(Не)обяснимото бързане на ГЕРБ със закона за главния прокурор

Изведнъж в началото на декември 2020 г. група депутати от ГЕРБ извадиха странен законопроект, който предлага създаването на специален прокурор със седемгодишен мандат и висок статус, чиято единствена задача ще бъде да разследва евентуални сигнали срещу главния прокурор. Новият супервайзър на Главния да бъде избиран с обикновено мнозинство от пленума на ВСС по предложение на поне шестима членове на Прокурорската колегия на съвета, която се състои от 11 души, включително главния прокурор. И доколкото главният прокурор е силната фигура във ВСС и диктува решенията, това означава той да си избере кой да го разследва. Като гаранция за независимост на новия "надглавен" прокурор е записано, че върху него главният прокурор не упражнява методическо ръководство и надзор за законност.

Проектът беше внесен на 3 декември без никакво обществено обсъждане и предизвика първо стъписване, после остри критики от експертите. Въпреки това още на 16 декември той мина през правната комисия, а два дни по-късно, непосредствено преди коледната ваканция, бе гласуван на първо четене в зала. Управляващите скриха, че междувременно Съветът на Европа е изпратил критично писмо, в което се казва, че и този проект не може да гарантира независимо разследване срещу главния прокурор, защото няма как това да стане от човек в системата на прокуратурата, избран под неговия контрол. На 8 януари, по време на поредно изслушване за ситуацията в България в Групата за мониторинг на демокрацията и върховенството на правото към европарламента, представител на Венецианската комисия определи като "странна" идеята главния прокурор да си има персонален разследващ. По думите му подобна фигура няма аналог в света.

Красимир Ципов: Каквото и да говорите, този закон ще го приемем до края на мандата на парламента! Фотограф : Юлия Лазарова

Преди няколко дни директорът по правата на човека към Съвета на Европа Кристоф Поарел изпрати нови коментари до българските власти във връзка с проекта. В тях дипломатично се казва, че предложената реформа, въпреки че съдържа няколко добри предложения, може да бъде само временно решение, при това не в този вид, в който се предлага. При всички случаи, за да има смисъл дори само временно да се предлага подобна фигура на разследващ главния прокурор, докато се предприеме истинска реформа, той трябва да бъде избран при строг регламент, да бъде подчинен на ясни правила за отчетност, както и да може да бъде заместван, ако временно се окаже в невъзможност да си изпълнява задълженията. В никакъв случай не трябва да се допуска членовете на прокурорската колегия да могат да блокират назначението или с помощта на няколко членове на съдийската колегия да формират силно ядро, което да направи избора, се казва в бележките. За целта може да се направи избор с двойно мнозинство във ВСС (обикновено мнозинство в рамките на пленума и мнозинство от съдиите, избрани от съдии) или пък изборът да се извърши само от Съдийската колегия, се казва в становището.

Трябва да се даде възможност специалният прокурор да бъде подпомаган от разследващите от МВР, да му се възложи да разследва и заместниците на главния прокурор, а неговите откази за започване на разследване да подлежат на съдебен контрол. Да се въведат специални правила за отстраняване на главния прокурор във всички случаи. Мандатът на специалният прокурор не бива да е седем години, а само три, докато се създаде по-постоянен механизъм за разследване в рамките на същинска реформа, а след края на мандата си той трябва да може, ако иска да стане съдия.

В писмото на Кристоф Поарел се дават критерии и за същинската реформа, която трябва да се направи. Тя минава на първо място през реформа на Висшия съдебен съвет, такава, каквато е препоръчана от Венецианската комисия, което означава - мнозинство на съдиите избрани от съдии в Съдийската колегия, редуциране на парламентарната квота и вкарване през нея на представители на други юридически професии в Прокурорската колегия и т.н. Предлага се също да се помисли за механизъм за разследване срещу главния прокурор, извършвано от ad hoc определени разследващи измежду списък на съдии.

Подобен механизъм предложи на парламента Антикорупционният фонд, подкрепен от анализ на правния си експерт адвокат Андрей Янкулов, бивш прокурор. "Наказателното преследване на главния прокурор трябва първо да се изведе извън прокуратурата, а след това - да бъдат подбрани качествени хора да го осъществява. Ако остане вътре в прокуратурата, каквито и формални гаранции да се дават на този човек, това няма да сработи", каза Янкулов пред "Капитал".

Повторното отправяне на бележки от директора по правата на човека, които междувременно бяха отразени и в информацията на Комитета на министрите за изпълнението на делото "Колеви", е доста необичайно развитие, което е по-скоро знак, че в Съвета на Европа са наясно, че българските власти ги разиграват.

Пренаписаният проект

Веднага след това - на 19 януари, управляващите отново пренаписаха законопроекта. Очевиден е опитът да нагодят някои параметри около избора на новия спецпрокурор по становището на Съвета на Европа, но концепцията остава непокътната, а и промените не са особено съществени. Предлага се прокурорът, който ще разследва главния, да има 5-годишен мандат, номинации да могат да правят шестима измежду всички членове на съвета (не само от прокурорската колегия), изборът да става с мнозинство от поне 15 гласа и др. Спецпрокурорът да може да разследва и заместник главните прокурори, а неговите откази да образува досъдебно производство по изключение ще подлежат на обжалване пред спецсъда. Спецпрокурорът ще може да възлага действия по разследването на следствения отдел към специализираната прокуратура, а когато не е в състояние да извърши неотложно действие, той ще бъде заместен от прокурор от специализираната прокуратура, определен от нейния ръководител. Другояче казано, разследването на главния прокурор и заместниците му не само остава в рамките на прокуратурата, но и самият разследващ на главния прокурор лесно може да бъде подменен във важни моменти.

Нещо зад кулисите

В това форсиране на закона, който срещна толкова силна и еднозначна критика, няма нищо нормално, но е очаквано, когато въпросът засяга темата за главния прокурор.

"Нещо зад кулисите налага този проект да бъде придвижен токова бързо", заяви в интервю пред "Дневник" Андрей Янкулов. Както обичайно, подобни непоследователни и ирационални действия засега произвеждат само спекулации за истинските причини за бързането. Наблюдатели сочат поне три възможни и еднакво правдоподобни:

Първата: На ГЕРБ започва да им тежи негативния образ в международен план - корумпирано управление, сериозни проблеми с върховенството на закона, блокирана от години съдебна реформа, в центъра на която неизменно е безконтролната и безотчетна фигура на главния прокурор, с която управляващите са принудени да се съобразяват и затова не предприемат реформи. Като слабо място на тезата може да се посочи липсата на респект на българските власти към международните ангажименти. Илюстрация за реалното отношение към тях се съдържа в изтеклия запис с гласа на премиера Борисов от лятото на м.г.: "...нали им обяснявах, че понеже съм прост и не знам английски всъщност и не съм разбрал, това, което ми е казал правилно... И викам, а, бе, не е с лошо, прост съм. Нали английският ми е лош. Всъщност, аз мислех, че това искате." Същата игра играят сега и вносителите на закона - според Красимир Ципов те изцяло се придържат към препоръките на Съвета на Европа.

Втората: Управляващите са наясно, че съдебната реформа и специално статутът на главния прокурор ще е една от темите на предстоящата изборна кампания - след протестите и масовото недоволство от лятото ще им се наложи да изкарат отговори на тези въпроси. Слабото място в тази теза е в това, че в България твърде малко хора се интересуват от съдебната реформа и главния прокурор. За огромното мнозинство от хората, особено за електората на ГЕРБ, това е просто част от борбата за повече власт.

Третата теория е най-правдоподобна - става въпрос за гарантиране на статуквото и преподписване на споразумението за взаимно ненападение между основните играчи на паралелната сцена, където се води истинската политика у нас. ГЕРБ са притиснати да не оставят въпроса за статута на главния прокурор за следващ парламент, защото там нещата не са сигурни. Какъвто и да е балансът на силите в новото Народно събрание, в него със сигурност ще влязат представители на десницата, които ще изострят дебата за прокуратурата и ще го направят по-труден за манипулиране. Това е сериозна причина да се бърза с избора на един фигурант с надеждата, че така ще секне интересът на европейските институции към българския главен прокурор и неслучилите се разследвания за корупция, в които е замесено името на премиера.

Бойко Борисов със сигурност има спомени какво се случи през 2013 г., след като ГЕРБ не успя да състави правителство. Тогава новият все още главен прокурор Сотир Цацаров не само извади всички дела срещу дясната му ръка Цветан Цветанов, но и поиска възобновяване на разследването на убийството на Чакъра, където основният заподозрян е именно Борисов. Разбира се, производствата бяха прекратени веднага след смяната на конюнктурата, но лошите спомени остават.

И това беше при Цацаров. Може само да се фантазира какво би предприел Гешев в една такава ситуация, когато наставниците му наредят да настъпи. А Борисов със сигурност не си прави илюзии.

Още по-сложно ще бъде, ако се окаже, че опазването на Гешев минава през разследванията срещу Борисов. Корупционните скандали и политическите гафове на премиера станаха международна новина още преди месеци. Миналата седмица мониторинговата група към европарламента зададе нови 14 въпроса към българските власти - правосъдния министър и главния прокурор. Министърът бе попитан какво се прави по отношение на огромните правомощия на главния прокурор. А Гешев - какво става с разследванията по корупционните скандали около премиера - "Барселонагейт", снимките на чекмеджето от премиерската спалня, изтеклите аудиозаписи със заплахи към опоненти и др. По всичко личи, че от Брюксел няма да спрат да питат, поне докато Борисов продължава да се явява като лицето на държавата там.

Класическа патова ситуация.