Димитър Илиев: "Хулиганите" ще са най-засегнати от промените в Закона за движение по пътищата

Така че тези промени в ЗДвП ще имат значение най-вече за така наречените хулигани на пътя. Те биха дали отражение върху хората, които системно са свикнали да правят нарушения и които със своето поведение застрашават останалите участници в движението.

Имате предвид частта в проекта за промени с повишаването на глобите и наказанията?

Да, точно нея визирам. Вече няма диапазон на глобата от 50 до 150 лв., а ясно се очертава кое нарушение каква стойност има.

Тези промени достатъчни ли са? Има ли нещо, което смятате, че не е заложено в проекта, а трябва да бъде включено според вас?

За мен най-важният фактор изобщо за безопасността на движението по пътищата е така нареченото понятие "отговорен гражданин". Това е нещо, което е много трудно за постигане, защото то зависи от социалната среда, образованието, възпитанието, манталитета, дисциплината и ред други фактори. И законът в тази му част би трябвало да повлияе в тази посока. А що се отнася до това дали има още какво да се направи - да, със сигурност има. Още повече че пътната среда е нещо, което непрекъснато еволюира и се развива. Например допреди пет години по пътя нямаше електрически тротинетки, докато в момента те се превръщат в масово средство за придвижване, особено в градовете. Така че промени в Закона ще има и занапред, но аз силно вярвам, че сегашните промени са за добро.

Защо България е на второ място за изминалата година по смъртност в ЕС, причинена на пътя?

Има логично обяснение на това нещо и то е съвкупност от няколко основни фактора и причини. Първата е регулационната рамка - закони, наредби и всякакви нормативни актове, свързани с движението по пътищата. Втората е човешкият фактор - обучения, отново манталитет и възпитание и цялостното поведение на пътя. Третата е контролът, като тук трябва да обърнем специално внимание на контрол на всички участници в движението по пътя - шофьори, пешеходци, пътници. Конкретен пример е масовото неизползване на коланите на задните седалки, които са точно толкова важни колкото и предните колани.

Тези на вид маловажни неща се оказват ключови в едно произшествие, защото никой не излиза от вкъщи с намерението да прави катастрофа, а статистиката е много неприятна. Затова човешкият фактор е един от основните елементи, но контролът допълва цялостната картинка.

Безопасната пътна инфраструктура е изключително важна и е необятно поле. Състоянието, в което се намира тази инфраструктура, е безобразно и аз лично смятам, че години наред е имало едно пренебрежително отношение към важността и значението на този фактор за безопасността. Тук има много работа да се свърши и предполагам, че това ще е едно от основните предизвикателства както пред общините, така и пред стопанина на пътищата в лицето на Агенция "Пътна инфраструктура".

Не бива да се изключва в никакъв случай и въпросът за спасителните екипи, които реагират след настъпило произшествие, а именно бързината на тяхната реакция, координацията помежду им, обезпечаването на обслужването на пострадалите и т.н. Знаете, че и минута закъснение може да бъде фатална в някои случаи.

Това са накратко причините да сме водещи в черната класация на пътя. Но очертавайки ги ясно и точно, ще ни даде възможност да насочим нашия фокус точно в тези места. Задачата изглежда и е много сложна, но аз смятам, че има мерки, които могат да доведат до бързи резултати.

Едни от тези мерки например са отстраняването на така наречените черни точки по пътищата. Това са места, на които броят на инцидентите е много голям, и това, с което ние като институция сме се заели вече, е да дадем приоритет на тези черни точки, след което да дадем препоръка по какъв начин те да бъдат отстранени.

Смятате ли, че трябва да се започне точно с промените в ЗДвП за бърз и добър резултат за намаляване на ПТП?

По-скоро промените в закона не знам дали ще имат бърз добър резултат, но промените в инфраструктурата в тези черни точки са нещото, което ще даде бърз и добър резултат. Законът може да не е перфектен в момента, но него все пак го има. Проблемът със закона е, че не се спазва и не се уважава. Задачата е да се създаде усещане за контрол и наказуемост, а не на безнаказаност.

Може би тук е мястото да отбележим, че наказанията за пешеходците например на практика изобщо не се извършват. Навярно и вие не сте чували за глобен пешеходец.

Не съм наистина, но има ли кой изобщо да контролира пешеходците и техните действия?

Тук действията трябва да се насочат към по-добра координационна работа с "Общинска полиция", чрез която да се наложи усещане за законност и сред пешеходците.

До каква фаза са дейностите и работата по тези черни точки? Как ще се случат нещата на практика?

Въпросът с отстраняването на черните точки ще бъде отнесен най-вече към АПИ, защото има една много тревожна статистика, че най-много инциденти със загинали или тежко ранени се случват по извънградските пътища. Най-безопасни се оказват магистралите и точно заради това и на база на тези анализи ние ще се опитаме да отстраним местатa, на които стават инциденти с високи скорости, ако са по причина на инфраструктурата. След като изготвим анализите за тези травматични точки и места, ще ги предадем на АПИ и очакваме от тях те да предприемат действия по отстраняването на инфраструктурните проблеми там. Досега този въпрос се е решавал от АПИ с поставянето на знаци на критичните места. Само че на всички е ясно, че знаците не вършат работа, защото, ако вършеха, щеше да се подобри положението, а това не се е случило. Така че основната роля тук ще бъде да го поставим като приоритет в държавната агенция за безопасност.

Какво ви кара да вярвате, че този път АПИ ще направи нещо по-различно от това да отговори на вашите препоръки отново с поставянето на знаци?

За съжаление ние сме координационен орган, а не регулаторен и не можем да се разпореждаме, а можем само да издаваме препоръки, но аз съм сигурен, че ръководството на АПИ ще вземе предвид анализите, защото това са много дългогодишни проблеми, които при всеки дъжд създават огромни предпоставки за тежки произшествия.

В какви срокове очаквате да се случи това?

За да не звучи самохвално, този труд е извършен от агенцията още преди моето постъпване. Голяма част от тези точки са идентифицирани и изготвени, като предстои тяхното приоритизиране и на базата на информацията, която очакваме от МВР за броя на произшествията по конкретните места, с брой ранени и брой загинали, в най-кратък срок - максимум до две седмици, ще бъдат придвижени към АПИ. За жалост аз не мога да се ангажирам с това как те ще действат по техните процедури и колко време ще им отнеме това.

Доколко отговорът на ситуацията по пътищата е повече и по-добър контрол от страна на "Пътна полиция"? Колко адекватен е той в момента?

Аз съм на мнение, че контролът всъщност е важен само за тези, които нарушават закона. За тези, които го спазват, контролът няма никакво значение, защото те няма от какво да се притесняват. Но засилването на контрола ще има един ефект, който ще удари точно в целевата група, която е малцинство, но опасно малцинство. Една от най-добрите промени в този закон са заложените немаркирани автомобили. Това е мярка, която съществува в много други държави от поне 20 - 30 години. Съвсем нормални коли, които не са маркирани по никакъв начин и не се разбира, че са полицейски, движат се наравно с другия трафик и когато някой арогантен и агресивен направи нарушение, те директно включват сигнализация, изкарват нарушителя на безопасно място и му показват нарушението. По отношение на въпроса дали е адекватен контролът за момента мога да кажа, че има добър контрол по отношение на високите скорости с така наречените триножници, има добър контрол за алкохол и наркотици, но няма никакъв контрол за колани, телефони, пешеходци, ползващи тротинетки, и т.н. Това са на вид уж малки елементи, които в същото време дават сериозно отражение на безопасността.

Доколко възможно е решението, което предприеха в Сърбия - въвеждането на автоматично засичане на разстояние и време и издаване на глоби при нарушение на това време? В България вече има камери, разположени по цялото протежение на магистралите, първокласните и второкласните пътища, но използват ли се?

Не, до този момент не се използват, с тези промени се подготвя едно такова синхронизиране на данни. До момента тези данни се получават само от АПИ и тол системата, но сега върви процес, при който те да станат обществено достояние до повече институции, включително и МВР, които да могат на тези камери да мерят средна скорост примерно. Вървим в тази посока с общи усилия на цялото правителство, защото в процеса ще бъдат въвлечени повече ведомства - Министерството на транспорта, Министерството на електронното управление, Министерството на икономиката. Колкото по-бързо дигитализираме контрола, толкова по-бързо ще се въведат мерките за безопасност. Идеята е камерите на тол системата да влязат и в ресора на МВР.

Интервюто взе Мария Дойкова