На власт е епидемията

Ситуацията с епидемията в България в момента е изключително сериозна. Леглата в болниците вече не достигат, а хората там не получават качествено внимание заради недостатъчния брой лекари. Здравната криза вече е тук, а прогнозите за идните седмици са още по-лоши. Въпреки въведените от кабинета централни мерки броят на заразените вероятно ще продължи да расте бързо.

След месеци на бездействие и пренебрегване на експертните съвети Борисов изпусна момента, в който можеше да си позволи да градира по-леки мерки - да ги затяга постепенно, така че да предотврати рязък скок и да предпази здравната система от колапс, каквато стратегия следват много други европейски държави. В момента България е в съвсем друг сценарий, тя вече има нужда от най-горчивото хапче - комбинация от по-тежки мерки, които рязко да ограничат достъпа на хора до рисковите места и събития. Тези мерки трябва да гарантират, че след две седмици (това е периодът, в който те дават резултат и по-бърза писта няма) случаите ще започнат да спадат с достатъчно бързи темпове, така че здравната система да си поеме глътка въздух.

Големият риск за България далеч не е само колапсът на здравната система. По-неприятното е това, което идва след него. Масово, неконтролируемо разпространение на болестта може да извади от строя ключови системи за функционирането на и без това слабата държава. Тази седмица 30 машинисти от софийското метро бяха карантинирани заради контакти с техен болен колега. Това са около 10% от машинистите, а епидемията в София е едва в началото на най-острата си фаза. Ако след две седмици те са половината, дали ще има достатъчно хора да карат метрото? А ако например касиерките в магазините се уплашат от резкия скок на смъртните случаи и заразените, както и от колабиралата здравна система, и откажат да ходят на работа?

В някои региони на Южна Америка през тукашното лято се стигна до подобни ситуации - в Еквадор например се наложи армията да поеме контрол върху опазването на реда и дистрибуцията на храни в един район от страната. Българската армия, ръководена от Красимир Каракачанов, дали може да се справи с нещо подобно? И във форма ли е, след като според премиера Борисов сериозна част от ВВС са в болница? А въздушното пространство на България в момента защитено ли е? А ако се разболеят критична част от хората, които поддържат ключови електроцентрали? (Вижте карето.)

Проблемът с рухването на здравната система е, че създава каскада от опасности във всички ключови за функционирането на държавата системи. Тези рискове могат да бъдат управлявани, но далеч по-лесният начин е да се контролира по-добре разпространението на болестта.

Фотограф : Reuters

С компромисните мерки на Борисов от тази седмица агонията на здравния сектор ще се удължи - вероятно до декември. През следващите дни броят на случаите ще продължи да расте, а което е по-неприятно, предстои и много рязък скок в броя на смъртните случаи. Комбинацията от тези две статистики вероятно ще засили обществения натиск за по-сериозни мерки. След още една-две седмици най-вероятно ще стане ясно, че сегашните не са дали нужния ефект, но за резултат от новите ще се чака още две седмици. Така някакъв ефект от тях ще започне да се усеща в началото на декември.

Проблемът е, че повечето болници не разполагат и с половината от това време. Много от тях са отвъд ръба - места вече няма дори в големите столични болници и тези в по-големите областни градове, не достигат медицински специалисти, твърде много сред тях са заразени и болни. "Пирогов" тази седмица беше поставен на колене - затвори няколко от отделенията си, вече не приема пациенти в тях, а един етаж от болницата беше отделен само за заразени медици от самото лечебно заведение. COVID болни се настаняват на легла в мазето. Пренасочването на всички възможни ресурси към COVID отделенията пък лишава останалите звена от възможност да работят нормално. Плановите операции вече са спрени във всички болници, а властта търси резерви дори в места, които нямат специалисти, знания и инфраструктура да лекуват COVID-19 като санаториуми или очни клиники.

Така България пропилява и последните си шансове да избегне тежка здравна криза, а може би дори и катастрофа от типа на случващата се в Чехия, по чийто път, изглежда, се движим.

Необходимост vs. реалност

Епидемията в Европа рязко се активира от септември насам, но макар заразените да са много повече от пролетта, ситуацията реално не е много по-лоша. Държавите развиха значително системите си за тестване и проследяване на контакти и това донякъде подобрява контрола. Повечето тестове е и едно от обясненията за по-големия брой регистрирани случаи сега. От друга страна, напредъкът в лечението спасява много повече животи и смъртността (поне до момента) е чувствително по-ниска. Новите знания за това как се разпространява вирусът позволяват много по-ефективни и щадящи бизнесите и живота на хората мерки. Ако те се прилагат навременно и таргетирано, могат да се избегнат най-тежките и фатални за икономиката ограничения от пролетта - като локдауни, забрани за пътуване между страни, региони и области, забрана за излизане и т.н. Прибягването до тези крайни мерки е признак за политически провал на правителствата, които не са успели да приложат другите мерки и да убедят обществата си да ги спазват - през тази ситуация мина Израел, а в момента в нея е и Чехия.

Ефективните мерки от нов тип са факт в голяма част от Европа в момента и включват:

• Пълна забрана за доказано най-рисковите места и събития: масови мероприятия, големи семейни тържества, спортни прояви и спортни центрове, нощни заведения
• Ясна комуникация за мерките, с които се подпомагат засегнатите бизнеси
• Строги ограничения за работата на ресторанти, кина, театри и други места за социализация. Затварянето им при определени нива на зараза
• Преминаване към онлайн обучение в училищата и университетите - навсякъде резкият скок на епидемията започна около месец след началото на учебната година.
• Ограничения за още бизнеси - големи търговски центрове, публични услуги и др.
• Строги мерки, които да предпазят възрастните хора и други уязвими групи - старчески домове, социални домове и т.н.
• Задължителни маски на възможно повече места
• Строг контрол за спазване на мерките

Много от държавите в ЕС въвеждаха частично тези мерки, затягайки ги постепенно от септември месец досега в различните региони. В сряда пък Германия обяви нещо като "мек" локдаун, който включва активиране на всички тези мерки на национално ниво, без затваряне на училища, а Франция също се очаква да обяви много подобен режим. Израел пък тества и нов подход. Властите там въведоха т.нар. ударен локдаун - много силно затваряне, но само за три седмици. Ефектът от него до момента е очевиден - рязко спадане на заразените и облекчаване на здравната система. Какво ще се случи след новото отваряне засега ще се разбере след поне месец.

България дотук не прибегна до почти нито една от тези мерки и в момента има нужда директно от горчивия коктейл от всички тези мерки, взети заедно и приложени ударно, за да имаме шанс да избегнем по-лош сценарий. Вместо това обаче новата заповед, която ще влезе в сила от четвъртък, като цяло съдържа само една нова ефективна мярка - преминаването на гимназиите към дистанционно обучение. Сама по себе си обаче тя едва ли ще може да доведе до голям спад на случаите. Същото важи и за затварянето само на нощните заведения. То, така или иначе, е факт в много области в страната и в случая правителството догонва местните власти.

Остават отворени обаче, макар и с повече ограничения за броя на присъстващите, доказано високорискови места и дейности, като ресторанти и други заведения, големи закрити търговски центрове, молове и базари, театри и кина

Особено фрапиращ е "жестът" към спорта - за мачовете и други прояви на открито не се предвиждат нови мерки, а тези на закрито ще са без публика. Има и изключение - международният турнир по тенис Sofia Open 2020, на който зрителите ще са през две седалки. Индивидуалният спорт на закрито пък е тотално пропуснат, въпреки че е сред най-рисковите - фитнеси, спортни зали, басейни, СПА центрове бяха сред първите, които спряха да работят в други страни. Изцяло липсват мерки на централно ниво, насочени към уязвимите групи.

Подобни скроени по мярка правила и изключения са напълно в стила на ръчното управление на държавата, което упражнява Борисов във всяка една област и издават неговата редакция на мерките.

Заедно с това ограниченията за брой посетители в дадени места вместо затварянето им ще изисква и ефективен контрол, а това е нещо, с което държавата много видимо се провали до момента.

Почти без полза на регионално ниво

Ситуацията с коронавируса в България не е еднаква навсякъде. За съжаление обаче броят на силно засегнатите области расте толкова динамично, че към началото на тази седмица почти две трети от тях са или в червената зона (с над 120 случая на 100 хил. население) или в още по-горни зони с над 200, 300, дори 400 случая на 100 хил. население (виж картата). Данните трябва да се четат с цялата условност на факта, че България остава най-малко тестващата в ЕС и броят на регистрираните инфекции на практика трябва да се умножава по 8, за да се добие представа за истинските размери на епидемията. Но дори тези занижени стойности са достатъчни да покажат колко бързо се влошава ситуацията - в София например само за 10 дни заболеваемостта е нараснала три пъти и половина, а в Търговище - близо четири пъти.

На този фон строгите мерки са наложителни в цялата страна и местните щабове са принудени да действат сами заради тежката ситуация в болниците там. Те обаче имат нужда от указания на централно ниво - как, къде, кога и при какви условия могат да бъдат налагани ограничения, в противен случай решенията се взимат твърде бавно и се допускат грешки. Подобен план би дал и много по-голяма предвидимост на бизнеса.

Местните политици действат внимателно и колебливо, защото не искат да си навлекат гнева на хората (или на премиера) с прибързани действия. Така обаче мерките закъсняват и идват, след като проблемните нива на епидемията са вече подминати. Най-засегнатото от заразата училище в Търговище например не бе затворено дори когато учителка почина и се наложи цял клас да бойкотира присъственото обучение, преди да бъде въведено временно онлайн обучение (по думите на директорката, защото децата приели случая емоционално).

Локалните мерки по инициатива на областните щабове освен това дотук са и твърде ограничени, за да имат нужния мащабен ефект - затварянето на барове, което се случи в много области, само по себе си не помага особено, ако хората могат да се събират безпроблемно в ресторанти, да празнуват навън, да ходят на фитнес, в мола и т.н.

Без централни правила местните власти допускат и много компромиси и грешки - в Сливен например баровете затвориха, но това не попречи празникът на града - Димитровден, да бъде отпразнуван с тържества и (буквално) панаири.

Новите мерки на правителството за жалост няма да променят ситуацията съществено в регионите.

Областните щабове ще продължат да бъдат притиснати от обстоятелствата и ще трябва да налучкат правилния пулс на мерките по принуда просто защото нямат избор на фона на препълнените болници.

Колко по-зле може да бъде

В момента по изчисления на математика на щаба проф. Витанов т.нар. базово репродуктивно число на вируса (R0) вече е 1.56, тоест 100 заразени предават инфекцията на 156 други. Така епидемията расте динамично.

В последните си медийни изяви той не пожела да коментира с конкретни числа прогнозите за бъдещото разпространение - особено песимистичните, "за да не се паникьосват хората", но между редовете може да се прочете, че те са катастрофални. Витанов сподели, че очаква истинската "втора вълна" да е през ноември и че в "доста райони" от страната има "изключително голяма опасност от дълготрайно бързо нарастване на броя на случаите". "Ако нещата вървят така, може да се наложи и ген. Венцислав Мутафчийски да разгръща полеви болници", заяви той пред bTV.

Това не е изненадващо, при положение че близо една трета от населението не спазва никакви мерки.

За това колко бързо и колко много могат да се влошат нещата е показателна Чехия, която направи същите грешки като България - от масовото общностно неглижиране на епидемията до пълното бездействие на правителството (под предлог да се запази икономиката). В началото на септември случаите там започнаха да растат динамично, но плавно в рамките на месец, достигайки до 3 хил. на ден. Но в следващите три седмици на октомври те просто излязоха от чартовете, достигнаха пикове от 5, 10 и 15 хиляди и нещата рязко се влошиха:

• На 5 октомври страната върна извънредното положение
• На 8 октомври затвориха спортни и културни обекти, работното време на ресторантите бе ограничено до 20.00 ч.
• На 12 октомври затвориха изцяло всички заведения, кина, театри и др. Всички училища преминаха в дистанционно обучение
• На 19 октомври чешката армия започна да изгражда временна полева болница в Прага
• На 21 октомври страната наложи нещо много близко до локдаун - затваряне на всички обекти без аптеки и хранителни магазини
• На 24 октомври Чехия поиска помощ от ЕС и НАТО, най-вече лекари
• Към 26 октомври 5300 души са в болница, като хоспитализациите растат с 50% седмично, а жертвите са по около 120 на ден

Данните от Чехия и България не са пряко сравними, тъй като населението на Чехия е с 30% по-голямо, а и нивата на тестване там в момента са много по-високи (в последните дни се правят до 45-50 хил. теста дневно, докато в България максимумът дотук е 11.5 хил.). Иначе казано, в България най-вероятно никога няма да бъдат регистрирани 15 хил. случая в един ден, защото епидемията в огромната си част протича скрито. Все пак сравнение по обективни показатели като жертви на глава от населението и болничен прием подсказват къде се намира сега България спрямо чешкия сценарий.

Смъртността, изглежда, е на чешкото ниво от началото на месеца, но според нивата на хоспитализациите разликата е доста по-малка - само около 10 - 12 дни. Ако трябва да сравним пък състоянието на здравната система, то разликата се стопява до максимум седмица. На 20 октомври например чешкият здравен министър предупреди, че болниците скоро ще достигнат максималния си капацитет, а в началото на ноември ще свършат свободните легла. Подобна е ситуацията в България сега.

Ориентирането за обхвата на епидемията по смъртните случаи е коректно, но проблемът с него е, че то дава представа къде е била епидемията преди около три седмици. И ако решенията за налагане на ограничения се взимат по този показател, те винаги ще са фатално закъснели.

Рисковете са повече от ясни и в същото време са неприятно реални. Опасенията са, че България ще трябва да мине по същия разрушителен път като Чехия, ако не и по по-лош, защото все още не е предприела нужните ограничения, с които поне да опита да го избегне. Борисов сега опитва да отбие номера с леки мерки и поставя като приоритет оцеляването на правителството пред живота и здравето на хората и оцеляването на здравната система.

Десет години премиерът се задържа във властта, като успешно балансираше между различни интереси - той е безспорният цар на политическия компромис. В сегашната ситуация обаче този подход е изключително опасен. Половинчатите мерки сега са безсмислени. Няма полукатастрофа. Борисов вече изпусна контрола над епидемията, въпросът сега е дали ще изпусне и контрола върху държавата