Какво ще излезе от Плана за възстановяване

Ако обаче взимате предвид факта, че се намираме в политическа безтегловност, че не е ясно кой ще управлява България, а в Плана са заложени реформи, които да променят обществото и икономиката за години напред, то би било по-редно такъв документ да изчака съставянето на редовно правителство.

И в двата случая критици на кабинета на Стефан Янев ще има. Което прави факта, че документът все пак беше внесен, достоен за похвала.

Това обаче не означава, че всичко в почти 300-та страници План и още стотици страници приложения е чудесно и добре обмислено. България все пак, не е нито Сингапур, нито Естония. В следващите години ще има големи проблеми с някои от проектите (например с този за интернет ваучери за фирми и хора). ЕК вероятно ще има доста въпроси по други - например нахвърляните на коляно жп-идеи. Но това е въпрос на преговори, които беше важно да започнат.

Жестът беше важен в други два аспекта. Първо, в предизборна ситуация беше поет тежък ангажимент - най-накрая да решим ситуацията с въглищната индустрия и да започнем разговора, който всички досега отлагаха: какво да се прави с хората, заети в нея. Второ, има черно на бяло обещание да се предприемат стъпки по болезнената тема за върховенството на закона и борбата с корупцията.

Дори и само фактът, че тези неща ще бъдат превърнати в договор и така направени обвързващи, е важна стъпка.

Автор : Никола Андреев Преглед на оригинала

Защо няма да има скоро пари

Българският план включва 59 инвестиционни проекта и 46 реформи, които трябва да привлекат 12.9 млрд. лв. в следващите шест години. Те ще бъдат разглеждани в детайли в бъдеще, а "Капитал" вече е описвал голяма част от тях. Не е ясно кои ще останат в настоящия си вид и кои ще бъдат променени след края на преговорите с ЕК.

Дори не е ясно кой ще завърши тези преговори: те продължават поне два месеца, което значи, че на теория е възможно редовен кабинет да подпише договора.

Това, което е ясно обаче, е че в следващите шест до 12 месеца пари по този план няма да влязат в българската икономика отвън.

Първо, България почти със сигурност изпусна възможността да получи аванс. Заложеният от предното служебно правителство такъв от 1.6 млрд. лв. зависи от това планът да бъде одобрен от Съвета на ЕС до 31 декември тази година. Ако този срок бъде изпуснат, аванс няма да има, както ресорният вицепремиер Атанас Пеканов избягва да отбелязва, но за сметка на това представителят на ЕК в България Цветан Кюланов поясни. И то не само тази година, а изобщо.

Не са напълно ясни причините за това ограничение. Вероятно никой в Брюксел не е смятал, че страна-членка може да се забави толкова много с плана, а ако се забави - вероятно няма нужда от тези пари толкова спешно. Така или иначе, без аванс България минава в следващия режим на разплащания: при извършени реформи.

Премиерът Стефан Янев и вицепремиерът Атанас Пеканов поеха отговорността да внесат документа, но окончателният подпис може да е на друг кабинет Фотограф : Велко Ангелов

Проблемът с бюджета

Това е механизъм, който не е напълно ясен. "Капитал" попита кабинета на Пеканов за повече детайли, но оттам, както обикновено напоследък, останаха мълчаливи. Няколко разговора с източници в Брюксел, както и въпроси до Европейската комисия обаче помогнаха за изясняване на ситуацията.

Страните-членки подават до ЕК заедно с плановете си и дати за всяка от планираните реформи, или постигането на важен индикатор по даден проект. В българския случай, поне във видимото на сайта nextgeneration.bg няма такъв списък, като датите са разхвърляни из целия документ и приложенията.

Според говорител на Комисията, всяка страна финансира сама дейностите по плана, като искания за възстановяване на плащанията се правят два пъти годишно. Именно въз основа на горния списък, Комисията прави оценка на това дали дадено плащане е постигнало цел или индикатор и тогава подава искането към Икономическия и Финансов комитет, съставен от представителите на страните-членки. След като и той одобри постигнатото, плащането се възстановява. Този процес може да отнеме няколко месеца.

Той е доста по-сложен от механизма по останалите еврофондове и е въведен именно с идеята да се контролира изпълнението на програмите. Икономистът от ИПИ Лъчезар Богданов в свой анализ посочва, че това ще изиграе дисициплинираща роля за бъдещото правителство, защото всяко едно харчене от бюджета ще трябва да се съобрази със заложените цели и мерки. Възможно е това да е така. Историята от близките години сочи, че е възможно и пари да се харчат, без да могат да се възстановят след това.

Но и в двата случая, тези средства трябва да бъдат заложени в бюджета. Където опираме до следния казус: за да има каквито и да е плащания по плана догодина, те трябва да попаднат в бюджетната рамка, която се планира сега от министерство на финансите.

Според Богданов, в българския план има малко заложени инвестиции за 2021-2022 г. - едва около 12%. Това грубо отговаря на предвидените като аванс милиард и половина лева. Тъй като тези пари няма да дойдат от ЕС, бюджетът за догодина ще трябва да отдели милиард и половина в специално перо. Когато има парламент, той трябва да одобри този бюджет.

Дали и как това се планира в момента, финансовото министерство не отговори. Но ако раздорите в последния парламент около ревизията на бюджета за тази година са показателни, то наличието на толкова много нови разходи в бюджета за догодина, които може да се възстановят, но може и да не се през 2022 г., обещават още доста вълнения. Подаването на плана, с други думи, е само началото. Истинският път предстои.