Бунтът на съдиите срещу ВСС

"Галина Захарова е съкрушителна кандидатура, един от най-добрите професионалисти, с които системата разполага, изключителен професионалист, което пък е задължително качество за един председател." С тези думи коментира номинацията на Захарова съдия Мирослава Тодорова от Софийския градски съд, бивш знаков председател на Съюза на съдиите в България (ССБ) и също безспорен авторитет в системата, в чиято безупречна почтеност и професионализъм колегите й се кълнат. (Интервю със съдия Тодорова четете тук.)

Същественото в случая е, че Захарова получи безпрецедентна подкрепа от пленума на ВКС. Тя е номинирана и от трите колегии на съда - Гражданска, Наказателна и Търговска, а решението за издигането на кандидатурата й е взето с 83 гласа "за" от общо 84 съдии, участвали в пленума. А 84-ият съдия, който не е гласувал, е самата Захарова. Такава единодушна подкрепа най-близката история не помни, още по-многозначителна е тя на фона на коментарите, че в последно време ВКС е атомизиран и съдиите трудно се обединяват около общи каузи.

Оттук нататък Захарова не би могла да има равностойна алтернатива най-малкото защото друг кандидат няма как да получи подкрепата на съдиите от този ВКС.

Кое е необичайното

Висшият съдебен съвет, който насрочи избор за нов председател на ВКС на 14 януари, е в състояние на тотална делегитимация, която се задълбочава буквално с всеки изминал ден. Едно от най-ярките проявления на това е масовият съдийски бойкот през уикенда на избора за нови двама членове на ВСС от съдийската квота, в резултат на което изборът бе провален. "Мащабът на съдийското нежелание да се съучаства в провала на този ВСС е красноречив и изисква от ВСС да покаже, че разсъждава по неговото значение", коментира съдия Мирослава Тодорова.

Междувременно стана известно, че в съдилищата се разпространява подписка, инициирана от съдии във ВКС, с която се призовават и останалите четирима членове на съвета, избрани от съдебната квота - Атанаска Дишева, Олга Керелска, Севдалин Мавров и Цветинка Пашкунова, да подадат оставки, което да форсира неговия край. Нашироко се коментират основанията да се иска разпускането въобще на целия ВСС, който по общо мнение не само провокира много скандали, но не реши нито един проблем на системата, за сметка на това създаде много нови. Съветът тотално се провали в довършването на системата за отчитане на натовареността, а оттам и със съдебната карта, провали се атестационната дейност, в работата по електронното правосъдие, от години няма нито един проведен конкурс с изключение на двата за административни съдии, които породиха съмнения в предрешеност и непотизъм. Съветът отказа да вземе каквото и да е отношение към разследването "Осемте джуджета" на Антикорупционния фонд, показващо огромна криминална схема за рекет и отнемане на активи с участието на прокуратурата. Той отказа да разгледа сигнала на правосъдния министър проф. Янаки Стоилов за нарушения и престъпления, извършени от главния прокурор Иван Гешев, и в момента въпросът виси и пред Върховния административен съд, и пред Конституционния съд. А буквално преди дни Съдийската колегия отказа да се занимава и със сигнала проф. Стоилов за съмнения в българското гражданство на председателя на Софийския градски съд (СГС) Алексей Трифонов. Колегията, която през 2018 г. назначи Трифонов начело на едно от най-важните съдилища в страната, прие, че не е нейна работа да се занимава с такъв съществен въпрос като това дали председателят на СГС отговаря на законовите изисквания да заема длъжността. Но не каза кой е компетентен. Трифонов, за когото има съмнения за връзки с ДПС, е само един от примерите за непрозрачно и безпринципно кадруване в системата - преди три години ВСС го предпочете пред подкрепения от съдиите в СГС Евгени Георгиев.

През юли т.г. служебният правосъден министър Янаки Стоилов внесе във Висшия съдебен съвет предложение за отстраняване на главния прокурор Иван Гешев заради тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт на главния прокурор. Съветът отказа да разгледа сигнала под предлог, че правосъдният министър нямал правомощие да предлага такава процедура. Фотограф : Юлия Лазарова

Естествено най-големият кадрови скандал на този ВСС е изборът на изцяло неподходящ човек като Иван Гешев за главен прокурор в един очевидно дирижиран от статуквото избор. Всичко това даде основания за множество коментари през последните месеци, че няма никакви гаранции, че предстоящият избор на председател на ВКС ще бъде по-различен, още повече че в момента Гешев е доминиращата фигура там и под негов диктат се вземат решенията в съвета. Защото един от многото абсурди в българския модел на съдебната власт е, че прокуратурата не само участва в избирането на съдия №1, но и именно монолитното прокурорско лоби в съвета предопределя крайния резултат.

Това подхранваше коментарите, че лишеният от легитимност ВСС ще дискредитира избора дори и на най-перфектния кандидат за председател на ВКС, затова съветът трябва да бъде разпуснат бързо и да се избере нов, който да извърши прозрачен избор въз основа на ясни критерии.

И в този момент ВКС издигна кандидатурата на Захарова. А тя някак тотално промени нещата - точно с това, че по никакъв начин не се вписва в досегашната кадрова политика на марионетния ВСС.

"Независимо от кого бъде избрана Захарова, тя няма да е кандидат на статуквото. Нито един персонален състав на ВСС не може нито да отнеме, нито да прибави стойност към несъмнения авторитет и плътна професионална биография на Галина Захарова", коментира съдия Мирослава Тодорова.

Съвсем друг е въпросът дали един такъв избор може да се случи от този състав на съвета, който вече демонстрира кадрова политика, основана на лобизъм, непотизъм и всякакви скрити зависимости.

Във вторник малко след новината за номинацията на Захарова за председател в социалните мрежи бързо се разпространи цитат от нейно интервю, дадено за "Капитал" през юни 2011 г. То е взето малко след като тя заедно с колежката си Капка Костова подаде оставка от тогавашния състав на ВСС заради безпринципната кадрова политика на тогавашния съвет, довела до серия от лобистки и предрешени назначения. В това интервю Захарова ясно дефинира проблемите в кадровата политика на ВСС:

"Изборите за административни ръководители са от изключително значение за правилното функциониране на системата. Колкото по-висока е ръководната позиция, толкова по-завишени трябва да бъдат изискванията към лицата, които ги заемат. Високопоставените ръководители в йерархията на съдебната система се възприемат както от гражданите, така и от професионалната общност като лица на системата. Затова трябва да имат отлична професионална квалификация и безспорни лични стандарти. Системата има свойството да се самовъзпроизвежда. Добрият ръководител - квалифициран, почтен, отговорен, независим и справедлив - пренася и утвърждава в колектива същите качества. Недостатъците на ръководителя обаче също се мултиплицират. Всеки неудачен избор на ръководител предпоставя клонирането му надолу по йерархията. Никой не избира собственото си отрицание. Тогава борбата за върховенство на закона, за качествено правораздаване, за независимост и справедливост се затруднява неимоверно. Срещу прогресивните идеи за реформа на системата се изправят групи от клонинги. Затова считам, че процесът на реформиране на съдебната система трябва да започне отгоре надолу - от върховния кадрови орган на съдебната власт."

Тези думи дават представа как се е формирало единодушието на съдиите от ВКС около кандидатурата на Галина Захарова. Те виждат отблизо разликата между добрия председател и спусната отгоре марионетка, която ще менажира съда като бюро за поръчки. В интервюто си тя обяснява също така защо политическата квота във ВСС е изпращана там, за да кадрува по указания, давани по задкулисни канали, и защо ръководителят на прокуратурата вече втори мандат след Цацаров играе ролята на основен кадровик на цялата система. Това е в основата на последователната отрицателна селекция на ръководни кадри, която тече от години в съдебната власт. Повече от две години във ВСС без последствия стои сигнал от ССБ, с който се настоява съветът да разгледа твърденията на бившия председател на Софийския районен съд Методи Лалов в контекста на по-ранни изявления на бившия председател на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов, че процедурите по назначение на ръководители в съдебната система се предхождат от неформални срещи с Делян Пеевски, който "заповядва на главния", а също така прави опити да влияе върху съда при решаването на конкретни дела.

Независимо от кого бъде избрана Захарова, тя няма да е кандидат на статуквото

Мирослава Тодорова, съдия в Софийски градски съд

Галина Захарова няма да се среща с Пеевски (или когото и да е), за да получи поста през формален избор на ВСС. В това никой в Съдебната палата няма съмнение.

Актуалната интрига в момента е дали ВСС, който избра Гешев, може да избере Захарова. Първата част от развръзката ще стане ясна до седмица, тъй като на 28 октомври е последното заседание на пленума, на което могат да предлагат номинации и за други кандидати, различни от Захарова. Възможно е, разбира се, във ВСС да не се внася алтернативна кандидатура, а на заседанието на 14 януари Захарова да не получи необходимите 17 гласа, за да бъде избрана. Или пък ВСС да стигне до катарзис и да гласува за избор на Захарова. При ясното съгласие, че ВСС няма да почерпи актив от избора на Захарова, а Захарова няма да претърпи негативи дори да бъде избрана от този ВСС.

Дали членовете на съвета имат инстинкт за самосъхранение е любопитен въпрос. Но по-важното в тази история е, че системата показа, че има съпротивителни сили и достойни хора, които да я преизградят.