Граждански активисти и експерти призовават за нов подход в казуса със Северна Македония

Кризата поставя на изпитание не само междусъседските връзки, но и съвместната ни реализация като добронамерени страни - членки в атлантическото семейство. Отлагат се и шансовете за добросъседско сътрудничество в рамките единното европейско политическо пространство. Остава неясно как спорът между РБ и РСМ ще се отрази на другата страна - кандидат за еврочленство - Република Албания, попадаща в една и съща група с РСМ за процеса на присъединяване. Не са маловажни и геополитическите измерения на кризата - повишената ни уязвимост към заплахи от извънрегионално естество, на каквито, в своето разединение, се излагаме.

Ще откроим някои от ключовите според нас причини за това развитие на нещата:

• Въпреки наличните добри намерения, заложени в Договора, отчетливо се откроява неуместният начин, по който той се изпълнява - с прекомерно акцентиране върху въпроси от историята и елиминиране на аспектите на сътрудничеството по останалите групи обществено-политически, икономически и други въпроси, очертани в Договора.
• Създадената с Договора Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси в редица случаи демонстрира подходи (поддържани и от двете страни), несъответстващи на философията и подходите на съвременната историография. Те минират много силно дейността и ефективността ѝ.
• Погрешното базиране на преговорния процес приоритетно върху проблемите на миналото натовари съвместната мултидисциплинарна експертна комисия с неприсъщи ѝ политически задачи. От тесните ѝ експертни становища започнаха да зависят сложни многоаспектни политически решения с огромен национален, междудържавен и геополитически заряд.
• Процесът на реализация на Договора до този момент остава затворен главно на политическо и дипломатическо ниво. Вместо въвличането на гражданите в реализацията му чрез поредица привлекателни и иновативни граждански, академични, културни, образователни и пр. инициативи те се оказаха свидетели на остра схватка между тежките историографски артилерии на двете страни, конструирани през миналия век. Така се мобилизираха масови исторически сантименти и стереотипи вместо креативност в полза на бъдещето.
• В политически и дипломатически план се допуснаха подходи, несъответстващи на духа, целите и текстовете на Договора - сред които непризнаване от България на наименованието на официалния език на РСМ, с който тя е призната в ООН, оспорване съществуването на отделна македонска нация и правото на македонските граждани на самоидентификация - напълно неприемлива практика за европейското политическо пространство. Имаше примери за остра враждебна реч и от двете страни по Договора.

Изтъквайки тези дефицити на досегашната реализация на Договора, същевременно открояваме и истината, че хиляди граждани на двете страни продължават да споделят естествена съвременна свързаност на всекидневно ниво.

На фона на казаното се обръщаме към вас с призив за висока държавническа отговорност и в този критичен момент да бъдат предприети спешни мерки в следните посоки:

• България да даде по съответния ред и без отлагане "зелена светлина" за начало на преговорите за членството на РСМ в ЕС. Призоваваме това да стане до края на 2020 г., в рамките на Германското председателство на Съвета.
• Въпросът за европейското членство на РСМ и Албания да се прехвърли и в дневния ред на следващите председателства на Съвета.
• Да бъдат утвърдени нови приоритети, подходи и инициативи за взаимодействие между двете страни, като бъде взето предвид следното:

- Обсъждането на каквито и да е въпроси по изпълнение на Договора да бъде единствено и само в духа и стандартите на съвременното международно право и чрез съвременни подходи за уреждане на двустранни и многостранни междудържавни отношения. Убедени сме, че в подобен формат на съвременно договаряне няма как да залегнат условия, принуждаващи едната от страните да приеме поставени й от другата страна нереалистични искания, като например това за отказ (пълен или частичен) от самоопределението на своя народ и отказ от самоидентификацията на своите граждани. - Неуместно е очакването, че в рамките на какъвто и да е договорен процес който и да е управленски екип в света ще се нагърби със самоубийствени действия, вземайки политическо решение относно самоидентификацията на своите граждани и утвърждавайки, че от дадена година назад цялото население целокупно е прескочило от една етническа група в друга. - Да не се забравя травматичният опит на България от времето на комунистическия режим за постигане на "историческаТА истина", когато с политически решения неколкократно е натрапван асимилационен процес към етнически турци, помаци и роми с цел "ревизиране" на присъщите им етнически произход и религиозна принадлежност и налагане на българска и християнска "самоидентификация" - на живите и на починалите. - Не бива да се пропуска и фактът, че въпросната "историческа истина" е постигана с решенията на "авторитетни исторически комисии".

Да се осигури прозрачност и отвореност за консултации и обсъждане в гражданското общество.

Да бъде разработена "пътна карта" на съвместните действия по изпълнение на Договора със съответните срокове, като по-конкретно призоваваме:

- Да се даде решителен първоначален тласък на дейностите със силен потенциал да затоплят почвата на сътрудничеството чрез насърчаване на политическия, дипломатическия и гражданския обмен, военно-техническото сътрудничество, взаимодействието в областта на икономиката, екологията, образованието и културата, научното сътрудничество, медиите и защитата на човешките права. - Да бъдат регламентирани и създадени междудържавни и обществени координационни и експертни структури, подпомагащи съвместните действия между двете страни по утвърдените в Договора сфери на сътрудничество, с осигурено силно гражданско представителство. Да се утвърдят гъвкави механизми за реализиране на съвместни граждански инициативи по сферите на дейност. - Въпросите и дейностите, свързани с историята, да не се екстраполират и да не заемат доминиращото място, което заемат към момента, а да се впишат като възможен конкретен аспект на сътрудничеството по въпросите на културата и образованието. Обсъждането на исторически въпроси следва да се реализира при прилагане на съвременни историографски подходи и осигурена плуралистична експертиза на поканените в дискусиите участници. - Да се заложи изискване към състава на всички координационни и експертни структури за съвместно действие по сферите на дейност да отразяват по открит и плуралистичен начин обществено-политическото многообразие и възгледи, като се осигурява широк достъп на институционални и граждански експерти от демократичния проевропейски спектър.

- Да се заложи изричното изискване към политици, граждани и медии и в двете страни да противодействат активно на езика на омразата и на проявите на исторически реваншизъм, високомерие и превъзходство в политическия и в обществения живот.

В обобщение, призоваваме да бъдат сериозно променени приоритетите, подходите, средствата и дейностите за реализация на Договора за добросъседство приятелство и сътрудничество, така че той да постигне мисията си, обозначена в заглавието му.

Подкрепяме и идеята предстоящата за изграждане транспортна инфраструктура между двете страни (в рамките на Коридор №8) да се именува "Гоце Делчев". Няма ли това да е онази емблема, завещана ни от миналото, която не противопоставя, а сближава хората от двете страни на границата?

Призовавайки за проява от ваша страна на убедителна държавническа политическа воля за постигане на горните цели, оставаме с уважение!

София, 3.12.2020 г.

ПОДПИСАЛИ ПИСМОТО (По азбучен ред на имената)

Проф. Албена Хранова - Пловдивски университет Проф. Александър Кьосев - културолог и литературен теоретик, Софийски университет

Антоанета Ненкова - журналист Проф. Антоний Тодоров - политолог, НБУ, Българска общност за либерална демокрация Антонина Желязкова - историк Владимир Колев - правозащитник, Българска общност за либерална демокрация

Бойко Ценков - клиничен психолог, Българска общност за либерална демокрация Боян Захариев - икономист, изследовател в Институт "Отворено общество" Ваня Кънева - експерт по правата на детето, Българска общност за либерална демокрация Димитрина Петрова - правозащитник, Българска общност за либерална демокрация

Димитър Атанасов - историк Проф. Димитър Вацов - философ и културолог, Нов български университет Проф. Евгения Иванова - историограф и етнолог, Нов български университет Калина Бозева - експерт по етнически въпроси, Българска общност за либерална демокрация

Кети Мирчева - историк Красимир Кънев - председател на Български хелзинкски комитет Мила Минева - гл. асистент, катедра "Социология", Софийски университет Доц. Милена Якимова - социолог, Софийски университет

Доц. Михаил Иванов - съветник на президента Желев по националните и етническите въпроси (1990 - 1997) Михаил Мишев - студент, Българска общност за либерална демокрация Проф. Надя Данова - историк, балканска история Радост Николаева - арт мениджър, Арт движение "Кръг"

Росица Атанасова - юрист, Българска общност за либерална демокрация Румен Аврамов - икономист и историк Румян Русинов - политолог Савелина Русинова - правозащитник

Доц. Светлана Иванова - историк, Софийски университет Стефан Дечев - историк

Цветозар Томов - социолог

Юлиана Методиева - журналист за човешки права, "Маргиналия"