"Амалгамата" Пламен Николов - какво се знае за кандидат-премиера на ИТН

Но настрана от самоопределянето на Николов като "амалгама" и "констелация", за него има много малко публично достъпна информация и още по-малко изявления, чрез които да се направят изводи какви са политическите възгледи на човек, който има шансове след няколко дни официално да стане премиер на България.

Накратко, Николов е с философско образование, макар да има някои въпросителни около академичната му кариера. Не е задължително те да са нещо повече от разминавания в информацията, но са показателни за това колко малко се знае за него и колко непознато лице е.

Професионалната му кариера е преминала основно в мениджмънта на средно ниво в малки фирми от частния сектор. Макар сам да посочва бизнес опита си като свой плюс, той не е управлявал големи екипи от хора. Ако стане министър-председател, дори само броят на министрите му ще надвишава значително броя на служителите, които управлява към този момент.

Образование и кариера - накратко и с разминавания

Пламен Николов има магистърска степен в специалност "Философия" от Софийския университет "Св. Климент Охридски". Това е частта от образованието му, която е ясна. Има и неясна такава - според Регистъра за академични длъжности и дисертации той има и образователна и научна степен "доктор" в специалност "Философия на културата, политиката, правото и икономиката", с дисертация на тема "Философско-антропологична рефлексия върху времето". Не е упоменато кога е била защитена тя и е вкарана в регистъра постфактум със задна дата.

Разминаването идва от публичните профили в социалните мрежи на Николов. В LinkedIn например е вписано, че докторантурата си е завършил в университета в Клагенфурт, Австрия, като там е прекарал времето между 2001 и 2004 г. Във Facebook профила му като година на завършване Николов е написал 2003 г., без да обозначава начална дата.

Разминаванията не са само в годините, защото според собственото си представяне по време на кастингите за политици на Слави Трифонов през 2018 г., където двамата се запознават, магистърската му степен е от СУ, а докторската - от Клагенфурт. Същевременно зад него на презентацията пише, че докторската степен е от СУ, а в Клагенфурт прави специализация. Към момента австрийският университет не предлага програма "Философия на културата, политиката, правото и икономиката" (или друга с подобно наименование), но такава има в СУ.

Бизнес кариерата му започва като консултант и директор продажби в дилъри на Toyota в България, след което се прехвърля към комуникационната агенция MSPS. По-късно отново се занимава с търговия на автомобили, но към "Агрипан", вносител на Daihatsu. Тази компания продаваше японските автомобили на българския пазар две години. След това пак за две години е мениджър за България на офиса на Gustav Hensel, германска компания за електрически системи.

Според представянето на Николов и CV-то му в LinkedIn, от 2012 г. насам той е генерален мениджър за Европа, Близкия изток и Африка на FINIS, американска компания за плувни аксесоари. Като управител в българското дружество "Финис Юръп" не е вписан Пламен Николов, а Джон Микс, съоснователят, съсобственик и изпълнителен директор на американската компания, която е базирана в Калифорния.

През първата година от основаването й, 2010 г., "Финис Юръп" отчита 1.2 млн. лв. приходи, като те нарастват до 2015 г., когато достигат малко над 6 млн. лв. - ниво, което се задържа до 2019 г., когато оборотът е 6.1 млн. лв., а загубата - 89 хил. лв. През 2020 г. приходите отчитат осезаем спад до 4.2 млн. лв., но компанията се връща на печалба - 126 хил. лв. Последните отчети на дружеството показват 8 служители на трудов договор. В участието си на кастинга при Слави Трифонов, той казва, че в България за FINIS работят 13 души.

На изборите през април е избран за депутат от 25 МИР в София, а на изборите през юли - от Шумен. Николов не беше част от първия проектокабинет на "Има такъв народ" с премиер Николай Василев.

Позициите на Николов: Европа от федеративен тип и повече пари за образование

Освен участието си в "Панорама" и кастинга за политици Николов има и осем участия в "Студио Хъ" - предаването на зам.-председателя на "Има такъв народ" Тошко Йорданов по телевизия "7/8". В повечето от тях кандидатът за премиер говори за външна политика (конкретно теми, свързани с ЕС), но в някои случаи засяга и теми, свързани с интелектуален труд и образование

Николов рядко изявява твърди позиции в ефир. Това, което прави впечатление и може да се нарече ясна политическа позиция, е, че според Николов трябва да има европейска конституция и ЕС да върви към федерализация.

"Европейската конституция е нещо, което трябва да сложим на масата, макар това да е нещо, което се провали на два пъти като проект. Ако искаме да запазим Европа такава, каквато е, и да нямаме феномени като Brexit, Italexit, Frexit и така нататък", казва Николов в участието си в "Студио Хъ" от 28 октомври 2020 г.

В друго участие в "Студио Хъ", от 8 юли тази година, Николов говори за образователната система. Една от промените, които трябва да се случат според него, е училищата да получават директно пари от министерството на образованието, като се премахне посредничеството на общините. Друга позиция на Николов, която може да се нарече твърда, е тази, че външното оценяване на учениците трябва да се промени - например да отпадне за завършващите четвърти клас. Парите за образование като процент от БВП според него също трябва да се повишат от сегашните си нива и "поне" да се изравнят с тези за МВР и армия.

В ролята си на политик от "Има такъв народ" Пламен Николов говори предимно по темата образование. Преди изборите през април той бе представен като част от експертите на партията именно в този сектор, като това е и основната тема на разговора между него и Трифонов по време на кастинга за политици от 2018 г., където казва, че България трябва да изготви "стратегия за спиране на изтичането на мозъци от страната". Преди изборите през юли говори отново по същата тема. Застъпва като приоритет дигитализация на образованието и по-малко "препускане през материала". Вътре в партията е бил част от работната група на екипа, който е подготвял програмата на ИТН в частта по външна политика и образование - първо в групата по външна политика, а след това и в тази по образование. Член е на арбитражно-контролната комисия на националния съвет на партията.

При излизането си от президентството в петък той посочи, че неговият кабинет би имал пет приоритета: съдебна реформа, изпращане на плана за възстановяване в Брюксел, преизчисляване на пенсиите, справяне със здравната криза около коронавируса, както и промяна на изборната система към мажоритарни избори.

Няколко часа по-късно, при гостуването си в "Панорама", Николов не даде много повече отговори по отношение на приоритетите - например дали става дума за плана за възстановяване, подготвен от служебния вицепремиер Атанас Пеканов, или за трети вариант (първият бе на Томислав Дончев и ГЕРБ). "Справянето със здравната криза" също звучи неясно и е въпрос повече на това какви мерки ще се използват, а не каква е крайната цел, която е една и съща във всички страни.

Също в "Панорама" Николов коментира по отношение на партиите, които биха подкрепили правителството, че "ако това изисква определен вид обвързване в юридически смисъл, ние ще го направим". Този коментар е в разрез с позицията на заместник-председателите на "Има такъв народ" Тошко Йорданов и Филип Станев да не бъде подписан именно такъв документ, който да не е коалиционно споразумение, но все пак да дава рамка какви политики се подкрепят от партиите.

Ситуацията стана още по-сложна в неделя, след като председателят на ИТН Слави Трифонов на практика обяви, че няма да има дори разговор с другите партии относно гласуването на кабинета. Буквално часове по-късно Тошко Йорданов обяви, че ще има разговори с всички партии (без ДПС и ГЕРБ), за да бъдат запознати те със структурата и състава на проектокабинета с Николов начело.

Това е всичко публично известно до момента за кандидата за премиер на "Има такъв народ". Както се вижда, то не е много. В следващите дни може би той ще говори повече за себе си и намеренията си, ако бъде избран. От състава на правителството може би също ще се знае повече за евентуалната политика, която ще се следва. Дотогава обаче разполагаме с това - амалгама от хуманитарно образование и мениджърски опит на средно ниво в малки до средни български компании.