Година на избори и възможности

Управляващата партия днес е в ситуацията, в която Османската империя се е намирала през XIX век - "болният човек на Европа". По аналогия "болният човек на България" трябва да бъде търсен в средите на управляващите и най-вече в лицето на премиера. 2020 не беше добра за Борисов. Той едва остана на власт след летните и есенните протести и завършва декември с тревожно високи числа на заразени и починали от вируса.

И без този провал Борисов беше обявил още през лятото, че след парламентарните избори "ще се оттегли в партията си". Какво това означава не стана съвсем ясно - дали ще излезе от активната политика, или ще се готви за президентски кандидат, предстои да видим. Но при всички случаи ГЕРБ няма да влязат с голяма позитивна инерция в парламентарната предизборна кампания.

Има и друго, което трябва да притеснява ГЕРБ. При утихване на COVID кризата антикорупционната вълна срещу тях се разгаря. И антикорупционните протести, и несправянето с епидемията потенциално "изяждат" рейтинга на Борисовата партия и ще бъде чудо, ако загубите бъдат компенсирани точно през зимните месеци.

БСП

Големият шанс на ГЕРБ е политическата неориентираност на БСП, която не може да се наложи като голяма, проевропейска алтернатива за България. С идването на Корнелия Нинова БСП заложи на русофилска, евроскептична, национал-консервативна линия, която отблъсква голяма част от средните избиратели. Тези хора - мнозинството от които живеят в големите градове на страната - искат да видят модерно, динамично, интегрирано в Европа управление, с което да наваксаме изоставането от останалите в ЕС. Мнозина от тези хора вече са отчаяни от модела на управление ГЕРБ - ДПС в цялата му шуробаджанашка прелест, но не виждат как един путиноиден завой в патриотарска посока ще подобри нещата. Напротив, с право смятат, че само ще ги влоши.

На този фон БСП не прави никакви усилия да уталожи подобни страхове. Вярно е, че в млади лица като Крум Зарков има надежда. Но те трябва да се преборят с цяла плеяда от динозаври и хора с налудно-апокалиптични идеи, които шумно говорят от името на БСП. За част от тези говорители ЕС е вече мъртъв, Русия е във възход, Тръмп ще обърне изборния резултат в Америка, а COVID-19 е конспирация на незнайно кого.

Позитивното в поведението на БСП през 2020 г. е, че те най-сетне схванаха как прокуратурата и службите на държавата крепят един порочен управленски модел, вместо да се борят с недъзите в него. Макар и късно, това прозрение е добре дошло. Въпросът, който все още не е получил окончателен отговор, е, ако БСП все пак е в позиция да сформира правителство, дали няма отново да сглоби управление с ДПС по модела "Орешарски", т.е. да измести ГЕРБ и да се настани във вече удобните форми от икономико-медийни зависимости. Това съмнение също подяжда доверието в "столетницата" и не и позволява да се възползва от слабостта на ГЕРБ.

Извънпарламентарната опозиция

През 2020 г. падането на доверието в ГЕРБ бе за сметка най-вече на възхода на партии, които в момента са извън парламента. Ако настоящите тенденции се затвърдят, не е изключено ГЕРБ и БСП да имат заедно под 50% от вота, което ще отвори големи ниши за нови играчи.

Най-ясни са нещата в "Демократична България" (ДБ), която успя да възстанови подкрепата за съставните си партии след краха на изборите от 2017 г. (когато те се явиха поотделно). В идейно отношение ДБ е една от принципните коалиции в България: тя е еднозначно проевропейска, защитник на демокрацията и гражданските свободи, отворена към пазара и свободната конкуренция и със зелена насоченост. Тя е достатъчно дясно-центристка формация, за да привлича средния избирател и особено градската средна класа. И с акцията в парк "Росенец" ДБ показа завидна ефективност в привличането на общественото внимание. Всичко това е позитив за демократите и не случайно те са най-атрактивният партньор за бъдещо коалиционно управление - почти всички заявяват, че биха се коалирали с тях. Но ДБ ще бъдат изправени пред значителни трудности в предизборната кампания. Контролираната медийна среда ще се опита да ги маргинализира и ще са необходими креативни кампании като споменатата в "Росенец", за да достигнат посланията им до избирателите. Набирането на средства и доброволци за предизборния месец също ще е препятствие, което ДБ трябва да преодолеят. За тях обаче въпросът вече не е толкова дали ще влязат в следващия парламент, а дали ще го направят убедително.

Най-голямата извънпарламентарна енигма е "Има такъв народ" (ИТН) на Слави Трифонов. В социологическите сондажи тази партия застана силно, с по-добър резултат от ДБ. Но стратегията й е по-скоро да страни от обществените дебати и да не заема обвързващи позиции по политически въпроси. Лидерът Трифонов заяви, че партията му ще е про-НАТО и проевропейска, но предстои да видим как тези понятия ще бъдат прилагани в практиката. Малко са другите неща - и като политики, и като личности - които се знаят за тази формация. Освен популистките искания за намаляване наполовина на бройката на депутатите и премахването на партийните субсидии всъщност друго не е известно за ИТН.

Липсата на информация, съчетана с безспорната разпознаваемост на Трифонов, засега работят добре за ИТН. Мнозина, които търсят нещо ново в политиката, навярно ги подкрепят, надявайки се, че възгледите и идеите им може и да съвпаднат. Но не се знае дали тази "конструктивна неяснота" ще е печеливша и на изборите. ИТН вероятно ще е или голяма изненада, или голямо разочарование на предстоящия вот.

Има и плеяда от други, по-малки извънпарламентарни играчи, които ще се борят за място под слънцето. Сред тях с най-големи шансове е Мая Манолова, евентуално подкрепена от "Отровното трио" и други формации. Дали силите им ще стигнат да минат бариерата от 4% е по-скоро спорно, но енергията на Манолова и инерцията от кампанията й за кмет може и да помогнат. Но и тя, както и Цветан Цветанов, който сега се позиционира като критик на ГЕРБ, носят аурата на хора с радикално променлива политическа ориентация.

Патриотичната патерица

ГЕРБ успя да си отгледа патриотична патерица чрез ВМРО и НФСБ, но към нея трябва да добавим и бастунчетата "Атака" и "Воля". Това бяха инструментално удобни формации, даващи парламентарна подкрепа и служещи за параван на действителната коалиция между ГЕРБ и ДПС. През лятото и есента на 2020 г. тези партийки бяха на път да се споминат и социологическите сондажи започнаха устойчиво да ги дават под чертата за следващия парламент.

Борисов обаче беше в изключително слаба позиция и стана податлив на техните искания. Най-важното "поддаване" стана по повод на Северна Македония, спрямо която България се отказа от дългогодишните си стратегически интереси за интеграция на Западните Балкани в ЕС. Няма да са изключени и истерии за джендъри, норвежци и НПО-та, "развращаващи" българите, които да бъдат предизборно спретнати в полза на "патриотите".

Не е ясно доколко "съживяването" на патриотичните патерици ще е успешно. Но освен че зацапва публичната среда в България, този процес може да навреди и на ГЕРБ. Ако Борисовата партия продължи да се "патриотизира", тя все по-малко ще може да твърди, че е проевропейска, модернизационна партия. И все по-малко ще привлича средния избирател, т.е. ще се свие до идеологизирано ядро от бойковисти.

ДПС

ДПС не е пропусната в този анализ. Тя просто е константа, която за добро или зло не се променя. Както като представителство на малцинствата (добро), така и като бизнес империя със съмнителни практики (зло).

Мнозина предвиждат невъзможност за съставяне на правителство в следващия парламент. Това едва ли ще се окаже вярно. Всъщност възможни ще бъдат най-различни коалиции - просто всяка ще се основава на някакви, различни компромиси. Все едно сегашната коалиция между ГЕРБ и "патриоти" със скритото участие на ДПС не е плод на компромиси. Основният въпрос пред България ще бъде обаче следният: Това ли е най-доброто управление, на което страната е способна? Все още има някакъв шанс отговорът на този въпрос да се окаже позитивен - нещо, което би било повод за голяма тъга и тревога.