Олигархът, който не притежава нищо

От този ранен етап датира познанството на Пеевски със собственика на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев. Към 2003-2004 г. Младежкият лидер се показва като ефективен политически брокер по различни сделки - като например скритата приватизация на зала "Универсиада", която Министерството на спорта продаде на фирма, свързана с КТБ. През следващото десетилетие Василев и Пеевски работят в тандем, чийто разпад през 2014 г. предизвиква фалита на банката.

"През 2003-2004 г. по някакъв начин пристанът на Доган беше в някаква степен брокерът между мен и ДПС", обяснява години по-късно Василев. Тази трансформация става видима през 2005 г., когато Пеевски е назначен за заместник на министъра на бедствията и авариите Емел Етем от квотата на ДПС. Този пост той заема до пролетта на 2007 г., когато е отстранен насред корупционен скандал в "Булгартабак", който обхваща и други знакови лица в управляващата тройна коалиция като икономическия министър Румен Овчаров и заместника му Корнелия Нинова. (Директорът на държавния тогава холдинг Христо Лачев обвинява Пеевски в натиск да сключва сделки с близки до него фирми.) Месеци по-късно обвиненията са свалени и той е възстановен на поста. Наред с политическия му възход започва и корпоративният.

Първоначално натрупване на капитала

През лятото на 2007 г. майката, Ирена Кръстева, финансирана от КТБ, купува от Петьо Блъсков вестниците "Телеграф", "Монитор" и "Политика". В следващите години поетапно чрез придобиване на фирми беше монополизирано разпространението на печата. Изграден беше мощен дистрибутор на едро (ЕЛД), а също и верига будки за продажба на дребно (Lafka). Последваха и други явни (ТВ7) или косвени медийни придобивки (вестник "Уикенд"), както и скрити финансирания на медии ("24 часа", "Труд", "Преса", "Тема", "Стандарт нюз" и "Блиц"), които изградиха стройна машина за разправа с политически и корпоративни врагове.

Но това беше само най-видимата част от съдружието на Василев с Пеевски. Насред настъпилата световна финансова криза КТБ се оказа най-бързо растящата банка. Тя концентрира голяма част от свободните средства на държавните фирми, а впоследствие с лихви над пазарните започна да привлича все повече депозити на граждани и частни фирми. В годините на най-бурния ѝ растеж балансовото число на банката набъбваше с по около 100 млн. лв. месечно.

Тези средства бяха насочвани за придобиване на активи - от оттеглящи се чужди инвеститори, от приватизация, от затънали в дългове компании, включително понякога и с натиск през законови промени, регулатори, прокурори. В целия процес собствеността се трупаше в групи от фирми около Василев и Пеевски, а в това беше ангажиран целият апарат на държавата, който от своя страна беше корумпиран с парите на банката.

Придобивките са много. Най-знаковите между тях са БТК, "Булгартабак", "Техномаркет", "Петрол", заводът за цигарени филтри и опаковки "Юрий Гагарин", стъкларската фабрика "Рубин"... Паралелно с това ударно напомпвани с обществени поръчки бяха дружества като "Водстрой 98", което се превърна в най-голямата по приходи строителна компания и своеобразен разпределител на ресурс към целия сектор.

До 2013 г. Пеевски и Василев оперират като едно и е трудно да се направи ясна граница кое на кой собственик е. Възможно е именно опитът "да се тегли чертата" да е станал повод за разрива между двамата. Последва фалит и бягство на банкера. В тази война Пеевски оркестрира по всички линии - медийна атака чрез притежаваните вестници, прокурорски обиски и повдигнати обвинения (важен детайл, който се разкри след фалита на КТБ е, че редица прокурори и съдии се оказват с депозити в банката, надхвърлящи официалните им доходи.

Периодът на изсветляването

След КТБ част от спорните активи са директно овладени от лагера на Пеевски. Такива са например "Булгартабак" и "Водстрой". Други се озовават в други ръце - например "Петрол" е овладян от Гриша Ганчев, "Техномаркет" чрез цесии и прехващания попада у Едоардо Миролио и мениджърите му, в "Дунарит" навлиза Емилиян Гебрев За повечето от "изпуснатите" владения започват дълги съдебни битки, където отново се впряга целият институционален ресурс.

На този фон през 2015 г. Пеевски за пръв път започва да официализира собствеността си. Майка му Ирена Кръстева му дарява няколко фирми и той официално става издател на вестници, собственик на множество имоти, дял от 5% в "Булгартабак" и от 18% в "Юрий Гагарин". В началото на 2016 г. след сделка с "Миролио" той съвсем официално става и мажоритарен собственик на "Техномаркет".

Този порив към прозрачност лесно докарва Пеевски до позицията на най-богат български политик. За 2016 официалната му компания "НСН инвестмънт" отчита 40 млн. лв. печалба, а за 2017 г. - 69 млн. лв. През същата година друга негова компания, която се превръща в шапка на официалните му владения - "Интръст", отчита 8 млн. лв. печалба, последвани от 19.5 млн. лв. за 2018 и 30.8 млн. лв. за 2019 г. В официалните декларации на Пеевски като депутат за 2015 - 2019 г. фигурират сумарно 87 млн. лв. доходи от дивиденти.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Въпреки това неговото изсветляване никога не е било 100%. Контролът над "Булгартабак" никога не е бил официализиран. Въпреки множеството косвени връзки цялата група под "Дореко комерс" (печатница, рекламна агенция, охранителна фирма и др.) също остава у подставени лица. Първоначално собственик ѝ е едноименна офшорка от Британските Вирджински острови, за която документи от Panama Papers сочат, че се е водила на близкия до Пеевски адвокат Александър Ангелов, а по-късно контролът е прехвърлен на компания от ОАЕ, където за действителен собственик е деклариран Емил Деведжиев.

Част от медийната империя също никога не е официализирана като собственост. Свързваната с Пеевски група радиа The Voice , "Веселина", "Експрес" и "Витоша ФМ", както и две музикални телевизии беше притежание на "А.Е. Бест съксес сървисес" и на мениджъра ѝ Гергана Данова. Под нейната шапка след поредица трансформации се озова и изградената с финансиране от КТБ печатница за вестниците на Пеевски, която впоследствие беше прехвърлена в "Юрий Гагарин". Телевизионният "Канал 3" също дълги години беше формално вкаран в същия калъп на мениджърско дружество.

Приватизираното навремето с финансиране от КТБ "Техноекспортстрой" в началото беше притежание на офшорна компания от Панама, а днес е с декларирани действителни собственици мениджърите му Гергана Ангелова и Цветен Боев. "Техномаркет", някога официално владение, беше прехвърлено на свързано дружество, после влезе под шапката на "Булгартабак", а от 2019 г. се води собственост на мениджърите си.

Общинска банка, за която също в бранша се приема, че Пеевски има ако не пълен контрол, то поне сериозно влияние, формално беше приватизирана от лихтенщайнски фонд с финансиране, осигурено от "Инса ойл" на Георги Самуилов.

Сбогом и благодаря за банките

И така стигаме до днешната ситуация. А тя е, че след действията в последната година Пеевски на хартия и по официални регистри не притежава бизнес в България.

Радиогрупата заедно с "Канал 3" през есента на 2020 г. бе продадена на Нова телевизия точно преди самата телевизия да бъде прехвърлена от братя Домусчиеви на United Group, която от 2019 г. е собственик и на БТК. Официалните медии на Пеевски - вестникарската група "Телеграф", която включва още "Монитор", "Политика", "Меридиан мач" и 50% от регионалния "Борба", също е продадена на United Group.

Последно тази пролет, след като стана ясно, че Пеевски няма да е в депутатските листи на ДПС, голяма част от официално и неофициално притежавани имоти също са прехвърлени. В началото на март е продадено "БЛ - ритейл риъл естейт", дружество, което през последните години концентрира много от ценните недвижимости, свързани с доскорошния депутат. Купувач е "Ейч пропърти", то на свой ред се притежава от "Джи Ес формула", а то - от Деян Калинов. За него не се знае много, но на сайта на "Инса ойл" той е фигурирал като търговски представител на групата за Бургас. Самуилов признава, че го познава, но отрича да има общо със сделката. До момента новият собственик на имотите, които по баланс са десетки милиони левове, не е обявявал публично как е финансирал покупката и какви са планове му. Не е ясно дали при тази сделка има реална смяна на контрола и дали зад Калинов не продължава да стои интересът на Пеевски или пък на Самуилов.

Сред придобивките му са знакови имоти, свързвани с Пеевски, някои от които през годините са били и официално негова собственост. Сред тях са хотел "Берлин" в София, където беше една от резиденциите му, теренът на "София БТ", дипломатическият клуб в Бояна, както и други съседни имоти, ресторант Riverside в Драгалевци, бившите редакции на вестниците на Пеевски на столичната ул. "Екзарх Йосиф", някогашният санаториум за белодробни болести във Владая и още множество имоти из цялата страна.

Извън официалните регистри Пеевски продължава да се споменава с различни дружества. През последните дни дори при скандала с големите кредитополучатели на Българската банка за развитие (ББР) служебният икономически министър Кирил Петков го назова като свързан с 4 от осемте най-големи клиента на банката, които общо са получили над 0.5 млрд. лв. заеми. Всички те са формално независими една от друга, а собственици на книга са техните мениджъри - точно в стила на последните преструктурирания в другите фирми на Пеевски. Никои от кредитополучателите на ББР не фигурират в списъка на санкционираните от САЩ фирми, където попадат само пряко притежаваните от него компании.

Днес, ако се направи справка в Търговския регистър, срещу името на Пеевски ще се види директно притежание само на 100% от "Инт" и 100% от "Интръст". Последното е дружеството, което доскоро притежаваше медии и имоти. Това е и фирмата, която само преди година, в началото на пандемията се открои и като най-голям дарител на болници и всякакви други инициативи. Днес обаче то е куха обвивка с няколко също така кухи дъщерни дружества и вече няма съществени активи. В него би трябвало да са влезли постъпленията от продажбата на вестниците и други сделки, но средствата спокойно вече може да не са по сметки на "Интръст".