Защо е важен граничният контрол на плодовете и зеленчуците

1. Като член на ЕС трябва стриктно да изпълняваме цялото законодателство на Съюза в частта храни и тяхната безопасност. Те регулират всичко - кое как се гледа, кое как се пръска, с какво се пръска, какъв е карантинният период на тези пръскания, за да може в продуктите да не остават остатъчни нива на пестициди и т.н. - десетки, наредби, регламенти, закони, директиви.

2. Турция, която има споразумение за безмитна търговия с ЕС, също трябва да изпълнява тези изисквания. Но има десетки изследвания, че те спазват тези регламенти и закони, но не твърде стриктно.

3. Другият голям проблем е, че в ЕС има списък с разрешените за използване препарати за растителна защита. Дa, но те не са задължителни за Турция и трети страни. Ако хранителният продукт е за ЕС, те трябва да пръскат с препарат, одобрен за използване в ЕС. Това трябва да се контролира на границата, за да не могат да влязат в България и респективно в ЕС.

4. Когато се използват по-силни препарати за растителна защита, това води до по-хубави, по-трайни, по-свежи плодове и зеленчуци, сравнени с българските и другите европейски, защото нашите фермери и тези в ЕС, не могат да използват такива силни препарати. Това е нелоялна конкуренция.

И ако нямаме добър контрол на границата, това удря директно нашите производители.

Проверките на границата

За проверката на самата граница бях поканен като експерт, не съм държавен служител и никога не съм бил такъв. За първи път бях там. В прекалено много одити съм участвал, за да мога почти веднага да установя, че там нещата изобщо не са добре.

Проблемите, които се установиха от прекараните 4 часа в интервюта с хората, заети с контрола:

a. Одити от страна на БАБХ през годината - такива не са правени от старото ръководство на агенцията или поне хора с по-голям стаж на място не знаеха за това.

b. Шефът, управлявал дейността по фитосанитарния контрол, не е бил там, офисът му е бил в Свиленград. Няма как в едно голямо предприятие за храни производственият директор да е някъде другаде. Собственикът може, но не и производственият директор или технологът. Имайте предвид, че в момента около 300 - 350 камиона на ден преминават границата. Това е колосална работа.

c. Лабораторията беше запечатана. Не мога да коментирам.

d. Пробите се пращаха в Националната референтна лаборатория в София. Което забавя процеса на обработка на камиона, но не позволява проблемни продукти да влязат в ЕС и България.

e. Хаос. Имаше нови служители, които се стараеха да съдействат. Другите, които са работили там дълги години, не искаха да дават информация и не съдействаха. Което говори за някои зависимости, може би. Вкарани са нови екипи от страната, които да заместят старите екипи, но им трябва време, за да заработят добре.

f. Хората, занимаващи с живи животни и с продукти от животински произход, бяха най-добре подготвените. Което изобщо не ме изненадва. Още от времето на приемането ни в ЕС е така.

g. Нещо смешно, но показателно - телевизори в стаите не само за почивка, но и там където се обработват документи. Това не съм го виждал никъде.

h. Има електронна система, която прави проследимост на камионите, които се проверяват, има и записи. Но въпреки това има камиони, които не са били проверени, а е трябвало.

Защо е важно да се проверява рисковите продукти?

Проверката на самата граница не включва всички рискови продукти. Не се проверяват домати, краставици, айсберг, марули, репички, чесън, лук, и т.н. Не се проверяват и плодовете - праскови, кайсии, дини, пъпеши, круши, ябълки, череши, и т.н. Проверяват се най вече чушки, ядки, цитруси, бобови. Има европейски регламент кои продукти се проверяват. В разговор с различни юристи обсъдихме дали може да се проверяват повече продукти.

Да, това трябва да е инициатива на правителството или като наредба, или като закон. Има начин как да се повиши броят на проверяваните продукти, което да доведе до това по-малко проблемни продукти с пестициди да влязат в България.

На самата граница преминават пестициди, които не са одобрени за ползване в ЕС. Които после се използват от български и други европейски фермери, за да пръскат продукцията си с по-силни препарати. На които им трябва по-дълъг, да кажем, карантинен период, но той не се спазва и това отива директно в търговската мрежа.

Има български фермери, които използват забранени пестициди. И този, който трябва да ги проверява, но не си изпълнява задълженията. А това е БАБХ.

Това е накратко от мен. Хората трябва да знаят какво консумират.