🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Парадоксът ЦИК и защо ПП нямат членове на комисията

Въпросът за професионална изборна администрация отново излиза на дневен ред

Председателката на ЦИК Камелия Нейкова
Председателката на ЦИК Камелия Нейкова
Председателката на ЦИК Камелия Нейкова    ©  Юлия Лазарова
Председателката на ЦИК Камелия Нейкова    ©  Юлия Лазарова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко
  • ПП ще имат около 140 души в РИК, но няма кой да брани интересите им на централно ниво.
  • ДБ вече веднъж предложи професионална изборна администрация.
  • Идеята набира популярност сред досегашните коалиционни партньори.

По традиция с началото на формалната процедура за назначаване на членовете в районните избирателни комисии (РИК) започнаха обичайните неразбирателства между партиите за квотите им в изборната администрация по места. Споровете се случват преди всеки парламентарен вот и бъдещите предсрочни избори на 2 октомври не правят изключение.

Но пък и поставиха за пореден път въпроса за необходимостта от професионална изборна администрация, а не мандатна на квотно-партиен принцип. Причината - несъответствието между съставите, от една страна, на Централната избирателна комисия и, от друга, на районните и секционните комисии.

В подразделенията по области мнозинство като най-голяма парламентарна група има "Продължаваме промяната". Иронично, но формацията обаче няма нито един представител в ЦИК. За сметка на това ИТН имат трима, а единият от тях - Камелия Нейкова, дори оглавява ЦИК.

Доколкото Централната избирателна комисия приема ключови за провеждането на изборите решения, а районните и секционните комисии само ги изпълняват, съставът на ЦИК е от съществено значение.

Заради различните политически интереси, които се пренасят и в изборната администрация, невралгични казуси, свързани с вота, остават без решение от комисията, тъй като мнозинство не може да се събере.

Поради факта, че дори при последното изменение на Изборния кодекс (2021 г.) Народното събрание отказа да направи изборната администрация професионална, а остави съществуващото положение - парламентарно представените (към онзи момент) партии да предлагат членовете ѝ за мандат от пет години, в настоящата ЦИК "Има такъв народ" имат трима представители. Те заедно с посочените от ГЕРБ и ДПС имат мнозинство, с което е възможно да прокарват ключови решения.

Единодействие между ГЕРБ, ДПС и "Има такъв народ" изобщо не е изключено, въпреки че представителите на ИТН твърдят, че такова няма, при все че трите партии свалиха правителството на Кирил Петков.

Още по-любопитно обстоятелство е, че ситуацията ще се запази дори в случай че ИТН не влязат в следващото Народно събрание. Тъй като Изборният кодекс е категоричен - комисията е съставена от 15 души, предложени от парламентарните партии и заемащи позициите си след указ на президента.

Така всъщност представителството в ЦИК представлява моментна снимка на партиите преди два парламента.

Проблеми по места

Като най-голяма парламентарна група в последното, 47-о Народно събрание, все пак ПП има мнозинство в районните избирателни комисии, защото те се назначават за всеки избор.

За разпределяне на позициите в местната изборна администрация отговарят областните управители, при които се провеждат преговори. Местата са разпределени предварително на квотен принцип от ЦИК.

През уикенда в Ловеч след консултации при областния управител Светослав Славчев партиите и коалициите не постигнаха съгласие, след като никой не отстъпи от направените три предложения за секретар на районната комисия. Така окончателното решение ще е в ръцете на ЦИК.

Решението за разпределението на позициите в Сливен също ще бъде взето на централно ниво, тъй като има спор за зампредседателските позиции в РИК.

Сходна е ситуацията в Монтана. Там претенции за председател на местната комисия имат "Продължаваме промяната" и ГЕРБ-СДС. За двете зампредседателски места пък спорят БСП, "Възраждане" и "Има такъв народ".

В РИК - Монтана, ще работят 13 души - четирима от "Продължаваме промяната", трима от ГЕРБ-СДС, двама от ДПС и по един от "БСП за България", "Възраждане" и ИТН.

Разпределението

Според разпределението, направено от Централната избирателна комисия, по 13 души в РИК ще има в районите, от които се избират под деветима народни представители. Като Монтана например. Заради големината на партиите тези 13 души ще бъдат разпределени по следния начин: четирима представители на "Продължаваме промяната", трима на ГЕРБ, двама, излъчени от ДПС. По един човек в РИК ще имат БСП, "Демократична България", ИТН и "Възраждане".

В районите, от които се излъчват над девет народни представители, комисиите ще са по 17 души. Там съответно представителите на ПП ще са петима, на ГЕРБ - четирима, ДПС - трима, БСП - двама, а ИТН, ДБ и "Възраждане" ще имат по един човек.

Заради това, че "Продължаваме промяната" беше най-голямата парламентарна група в 47-ия парламент, формацията ще има и най-голям брой представители в районните комисии (около 140 души), а после и в секционните, които предстои да бъдат назначени. Най-слабо представени в местните изборни администрации са ДБ, "Възраждане" и "Има такъв народ", защото техните парламентарни групи бяха най-малки.

Там, където има спорове, въпросите се отнасят на централно ниво. Така решенията на ЦИК за районните комисии ще са първите тестове за поведението на "Има такъв народ" в изборната администрация и дали партията на Трифонов ще "дава рамо" на ГЕРБ и ДПС.

Решението

При новата политическа реалност, в която парламентите са с кратък живот, част от партиите са почти еднодневки, а конфликтите между тях раждат всевъзможни конфигурации, въпросът за професионализацията на изборната администрация става все по-наложителен.

"Капитал" разговаря с представители на ПП, които изтъкнаха, че добре са знаели, че нямат излъчени хора в ЦИК, но не са искали да променят закона. "Знаехме и мислихме какво да правим - в каква посока трябва да се измени Изборният кодекс, но нямаше време за това и не ни е било кой знае какъв приоритет", коментираха от партията.

От "Демократична България" предложиха преди година (когато се променяше Изборния кодек) създаването на професионална ЦИК. Аргументът им беше, че излъчването на квотен принцип на членове в изборната администрация води след себе си проблемни ситуации - бетониране на партии в ЦИК, след като самите партии не са успели да влязат в следващ парламент.

Тогава аргументите на ДБ не бяха приети. Проверка на "Капитал" сочи, че за въпросната идея узряват и от БСП, когато тогава бяха против, и от "Продължаваме промяната", които се появиха на политическата сцена след последната поправка на Изборния кодекс.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 1

    Ами партиен ПП орган си стана газетата...

    Просто няма как ПП да имат партийно представителство в държавни органи, защото те се регистрираха като партия миналата седмица.
    Отговорите на въпросите, които с апломб задават от комисариата на единствената истина, ги има до един в Изборния кодекс. Просто трябва да се чете!

    Последните изменения в Ик са от юли м.г. и от февруари т.г. Тогава такова животно като ПППП в правния мир няма! И е логично, че Киро, Асен и Лена Б. няма как да имат партийна квота в каквото и да било.

    Виж, могли са да се отблагодарят на мандатоносителя Настимир Ананиев освен с кратко депутатство и с в пъти по-дълъг мандат на държавна ясла, ама явно той не им е бил приоритет.

    Та, четете, любезна Полина Паунова.

    Нередност?
Нов коментар