Как може да се спре купуването на гласове

Анализът на Антикорупционния фонд (АКФ) съвместно с преподаватели от няколко университета показва, че по по-консервативна оценка в поне 780 секции има ясни признаци за търговия с гласове, но ако се смятат общо с други форми на контролиран вот, броят им достига 2500.

Отличителното за тези секции е нелогичното поведение на гласоподавателите - цялата секция гласува за една партия на едни избори, няколко месеца по-късно на президентски, европейски или местни се гласува за друга или въобще не се гласува. И така животът в блатото продължава.

Затворен кръг

Затвореният кръг, в който основните виновници - политическите партии, контролират прокуратурата и полицията, чиято функция е да разследват купуването на гласове, може да бъде прекъснат. Условието е да има политически играч с достатъчно воля да сложи край на тази практика. Засега такъв не се очертава. Трудно може да се очаква някой натрупал сериозен ресурс политически субект доброволно да се лиши от наличните лостове за осигуряване на по-добър изборен резултат. Превес и в сегашния парламент имат партии, които вече имат изградени структури и механизми за купуване на гласове. Оценката въз основа на статистически методи показва, че водещите политически сили са активни участници в търговията - както от партиите на "статуквото", така и някои от новите играчи.

Другият възможен изход от ситуацията минава през развитието на концепция за намаляване на оперативния политически (партиен) контрол върху МВР и прокуратурата. Няма как да не бъде проблем за ведомство като МВР фактът, че дори ръководителите на местните му структури зависят от моментната политическа конюнктура.

Явлението е форма на организирана престъпност с участието на политиците, които купуват нелегалната услуга, и "дилърите", които организират продажбата.

Що се отнася до прокуратурата - исторически след промените тя е показала, че използва напълно безконтролната си власт също в угода на политическото статукво, когато решава на кого да бъде или да не бъде повдигнато обвинение. Тоест адекватно решение за промяна на съществуващото положение трудно би могло да се постигне чрез формализиране на досегашното неформално политическо влияние, което се упражнява върху прокуратурата. По-скоро трябва да се търси вариант с повече съдебен контрол върху прокурорската дейност, демонополизиране на функцията по наказателно преследване (решението кой да стане обвиняем) и засилване на ролята на съда в управлението на единната съдебна власт.

Без политическа воля

Налагането на която и да е концепция за ограничаване на феномена "купуване на гласове" в частност, но и за цялостното по-добро функциониране на правоохранителните органи - дали "отговорен политически контрол" или "фактическо деполитизиране", изисква политическа воля и консенсус, които са малко вероятни. Оттук насетне и чисто оперативната работа на прокуратурата и полицията по пресичане на престъпната дейност против избирателните права на гражданите няма да бъде лесна.

През последните години картината на водените разследвания е следната: огромният дял се образуват в изборния ден и ако достигат до някакъв краен резултат, обикновено той е споразумения за условни присъди на търговци на гласове на ниско ниво. По данни на прокуратурата около последните избори за 45-о Народно събрание са образувани 41 досъдебни производства, през 2017 г. са били 99, а през 2014 г. - 59. За местните избори през 2019 г. досъдебните производства са били 57, а през 2015 г. - 92. Доста скромен брой, съотнесено към броя на "рисковите" секции.

Истинска рядкост са производствата срещу някой значим политически играч, дори и на местно ниво. Например през 2019 г. окончателно осъден от Върховния касационен съд за купуване на гласове на местните избори през 2015 г. е кметът на хасковското село Узунджово Деян Ванчев, отстранен от длъжност в самия край на мандата си. Преди около месец пък поради нарушения при събирането на доказателствата на първа инстанция беше оправдан бившият депутат, общински съветник и лидер на партия Илия Илиев, обвинен за купуване на гласове на парламентарния вот през 2014 г.

Купуването на гласове на практика е форма на организирана престъпност с участието на политиците, които купуват нелегалната услуга, и "дилърите", които организират продажбите и контактуват с избирателите за целта. Винаги има и пране на пари, защото едва ли физически лица вадят от честно заработените си средства, за да купуват гласове.

Адекватен подход би бил концентриране на усилията в няколко големи разследвания, които да достигнат до високите политически нива.

Затова два фактора следва да се вземат предвид. Първо, истинско мащабно разследване, което стига до някакво политическо ниво, ще изисква много сериозен ресурс. И второ, такива големи случаи изискват и използването на сериозни инструменти за разследване като специални разузнавателни средства (СРС) или служители под прикритие.

При сегашната масовост на търговията с гласове не би могло да се очаква да се пресекат голямата част от престъпленията или да се накажат голямата част от масовите извършители. По-адекватният подход би бил усилията да се концентрират в няколко големи разследвания, които обаче да достигат до високите нива. Това само по себе си би имало превантивен ефект и сред останалите играчи. И "цената" на купения глас ще се вдигне с калкулирането на "риск от затвор".

Когато полицията и прокуратурата разследват други форми на организирана престъпност - например наркопазара и нелегалните цигари, те използват информатори и СРС (проследяват, подслушват, и т.н.). Това позволява да се спре наркосделка или да се предотврати доставка на голямо количество наркотици, преди да стигнат до крайния потребител. Аналогичен подход по отношение на купуването на гласове би бил неприемлив. Представете си полицията или ДАНС да поддържат мрежа от информатори с превантивна цел във всички политически партии. Също сложно, но не и невъзможно би било успешното прилагане на специални разузнавателни средства. Затова дилемата е как да се противодейства на такава форма на организирана престъпна дейност, когато достъпът до най-ефективните инструменти е ограничен.

Без енергичен отпор

При липсата на информатори полицията може основно да разчита на сигналите най-вече от самите политически партии. Те обаче постъпват обикновено няколко дни преди или в деня на изборите, изискват гъвкавост, а и голяма част от тях биват елиминирани като несъстоятелни. За да има ефективност на противодействието, от оперативна гледна точка не е задължително да се предотвратява покупко-продажбата на гласове, а да се води разследване, което да проследи цялото престъпление, да събере нужните доказателства и да докаже връзките на дилърите с посредниците и най-вече с политическите нива. Тук обаче отново би възникнал въпрос - от гледна точка на самия изборен процес, който би бил опорочен.

Служебните кабинети обикновено нямат ресурса и политическата тежест да постигнат някакви сериозни резултати в разследването на купуване на гласове. За полицията те са нещо много временно, а и на МВР, и на прокуратурата им е ясно, че политическата власт на президента е минимална. Сегашният е недолюбван и от двете (и заради опита си да премахне управленските кадри в МВР по време на служебното правителство през 2017 г.). Сериозно разследване едва ще започне, камо ли да приключи в рамките на едно служебно правителство. За полицията и рискът от "ответен удар" е голям, когато нови политически господари дойдат на власт в МВР.

За промяна на курса и дългосрочна превенция е необходима постоянна работа, която обхваща всички избори - от местните (където купеният вот е най-масов) до национални (парламентарни, европейски, президентски).

Това, което могат да направят и президент, и служебно правителство, и политическите партии, които искат промяна, е да говорят и поставят публично под съмнение легитимността на тези избраните с такива гласове. Когато преди няколко месеца имаше убедителни доказателства от резултатите в рискови секции в София, че основните кандидати за кметската надпревара са купували гласове, липсваше нужният енергичен отпор от политическите им опоненти. След последните избори сякаш виждаме същото примиренческо поведение.

В нашите условия прокуратурата и полицията са често най-ефективни, когато има сериозен обществен натиск. И тези, които искат нещо да се промени, трябва да го създадат.