България пропуска шанса да задържи украински работници

Главна роля тук играят държавата и координационният кризисен щаб под ръководството на вицепремиера Калина Константинова, а от предоставената информация за "Капитал" става ясно, че в щаба опитват да организират процесите по ефективно. Държавата обаче в случая действа повече реакционно, отколкото проактивно, а действията й изглеждат хаотични и лишени от замаха, необходим за култивирането на привлекателна работна среда за украинските бежанци.

Да се случи това, разбира се, не е лесно: от една страна е езиковата бариера, от друга - много голяма част от пребиваващите тук бежанци всъщност са майки на малки деца, при които е по-реалистично да работят на половин ден, и то, ако е създадена организация за дневна грижа за децата. Важно е и в какви икономически зони са настанени бежанците. Повечето от тях са по Черноморието и част от оставащите там ще имат възможност да се включат в туристическото обслужване с началото на сезона. Много по-различно ще е с тези, които бъдат преместени в държавни бази в по-отдалечени малки курорти или в градове из провинцията. И не на последно място - приравняването на дипломите при специализираните професии, като лекари например, е дълъг и сложен процес, за който още няма бързо решение. Освен това пряката възможност за работа не е единственото, за което трябва да се мисли - всеки човек се нуждае и от ред други социални услуги и условия, в предлагането на които западните държави се справят много по-добре.

Картината в момента не е твърде оптимистична. По данни на НАП заетите на трудов договор украински бежанци към края на април са под 5 хил., или до 8% от тези в трудоспособна възраст. Общият брой вероятно е по-висок, тъй като мнозина вероятно са на граждански договори, информация за тях обаче няма да е налична до края на годината.

За да наема бежанец

Условията за наемане на украински граждани не създават особени трудности. Статутът на временна закрила, който те получават в първата страна от ЕС, в която е подадена молба им, осигурява директен достъп до пазара на труда за период от една до две години. Те получават регистрационна карта за срока на закрилата и личен номер на чужденец.

При режима на временна закрила се прилага българското трудово и осигурително законодателство, при условие че чужденецът е започнал работа или е регистриран като търсещ работа в дирекция ''Бюро по труда'' - над 7200 души към началото на май месец са се обърнали за съдействие към институцията. България и Украйна разполагат и с предвоенно споразумение, което осигурява взаимен достъп до трудовите пазари на двете страни.

"Става въпрос за незащитените професии, а не специализираните, каквато например е лекарската", пояснява Красимира Величкова, която е съветник на вицепремиера Калина Константинова (виж карето). Агенцията по заетостта се е ангажирала с ускоряването на процеса за осигуряването на заетост, като организира пазари на работодатели по градовете.

"Разпънали са палатки в местата с много бежанци, за да ги срещнат с работодатели", казва Величкова. И добавя, че украинците с познания по английски намират и по-добре платена работа през Jobs.bg. Става въпрос за позиции най-вече в IT и аутсорсинг индустриите, които изпитват постоянен глад за кадри.

Някои компании набират кандидати и през дигиталните медии. Такъв подход са предприели например от Yettel, които дават възможност на засегнатите от конфликта в Украйна да кандидатстват за всички налични отворени позиции в компанията. "Към момента отворените позиции за всички кандидати са над 60", казаха от компанията за "Капитал".

Сред тях са позиции в отдели като администрация, обслужване на клиенти, маркетинг, складово обслужване, продажби, финанси, човешки ресурси, IT и разработка на софтуер - в столицата и в други градове. Yettel предлага на украинските бежанци допълнителна подкрепа в процеса по релокация "във вид на надбавка за наемане на жилище, грижи за децата, безплатни уроци по български за период от 6 месеца".

При все това на този етап няма кандидати, които да са изразили активен интерес и да са започнали работа в мобилния оператор. Вероятно това частично се дължи на езиковата бариера, но може и да се обясни и с редица други фактори.

Връзката държава - работодатели

Държавата е изправена и пред още едно голямо предизвикателство в борбата за задържане на украински кадри - тя де факто се конкурира с държавите от Западна Европа, които имат много по-отработени социални политики и поначало са по-примамливи за бежанците.

Все пак бяха направени стъпки, които да подпомогнат значително процеса по наемането на бежанци, макар и малко късно. За тях се заговори едва в края на април, повече от два месеца след пристигането на първите вълни, бягащи от войната. Две седмици по-късно станаха ясни и параметрите на нова програма, по която държавата ще предоставя на работодателите, наемащи украински граждани, стимули - минималната работна заплата на всеки нает и осигуровки за три месеца. По думите на министъра на социалната политика Георги Гьоков парите ще са по програма "Развитие на човешките ресурси" за над 5200 украински граждани.

През работодателите за същия срок ще се изплащат на работодателите и по 400 лв. за поне частично покриване на разходите за наем на жилище. Тази мярка ще е особено удобна за хотелиерите по Черноморието, които могат да направят добра синергия, предоставяйки едновременно работа и подслон на бежанци. От курорта Албена например заявиха, че поне част от близо 1400 бежанци, настанени там, ще бъдат наети за сезона. Всъщност анкетата на Агенцията по заетостта, проведена сред самите бежанци, показва, че голяма част от тях имат нагласа за работа в туристическия сектор (виж инфографиката).

"Всеки работодател може да се възползва от тези стимули, при това не само при наемането на бежанци, но и при наемането на българи", уточнява съветникът на вицепремиера Красимира Величкова. Става дума примерно за дългогодишно обезсърчени безработни. По думите й това са действащи и от преди програми, които се адаптират към бежанците и се ползват средства по вече съществуващи механизми за финансиране, защото това е по-бързият и гъвкав начин в сравнение с изработване на нови програми.

"България може да поиска подкрепа за засилване на интеграцията, участието в пазара на труда и мобилността на работната сила за граждани на трети страни. Това също ще даде възможност на работодателите да наемат квалифициран персонал и да запълни с пропуските на пазара на труда. Ние сме готови да подкрепим българското правителство в тази област", каза наскоро за "Капитал" и директорът на генерална дирекция "Подкрепа на структурните реформи" към ЕК Марио Нави.