Как правосъдното министерство отбеляза 70 години от Конвенцията за правата на човека

Съдът припомня, че през 2019 г. България е била осъдена от Европейския съд по правата на човека именно заради отказ да допусне обвиняем да посети погребението на брат си (делото "Вецев срещу България"). "ЕСПЧ е подчертал, че съгласно практиката му по чл. 8 ЕКПЧОС правото на разрешение за излизане от местата за задържане по повод присъствие на погребение не е безусловно гарантирано, но именно националните власти, които са сезирани с подобна молба, следва да преценят нейната основателност, а съдът е този, който трябва да осъществи контрол върху конкретните мерки от гледна точка на правата, гарантира от ЕКПЧОС", пише СГС в определението си.

Съдът приема, че ако забрани на осъдения да отиде на погребението на майка си, това ще бъде непропорционална държавна намеса в основното му човешко право на зачитане на личния живот по чл. 8, тъй като по делото не е налице нито едно от изброените основания по чл. 8, пар. 2 ЕКПЧОС за допускане на такава намеса: "Неминуемо следва да бъде съобразено, че молбата на осъдения е по повод на смъртта на майка му, а връзката между майка и дете представлява съществен компонент от съдържанието на личен живот на всеки."

Съдът разпорежда на Областно звено "Охрана" да конвоира А.Д. до Централните софийски гробища за часа на погребението на майка му. На следващия ден директорът на Софийския централен затвор Десислав Трайков пише до съда, че е извършил анализ на съдебния акт и по негова преценка няма компетентност да конвоира осъдения, тъй като според закона "надзорно-охранителния състав извършва конвоиране на лишени от свобода и задържани под стража лица до лечебно заведение и до специализираните болници за активно лечение".

Директорът на регионалната дирекция "Охрана" в София също уведомява съда, че няма да изпълни съдебния акт. Александър Манчев пише, че законът дава правомощия на дирекцията "да конвоира обвиняеми и подсъдими, за които се иска или е постановена мярка за неотклонение задържане под стража, или лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода до органите на съдебната власт.

В случая гробищен парк "Централни Софийски гробища" не се явява орган на съдебната власт и следва да отправите Вашето разпореждане към друг". Аргументите на двамата началници защо няма да изпълнят съдебния акт, позовавайки се националното законодателство и тотално игнорирайки практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург (която има превес над националното законодателство), както и определението на Софийския градски съд, на практика съобщават на съда - вие не сте ни началник, а конституцията и ЕКПЧ не са ни никакви.

Фактически ситуацията днес е същата като тази, която обсъжда ЕСПЧ в осъдителното решение по делото "Вецев срещу България". И тогава, както и сега, няма изрична разпоредба в законите, с които обичайно затворническата администрация и звената "Охрана на съдебната власт" работят (Закона за съдебната власт и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража), по силата на която да е създадено изрично правомощие на специализираната за конвоиране на задържани граждани институция при сериозна необходимост да ги съпровожда не само до съда, прокуратурата, затвора и болнични заведения, но например и до гробищните паркове, когато има такова разпореждане от прокурор или съдия.

Разликата между тогава и сега е в това, че след решението на ЕСПЧ българската държава е била длъжна своевременно, още преди да мисли за нов проект на конституция, да създаде изрична правна уредба, която да отстрани констатираната от ЕСПЧ празнота.

В решението "Вецев" обаче ЕСПЧ счита, че основният проблем, който е довел до нарушаване на правото по чл. 8 ЕКПЧОС на задържания гражданин, не е липсата на закон, а липсата на съдебен акт, защото все пак право съществува и това именно е конвенцията. В случая на задържания Вецев наистина съдът е приел, че няма основание да разглежда молбата му за присъствие на погребението на брат му.

По повод на това ЕСПЧ приема, че мотивът за това, че законодателството не предвижда ред, не е достатъчен да оправдае намесата в правото на личен и семеен живот на жалбоподателя като "необходима в едно демократично общество", и точно заради това осъжда България.

В случая на 49-годишния задържан А.Д. обаче съдът е постановил определение, както е предписал ЕСПЧ. Но ЕСПЧ не е могъл да знае, че в България, където върховенството на правото още е в сферата на пожелателното мислене и на проформа докладите за пред чужденците, съдебният акт няма да означава нищо (скорошен пример е и реакцията на МВР по повод на решението на Върховния административен съд за проверка на катаджийските глоби на КПП-тата).

Погребението на майката на задържания А.Д. е утре на Централните софийски гробища. Изглежда, че синът няма да присъства на траурния ритуал, а Комитетът на министрите на Съвета на Европа ще може да приема пета резолюция, в която да констатира, че България отказва да изпълни решенията на Европейския съд по правата на човека в Страсбург.