Financial Times: Българският проблем се превръща в неудобен тест за ЕС
Двойните стандарти за корупцията могат навредят на проекта за по-тясна интеграция, част от който е възстановителният фонд за 750 млрд. евро
Тони Барбър
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Тони Барбър в статия за Financial Times, озаглавена "Двойните стандарти за корупцията вещаят неприятности за ЕС"
Протестите в България срещу всеобхватната корупция разкриват конфузната ситуация около нещо, което ЕС сам е провъзгласил - че ще държи сметка на правителствата, които подкопават върховенството на правото. Но докато институциите в Брюксел и някои западноевропейски страни често критикуват властите в Унгария и Полша, към България демонстрират много по-меко отношение. Този двоен стандарт може да повлияе на идеята за фонда за възстановяване на ЕС в размер на 750 млрд. евро, предназначени за противодействие на икономическите ефекти от коронавирусната пандемия.
Това е и съзнателен н политически избор на дясноцентристките европейски лидери и партии, преди всичко на германския канцлер Ангела Меркел и нейните управляващи християндемократи. Бойко Борисов, българският министър-председател, превърна в свой приоритет поддържането на близки отношения с г-жа Меркел още от 2009 г., когато започна първият от трите му мандата на поста. Тя цени усилията му да убеди Турция, която граничи с България, да спазва споразумението от 2016 г., постигнато от г-жа Меркел, чиято цел е да предотврати влизането на незаконни мигранти в ЕС през Югоизточна Европа.
Има и друга сметка, която Меркел и нейните десноцентристки съюзници в ЕС си правят. Партията на Борисов - ГЕРБ, дава гласове в Европейския парламент за Европейската народна партия, която включва и ХДС на г-жа Меркел. Дългогодишната доминираща роля на ЕНП в Европейския парламент се топи и тя се нуждае от цялата подкрепа, която може да намери. ЕНП се хвърли да защитава Борисов, противопоставяйки се на резолюция на Европейския парламент, която осъди корупцията и демократичното отстъпление в България.
Усилието й обаче се провали и резолюцията беше приета. Като знак за дискомфорта от про-Борисовата линия на партията шестима евродепутати от ЕНП подкрепиха документа и 24 се въздържаха. И все пак беше ясно къде стои ЕНП като цяло. За протестиращите в София подкрепата за правителството на Борисов от други европейски столици е деморализиращ спектакъл.
Редица смели български юристи, граждански активисти, журналисти и политици от малки партии правят всичко възможно, за да привлекат вниманието към проблема с корупцията, понякога излагайки се на значителен риск. Но точно когато се нуждаят от ЕС - да подкрепи собствените си принципи, те чуват малко или нищо.
Мащабът на българската корупция отдавна не е под въпрос. В последната си оценка на инвестиционния климат в България Държавният департамент на САЩ посочи: "Корупцията е ендемична, особено при големи инфраструктурни проекти и в енергийния сектор". Според доклад от Центъра за изследване на демокрацията в София от миналата година най-малко 35% от договорите за обществени поръчки включват корупционни практики. Transparency International, която следи борбата с корупцията в света, поставя България на най-ниско място сред 27-те страни в ЕС по своя индекс за възприятие на корупцията.
Българската корупция не е изключително политическо явление. Това е мрежа от непрозрачни връзки между политическия свят, публичната администрация и мощните бизнес интереси, които завзеха контрола върху големи части от българската икономика през 90-те години. Тези мрежи от своя страна замърсяват безпристрастното прилагане на закона.
Българският проблем се превръща в неудобен тест за ЕС, който се опитва да се придвижи напред с фонда за възстановяване от 750 млрд. евро. Според първоначалния проект за нетното разпределение на парите от него България ще получи 11,7 млрд. евро или малко под 20% от националния си БВП. Като най-бедната държава в ЕС България ще се възползва също от субсидиите и помощта по оперативните програми, заложени в бюджета на ЕС за 2021-27 г.
Някои правителства в Северна Европа искат да се орежат средствата за държави, които нарушават върховенството на правото и демократичните ценности. Съвсем правилно те подчертават, че колкото по-слабо е прилагането на закона, толкова по-голям е рискът да процъфтят шуробаджанащината, липсата на прозрачност и други злоупотреби, когато правителствата започнат да разпределят европейските средства.
Фондът за възстановяване прекрачва досегашните граници и с това, че ЕС за първи път ще вземе заеми на капиталовите пазари, за да прави финансови трансфери към членуващите държави. Но ако европейското обществено мнение се обърне срещу тази инициатива заради корупционни скандали, това би нанесло тежък удар по проекта за по-тясна интеграция в съюза.
ЕС със сигурност ще се сблъска с различни опасности през следващите години, но корупцията може да се окаже най-голямата от всички.
2 коментара
Сега съществената пречка не е корупцията, а поведението на централната банка за неправилно емитиране на пари.
Проблемът е, че мнозина пренебрегват тази съдбовна за всеки грешка.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.