Загубеното десетилетие

Не случайно и образът на мутрите - въоръжените с бухалки герои от първите години на прехода, възкръсна в публичното пространство. Но не като метафора на организираната престъпност от ъндърграунда, а на самата политическа власт. Пораженията от това са много по-дълбоки, отколкото изглеждат, обяснявани като "корупционни практики" и кражба на публични средства. По-страшна е голямата картина под тях - на счупения институционален ред, в който икономиката е все по-малко пазарна, а държавата - все по-малко правова.

Обективно поправянето на този ред не може да е задача на временното служебно правителство, въпреки контраста в комуникацията с обществото, който вероятно най-напред ще се усети. Наложеният през последните години от трибуната на превзетите медии публичен разговор беше само за власт, но не и какво се прави реално за хората и бизнеса с тази власт.

За непрозрачното усвояване на милиарди от бюджета бяха създадени неподлежащи на обществен контрол държавни мастодонти.

В наследството от ГЕРБ и Борисов няма реформи, но има изграден апарат за репресия и над конкуренти и политически опоненти, който ще брани докрай слелите се политически и икономически интереси. Същата задача ще изпълняват и ударните назначения в последните седмици в публични сектори. Част от знаковите събития и процеси в изминалия мандат, погледнати от дистанцията на времето и ефекта за обществото от тях, показват защо промяната е важна.

Моделът "КТБ"

Седем години след рухването на третата по големина към онзи момент банка и изчезналите с това няколко милиарда лева справедливата за обществото развръзка е все по-илюзорна. Съдебното дело по внесения преди три години обвинителен акт (в него името на Делян Пеевски като част от разпадналия се тандем с бившия мажоритарен собственик на КТБ Цветан Василев не се споменава), с който приключи разследването (под контрола на избрания по-късно за главен прокурор Иван Гешев) е доникъде.

За цялото това време адекватен отчет на синдиците на банката нямаше, към днешна дата събраното от тях покрива около 20% от задълженията, а основният кредитор за спасяването на депозитите на физическите лица си остана фондът за гарантиране на влоговете и, както изглежда, ще пие една студена вода.

За сметка на това поправката "Пеевски" от 2018 г. в Закона за банковата несъстоятелност, известна и като "законът за вторичното разграбване на КТБ", позволи голяма част от активите на банката да бъдат осребрени от фирми около бившия депутат от ДПС.

Мръсната приказка за държавата и хазарта

Случилото се с хазартния бос Васил Божков е сред най-показателните. След като години наред управляващите позволяваха на собственика на "Национална лотария" сам да си пише законите и да си назначава контролните органи, неуспешният явно опит да бъде превзет бизнесът му "с добро" доведе до зрелищна акция на прокуратурата и последвалия я опасен прецедент с фактическа национализация, откриващ пътя за повторението на подобен вид саморазправа и с други. В случая, представен официално като ощетяване на бюджета с такси за 700 млн. лв., невинни няма, но има много ясни степени на отговорността.

Разказът за начина, по който е било създадено нормативното двусмислие, позволило му да избира колко да плаща, е тежък пример за превзета държава, в която общественият интерес се разменя срещу "такса" от разнасяни по кабинети на властта милиони.

Преглед на оригинала

А паметната записка от срещата му с бившия собственик на "Нова телевизия" Кирил Домусчиев - за институционален рекет за финансиране на проправителствени медии срещу "пълен съпорт" от контролния орган в лицето на Държавната комисия по хазарта.

Важен момент в този случай е също, че от всички бивши председатели на набързо закритата ДХК през последните шест години единствено заемалата поста през 2018 г. Мария Филипова не получи обвинение. Въпреки публикуваната от хазартния бос sms-кореспонденция от този период с лице, записано в телефона му като "Влади Горанов", което го уверява за дадени "ценни указания на девойката" (посочена от Божков като бившата шефка на комисията по хазарта). Тя продължава да е зам.-председател на Комисията за финансов надзор и да ръководи управлението "Надзор на инвестиционната дейност".

А държавата не можа да докаже в съда неплатените задължения на избягалия в Дубай Васил Божков и отнемането на лицензите за бизнеса му беше обявено за незаконно.

Хибридната атака срещу Бобокови

Рейдът над "непослушните" бизнеси продължи с прокурорската атака срещу братята Бобокови, собственици на "Приста ойл" и "Монбат". Срещу повдигнатото им обвинение за организирана престъпна група, свързана с опасни отпадъци, застана публичното им твърдение, че Пеевски е искал да им вземе бизнеса, "но човекът, който е организирал всичко, е Бойко Борисов". В това разделение няма конфликт. Акцията срещу бизнесмените имаше второ, политическо дъно - безпрецедентното нахлуване на прокуратурата в президентската институция и опитът да бъде ударен Румен Радев с обвинението за престъпен сговор за търговия с влияние между един от съветниците му и Пламен Бобоков.

Щурмът часове след въпроса на Радев защо Националната служба за охрана пази почетния лидер на ДПС Ахмед Доган и депутата Делян Пеевски, предизвика аналогии с институционален преврат. И както през 2013 г., след гласуването на Пеевски за председател на ДАНС, събуди гражданското общество за мащабен протест срещу присвояването на държавата, както и европейските институции - за системните проблеми в управлението на България.

Протестът срещу правителството и главния прокурор миналото лято вкара опозиция в парламента. Фотограф : НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Седем месеца по-късно съдът обяви ареста на президентския секретар Пламен Узунов за незаконен, а тази седмица Борисов предаде поста на служебния премиер, назначен от президента, тръгвайки си от Министерския съвет през задния вход.

Празните обороти на скалъпените дела

През целия мандат общественото внимание беше отвличано със скалъпени и по същество политически мотивирани прокурорски дела за сплашване, назидание и тормоз. Като изкупителни жертви на провалите във второто правителство на ГЕРБ например през такива минаха един по един бивши министри от Реформаторския блок, а всяко от обвиненията срещу тях падна в съда.

В знаков пример за прокурорска репресия над независими медии и политически опоненти се превърна делото "EVN" срещу съиздателя на критичните към управлението "Капитал" и "Дневник" Иво Прокопиев и бившите министри на икономиката и на финансите Трайчо Трайков и Симеон Дянков - също открити критици на политиката на Борисов. В началото на тази седмица оправдателната им присъда влезе окончателно в сила след отказа на прокуратурата да я протестира. Преди месец стана ясно, че прокуратурата е прекратила друго, продължило три години разследване срещу Прокопиев по същата причина - липса на престъпление.

Образът на мутрите се върна в публичното пространство, но не като метафора на ъндърграунда, а на самата политическа власт.

Освен тежката форма на натиск и нанасяне на репутационни щети за обектите на тези атаки, ефектът за обществото от тях са пропилените средства и време за работа "на празни обороти" на цял куп институции - като НАП, КПКОНПИ и самата прокуратура, в продължителния период между началото на "разследванията" и окончателното произнасяне на съда. Към този резултат с времето се добавят и обезщетенията от осъжданията на държавата в Страсбург и други международни съдилища, хвърляни също в сметката на данъкоплатците.

Политически мотивираните прокурорски акции за сплашване, назидание и тормоз станаха емблема на последния мандат. Фотограф : ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА

Златен дъжд в лагера на властта

В същото време схемите за безконтролно харчене на публични средства достигнаха до нови нива на наглост със създаването на още мастодонти по модела на ДКК и ВиК холдинга - като "Автомагистрали", "Държавната петролна компания" и др., в които милиарди от бюджета потъват като в черна дупка. Само през януари тази година правителството отреди 5 млрд. лева от парите на данъкоплатците за пътно строителство и ги разпределя авансово без конкурси през "Автомагистрали".

Освен нелоялна държавна намеса на пазара в различни сектори, която тези свръхфинансирани образувания ще изпълняват, липсата на обществени поръчки и на всякаква прозрачност към кого се насочва огромният обществен ресурс заплашва да доведе до феодализация на големи части от икономиката.

Бомбата в енергетиката

През последния мандат на ГЕРБ бяха похарчени огромни средства - близо 3 млрд. лв., за продължението на "Турски поток" през България, но не бе извършена нито една от отлаганите с години реформи. И съответно страната става все по-неконкурентна в региона.

Насочването към мегапроекти като руския газопровод и АЕЦ "Белене" с възможност за скъпи корупционни схеми беше за сметка на политическите решения, които създават бизнес средата и привличат инвестиции.

Не бе взето решение за най-важната реформа - либерализация на електроенергийния пазар, така че всичко да се търгува на борсата, вместо НЕК да получава квоти от КЕВР и да препродава по регулирани цени, да няма плащания за студен резерв (основно към Ковачки и Доган) или държавна помощ за закъсали централи като ТЕЦ "Марица-изток 2".

Пълно бездействие има и по линия на Зелената сделка на ЕС, като вместо реформа се даваха празни обещания на миньорите и енергетиците в "Марица-изток". В резултат въглищната енергетика ще трябва да плати 1 млрд. лв. за CO2 емисии само през тази година, което или ще рефлектира върху цените на тока, или ще генерира гигантски дефицит в системата.

Дребните промени за облекчаване на инвестициите във ВЕИ бяха задушени с последващи административни спънки. Поради което и няма нито една нова соларна или вятърна централа, за разлика от всички съседни държави.

Борбата с мръсния въздух се изчерпа с покупка на електробуси с европари, доставени пак от близки до ГЕРБ фирми. Свързаните с Христо Ковачки централи и други инсталации продължават да работят безпроблемно въпреки множеството сигнали за замърсяване и горене на боклук.

Газовата диверсификация остава мираж, тъй като връзката с Гърция все така е доникъде, а останалите тръби са доминирани от "Газпром".

Завещаният от ГЕРБ План за възстановяване е фокусиран основно върху строителство на различна инфраструктура, но с нищо няма да помогне на енергийната трансформация. А само след две-три години това може да струва хиляди работни места и социално икономическа катастрофа в региони като Стара Загора, Перник и др.

В ковид кризата: който оцелее, оцелее

Сред многото неистини, които излизат от устата на Борисов, хвалбите, че "ние се справяме с епидемията най-добре" и "цяла Европа говори за българския модел", са сред най-отблъскващите. Защото зад лъжата стоят хиляди човешки жертви, както и бизнеси, докарани до ръба на фалита.

Мерките се диктуваха от политически вместо от медицински съображения. Решенията за затварянията, чието предназначение е да предпазят здравната система от претоварване, се взимаха едва след като болниците се препълваха. Според присъдата на статистиката за изминалата година на епидемията в България са починали близо 34 хил. души над средното за същия период година по-рано (т.нар. наднормена смъртност). Само половината от тях официално се водят жертви на ковид, но дори така България е в топ 5 в света по брой жертви на пандемията на глава от населението.

С икономическите мерки е почти същото. Така и не беше намерен бърз и смислен механизъм за подкрепа на най-засегнатите сектори, нямаше предвидима политика за затваряне и отваряне, обещани вече суми се представяха за нови. В същото време милиарди бяха отделяни за строителни поръчки.

Освен в челните позиции по смъртност България е в последните по броя на ваксинациите. Кампанията започна при оскъдни доставки заради зле структурираната поръчка и само щедрият жест от ЕС спаси ситуацията. Най-уязвимите бяха поставени най-назад в приоритетите. Държавата не направи кампания срещу скептицизма към имунизацията, който носи риск както от нови вълни, така и от по-бавно възстановяване.

Провалът в управлението на ковид кризата струваше драстично нараснала смъртност и доведени до ръба на фалити бизнеси.

След силното окопаване на модела "ГЕРБ - ДПС" на всички равнища в държавата опциите са или пренареждането й отначало, или поредно сбогуване с илюзиите за демокрация и модернизация за неопределено време. Възможността за добър изход е националният план за възстановяване, но не сегашният, според който милиардите от ЕС ще отидат за мелиорации, саниране, ремонти на гари и класни стаи, а такъв, който ще върне реформите в дневния ред на държавата и ще свие драстично произвежданата от системата на образованието функционална неграмотност.

Така и бъдещето ще започне да изглежда по-добро за повече хора, въпросът е дали следващите избори ще дадат шанс за това.

Ремонт на ремонта стана устойчив израз за основния приоритет на трите мандата на ГЕРБ. Фотограф : ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА