Локдаун от петък до Коледа предлага здравният министър, нито дума за икономически мерки

Дали всички тези мерки ще бъдат приети и дали ще претърпят промени и колко сериозни ще са те ще стане ясно на заседанието на Министерския съвет в сряда. Последната дума, разбира се, ще е на премиера Борисов, който досега многократно се е обявявал против затягане на мерки основно с мотива, че много хора са против и трябва да се пази икономиката. Здравната система в България обаче вече е видимо претоварена и не успява да поеме растящия брой нуждаещи се от болнична грижа, а страната се изкачва и все по-нагоре в европейските класации по смъртност (където вече е трета в ЕС) и по заболеваемост.

До заседанието в сряда вероятно трябва да стане ясно и какви ще са икономическите мерки, които да компенсират силно засегнатите сектори. На пресконференцията днес бяха само лекари и те засегнаха единствено медицинския аспект на кризата. В повечето европейски държави въвеждането на локдауна беше съобщено заедно с всички мерки за компенсация, които ще направят шока от него по-приемлив за силно засегнатия сектор на услугите и търговията на дребно. Фактът, че днес не се говори за това, е груба комуникационна грешка на правителството.

"Колкото и да е подготвена една система, тя не може да издържи на такъв натиск. Няма да издържат лекарите ни и сестрите ни. За мен най-важното е опазването на живота на хората. Не можем да си позволим да губим живота на млади хора, на възрастни. Всеки живот има значение. Много колеги лекари вече също са болни. Разумът ни казва, че е нужно да предприемем нови мерки", заяви емоционално здравният министър.

И добави: "Ако заедно минем през тези ограничения, ще имаме резултат след 20 и няколко дни. Очаква се тези мерки да дадат резултат най-рано след 8 дни - такива са данните в науката. Важно е дадем глътка въздух на здравната ни система".

В момента България е единствената страна в ЕС, която е въвела само минимални и спорни по своята ефективност мерки на фона на силната втора вълна от инфекции на континента. Почти всички останали държави прибегнаха до по-мек или по-строг локдаун - в зависимост от капацитета на здравните си системи и опасността от претоварването им. Така някои от тях като Чехия, Белгия, Швейцария и Франция успяха за 20-ина дни значително да намалят натиска върху болниците и спешната помощ и да си върнат контрола над епидемията. Други като Германия и скандинавските държави пък наложиха по-мек локдаун, но по-рано, с който задържат засега нивата на зараза в приемливи за капацитета на болниците им нива. За разлика от тях обаче в България в момента има едновременно вече претоварена здравна система, малко и неефективни мерки, които много хора не спазват, а контрол почти няма. Така епидемията не само не може да бъде овладяна, но заради претоварването на всички системи, вкл. тази за тестване, вече е и трудно и да се добие реална представа за мащабите и скоростта ѝ на развитие.

Така в последните седмици натискът от страна на здравни експерти и част от обществото за налагане на локдаун по европейски модел и в България се засили. Остро против затягането на ограниченията досега обаче бе премиерът Борисов, което той мотивира с видимата съпротива срещу по-строги мерки от страна на голяма част от обществото, както и с щетите за бизнеса, които всяко затваряне би нанесло. С тези аргументи досега той многократно парираше опитите на щаба да го убедят в нуждата от по-строги правила. Доколко е променил мнението си и дали всички предложения на здравния министър ще бъдат приети, ще стане ясно на заседанието на кабинета в сряда. Пълно връщане назад едва ли е възможно предвид конкретиката в обявените от здравния министър мерки и факта, че всички медицински експерти от щаба застанаха зад тях.