🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Промяната още я няма: Какво (не) свърши коалицията за половин година

Мнозинството в парламента оставя на опозицията да доминира дневния ред

В последните два месеца опозицията успява да диктува дневния ред и темпа на работа на пленарната зала и парламентарните комисии
В последните два месеца опозицията успява да диктува дневния ред и темпа на работа на пленарната зала и парламентарните комисии
В последните два месеца опозицията успява да диктува дневния ред и темпа на работа на пленарната зала и парламентарните комисии    ©  Юлия Лазарова
В последните два месеца опозицията успява да диктува дневния ред и темпа на работа на пленарната зала и парламентарните комисии    ©  Юлия Лазарова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко
  • Управляващата коалиция се затруднява с двата си основни ангажимента - за реформи и разграждане на наследения модел.
  • Парламентът буксува без ясна законодателна програма.
  • Разминаванията между партньорите по ключови въпроси спъват работата по същество.

Реформи, приемане на нов антикорупционен закон, попълване на регулаторите, конституционни промени - заявките за нов подход в работата на държавните институции в началото на мандата на кабинета "Петков" бяха много. И амбициозни.

Половин година по-късно голяма част от тях все още не са задвижени - нов антикорупционен закон не само не е приет, но и не е написан; регулаторите работят с изтекли мандати, а стъпките за подмяната са мудни и несигурни. За конституционни промени пък изобщо не е отваряна дума.

За шест месеца управление кабинетът "Петков" постигна два безспорни политически успеха - действията за откъсване на България от руската енергийна зависимост и ликвидирането на спецправосъдието. И въпреки че направеното не е малко, скандалите в коалицията и бавният темп на работа в парламента стават все по-видими, а ангажиментите за промяна - все по-нереалистични.

Усещането за блокаж създава противопоставянето между четирите управляващи формации - "Продължаваме промяната", "Демократична България", БСП и "Има такъв народ". В ситуация на криза, която изисква бързи решения - като войната в Украйна, се виждат и основополагащи различия между тях. В края на февруари, когато Русия нападна Киев, два дни (от тридневната работна седмица на парламента) управляващите не можеха да се разберат за общ текст на декларация, осъждаща войната.

Антикорупционна и съдебна реформа

В тази обща картина се открояват редица конкретни проблеми. Най-видимият е буксуващата антикорупционна реформа. Още при сформирането на кабинета управляващите поеха ангажимент да разделят КПКОНПИ на две комисии, а с промени в НПК да вменят на едната разследващи функции - за да бъде преодоляно частично бездействието на прокуратурата. Това трябваше да се случи и в конкретен срок - до три месеца след началото на работа на парламента, т.е. най-късно до март. Срокът очевидно не беше спазен, а проверка на "Капитал" показа, че "Има такъв народ" на практика минира процеса с настояването си за право на политическо вето върху работата на новите антикорупционни органи.

КПКОНПИ е само един от неизпълнените ангажименти. Сроковете са отдавна прекрачени и за друг ангажимент, свързан с промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ). Досега беше прието само закриването на специализираните съдилища и прокуратури. Но в приложението за законодателни промени към коалиционното споразумение беше записано още, че наред с това трябва да се въведе съдебен контрол върху отказите на прокуратурата да образува досъдебно производство. Измененията на ЗСВ трябваше да включват и важната промяна за ограничаване правомощията на главния прокурор по надзора за законност само до конституционно предвидената компетентност.

Подобни текстове изобщо не бяха предложени.

Заедно с това отстъпление може да бъде забелязано и друго - парламентът създаде временна комисия, която да обсъди промени в конституцията. Тя беше оглавена от съпредседателя на "Демократична България" Христо Иванов. Но от създаването й през февруари досега не е заседавала нито веднъж - заради липса на такъв проект.

Но ако за промените в конституцията беше предварително ясно, че коалицията няма нужното мнозинство, то пред парламента има поредица неотложни решения.

На първо място регулаторите с изтекли мандати. Смяната на състава им беше обявена за ключово условие те да заработят според предназначението си.

Регулаторите

След краха с избора на управител на БНБ, който разклати силно коалицията, а на поста в крайна сметка остана старият гуверньор Димитър Радев, стана ясно, че същото може да се очаква и при смяната на другите регулаторни органи. Коалицията успя да излъчи двама членове на Съвета за електронни медии (СЕМ), но и това не мина без скандал, предизвикан от "Има такъв народ" - с издигнатата от тях спорна кандидатура на Мартин Карбовски, който сам я оттегли, и с последвалата атака срещу журналистката Пролет Велкова, предложена от ДБ.

Миналата седмица Народното събрание започна процедура за промяна на членовете на ключовата за бизнеса Комисията за защита на конкуренция (КЗК), овладяна от много години от ГЕРБ - ДПС и оглавявана от Юлия Ненкова - майка на депутата от ГЕРБ Александър Ненков и бивша заместничка на Бойко Борисов като столичен кмет. Въпреки първоначалните уверения за съгласие за процедурата при нея се очертава битка с неясен резултат - по неофициална информация от БСП са поискали техен човек да оглави КЗК.

В ситуация, в която съставът й на практика продължава втори мандат, без да е гласуван от парламента, е Комисията за защита на потребителите. Още през април 2019 г. изтече мандатът и на Комисията за защита на личните данни, председателствана от Венцислав Караджов, избран по времето на Орешарски.

Сходен, а дори и още по-голям проблем от гледна точка на влиянието в съдебната система има и с Инспектората към Висшия съдебен съвет. Мандатът на ръководещата го Теодора Точкова приключи преди две години. Въпросът за статута на ИВСС след този срок стигна и до Конституционния съд. При подобно развитие решението му ще засегне и самия ВСС, чийто мандат изтича тази есен.

Конституционният съд също чака решение на новото Народно събрание, защото двама души от 12-членния му състав са с изтекъл мандат - Анастас Анастасов (до ноември 2021 г.) и Гроздан Илиев (до февруари 2022 г.). Изборът е важен и защото новите конституционни съдии ще останат в състава му до 2031., т.е. ще "надживеят" парламентарното мнозинство, което ги излъчи.

"Имам човек"

Коалиционните партньори не успяват да се разберат, тъй като всяка от партиите има претенденти за различните постове. Неотдавна на коалиционен съвет беше решено, че за да се излъчи номинация за даден пост, и четирите формации трябва да са предварително съгласни с нея. Дали това ще сработи обаче не е ясно. Първият тест ще бъде смяната на КЗК.

А вероятно след това и Конституционният съд.

Какво работи парламентът

Краткият отговор е - предимно ратификации и изслушвания на министри. По-обстойният е, че заради тромавата процедура, която коалицията прие за законодателния процес, работа в особени количества не се върши.

Февруари беше месецът, в който депутатите работеха по бюджета за тази година.

Април и май обаче са доминирани от опозицията - внесените проектозакони са основно от ГЕРБ, ДПС и "Възраждане". Предложенията за промени са разнородни - от Гражданско-процесуалния кодекс до Закона за българското гражданство. И позволяват на внеслите ги партии да обвиняват властта в "нищоправене". Костадин Костадинов използва внесените от партията му промени в ГПК за длъжниците, за да се представя като защитник на слабите. Водещата правна комисия пък е засипана с проекти и предложения от ГЕРБ.

Здравна криза, война, енергийна криза - не се оправдаваме, но това са проблеми за решаване

Андрей Гюров
Андрей Гюров

Председател на парламентарната група на ПП

"Да, проблем има"

За проблема признава и председателят на парламентарната група на "Продължаваме промяната" Андрей Гюров. Пред "Капитал" той коментира, че мнозинството съзнава, че "няма темпо" в законодателния процес. По думите му обаче страната затъва от криза в криза по независещи от България причини. "Здравна криза, война, енергийна криза - не се оправдаваме, но това са проблеми за решаване", казва той.

А за пример посочва случаят с разделянето на КПКОНПИ. При все че признава за напрежение между партньорите по темата, Гюров изтъкна, че специалистите, ангажирани с този закон, е трябвало да поемат голяма част и от работата, свързана с българските позиции за войната на Русия в Украйна.

Гюров отбеляза също, че дори коалицията да е назад в законодателната дейност, е подобрила работата на НС в друга основна негова дейност - парламентарния контрол. "За няколко месеца Кирил Петков е идвал повече в парламента, отколкото бившият премиер Борисов за цял мандат", посочи той.

По думите му макар и "разпокъсана", коалицията възнамерява да завърти колелото и да заработи по приоритетите си. Като такъв за настоящата пленарна сесия той посочи закона за КПКОНПИ.

Ще има ли управленска програма?

И докато част от управляващите поемат ангажименти, други напомнят, че каквото и да се каже, "изтича" в ефира, защото шест месеца след сформирането си коалицията няма управленска програма. Вместо това четирите формации подписаха коалиционно споразумение, според което 18 експертни съвета ще работят по основни секторни политики.

Те трябва да заседават най-малко веднъж месечно, за да търсят решения на различни проблеми. През тях трябва да минават и проектозаконите, преди да бъдат внесени в парламента.

Част от ресорните съвети обаче изобщо не са се събирали. В разгара на войната в Украйна например ДБ неофициално поставиха въпроса защо никога не се е събирал експертният съвет по отбраната.

В останалите, които все пак са заседавали, няма постоянни представители на отделните политически сили. Самите групи рядко успяват да постигнат единодушие. Коалиционните партньори често имат различия за това как дадена политика да бъде проведена, ако въобще има съгласие за провеждането ѝ.

В крайна сметка партиите решават тези въпроси на лидерски коалиционен съвет. А част от проблемите се обсъждат на трети съвет - между парламентарните групи на мнозинството.

На практика обаче резултатът е близък до хаос, а от подобна постройка бързи действия не могат да се очакват. С твърде многото коалиционни формати решенията се взимат трудно, а хора за законодателна работа по същество почти няма.

В тази ситуация именно заради липсата на ясна формула за политическите решения, а после и на експертната работа по тях става по-лесно някой от партньорите да изнудва останалите. Така се отдалечава в неопределено бъдеще и реалното изпълнение на поетите, включително с подпис, ангажименти за реформите, които биха могли да доведат до по-дълбока и устойчива промяна.

7 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    ......... avatar :-|
    .........
    • - 3
    • + 1

    Тоест, единственото нещо, което свърши :

    1. Отказ от руски газ, като към момента по последната информация изглежда, че другите страни от ЕС се готвят за една шумна, мазна храчка по зализаното лице на промяната, готвейки се да разрешат плащания по онази схема.

    2. Закриване на спец-правосъдие, което в момента се обжалва в КС. Ако това обжалване мине, то по-скоро ще излезне, че коалицията не е свършила абсолютно нищо.

    Нередност?
  • 2
    hold_kjeft avatar :-|
    hold_kjeft
    • + 3

    За тези шест месеца коалиция се разбра от народа че ИТН и Слави, БСП и Корнелия са спънка, поставени лица на мафията. Тъй като Слави е известно за повечето от 90-те какви мафиотски зависимости има а за Корнелия много има но само гледайте мъжа й къде работи (Лукойл като лице на държавата). Същата Корнелия скоро повторно пак заяви че " без руски газ и петрол България не може) знае се че може. За Слави пък КПКОНПИ и Правец Чаира да кажем за всички ще е ясно за какво зависимости става въпрос ( Маджо, Орлин Алексиев - всички граждани на България им плаща 400% скъп ток).

    Помислете си сега в такава среда как Петков и Василев биха работили успешно. А въобще не говорим за превзетите ДАНС, МВР, прокуратура и.т.н.

    Петков и Василев биха успели да разбият мафията чрез промяна на КПКОНПИ дори и Гешев чадъра му ще се счупи. Уви Слави и Корнелия заедно с петата колона (разбирайте main stream медиите на Пеевски и израждане на копейкин) саботират държавата и гражданите в сметка на азиатския бункереб диктатор.

    Нередност?
  • 3
    hold_kjeft avatar :-|
    hold_kjeft
    • + 4

    Забравих Делян Добрев ци (по образование културология нещо си а се явява енергиен експерт) , теменужка та ( по образование е счетоводител явява се енергиен експерт дето е откраднала пътната карта турски поток), Бойко бандита- мафиот сик-аджия краде с багажника на джипката.

    Дори Харвард или Оксфорд да сте завършили в такава среда и атаки как бихте успели?

    В това отношение завиждам на Румъния. Дори газ и петрол имат. И ние имаме ама е забранено дори проучването с меморандум от Бойко бандита.

    Нередност?
  • 4
    evpetra avatar :-|
    evpetra
    • - 1
    • + 3

    Край на газовия терор! Само това да са свършили - берекет версин.

    Нередност?
  • 5
    ......... avatar :-|
    .........
    • - 3
    • + 1

    До коментар [#4] от "evpetra":

    Мале, мале, Путин само за терора на ПП-Лелки мисли....

    Нередност?
  • 6
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    До коментар [#5] от "Quandt":

    За Владолф може и да не е важно, но за нашата изстрадала от руска корупция държава е огромна стъпка напред.

    Нередност?
  • 7
    ......... avatar :-|
    .........

    До коментар [#6] от "sfasaf":

    Мале. Леле. Думи нямам.

    Държавата ни страда от собствената ни склонност да се асоциираме и преасоциираме с чужди носители на ценности, политики и идеологии. Проблемите са си наши, не защото някоя друга страна има склонност да използва тези феномени, а защото го позволяваме.

    Как има и каква по-точно е разликата между моделите в които:

    1. Една държава(Русия) работи с конкретни кръгове с цел налагането на интересите си, най-вече чрез определени бизнесмени концентрирани в енергетиката и определени партии с приятелска насоченост.

    2. Друга държава(САЩ) работи с конкретни кръгове с цел налагане на интересите си, най-вече чрез определени медии, НПО-та и интелектуалци, често получаващи финансиране през АзБ, както и определени политически партии с приятелска насоченост?

    Между двете слагам пълен знак за равенство. Страданията от сляпо поклонничество към американската или европейската политика е абсолютно еднозначно на страданията от руска корупция. Точка.

    Нередност?
Нов коментар