България търси завод

Има обаче две неща, които трябва да се имат предвид. Първопричините за това да се налага закон, т.е. неработещите административни канали, недостатъчно пари за общинска инфраструктура и цял куп местни проблеми - няма да изчезнат само защото такъв текст съществува. И втората е, че надеждите с него да привлечем чужди инвеститори също не бива да са твърде големи. Спадът в тях няма общо с липсата на закон, а с други, твърде структурни проблеми, които няма да изчезнат и не могат да се решат с асфалт. Единствената досега работеща стратегия в България за създаването на такива паркове е бил водещият частен интерес и е важно държавата да помага той да се случва, вместо да го замества.

Хартиени инвеститори

Ако питате правителството, проблем с инвеститорите няма. "В момент на криза чакат връчване 24 сертификата за инвеститори, като 14 са в сектор промишленост." Така наскоро министърът на икономиката Лъчезар Борисов нарисува картината на България като мечтана дестинация. Ако се съди по проектите, които получават сертификати по Закона за насърчаване на инвестициите, тази година може и да изглежда рекордна. По думите на икономическия министър от началото на годината досега са сертифицирани инвестиции за близо 750 млн. лв. За сравнение, в последните 5 години с изключение на 2018 г. тази сума се движи около и под 400 млн. лв.

"Въпреки пандемията и забавянето, причинено от нея, ние отчитаме интерес към България като инвестиционна дестинация както в производството, така и в бизнес услугите с висока добавена стойност", коментира наскоро и заместникът му Стамен Янев, който доскоро беше изпълнителен директор на Агенцията за насърчаване на инвестициите. И наистина - би било огромна изненада в година на пандемия и свиване на целия бизнес България да бумти внезапно.

Сертификатите обаче не дават най-точната представа за реалната картина (включително и защото не всички компании минават процедурата). Голяма част от проектите са на съществуващи инвеститори, които разширяват дейността си и просто решават да се възползват от облекченията, които законът дава - като например улеснено административно обслужване (което само по себе си не би трябвало да е преференция) и възстановяване на осигуровките на новонаетите за определен период от време, а в най-добрия случай и финансова подкрепа за изграждане на техническата инфраструктура. Държавата също като че ли все по-често настоява да дава сертификати, включително за инвестиции, които така или иначе биха се случили, тъй като самата процедура по връчване си е вид пиар акция. За справка - решението на премиера да отиде до Пловдив и лично да даде документа на КЦМ за поредния голям проект, който заводът изпълнява и който беше обявен още в края на миналата година. Срещу това икономическият министър обеща държавата да финансира изграждането на един от основните подходи към предприятието. Всъщност само инвестицията на КЦМ от 260 млн. лв. представлява една трета от общата сума на сертифицираните проекти тази година.

В същото време статистиката на БНБ е доста по-различен прозорец към случващото се на терен. Тя не показва особен бум или спад на инвестиционната активност в последните години - ако се извади огромната двумилиардна инвестиция на "Лукойл" преди няколко години, ПЧИ се движат между 0.9 и 1 млрд. евро, като в това влиза и финансовият сектор. Към края на деветмесечието тази година има видим спад - от над 1 млрд. евро за 2019 г. до 730 млн. евро сега. Тук обаче също има няколко изкривявания - данните обикновено се ревизират нагоре с постъпване на допълнителна информация, а и тази, и миналата година има изкривяване - миналата заради финализирането на сделката за Експресбанк, а тази съществен ефект оказва сделката за БТК.

Това обаче, макар и вложения от чужди инвеститори, не са точно нови заводи или мощности.

Държавата отвръща на удара

Погледнато реалистично, извън играта с числата, в последните години България изостана регионално. Големи, структуроопределящи инвеститори така и не дойдоха - дори като оставим настрана епичната битка за новия завод на "Фолксваген". Сърбия, Гърция и Румъния за сметка на това успяха да привлекат такива. Инвестициите, които наистина се случиха тук, бяха концентрирани в малкото успешни индустриални хъбове - като зоната край Пловдив и макар и в по-малък мащаб парка до Шумен.

Това оправдава виждането, че наличието на готови индустриални зони, с подготвена инфраструктура, може да помогне в тази международна битка. Все повече общини, разпалени от идеята да виждат нови заводи на територията си, правят обособени зони, които да представят на чужди производители.

Сега този модел ще получи подкрепа от най-високо ниво чрез предложения закон за индустриалните паркове. Той трябва да внесе ред и да улесни изграждането им (виж стр. 13). Проектът дава предписания как това да се случи стъпка по стъпка - нещо, на което частните зони се учеха сами в движение. Той предвижда и някои облекчения, предимно административни, за компаниите, инвестиращи в такива проекти.

Решение има и по най-важната тема - финансовата подкрепа за подобни инициативи, където основен проблем е инфраструктурата. Това ще стане благодарение на средствата, които България очаква да получи по плана за възстановяване и устойчивост на ЕС. Държавата предлага да създаде фонд от 490 млн. лв. за развитие на индустриалните паркове. Той ще финансира всяко предложено начинание, свързано с индустриалните паркове, което се отнася до основна инфраструктура или помощни дейности.

Не държавни, а частни

Проектът е добра идея сам по себе си, но детайлите са важни. С него например се отваря широко една врата в енергетиката, с която на редица големи предприятия ще се позволи да се отскубнат от енергоразпределителните дружества, както и ще се даде възможност новите паркове да са енергийно независими (виж стр. 16). Това е тиха, но важна реформа, която ще има ефекти далеч отвъд парковете.

Другият много важен въпрос е дали държавата ще ползва тези пари и закон, за да прави сама или заедно с общините индустриални зони. Този процес и сега тече на парче, но не е особено ефективен - държавната индустриална зона в Божурище е предимно складова зона, а другото държавно начинание - "София тех парк", и двете най-успешни инициативи - в Шумен и Пловдив, са с водещ частен интерес, подпомогнат от местните власти. Това не бива да се забравя дори в пандемията и триумфа на държавен капитализъм, който сега нахлува в ЕС. Частният интерес и инициатива все още е най-успешната рецепта за дълготраен успех.

Вицепремиерът Томислав Дончев, който стои зад идеята за 490-те милиона и чийто екип работи по законопроекта, отхвърли пред "Капитал" такава възможност. "Няма да се строят държавни индустриални зони с пари от фонда. Ако се случва, ще е изключение. Но ако искаш да правиш зона, ние можем да покрием цялата инфраструктура - ток, вода, газ, железница", коментира той. Остава това обещание и да се спази.