Александър Дунчев: Ако няма публичен контрол, частниците в горите се превръщат във феодали

Основен приоритет е повишаване на прозрачността в работата на горската администрация. На второ място, анализ на най-спешните нормативни промени, които да подобрят прозрачността, планирането в горското стопанство, квалификацията на служители, правилата за дърводобива и финансирането на сектора. На трето място, извършването на проверки в невралгични райони като Стара планина, Странджа и Родопите и срещи със заинтересованите страни.

Какво имате предвид под промяна при финансирането на сектора?

В момента и под натиск на европейските институции се изисква със Закона за публичните предприятия да се уреди въпросът със статута на държавните горски предприятия, така че те да са корпоративни структури. Държавните горски предприятия обаче са с изключително смесени функции. Те не са само търговски дружества. Половината им работа е публична функция - поддържане на горските пътища, опазване на гората от пожари и бракониерство. Създаване на условия за рекреация и туризъм. Опазване на горите във форма, която опазва биоразнообразието и водата. Ако има само комерсиални функции, предприятието ще цели да извади и последната стотинка и това винаги ще е за сметка на някоя от функциите на горите.

Сега парите в сектора идват основно от сечите - 80 - 90%. В момента финансирането е вътрешно. Хората имат публични очаквания към горите и има противоречие - парите за опазване на горите идват от сечи, а обществото иска да се спрат сечите. Бъдещето е да се търсят и екосистемни плащания. Когато искаме една гора да не се сече, за да се опазва водата и рекреационната функция на гората, а пък имаме разход за нейното опазване и поддържане, този разход се покрива с такса, която обществото или някой бизнес плаща. Например, ако даден хотел иска гората около него да е съвършено красива, а не дърводобивна площадка, той ще трябва да плаща на горското, за да може то да я пази и поддържа, без да я превръща в сечище.

Ако обществото иска на Витоша гората да не се сече, но да се пази от бракониери и да се поддържат алеите, може да има екосистемна такса за влизане с автомобил на Драгалевци - 1 лев е достатъчно. При комерсиални състезания например вече се заплаща такса на горското стопанство, а горското гарантира, че по трасето няма паднали и опасни дървета, и таксата се покрива от всички спортисти, плащайки на организатора.

Това е бъдещето.

Кои са основните проблеми и порочни практики в управлението на горите?

Унищожаването на професионализма в горския сектор чрез недобросъвестни политически и икономически интереси. Това води до значително занижаване на контрола върху сечите, до незачитане на обществения интерес към горите, до значителни финансови злоупотреби и дори до т.нар. феодализация на горите и ловните територии от определени лица. Все още тегне върху горската система и проблемът с порочните заменки на гори отпреди 10 години.

Колко голям като бизнес е дърводобивът?

Около 0.3% от бюджета на държавата, но захранва много семейства. Около 1 милиард лева е това, което минава през предприятията и индустриалните фирми после. Тези пари отиват за издръжка, служители, заплати, инвестиции. Горската система е нужна на обществото, защото иначе дървените мебели ще трябва да ги правим от пластмаса и на цената на по-големи въглеродни емисии. Стопанисването на гората е неизбежно. В същото време трябва да я стопанисваме по-внимателно. Проблемът е това, че хората имат усещането, че горите се изсичат, въпреки че за мен това не е точно така. Има злоупотреби на някои места, но като цяло горите се стопанисват приемливо. На фона на Австрия и Швеция българските гори се стопанисват значително по-добре.

Причината за усещането на хората е, че в дърводобивния бизнес и в част от горската гилдия е получил превес комерсиалният поглед към гората. Оттам идва целият проблем. Вместо секачът да гледа как да опази вековното дърво, той минава с фадромата през него, за да стигне до икономически ценното дърво. Ще прекара най-евтиния възможен път, за да може дървесината да е на възможно най-голяма печалба. Какво остава след него не го интересува - дълбоки коловози, захвърлени трупи, боклуци. Горският пък не може да го контролира. В някои случаи е в схемата, но в повечето е притиснат в ъгъла, защото фирмата е с протекции.

Законът е направен много добре, но не се прилага адекватно заради политически и икономически вмешателства и корупция. Той позволява 25% от дърводобива да се извършва от собствени работници на горските предприятия, ако има чувствителни зони, като например в природните паркове. Проблемът е, че дървесината, добита от горските стопанства, излиза много по-скъпа, тъй като при тях заплатите и осигуровките са на светло, а част от дърводобивните създават нелоялна конкуренция.

Каква степен остава за местния пазар и каква за износ?

Около 200 - 300 хил. кубика се изнасят от 7-8 млн., което е 3% за износ. А от преработената дървесина около 1 млн. кубика, което е 15 - 20% - в готови продукти. Сам по себе си размерът на дърводобива не е страшен. Той е 60% от прираста на гората. Винаги остава нещо след сечите. В Австрия се сече 100% от прираста. В България е много по-природосъобразно, обаче това комерсиално отношение на бизнеса води до впечатлението сред хората за нещо нередно. Ако парите от пълните камиони се връщаха като кътове за отдих и зелени училища за децата, тези камиони нямаше да правят впечатление на никого. Фаталното е, че често те пълнят джоба на някого, без парите да се връщат обратно в горите и за опазване на техните екологични функции.

Ще има ли мораториум върху сечите?

Вече има издадени заповеди от министъра. Имаме мораториум върху изсичането на горите в буфери с определен размер - 25 метра около пътища, до 50 метра около населени места, до 50 метра около водоизточници, около техническа инфраструктура, реки. До края на годината в тези гори да не се водят никакви сечи, освен ако не е санитарна сеч или при иглолистните и тополови изкуствени насаждения - те изискват грижа.

Втората заповед е да се ограничи дърводобивът във вековните гори с една трета. Тоест всички гори над 100 години, които не са защитени със заповед на министъра на земеделието, защото вече имаме около 100 хил. хектара защитени като гори във фаза на старост. Целта е да се ограничи дърводобивът там, където е най-важно за опазване на екологичните функции на горите. Това означава, че ако има хубави стари гори около населените места или туристическа атракция, обществото може да се споразумее с горските и да каже "може ли тези гори да ги оставите без сеч", а дърводобива да го извършвате в други гори, където няма туристически и екологичен интерес.

Третата заповед е свързана с контрола върху най-критичните места, където има проблеми в горите - сечите в старите гори, защото там незаконната сеч води до много съществени вреди. Изсичането на една вододайна зона спира водата на населеното място. Тоест насочваме се към опазване на най-ценното, което имаме, а това са старите гори. Тези гори най-добре пазят водата. Младата гора има по-скромни екологични функции.

Преди имаше предложение за мораториум на износа. Но в момента износът е много слаб и е балансьор на цените на дървесината в България. Стопанисването на горите е ключов поминък в редица общини и с мораториум на износа тези хора ги обричаме, късаме връзката с природата, няма вече кой да се грижи за нея. А това много лесно отваря вратата за нечисти намерения към горите. Без грижа за гората тя ще се върне 200 години назад, когато е била поголовно изсичана и е възстановена едва през последните 100 години, създавайки този стопански интерес и горските администрации. Ако всичко това го зачеркнем, обричаме гората на хаотичните процеси в обществото.

Няма никаква прозрачност при ловните стопанства.

В ловното стопанство е същото. Там хората виждат едни богаташи, които заграждат, слагат табели, камери, жива охрана, пускат дивеча в оградата, няма дивеч за ловците и често го стрелят в оградата под предлог, че контролират популацията. И често тези хора започват да се самозабравят и започват да ползват горите като собствени. Механизмът е счупен, като има проблеми в прилагането на текущите законови норми, които дават свръхсила на тези ловни концесионери спрямо всички други ползватели на гората.

Оптималният вариант е да се разреши на частни бизнеси да се грижат за дивеча, както в дърводобива - без право да ограничава достъпа до горите. Но частният сектор в горите, ако няма публичен контрол, се превръща във феодализация. В лова тази крайност е феодализация, а в дърводобива тази крайност е поголовно изсичане на горите. Това са двата процеса, които хората възприемат, но зад тях стои корупцията.

Тя се генерира от тази непрозрачност и от луфтове в закона. На места дори да има публични документи, виждаме, че те са спорни. Такъв пример е заповедта за ограничаване на достъпа до дивечовъден участък Герзовица в община Смолян. Въпреки че ограничаването на достъпа може да е само временно, там се появява заповед с 15-годишен срок на действие, обвързан със срока на договора за дивечовъдния участък. ИАГ е опитал да обжалва, но съдът е отменил акта на ИАГ, бетонирайки заповедта за ограничаване на достъпа до горите на Герзовица за 15 години.

Как ще се справите с проблема с прозрачността?

Започваме от безплатните мерки: публично представяне в интернет на всички експерти в структурите на ИАГ, на които обществото разчита за опазването на горите и развитието на горската политика. Пълен достъп до всички данни за горите, включително данните от инвентаризацията на горите в ГИС формат, за горите върху земеделски земи, за границите на ловните райони, ловните огради и т.н. Публичност на контролната дейност по отношение отдаването на ловни територии, дърводобива и публичния достъп до горите. По дългосрочната визия е пълна модернизация и обединяване на всички електронни информационни системи в ИАГ и горския сектор.

По какъв начин могат да се отрегулират други неща случили се назад във времето, като заменките?

Пак с пълна прозрачност. Водят се дела, вещи лица заявяват, че заменените държавни гори дори са по-евтини от административните оценки. В един момент ще трябва да плащаме на частните бенефициенти в съда за това, че са се възползвали от схемата със заменки на гори. Има няколко финализирани дела, които държавата ги е загубила. И сега ще трябва да се правят нови актове и отстъпки и примерно, вместо да се върнат 50 хил. лв., ще трябва да върнат 20 хил. лв. Има противоречива практика по едни и същи казуси при различните съдебни състави за давността на държавната помощ. И затова решението е политическо и то трябва да е защита на тези гори, за да се мотивират техните собственици да ги върнат на държавата, или да се учредят фондове и да се изкупят обратно. Това са най-ценните ни гори по морето и по планините. Затова осветяването ще доведе до публична подкрепа за по-смели политически решения.

Какво е решение на казуса със земеделските гори?

Имаме желание да ги покажем къде са тези над 300 хил. хектара. Тук въпросът е, че няма законов механизъм за законосъобразното стопанисване на тези гори, което води до опитите за незаконно изсичане, включително чрез промени в закона. Единственото решение е да има нормативна промяна, с която да се създаде по-ясен механизъм за по-бърза промяна на предназначението им - от земеделски земи в гори. А ако искат да ги запазят като земеделски земи, поне да имат ясен механизъм по закона за горите да се стопанисват, дори да е земеделска земя.

Възможно ли е да се стигне до разрушаване на хотела, изникнал в ДЛС "Искър"?

Както беше разрушен комплексът "Златната перла" в природен парк "Странджа", следователно и за този хотел, находящ се във вододайната зона на язовира, може да бъде приложен законовият ред за събаряне. Просто трябва да се установи дали там наистина никога не е имало сграда.

Интервюто взе Калина Горанова