Николай Събев: Един смислен разговор за бъдещето и потенциала на България ще отвори хората

Собственикът на "Еконт" за бизнеса, държавата и какво може да промени политиката

Николай Събев
Николай Събев
Николай Събев    ©  Цветелина Белутова
Николай Събев    ©  Цветелина Белутова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Визитка

Николай Събев е мажоритарен собственик в куриерската компания "Еконт експрес" и спедиторската "Еконт транс". Влиза в частния сектор през 1993 г., а преди това е заемал поста търговски директор в държавното предприятие "Параходство Българско речно плаване". Завършил е Висшето военноморско училище със специалност "Експлоатация и управление на флота и пристанището". Има още едно висше образование, завършено 90-те години в УНСС, специалност "Икономика и управление на транспорта". Във всички години от съществуването на двете компании Събев се занимава активно с тяхното управление, както и с развитието на Русе, където е и седалището на фирмата му. Събев беше един от първите кандидат-депутати на новата формация "Продължаваме промяната", които Кирил Петков обяви. В свои последвали изказвания собственикът на "Еконт" определи инфраструктурното развитие за свой приоритет.

Защо взехте решението да влезете в политиката, при положение че управлявате един успешен бизнес?

От няколко години постепенно подготвях предаването на бизнеса в ръцете на моите наследници. Това не става за един ден, тъй като това е огромна компания. Има доста нива, които човек трябва да овладее, да види какви са плановете, каква е стратегията и защо. Най-добре този опит се предава в един процес, в който и аз съм на разположение. Сегашните ни управители - двете ми дъщери и още една дама, са от началото на бизнеса с нас, от 17 години, и са минали през всички стъпала. Те са обучавани за това, минали са през специалните курсове, минали са през тези brainstorming лаборатории, които аз създавам в "Еконт". Защото едно е да си лидер на екип, друго е да носиш отговорността на управител, който трябва вземе всички стратегически решения. Аз подготвях този преход. Започнах още два добри проекта. Това са търговските платформи и финансовата къща, финансовите инструменти, с които ще подобрим работата в нашата платформа. Подготвих също много опитни управители в тая посока. Вървях така, че по някое време мечтата ми - аз с лодчица в Созопол да се радвам на живота - да се изпълни и да бъда викан само ако има някакъв сериозен проблем. Това беше планът.

Сега не е ли по-лесно, защото сте само две големи куриерски компании? Въобще как си обяснявате, че този бизнес е толкова концентриран?

Това даже не е куриерска компания. Ние сме технологична платформа. Не раздаваме просто пратки. Ние имаме такива мощни математически алгоритми, че да стане възможно раздаването на пратки да е на най-доброто ниво. Този софтуер ние започваме да споделяме с нашите бизнес партньори. Даваме им възможност вече да започнат да живеят самостоятелно като лицензирани куриерски компании.
Подготвихме с финализирането на "Еконт" като технологична платформа да дадем живот на 400 лицензирани куриерски компании в България. Не франчайз, а лицензирани от Комисията за регулиране на съобщенията куриерски компании, различни от "Еконт".

Под вашата шапка?

Не, нямаме шапка. Имаме бранд, има софтуер, има технологични инструменти. Който иска, ползва каквито инструменти намери за добре, стига да е успешен. Ако досега имахме единна стратегия и търговска политика, то сега имаме единна платформа и, разбира се, локални търговски политики, което е много добре за потребителя.

Как се отнася опитът ви в бизнеса към политиката, в която сега влизате?

В България се получи един огромен дисбаланс в развитието на публичния и на частния бизнес. По данните, с които разполагаме, българинът е изключително интелигентен и предприемчив човек. С радост констатирам, че има много силни български компании. Частният бизнес върви въпреки феодалните отношения с държавните институции и феодалните условия, в които бизнесът се реализира: пътища, здравеопазване, законотворчество, законоприлагане, контролни институции.

Пред мен стоеше и въпросът каква държава оставяме на децата си. Може да звучи патетично, но когато човек има всичко, от което има нужда, разбира, че може да направи нещо повече. Защото никой не може да се чувства богат, ако около него е беднотия.

Асен Василев каза: само трябва да спрем течовете и да подпомогнем тези, които са под социалния минимум, а с първото можем да направим второто. Аз му вярвам. Защото гледаме, смятаме, анализираме данните, които имаме, и установявам, че нещата наистина могат да се направят. С много колеги от бизнеса си говорим точно за това. Но нищо не правим.

Виждам, че само с говорене нещата няма да се случат. На протестите през 2020 г. видях много млади хора, видях и колеги от бизнеса. Видях готовността на обществото да се случи нещо ново, което да носи ползи на българите. Тогава имах големи очаквания. Минаха протестите, отидохме на избори и нищо не се случи.

После видях как работят Кирил и Асен като служебни министри. Казах си, че сега е моментът. Отидох при тях и казах: вижте, аз имам много знания, искам да ви помогна.

Ако изпълним всички цели, които сме си поставили, при тези икономически активни българи, които не са малко, можем да станем световен финансов и икономически център. Звучи абсурдно в момента, но аз разбирам от икономика.

Слагате акцент върху развитието на модерен железопътен транспорт - нещо, което рядко се чува в България, а в Европа е приоритет за XXI век. Как обаче може да стане скоро, при положение че и там огромни пари вече са раздадени с дългосрочни договори?

Ние имаме ноу-хау как да постигаме резултат с ограничени ресурси. Събрали сме група от сериозни финансови експерти. Знаем, че в държавния бюджет има планирани разходи за железопътната мрежа. Ще започнем с ремонти - там, където мястото е тясно и където скоростта може да се увеличи. Няма да строим големи жп магистрали още сега. Ще седнем с експертите, които разбират от това, ще си направим brainstorming, за да може максимално бързо българските граждани да усетят, че има промяна.

Първо се фокусираш върху краткосрочните мерки. След това с резултатите отиваш в Министерския съвет, в Народното събрание и правиш предложение за дългосрочните инвестиции.

Ако изпълним всички цели, които сме си поставили, има голяма вероятност България да стане световен финансов и икономически център.

Каква би била вашата тактика спрямо дружества като НКЖИ и БДЖ, в които се наблюдават доста "течове"?

Убеден съм, че в администрацията, която отговаря за инфраструктурата, има качествени експерти, които не са имали възможност да развият идеите си. Моето мнение е, че публичният сектор не се е развил не заради липса на експерти, а защото вместо развитие на сектора се е търсела сделка за него. Видяхте колко пътища се опитаха да направят и не стана, но пък колко пари минаха през това...

Трябва да направим такава инфраструктура, че да можем да вкараме подвижен състав от XXI век. С прозрачен конкурс за избор на доставчик. Но най-напред трябва да разтоварим публичния транспорт.

За да се стигне дотук, понеже 30 години сме били във феодални отношения с обществения сектор, хората сами е трябвало да си решават проблемите. Всеки си е купил кола, много са втора ръка, някои имат и по две. В същото време имаме много лимитирана пътна мрежа. Към този личен автотранспорт като добавите и товарния, трафикът става тежък, времето за пътуване се увеличава и асфалтът започна да придобива странни форми. Това е така, защото хората просто нямат избор.

Това може да се промени с бързи жп линии. Аз от Русе се тръскам пет часа до София по едни разбити пътища. Другият вариант е да пуснем много бърз влак, който отива за два и половина - три часа, в зависимост от скоростта, безопасна, разбира се, която може да се постигне с ремонтите.

За товарите сега също има почти само един вариант - шосетата. Жп транспортът е много малко, логистиката е много зле организирана. Частните жп компании се справят добре, но те имат конкретни цели, няма я обществената цел да става много бързо. Те не са подкрепени от държавата да постигат тази цел. Пристанищата също са със скапана инфраструктура - възможността за връзка кораб - жп транспорт не отговаря на изискванията на XXI век.

Затова много бързо трябва да направим ремонти там, където е възможно, за да се възстанови тази връзка и да предложим едни добри търговски условия.

За разширяването на линията София - Бургас през Пловдив например с обществени поръчки вече са заключени 4 млрд. лв. Как бихте разплели този възел?

Вижте, ние в частния бизнес имаме едно предимство - че винаги търсим резултати и решения. Ако нещо изглежда много сложно, ние го разбиваме на части, за да огледаме всяка поотделно, и няма начин да не намерим решение. Това, че парите са дадени, не означава, че нищо не можем да направим. Искам да видя тези документи, този договор и законни ли са условията по него. Искам да видя как може да се пробие този договор, така че да отпушим обществените пари за обществени цели. Ако някой ви убеждава, че нищо не може да се направи, значи има интерес да е така. Както дълго време българинът е убеждаван, че няма избор и че всички са маскари. И донякъде това внушение успява да надделее.

Никой не може да се чувства богат, ако около него е беднотия.

Аз съм убеден от моя житейски опит, че резултатът никога не е крайна величина. Ако получиш нещо, с което не си съгласен, буташ напред, после пак буташ. Ако имаш нужда от добри юристи, извикай най-добрите. Ако има нещо нередно в този договор, този, който го е допуснал, ще стане пишман.

Има хора, които са недосегаеми.

На пръв поглед недосегаеми. Всичко трябва да бъде огледано. И ще направим всичко възможно, за да се промени средата. И да има прозрачност. Ако някой реши да бави или да потулва нещата, ще звъня всеки ден или на чиновника, или на прокурора и ще го огласявам. Защото съм отговорен за едни обществени пари пред хората.

Затова сега подписваме и тези декларации за почтеност - така давам достъп да се види къде имам сметки, колко са ми парите и т.н. Готов съм да направя това.

Трябва да намерите в парламента достатъчно съмишленици за мнозинство, което ще позволи да се случи всичко това. Обществото е разделено и по тази причина чувствително към въпроса с кого бихте взаимодействали.

Аз съм убеден, че ако ние продължим да комуникираме по стария начин - формация срещу формация, партия срещу партия, накрая ще дойде горският и ще ни изгони всичките. Има хора в различните политически формации, които са достатъчно честни. Вместо да влизаме в челна конфронтация, смятам, че можем да кажем: това е целта, къде в нея се вписва и вашата програма, за да подкрепите това, което съвпада. Става въпрос за разговори, с които можем да префокусираме целите за развитието на България. Хората няма да приемат четвърти избори.

Но ще преговаряте с ръководствата и лидерите на партии, които са пред очите ни от много години и знаем кой за какво се бори. И пак - с всички ли бихте правили всичко?

О, не. Вижте, за кражбите в България трябва да се плати. Ние не можем да говорим за върховенство на закона и след това да си затворим очите за кражбата на огромни количества обществени средства. Но нещата трябва да стават стъпка по стъпка. Засега виждам, че има реални шансове да стигнем до мнозинство от най-малко 121 народни представители, обединени от една идея, независимо че са с различни политически платформи. Нека сега да се фокусираме върху това да има коалиционно правителство.

В различни условия човек реагира по различен начин. Мисля, че при един смислен разговор - за бъдеще и за кауза, в който интересите на България са поставени на първо място, това може да отвори хората. Не всичко е търговска сделка. И не всички са лоши. Това, което ме привлича в коалицията на Асен и Кирил, е, че те са изключително практични.

Ако ние сега не поемем отговорността да направим едно умно коалиционно правителство, което да реши нещата със зимата и бюджета 2022, всичките ни усилия ще са били напразни. Трябва да говорим с хората и да го правим на място. За нас е по-лесно, защото имаме личния си пример. Хората в листите ни са с много сериозни биографии и много сериозен личен резултат.

Говорите от позицията на човек, който си изкарва парите, но през изминалите години една немалка прослойка вече е свикнала да се възползва от обществения ресурс с пълни шепи и по незаслужен начин. Те ще се борят да си запазят тази възможност, затова: доколко е въпрос на битка тази кауза и доколко - на убеждаване и вид проповед?

Ние имаме много ясна цел - 121 депутати. Не можем да убедим всичките до 240. Те си имат тяхната клиентела, това не са нашите избиратели. И не е проповед, защото излизаме от удобството на това да правиш каквото си искаш, за да отиваш някъде на служба - защото това е държавна служба. Досега повечето от хората в частния бизнес заставаха в една неутрална позиция - че някак от само себе си ще се оправи. Но виждаме, че няма. И че лозето не иска молитва, а мотика.

Интервюто взеха Румяна Червенкова и Веселин Нанов

4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    katia_1 avatar :-|
    Rational
    • - 3
    • + 4

    Меко казано, странно интервю. А за БДЖ - или някой му е дал грешна информация или наистина няма представа за проблемите на сектора - тази инфраструктура, тези машини в крайна сметка се ползват и управляват от хора.

    Нередност?
  • 2
    trendafilov avatar :-|
    trendafilov
    • - 2
    • + 2

    Доста пристрастно интервю. Разбира се във визитката е пропусната съвместната дейност с Юрий Алкалай в "Макском" ООД и в Еконт транс, както и търговията с едни държави на североизток.
    Подробност е, че куриерските услуги са в обхвата на неуниверсалните пощенски услуги и за тях Регулатора в лицето на КРС не издава лицензии а само удостоверения, което е сериозен недостатък на Закона за пощенските услуги, тъй като всеки, дори да не притежава персонал, техника и мрежа, може да се регистрира за извършване на такива услуги.
    Също е подробност дълги години куриерската услуга да се превръща в пощенска и по този начин да не се плаща ДДС, което не знам дали е възможно без сериозно лоби.
    Дано да не съм прав.

    Нередност?
  • 3
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов
    • + 1

    По принцип е добре, че успели бизнесмени се ангажират да участват лично в управлението

    Но интервюто леко разочарова защото липсва конкретика - какво точно бо направил Събев

    Споменава се жп транспорта и по конкретно пътническият. Което мен лично ме изумява. Пътническият жп транспорт навсякъде е губещ и зависи от субсидии.

    В ЮК където има най-силно участие в пътническият жп транспорт държавата покрива почти половината от реалната стойност на билетите - но и това дето оставя на пътниците да го платят е почти 10 пъти по-високо като цена в сравнение с това, което иска БДЖ.

    Та не става ясно как точно в БГ при ограничени финансови ресурси и лоша стартова позиция (амортизирани трасета) пътническият жп транспорт ще стане хем бърз и качествен (и Събев ще може за 2 часа да стигне от Русе до София, както чу се иска), хем ще е на поносима цена

    Та си позволявам да съм леко скептичен

    Както казах, транспорът е скъп не на последно място заради скъпите трасета. Един км средно бърза жп линия (160-200км) в Западна Европа струва над 40 млн евро за км. Един км магистрала позволяващ почти същата скорост е 3-4 пъти по-евтин. С парите дадени през последните 12г за магистрали щяхме да направим 100-150км бърз жп път. Което не ни решава въпроса. Вместо това направихме 450км магистрали, което ми се вижда далеч по-смислено

    Нередност?
  • 4
    evpetra avatar :-|
    evpetra
    • - 1
    • + 2

    До коментар [#] от "Николов":

    "Вместо това направихме 450км магистрали, което ми се вижда далеч по-смислено"

    Къде са тези магистрали?! Аз не знам да има поне една магистрала, по която да минеш от край до край с една постоянна скорост, без слаломи! Вие магистрали виждали ли сте?

    Нередност?
Нов коментар