Преговорите за кабинет: Северна Македония и Русия предизвикаха спорове, но се стигна до съгласие

Двете най-спорни и горещи теми бяха ясни предварително: "Северна Македония (РСМ)" и "Русия". Партиите обаче явно са с нагласата да търсят общ тон, защото нито една от двете теми не предизвика разгорещен дебат - въпреки няколко закачки между "Демократична България" и БСП.

Северна Македония

По темата за започването на преговорите на Република Северна Македония с ЕС, която се чака с особен интерес както от Брюксел, така и от Скопие, България затвърди позицията, че иска от съседната страна да започне да изпълнява условията, поставени в декларацията на 44-ото Народно събрание.

Стефан Тафров от ДБ предложи пътна карта с конкретни искания към Скопие, които да са измерими в близко бъдеще и да могат да се комуникират добре. Димитър Гърдев от ИТН допълни, че договорът (особено частта, че нямат малцинствени и териториални претенции, прекратяването на езика на омразата и др.) трябва да остане основа на преговорите за присъединяване. БСП в лицето на Кристиян Вигенин настояваха да се спомене рамковата позиция, одобрена от предишния кабинет, в която са доста по-детайлни исканията към Скопие.

ПП пък заявиха, че искат по възможно най-бърз начин да започнат да заседават икономическите комисии между двете страни, където да бъде поканен истинският бизнес, който работи със и в РСМ. Отделно да бъде започнато сближаване чрез транспортни мерки като директна авиолиния София - Скопие и завършване на Коридор 8. Заговори се за комисия за реабилитация на гражданите с българско самосъзнание и такава за граничните райони. Даниел Лорер поиска обмяна на архиви между двете страни за разкриване на историческата истина.

В крайна сметка в документа беше записано освен това и искането за гаранции от страна на съседната държава за трайна защита от дискриминация на гражданите на РСМ с българско самосъзнание.

Руската мина

Най-спорната точка беше предложението на БСП да се работи активно за свалянето на режима на санкции от страна на ЕС към Русия и обратното. Това срещна съпротивата на "Демократична България", като ИТН и ПП предложиха компромис - да се заяви, че България ще работи за възстановяване на отношенията с Русия в рамките на политиката на ЕС.

Проблемът с Русия експлодира и на още няколко момента - например при обсъждането на ситуацията в Черно море, когато БСП поискаха да се запише, че България ще работи за деескалация на конфликтите, визирайки Украйна и Русия, докато от ДБ застанаха на позицията, че искат вътре в точката да пише "в рамките на НАТО".

В крайна сметка тези неща бяха минати доста умело от водещия разговора Кирил Петков, който се опитваше да намери бърз компромис, приемлив от всички, дори по такива теми. Беше записано и че се очаква България да иска връщането на архивите от Втората световна война, конфискувани от съветската армия.

Участниците в преговорите по външна политика

Българите в чужбина

Българите в чужбина също бяха на фокус - разбираемо за партии като ИТН и ПП, които разчитат силно и на симпатиите на този електорат. Тук дискусията се раздели на две - историческите български общности в места като Украйна и Молдова и новите такива общности на скоро емигрирали.

Павела Митова от ИТН предложи културните институти като средство за културна дипломация и създаване на мобилно приложение за българите в чужбина. От ДБ заявиха, че стратегията от 2014 г. не се изпълнява, искат пълноценно участие на тези граждани в политическия живот с отделен избирателен регион, пасивно изборно право, гласуване по пощата и дистанционно, както и съставяне на Национален съвет на българите по света.

БСП пък поискаха преструктуриране на Държавната агенция за българите в чужбина, вливането й към външно министерство и повече пари за културни дейности в чужбина, особено в Украйна и Молдова.

ПП се съгласиха с реформата в ДАБЧ, като посочиха, че кадър оттам е бил санкциониран по "Магнитски". Партията има две идеи, с които да мотивира българите в чужбина да се завърнат в родината си. Първата е доброволен регистър на хората в чужбина, в който те да се записват с местоположение и квалификации - така, когато чуждестранен инвеститор поиска да дойде, правителството ще може да му предоставя хора в собствената му държава, които биха могли да му помогнат. И втората е т.нар. фонд "Стамболов", по името на българския държавник, който ще дава стипендии на българи да учат в престижни чужди университети срещу ангажимент след това да се върнат за поне 5 години в България.

Реформа във Външно

Партиите се обединиха около нуждата от реформа в дипломатическата служба. Най-наболели се оказаха консулските услуги - ИТН и ПП посочиха, че хората получават неадекватна консулска услуга като местонахождение и обслужване.

ПП поиска да се прегледа като цяло обучението на служителите, както и системата за атестации, въвеждане на оценка от самите граждани и разширяване на броя на почетните консули.

ИТН обърнаха по-специално внимание на нуждата от оптимизиране на вътрешните звена, пропуски с програмата за кариерно развитие на младите дипломати; конкурсите и корупционните практики, които произлизат от тях, ниското ниво на заплатите в министерството.

Димитър Гърдев от ИТН подчерта, че външно министерство вече е готово с преглед на службата, който включва предложения за нови приоритети на външната политика и промени в устройствения правилник. Според него тези действия трябва да бъдат одобрени и от бъдещото Народно събрание и да има консенсус по тях от политическите партии.

След кратък спор партиите се разбраха, когато се сформира парламент, коалицията да прегледа този анализ и да одобри стратегическите насоки в него.

ЕС

Темата за Европейския съюз присъстваше в разговорите, като не беше напълно ясно дали това е външна или вътрешна политика.

Партиите бяха единодушни, че страната ни трябва да престане на бъде обект и да стане субект в правенето на европейски политики. От "Демократична България" заговориха за обща полицейска служба и разузнавателна агенция, както и за обща отбрана, които бяха препотвърдени и от ИТН, с изключение на разузнаването.

Беше постигнат консенсус, че не искаме Европа на две скорости, нито данъчна хармонизация.

Във финалните точки беше записано и влизането в Шенген и еврозоната, но с разяснителна кампания и мерки за подкрепа на населението (което не беше уточнено, защото е работа на групата по финанси).