Кои ще са първите спешни законодателни задачи на новото управление

Едно от обяснението за тези скъсени срокове, разбира се, е фактът, че повечето от партиите в новата управленска коалиция отдавна имат готови законопроекти по основните теми, фиксирани в програмата, тези проекти бяха внасяни и обсъждани в 45-ото и 46-ото Народно събрание. Другата причина е също очевидна - реформите в правосъдието са основен политически приоритет, а същевременно са много закъснели.

По тази причина три законопроекта се очаква да бъдат внесени незабавно в новото Народно събрание, без каквито и да е уговорки: промените в НПК и Закона за съдебната власт с цел закриване на специализираните наказателен съд и прокуратура, въвеждането на съдебен контрол върху отказите на прокуратурата да образува досъдебно производство, ограничаване правомощията на главния прокурор по надзора за законност само до конституционно предвидената компетентност. Закриването на спецправосъдието стигна до второ четене в предишния парламент, така че това е действително задача, която може да бъде свършена и до Коледа.

Още по-спешно е транспонирането на Директива 2019/1937 относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушаване правото на ЕС - тази задача има и краен срок до 17 декември, тъй като България е заплашена от наказателна процедура. В средата на септември Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане проект на закон за защита на лицата, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения, а тогавашният служебен министър проф. Янаки Стоилов обяви, че това е един от спешните законопроекти, по които ведомството работи.

Далеч по-амбициозно стои ангажиментът за два сериозни законопроекта с много силен политически ефект - реформата в КПКОНПИ чрез разделяне на органа, но и въвеждането на разследващи функции на комисията, и трансформирането на ВСС от постоянно действащ във временно действащ орган. Сам по себе си вторият законопроект - промяната в статута на ВСС, не е сложен, доколкото ВСС вече е работил в подобен режим. Но доколкото това неминуемо ще повдигне въпроса за предсрочното прекратяване на действащия съвет и избора на нов, промените ще са в центъра на политическия скандал.

И давата законопроекта са планирани със срок на внасяне "незабавно, но не по-късно от 3 месеца от започване работа на НС". До 6 месеца трябва да бъде внесен и законопроект за промени в Закона за специалните разузнавателни средства, в който трябва да се променят както условията за искане, получаване и ползване на такава информация, но и да се преуредят начинът и сроковете за съхраняване и унищожаване на придобитата чрез СРС информация с оглед предотвратяване на злоупотреби с нея.

Очаквано Бюджет '22 е във фокуса на финансите

По това време на годината бюджетът на държавата за следващата обикновено вече се гледа на второ четене в пленарна зала. По закон финансите на държавата трябва да са приети до 31 декември, но тази година това няма да се случи. Причината е, че все още няма работещ парламент. Затова и не е учудващо, че в законодателната програма на бъдещото управление приемането на Бюджет 2022 е записано като приоритет. Още по време на публичните преговори представителите на различните партии се разбраха, че ще се опитат да приемат бюджета поне до края на януари. Дотогава държавата ще трябва да работи по параметрите на настоящия бюджет.

Засега като спорен момент около бюджета се очертава въпросът с максималния осигурителен праг и по-конкретно дали да се увеличи още от тази година, или това да се случи от догодина. Всички компании вече са изготвили бюджетите си и промяна в последния момент е далеч от иначе декларираното намерение за предвидимост и добра бизнес среда. Другият спорен момент вероятно ще е около размера на пенсиите - от началото на годината всички тези плащания се увеличават, но с по-малко, отколкото пенсионерите получават в момента заради добавката от 120 лв., която щедро им гласува предишният парламент.

Все още не е ясна и рамката на бюджета от гледна точка на дефицит (където също още по време на преговорите имаше разделителни линии) и размер на дълга.

Другите две законови промени са малко по-дългосрочни - едната е свързана с постигнатото съгласие за поетапно увеличение на прага за задължителна регистрация по ДДС (в момента 50 хил. лв.), който така или иначе до 2024 г трябва да достигне 160 хил. лв. заради влизаща в сила европейска директива.

Другата законодателна инициатива със срок март 2022 г. е свързана с печално известната за бизнеса Наредба Н-18. Бизнесът отдавна настоява подзаконовият нормативен документ да бъде пренаписан така, че да е по-ясен за прилагане. По време на преговорите стана ясно още, че се мисли и за въвеждането на софтуерна фискализация - алтернативен начин за отчетност, при който не се налага използването на касови апарати или фискални принтери. Всъщност към НАП беше създадена работна група с представители на бизнеса по въвеждането на подобен тип дигитално отчитане още преди година. Тогава стана ясно, че се мисли софтуерната фискализация да е доброволна, а НАП настояваше да се използва само за онлайн продажби.

Здравеопазването - ковид няма да чака

Бъдещият здравен министър трябва спешно да започне информационна разяснителна кампания за ползите от ваксините и да създаде мобилни групи за ваксиниране. За това в момента министерството на здравеопазването няма бюджет. В същото време коалицията е записала, че ваксините остават доброволни и министърът няма да има право да изисква задължително ваксиниране на групи от населението - лекари, учители, възрастни хора.

В спешните мерки влиза и започването на епидемиологично проучване на населението дали е преболедувало от ковид, включително и Т-клетъчен скрийнинг. Колко ще струва това проучване все още няма разчети, особено ако се изследва Т-клетъчен имунитет, при който тестовете варират между 150 и 300 лева. Здравният министър трябва да състави и кризисен щаб, план за действие за ковид вълна и да осъвремени действащите протоколи за лечение, но пък те няма да са задължителни за лекарите.

До края на 2022 г трябва да заработят електронното здравно досие и електронната национална здравна система. Дотогава трябва да се направи и анализ за здравна реформа, остойностяване на лекарския труд и да са готови методичните ръководства за лечение на всички болести.

Пак до края на 2022 г трябва да е готов анализът за националната детска болница и да започне реформата в Спешна помощ.

Енергетиката крещи за спешни мерки, но те засега са безсрочни

Няма срок! Накратко така може да се обясни планът за действие в сектор "Енергетика" на оформящата се нова коалиция. Въпреки че именно сега се вихри най-голямата от десетилети криза, свързана с цените на тока и природния газ, а от Нова година се очаква тежък удар да поемат и домакинствата с новите, много по-високи цени на парното и водата, темата въобще отсъства от списъка със спешни мерки.

Конкретно в сектор "Енергетика" нормативната база "крещи" за спешни промени, които например да осигурят работеща схема за компенсиране на енергоемкия бизнес (каквато има във всички страни от ЕС), да облекчат административните пречки пред инвеститорите в нови ВЕИ мощности, да либерализират пазара на едро на електроенергия (както очаква и изисква ЕК), да предвидят схеми за подпомагане на енергийно бедните и т.н, и т.н. Също така в спешен порядък трябва да се задвижи процедура за избор на председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, тъй като сегашният шеф Иван Иванов е с изтекъл мандат от април 2020 г. Не е избран и един от членовете на регулатора точно с ресор "енергетика". Ключова тема, с която депутатите трябва да се заема е и дългосрочната енергийна стратегия, включваща бъдещето на комплекса "Марица-изток" - оставените от ГЕРБ планове, първо, не са приети окончателно и, второ, въобще не са адекватни на настоящите реалности и политиките на Брюксел, свързани, между другото, с финансиране за милиарди евро.

Вместо това депутатите от очертаващото се ново мнозинство са обявили, че ще се захванат, без конкретна дата или срок, но с явен приоритет, със законови промени "с оглед усвояване на геотермалната енергия". Това, по принцип е добра идея, но нито е спешна, нито ще има ефект от приемането ѝ. Друг закон, който е записан като приоритет, е този за енергийната ефективност, а целта е "премахване на ограниченията за ползване на финансови ресурси". От формулировката не става ясно какво точно се има предвид, но без съмнение целите за енергийна ефективност и мерките за постигането им в настоящия си вид не работят правилно. По тази причина България трета поредна година не може да постигне ангажиментите си по тази линия.

Предвиждат се и изменения в Закона за публичните предприятия и промени в уставите на държавните енергийни дружества - вероятно за да може да се сменят сегашните шефове, които ГЕРБ назначи в края на мандата си.

И последно - в списъка присъстват промени в Закона за концесиите "с цел по-добра защита на националните интереси". Това също е важна тема, но каквото и да се реши, то не би имало осезаем ефект, защото стари концесионни договори трудно могат да се променят, а нови не се сключват всеки ден.