Най-добрата длъжност в България - прокурор за разследване на главния прокурор

В този контекст в четвъртък група депутати от ГЕРБ и "Обединени патриоти" начело с Красимир Ципов и Десислава Атанасова депозираха в парламента пореден законопроект с претенции да даде решение на най-емблематичния за България проблем - фактическата невъзможност за независимо разследване на главния прокурор. В рамките само на този парламент това е третият проект на управляващите по темата. Първият, предложен от бившия правосъден министър Данаил Кирилов, беше категорично отхвърлен от Венецианската комисия и Комитета на министрите към Съвета на Европа в края на м.г. Веднага след това, през декември м.г., Министерският съвет прие нов, коригиран вариант, който виси вече година в Народното събрание. Новият проект, всъщност е преработен вариант на преработения вариант на проекта на Кирилов. Въпросът е доколко той отговаря на стандартите, които европейските партньори вече десетилетие обясняват на българските власти.

Според вносителите му проектът отговаря на критериите на Венецианската комисия. Същевременно при представянето му в четвъртък Ципов обяви, че и този проект ще бъде пратен за становище на Венецианската комисия. Въпросът явно е кой ще се умори пръв - Съветът на Европа или властите у нас.

Пред "Дневник" адвокат Михаил Екимджиев нарече поведението на управляващите възмутителен тарикатлък - упорито да питат Венецианската комисия едно и също, да получават едни и същи ясни отговори и да не се съобразяват с тях. Той припомня реплика на премиера от един записан разговор - че обича да се прави на прост пред европейските лидери и номерът му минава. "Сега очевидно се опитва същият номер да бъде пробутан на Венецианската комисия", но това злепоставя държавата и гражданите, заявява Екимджиев.

Михаил Екимджиев

Нова фигура - "прокурор по разследването срещу главния прокурор"

"Гарантирането на независимостта на разследване срещу главния прокурор, включително независимостта на органите, които отговарят за различните етапи на разследването, може да се осъществи само чрез въвеждането на нова фигура сред магистратите - прокурор по разследването срещу главния прокурор", се казва в мотивите на вносителите.

Фотограф : Георги Кожухаров

Прокурорът, който ще разследва главния прокурор, ще се избира от пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС), но по предложение на поне шестима членове на Прокурорската колегия, която има общо 11 членове заедно с главния прокурор. Изборът в пленума ще се извършва с обикновено мнозинство, т.е. с минимум 13 гласа от 25 души, където според всеобщото мнение главният прокурор (който и да е той) има силно неформално влияние. Избраният ще има 7-годишен мандат и през цялото това време той няма да се занимава с нищо, друго освен да разследва евентуални сигнали срещу главния прокурор.

Според вносителите създаването на специален прокурор, който да е ангажиран само с проверки и разследвания срещу главния прокурор, ще гарантира възможност той да бъде пряко и директно сезиран от компетентни органи или граждани, без да зависи от получаването на информация от действащите прокурори или разследващи органи. Освен това той ще е напълно свободен да взема решения, като се подчинява само на закона и вътрешното си убеждение, тъй като върху него главният прокурор няма да упражнява надзор за законност и методическо ръководство, а неговите актове не могат да бъдат отменяни в рамките на вътрешния инстанционен контрол в прокуратурата, се казва в мотивите.

Изрично се предвижда, че делата срещу главния прокурор ще са подсъдни на спецправосъдието, което е предмет на много упреци, тъй като то беше създадено с идеята да стане поръчков съд на властта и това очевидно се случи. В проекта се предвижда прокурорът, който ще разследва главния, да може да се явява по дела само пред Специализирания наказателен съд, Апелативния специализиран наказателен съд и Върховния касационен съд.

Кандидатури за избор на първия прокурор по разследване на обвинител №1 трябва да бъдат издигнати от членове на прокурорската колегия до един месец след след влизане в сила на закона за промени в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт. Изборът трябва да бъде извършен от пленума до три месеца от влизането в сила на закона.

Кандидатите трябва да имат поне 12 години стаж, колкото се изискват за съдия във върховен съд или за прокурор във върховна прокуратура, да притежават високи професионални и нравствени качества, положителна комплексна оценка "много добра" от последното атестиране и през последните 5 години не им е налагано дисциплинарно наказание понижаване в ранг, понижаване в длъжност, освобождаване като административен ръководител или заместник на административен ръководител, както и дисциплинарно уволнение.

Колко да е независим

Реалните гаранции за ефективното независимо разследване на главния прокурор са в институционалната, йерархическа и практическа независимост на органите, които извършват това разследване, във всички ситуации с изключение на случаите, когато се налагат спешни действия по разследване. Това обяви в своята резолюция от декември 2019 г. Комитетът на министрите към Съвета на Европа по повод на продължаващото неизпълнение на решението по делото "Колеви срещу България". В нея се подчертава, че ако се налага, следва да се направят и съответните конституционни промени, за да се осигури такава независимост.

По същото време в становището си по повод на законопроекта на Данаил Кирилов Венецианската комисия отбелязва, че българският главен прокурор има "значително влияние във Висшия съдебен съвет", затова и предложеният модел, в който трима членове на прокурорската колегия предлагат отстраняването на главния прокурор, може да работи само на теория.

И това далеч не са първите констатации в документи на международни институции, в които се отбелязва силното влияние на всевластната и безконтролната фигура на главния прокурор, което му гарантира и неформалната власт в рамките на съдебния съвет. Напротив, те са само сред последните. Нищо от тези съображения не е отчетено в този законопроект, за който управляващите твърдят, че е напълно съобразен със становищата на евроинституциите. На практика прокурорската колегия, където главният прокурор е всевластен господар, ще предлага кой да го разследва, а в пленума, където той също е най-силната фигура, лесно ще се намерят още два гласа за избора. Всъщност, независимо дали главният прокурор се казва Цацаров или Гешев, решенията и в колегията, и в пленума са както той си ги поръча.

"Единствено шестима членове на Прокурорската колегия ще могат да предлагат кой да бъде въпросният "прокурор, разследващ главния прокурор" - само предвид броя на членовете на Прокурорската колегия и нищо друго, повече от логично е, че реално възможна ще бъде САМО ЕДНА номинация; за да има повече от една, някой от членовете на колегията ще трябва да номинира двама различни кандидати, което не че е недопустимо по процедурата, но просто е лишено от смисъл". Това коментира бившият прокурор Андрей Янкулов във Фейсбук по повод на предложения законопроект. Другояче казано - от 11 членове на колегията не по-малко от шестима могат да излъчат валидна кандидатура, което предпоставя състезание с един кон, предварително посочен от главния прокурор. Повече от ясно е, че реалният избор ще бъде в Прокурорската колегия на ниво номинация, още повече, че и в Пленума силната фигура е главният прокурор. Не случайно във всички становища на международни институции проблемът с главния прокурор се интерпретира през призмата и на ВСС, начина на конструирането на състава му, което предопределя и зависимостите в него, припомня Янкулов.

Андрей Янкулов: Повече от ясно е, че реалният избор на прокурора по разследването на главния ще бъде в Прокурорската колегия на ниво номинация Фотограф : Цветелина Белутова

Друг е въпросът как ще работи един такъв прокурор по разследването на главния, оставен сам на себе си, и доколко ще може да разчита на сътрудничество от останалите служби, които събират информация. Най-вероятно "новата фигура сред магистратите" ще се окаже в ролята на високо платен фигурант, за пред чуждите наблюдатели.

Тези хора не излагат себе си, а излагат българската държава. Те злоупотребяват със собствената си юридическа неграмотност.

Миохаил Екимджиев, адвокат

Реалните решения

Разбира се, не е лесно да се намери работещо решение, още повече при конституционния блокаж, който съществува в момента. Конституцията придава на прокуратурата монопол върху обвинението, това е аргументът да се търси решение на проблема с назначаването на прокурор от системата, който да разследва главния. Това не означава, че решение няма, дори и с цената на промяна на конституцията, при това не с нова конституция. Варианти многократно са предлагани, включително и с назначаване на прокурор ад хок по конкретен сигнал, който може да е например съдия от Върховния касационен съд или пенсиониран прокурор с висок професионален авторитет. Проблемът е, че пак стои въпросът кой ще приема сигнала и ще преценява неговата първоначална основателност, за да избере прокурор ад хок, а и такъв модел процедурно залага имунитет на главния прокурор. Както стана ясно, изборът не може да бъде поверен на ВСС в сегашното му битие. И отново такова решение рискува да бъде затруднено от липсата на капацитет за извършването на действия по разследването и не е в състояние да реши по-общия проблем за независимостта на ефективното разследване на който и да е представител на прокуратурата, се казва в анализа на Български адвокати по правата на човека (БАПЧ) в становище, изпратено до президента в рамките на инициирания от него дебат за промяна в конституцията. Според БАПЧ преодоляването на тълкуването за "ексклузивното" правомощие на прокуратурата да привлича към наказателна отговорност и да поддържа обвинението би позволило разследванията на прокурори "да се извършват от орган, различен от прокуратурата, вместо от прокурори, които безспорно са институционално и/или йерархично свързани с евентуално заподозрените лица".

Немалко са и мненията, че съществен елемент в решението за независимо наказателно разследване срещу главния прокурор е създаването на възможност за съдебен контрол върху отказите за образуване на наказателно производство срещу него. В част от правната общност съществува съпротива срещу идеята да се въведе като правило възможността за обжалване пред съд на отказите за разследване, включително и заради съмненията доколко това ще е ефективно и опасенията, че съдът ще се задръсти с такива жалби. Няма пречка обаче това да бъде предвидено специално по отношение на производства срещу главния прокурор.

Всички тези съображения обаче потъват в липсата на прословутата "политическа воля" за решаването на проблема. Главният прокурор в български условия е фигура, която никаква реформа не лови. И може би не е лишена от основания една на пръв поглед конспиративна теория, че сегашното странно забързване на управляващите да решат проблема е провокирано от несигурността какво може да се случи в един следващ парламент, където балансът на силите изглежда доста неясен.