Крехко разведряване със Северна Македония

Въпросът е дали премиерът Кирил Петков ще има сили, подкрепа и време за истински пробив

Двама нови премиери опитват нов подход
Двама нови премиери опитват нов подход
Двама нови премиери опитват нов подход    ©  Министерски съвет
Двама нови премиери опитват нов подход    ©  Министерски съвет
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Ако нещо в българската външна политика има спешна нужда от рестарт, това са отношенията със Северна Македония. Точно това се опитаха да направят двамата премиери Кирил Петков (на поста от декември) и Димитър Ковачевски (от неделя) при срещата си в Скопие във вторник.

Демонстрираните добронамереност и оптимизъм от двете страни са хубаво начало и след визитата на Петков разведряването на атмосферата е факт. Факт обаче остават и спорните въпроси, по които скорошен напредък не изглежда вероятен. Което прави трудно даването на срок за вдигане на българското вето върху започването на преговорите за членство в ЕС на Северна Македония (а заедно с нея и на Албания). Но София и Скопие ще си говорят и по други теми, без да оставят това да спъва всичко останало.

Да оставим миналото настрана

Три бяха новините след срещата на Петков с Ковачевски. Първата беше съобщена от Петков - въздушната линия София-Скопие ще бъде готова и работеща след 60 дни. Втората беше съобщена от Ковачевски - България се съгласява да използва и краткото име "Северна Македония" без "Република" отпред. Третата новина не бе съобщена от никого, но се четеше между редовете - за останалите въпроси предпочитаме да не споменаваме, защото решение още няма.

Темата с името бе най-леката от т. нар. пътна карта с искания на България за уреждане на двустранните спорове, известна като 5+1, която след посещението в Скопие става 4+1 (останалите 4 са преодоляване на речта на омразата към България и българите, гаранция за ненамеса във вътрешните работи на другата държава, реабилитирането на жертвите на комунизма с българско самосъзнание по югославско време и раздвижване на работата на историческата комисия; а "+1" е равни права за самоопределящите се като българи в Северна Македония, което президентът Румен Радев преформулира като вписване на българите в конституцията). Въпросът с употребата на името стои на масата от момента на официалната смяна на наименованието на югозападната ни съседка. Още бившият премиер Зоран Заев бе обявил, че е готов да извести ООН, че името Северна Македония няма отношение към географската област в България. Но така и не го направи. Сега неговият наследник Димитър Ковачевски е изпратил вербална нота до ООН в деня на визитата на Петков. Така новият премиер в Скопие може да обяви малка победа, а Петков да направи добронамерен жест.

"Оптимизъм", "динамика", "конкретни резултати" бяха най-често употребяваните думи от двамата премиери. Новото начало идва с изместване на фокуса от споровете за миналото към смислени неща, които могат да се случат в настоящето - инфраструктурна свързаност, икономическо сближаване и проекти с осезаем ефект върху живота на хората. След дълго прекъсване на 25 януари ще има съвместно заседание на двете правителства. Започват дейност и обявените работни групи за инфраструктура, икономика, култура и образование, и евроинтеграция.

Политика на възможното

"С един малък жест на визитата на Петков и с езика на приятелство и уважение, демонстриран при това посещение, се случи истинска промяна в атмосферата," казва пред "Капитал" проф. Катерина Колозова, директор Института за социални и хуманитарни науки в Скопие. Тя описва Ковачевски като "прагматичен, технократски настроен лидер", и смята че "доброто сътрудничество с Петков може да го насърчи да изпълни нещата, необходими за елиминиране на българското вето".

Надеждата в Скопие е, че с натиска върху България от ЕС и САЩ и с различния тон в София ще се стигне до разблокиране на пътя към ЕС. Като аргументът е, че преговорите за членство ще продължат поне десетилетие и София във всеки момент може отново да наложи вето, ако не е доволна от напредъка.

Въпросът е дали Петков ще има сили да доведе докрай започнатото. Консултативният съвет за национална сигурност при президента Румен Радев, свикан дни преди отиването му в Скопие, показа решителната съпротива (включително от партии в правителството) спрямо промяна на линията към Северна Македония. "Мисля, че има нова енергия. Но ме притеснява, че в един момент ще се издигнат много препятствия - и в София, и в Скопие. Петков ще реши, че няма смисъл да води тази битка и ще се обърне към по-насъщни въпроси и приоритети. Времето работи срещу него. Ако има пробив, трябва да е сега. После може да се окаже късно, понеже ще е все по-малко популярен," казва пред "Капитал" Димитър Бечев, преподавател в Oxford University и гостуващ учен в Carnegie Europe. И ако и този опит се провали, следващ не е ясно кога ще има.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    chitatelsz avatar :-|
    Читател
    • - 1
    • + 1

    Гладна кокошка просо сънува. (народна пословица)

    Все пак продължавайте да пишете и агитирате за вашата Македония и да плюете по българската позиция - така са наредили Началниците ви.

    Нередност?
  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • + 1

    До коментар [#1] от "Читател":

    Всъщност този текст е отчет на командировката на авторката пред Ам за БГ.
    Сигурен съм, че във ФБ има лайк: Херо М харесва това...


    Иначе нямам идея какво разведряване съзря командированата!
    Скопие просто изпрати в ООН преразказ на онзи член от конституцията йси, която вкара вследствие на гръцкия натиск, че БЮРМ няма териториални претенции към съседите си. Нищо повече!

    В отговор харвардецът Киро клекна и призна македонистката конструкция, че българи-фашисти са окупирали Македония през 1941-1944 г. Всъщност, за да съм коректен, това там тогава не се е наричало Македония, а Вардарска Бановина. Македония наричат тоя край единствено българите.

    Кировото твърдение не отговаря на фактическата ситуация, и хвърля голямо съмнение що за питомници бълва Харвардския ПУЦ, защото:

    1. След преврата от 1934 г до преврата от 1944 г. политическите партии в БГ са забранени. Т.е. в царството няма субект на фашистките идеи. В НС и в правителствата участват личности в лично качество;
    2. Фактът, че БГ е съюзник на Оста Рим-Берлин-Токио не е достатъчно условие за наличието на държавна фашистка идеология. Испания, например, не е члан на Оста, но господстващата идеология в държавата е фашистката;
    3. България поема администрирането и осигуряването на реда в отнети от Ньойския договор 1919 г от Югославия и Гърция български земи. Когато това са случва, и кралстко Югославия, и кралство Гърция са престанали да съществуват като самостоятелни държави, защото са победени държави и правителствата им са разтурени/емигрират и територията им е окупирана от Райха. В противен случай българското завземане на териториите им би се възприемало като агресия и Белград, и Атина биха обявили война на царството. А не са обявили по простата причина, че вече не са съществували като държави;

    И защо единствено в БЮРМ-ските учебници промиват мозъчетата на БЮРМ-анчетата с "български фашистки окупатори", а в гръцките учебници няма и дума за такива? А, Киро?

    Исторически от след Първата война социалният и икономически вектор на Югославските републики е юг-север. Едната причина е, че БГ е враг в две войни, и другата е, че Солун и Дунав са близки и естествени транспортни коридори към Европа и света.

    Напъването на Киро да промотира посоката запад-изток е нелогично, защото, ако към него имаше някакъв интерес, то нямаша де стои неразработено 100 години.

    За детинщината с авиолинията няма смисъл да се говори.

    Но трябва дебело да се подчертае, че Киро е първият български държавен ръководител след предаването от комунистите на костите на Гоци Делчев на Югославия, който при посещение в БЮРМ не се покланя на гроба му.

    Всъщост това е запомнящото се от воаяжа му.

    Нередност?
Нов коментар