда да се поставят под карантина райони и общини.

Италианският премиер Джузепе Конте обяви нови мерки срещу коронавируса. Ограничават се работното време и позволения брой присъстващи в баровете и ресторантите. Увеличава се делът на работещите дистанционно до 75% в частния и държавния сектор. На местно равнище обаче италианските кметове ще могат да налагат затваряне за обществен достъп след 21 ч. на улици и площади и други места, където би могло да има струпване на хора. Забраняват се и местни празници и панаири.

Уелс от петък въвежда двуседмична карантина, за да се ограничи втората вълна на епидемията от коронавирус, като налага най-тежките ограничения в Обединеното кралство. От 18 ч. в петък от над 3-те милиона жители на британския район ще се изисква "да си стоят у дома", обясни премиерът на Уелс Марк Дрейкфорд на пресконференция.

Полша възнамерява да отвори полева болница на националния стадион във Варшава с от 500 до 1000 легла още тази седмица заради претоварване на здравната система. Страната отбеляза нови рекорди на болните и починалите от коронавирус през последните седмици, а лекари съобщиха за недостиг на медицински персонал, болнични легла и оборудване.

До 8000 военни, пожарникари и над 50 000 държавни служители ще участват в масовото тестване на всички граждани на Словакия на възраст над 10 години в безпрецедентен проект, наречен "Обща отговорност". Премиерът Игор Матович каза, че въпросът дали тестването да е задължително е бил силно спорен и окончателно решение не е взето. "За да е успешно, трябва да включва възможно по-голям брой хора. Алтернативата е общонационална карантина", каза той.

Фармацевтичната компания Pfizer ще кандидатства за разрешение за спешно използване на ваксината си в САЩ веднага след като тестовете приключат през третата седмица на ноември, ако резултатите са положителни, съобщи главният изпълнителен директор Алберт Бурла пред Euronews. В Европа ваксината ще се контролира от Европейската агенция по лекарствата. Компанията се надява да предостави 100 милиона дози на разположение тази година, ако ваксината бъде одобрена от регулаторите, като планира да произведе 1.3 милиарда през 2021 г.

НЕЩО ИНТЕРЕСНО

Reuters: България и още 14 държави искат общи действия срещу конспирациите за 5G

ЕС има нужда от стратегия против дезинформацията за 5G технологиите. В противен случай лъжите рискуват да спънат икономическото възстановяване. Това твърдят 15 държави, сред които и България, в писмо до Европейската комисия, видяно от агенция Reuters. Конспиративните теории за новата безжична технология доведоха до палежи на кули за разпръскване на сигнал в десет европейски държави, както и до нападения срещу работници. "Очевидно е, че сме свидетели на нарастваща дейност на анти-5G движението в ЕС", пише в писмото, подписано от Австрия, България, Хърватия, Чехия, Кипър, Естония, Финландия, Гърция, Латвия, Литва, Люксембург, Португалия, Словакия, Швеция и Полша. Страните призовават ЕС да "предприеме активен, дългосрочен и систематичен подход" спрямо тревогите по отношение на 5G и електромагнитните полета.

Nokia ще изгради първата мобилна мрежа на Луната

Финландската компания Nokia е избрана от НАСА за изграждането на първата клетъчна мрежа за мобилна комуникация на Луната. Лунната мрежа ще бъде част от усилията на американската космическа агенция да върне хората на спътника на Земята до 2024 г. и да изгради дългосрочни селища там по своята програма Artemis. Nokia заяви, че първата безжична широколентова комуникационна система в Космоса ще бъде изградена на лунната повърхност в края на 2022 г., преди хората да се върнат там.

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 3
    fpd1488699386518396 avatar :-|
    Ivan Mitev

    Злокобният проблем на съвременната цивилизация е неправилното емитиране на пари.
    Грешката на централната банка подсигурява за щети.
    Последицата от неправилното емитиране на пари е стопански крах.
    За устойчив просперитет в съответна държава е необходимо подобрено емитиране на пари.
    Защо много журналисти са мълчаливи за фаталната грешка на централната банка?

    Нередност?
Нов коментар