Асен Василев: България все още може да влезе в Еврозоната през 2024 г.

Безсмислено е в разгара на газова криза да се прави търг за дългосрочен договор, казва още съпредседателят на "Продължаваме промяната" във видео интервю за "Капитал" и "Дневник"

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Съпредседателят на "Продължаваме промяната" и бивш финансов министър Асен Василев беше гост в предизборната поредица видеоинтервюта на "Капитал" и "Дневник" - "Бъдещата власт - прогнозите на лидерите". Разговорът се проведе на 21 септември и бе излъчван на живо е capital.bg и dnevnik.bg, както и в профилите на двете медии във facebook, и в YouTube. Сега публикуваме текста на интервюто със съкращения.
Асен Василев беше служебен финансов министър в първия служебен кабинет на Румен Радев миналата година. Впоследствие той и колегата му (по това време служебен министър на икономиката) Кирил Петков създадоха "Продължаваме промяната". Формацията спечели изборите, а ПП влезе в коалиция с ДБ, БСП и ИТМ. Малко повече от половин година по-късно ИТН на Слави Трифонов свалиха кабинета "Петков".

Социологическите проучвания от началото на предизборната кампания засега отреждат второто място на ПП на изборите в началото на октомври. Първи, според сондажите, на етапа са ГЕРБ.

Татяна Димитрова: Ако отново имате за партньор БСП - знаем тяхната позиция спрямо Русия, как ще излезете в една такава още по-изострена конфликтна ситуация като сегашната?

Асен Василев: Това, което ние видяхме работейки с БСП, че те са много прагматични. И наистина може когато се постави българския интерес в центъра на масата, а не идеологически интереси, може да се намери решение, което всъщност е разумно и работещо.

Т.Д.: Като че ли отново ще станем свидетели на управление тип - както вие го формулирахте - леви цели с десни мерки?

Нека да го кажем съвсем просто без да му слагаме етикети. Ние смятаме, че като член на ЕС България най-накрая трябва да започне да води европейска политика- относно доходите, социалната сигурност на населението, образование, здравеопазване, всички тези ключови социални системи, които много дълги години бяха или занемарени или недофинансирани, или лошо управлявани. И се видя, че това нещо може да стане. Без да се вземат някакви огромни заеми.

Знаете, че в момента целият социален пакет плюс цялата издръжка на държавната администрация са по-малко, отколкото има данъчни приходи. Заложената инфраструктурна програма, капиталовата програма е около 7.5% от БВП, дефицитът е 4.1%, тоест ние можем да направим тази социална политика, можем да финансираме половината инфраструктурна програма, там ни свършват парите. За останалата половина трябва да се вземат заем, което вече е инвестиция. Не е просто разход - да се вземат заеми, за да се финансира социалната политика.

Т. Д.: Сигурна съм, че сте гледали пресконференцията на Росица Велкова, която беше част от вашия екип, а в момента е служебен министър на финансите. Тя очерта доста мрачна прогноза, както за завършването на тази бюджетна година, така и за проектобюджета за следващата и някак не звучеше в този оптимистичен вид, който вие сега ни предлагате.

Ами това не е учудващо. Винаги първите прогнози, които идват са, нека да кажем в този им вид по две причини. Първо що се отнася до тази година, тя казва, че бюджетът ще бъде изпълнен както е заложено, тоест там не очакваме изненади. За догодина каза, че очакват по-голям дефицит, като аз погледнах много внимателно откъде това. Идва от макрорамката. Тя не отговаря на нормалните очаквания. Това води до две неща. Първо се планират много по-малко приходи в рамките на годината, след което в края на декември се отчита едно огромно преизпълнение. И това сме го гледали последните години. И когато се планира бюджета по този начин е нормално да кажеш - пари няма за нищо.

Т. Д.: Вие смятате, че нейната прогноза се дължи на това да бъде коректна към критичния тон, зададен от служебното правителство към вашето управление?

Не аз не мисля, че това е политически мотивирано. По-скоро Министерството на финансите много дълги години е планирало изключително консервативно. И това се видя последните 6-7 години, винаги излизаме на излишъци, винаги се оказва, че сме планирали приходи, които са по-ниски.

Ивайло Станчев: На няколко пъти споменахте бюджетните дефицити. Но това устойчива политика ли е години наред бюджетът да е с дефицит?

Да, 3% бюджетен дефицит знаете, че е изцяло в Маастрихтските критерии, които са заложени като част от финансовата стабилност на Европа.

И. С.: Би трябвало да го покриваме с дългове?

Да, това е също заложено - до 60% от БВП една икономика може да има дълг. Но пак казвам, въпросът е този дефицит за какво се използва. Ако този дефицит се използва, за да се плащат пенсии, да се плащат заплати в държавния сектор това е абсолютно неустойчиво. Ако този дефицит се ползва за капиталови инвестиции, както е в нашия случай, тогава това всъщност е устойчива политика, защото може да решим да ги правим или да не ги правим тези капиталови инвестиции, но те се правят с идеята, че ще отпушат повече бизнес, ще има повече икономически растеж, ще има повече фирми, данъци съответно заетост.

Т. Д.: Те няма и да се направят, както сте ги сложили в тазгодишния бюджет.

Тазгодишния бюджет, те са заложени, парите са осигурени в границите на макрорамката. Оттам-нататък каква част от тях ще бъдат изпълнени, зависи от съответните ресорни министерства, които трябва да ги разходват - регионалното министерство, по транспорта.

И. С.: Смятате ли, че трябваше да се направи всичко възможно да може през 2024 година България да влезе в Еврозоната, както ще се случи с Хърватска?

Ние все още можем да влезем от 1 януари 2024 в Еврозоната. Законодателството там, което трябва да се случи, е сравнително ограничено по обхват, те са много закони.

Т. Д.: Стига да има работещ парламент, който да се занимава с това...

Стига да има работещ парламент. А другото, което е, че трябва да поискаме нов доклад на Европейската комисия, Европейската централна банка за последната една година. В предишния доклад имаше две неща, които бяха в червено. Едното беше, че не сме си довършили законодателната програма. Това би следвало да може да стане до юни догодина. И другото беше, че нашата инфлация беше излязла от параметрите. Това в момента между другото виждате, че ние бяхме третите с най-висока инфлация, сега сме седмите, до края на годината най-вероятно ще паднем доста по-надолу, защото при нас като по-бедни и като по-близо до границата, така да се каже, инфлационният шок дойде по-бързо и в електроенергетиката, и в горивата като цяло и от там вече съответно и в икономиката.

И. С.: Вашето виждане какво е - трябва ли да се предприемат наистина мерките, които да ни вкарат възможно най-бързо в Еврозоната или е по-добре да изчакаме няколко години? Стефан Янев изрази теза, че е по-добре няколко години България да има по-освободена фискална политика, да не бърза за Еврозоната, за да настигне страните от Централна и Източна Европа?

Еврозоната не се отразява на фискалната политика. За България не се отразява и на монетарната, тъй като ние имаме борд. Ако нямахме борд това щеше да е много по-различен разговор. Имайки предвид, че ние през борда сме вързани към политиката на Европейската централна банка и реално част от забавянето на инфлацията, което сега виждаме идва от вдигането на лихвените проценти, които Европейската централна банка прави. Според мен е по-добре да сме в стаята и да влияем на тези решения, отколкото да сме извън стаята и само да идват при нас като вторични ефекти. Така че колкото по-бързо станем пълноправен член и седнем на масата, наистина да влияем на монетарната политика в Европа, толкова по-добре.

Т. Д.: В момента има отстъпка за горивата, която се плаща от държавния бюджет. Но тази помощ ще свърши преди края на годината. И тогава вероятно хората отново ще се вълнуват защо са толкова скъпи горивата. Вие ще продължите ли да защитавате тезата, че всъщност тези цени са в резултат на това, което се случва на пазара и повече няма какво да се направи?

То не е да защитаваме теза и българските граждани се оказва, че са достатъчно умни, за да го осъзнаят, че докато ние не започнем да произвеждаме петрол, няма как да контролираме цената на бензина по бензиноколонките. Единственият начин да се контролира е да вземем от тях пари през данъци и да субсидираме бензина, което е съвсем различно примерно с електроенергията, където имаме независими наши си български източници. И за това беше между другото една от големите битки, които проведохме с Европейската комисия - да си защитим въглищните централи, така че те да могат да работят до 2038 година. Представете си, ако се бяхме съгласили въглищните централи да ги затворим 2026 година и в момента да бяхме на средата на това да строим електроцентрала, която да се захранва от газ.

И. С.: Самият вие сте казвали, че има поет ангажимент в Плана за възстановяване, за намаляване на въглеродния диоксид от въглищни централи до 26 година?

Точно така, да.

И. С.: Ако трябва да ги намалим с 40% как тогава ще продължат да работят?

Всичките централи могат да продължат да работят, това сме се и уговорили - точно в пиковите периоди, където ни трябва, те да продават електроенергия. Може да има периоди, в които да не работят. Тогава няма да изнасяме, защото знаете, сега сме третият най-голям износител на електроенергия.

И. С.: А това, че не изнасяме няма ли да имаме пропуснати ползи?

Може да имаме пропуснати ползи, но 100% от нашата електроенергетика ще бъде с българско гориво. Едно е да имаш пропуснати ползи. Друго е да зависиш от чуждо гориво и всъщност някой друг да определя дали ще работи електроенергетиката и каква ще е цената на тока.

И. С.: Всъщност вие правите референция към предложенията от Брюксел за таван на цените на тока, за събиране на печалби от определени дружества и включително спорното споделяне на приходите със съседните държави, което, доколкото аз разбирам, няма да засегне пряко България, защото нямаме такъв казус наблизо. Нито Гърция, нито Румъния са 100% нетен вносител, в смисъл вноса на ток не надвишава 100% от производството им. Но вие как коментирате, как възприемате изобщо тези предложения от Брюксел, които са крайно антипазарни?

Част от предложенията бих подкрепил. И те са тези, които са свързани с това цената на електроенергията в Европа да се развърже от цената на газа в Европа. Тоест пиковите централи, газовете, които влизат да не вдигат цената за абсолютно всички други производители, защото знаете, електроенергията няма как да се складира. Така че там ако стигнем до пикова централа, която е на газ, изведнъж цените на цялата борса се качват. Това е смислено да се направи. Има начини да се направи. Не съм разгледал детайлно механизма, който Европа предлага, но това е обсъждано на еднократно на Екофин, че това е смислена мярка, която трябва да се направи. Радвам се, че най-накрая се прави. Мярката другата, която се предлага, която е да се де-факто сложи данък върху свързване на енергийните дружества и тези средства да се ползват за намаляване на цената за бита и за бизнеса ние правим. Това е мярката, която започнахме да правим още с първия бюджет.

И. С.: Няма как да не засегнем и темата за завоя към "Газпром" на служебното правителство. Вие казвате руснаците спряха газа, обвинението от служебното правителство е, че всъщност вие лично, даже вашето име беше споменато, сте взели решението да се откажем от доставките. Каква беше тогава историята, ако може с няколко думи, за да минем към днешната ситуация?

Тя е много проста. "Булгаргаз" получи писмо от "Газпром".

И. С.: Официалната част.

Е, то това е, в смисъл две фирми, които имат подписан договор. Начина, по който стават нещата и документално. Не може Пешо да каже направи хикс и това да не е оформено документално и то да стане. "Булгаргаз" получи писма от "Газпром", че след 24 часа ще спрат газа, подаването на газ. И това е моментът, в който ние излязохме на въпросната пресконференция, обявихме го на българските граждани. Казахме, че има план, така че да може да се достави алтернативен газ, който още от началото на войната в интерес на истината имаше план не само за това, имаше план какво става, ако не дай си боже гръмне атомна централа в Украйна и се отрови реколтата от пшеница. Имаше план какво става, ако се затвори Босфора.

Т. Д.: Ама хората казват на Германия не им спряха газа, на други държави не им спряха, защо на България им спряха газа?

Не, на Германия, "Юнипър", която беше частната компания е подписала въпросния анекс, който "Газпром" предлагаше и на България. "Юнипер" първо получи 8 милиарда субсидии от държавата. Сега получи още 30 милиарда и стана 100% собственост на немската държава. Защо? Защото подписвайки въпросния анекс това даде възможност на "Газпромекспорт" да правят каквото си искат - да им пускат газ, да не им пускат газ, да превалутират, да не провокират като стигнат парите кога ще отидат в рубли, кога няма да отидат в рубли, ама те не са отишли в рубли, значи ние няма да ви доставим газ. И какъв е резултатът тази компания, която подписа този анекс в момента е във фалит и получи 30 млрд. евро помощи от немското правителство.

И. С.: И "Булгаргаз" получава помощи от държавата, макар и по други причини.

"Булгаргаз" в момента всичките доставки на газ, които си е получила си ги е платила и всички, които си е платила си е получила.

И. С.: Парите за зърното, за които преди малко споменахте вашата идея да купим зърно за следващата година отидоха всъщност в "Булгаргаз", за да се може да се разплаща по-скъпите доставки на газ. В смисъл по-скъпите заради пазарната ситуация.

Не, проблемът за "Булгаргаз" се казва "Топлофикация София", когато най-големият ти клиент не ти плаща в продължение на 1 година, а ти си плащаш на доставчиците на газ, трупаш едни огромни пари, които ти се дължат от твоите клиенти.

Т. Д.: Това не беше ли ясно още през пролетта, че "Булгаргаз" ще изпадна в тази ситуация?

Ами въпросът беше дали топлофикация ще си плати газа.

Т. Д.: От години не си го плаща, така че това не е ново.

Ами това не е ОК. Имахме уверение от "Топлофикация", че тази година ще е различно, че са си направили правилно разчитите и ще си платят газа.

И. С.: Вчера "Булгаргаз" обяви търгове за покупка на втечнен газ за ноември и декември за 23 година и за 10 годишен период до 34 година. Първо как бихте коментирали тези действия като правилни или не? Защото президента Радев, че по ваше време търговете са се правили на тъмно и сега се слага край на тази практика.

Седемте танкера, за които реферирате, са част от програмата между Европейския съюз и Щатите за 15 милиарда кубика газ. И ние използвахме това. Знаете, тук дойдоха 10 министри на енергетиката в началото на май. "Ди джи енерджи" дойде, направи се работна група на Европейската комисия за Югоизточна Европа.

И. С.: Не вие сте ги договорили тези танкери, а са ви дадени едва ли не?

Те са договорени, разбира се, от българското правителство в този формат с Европейската комисия и САЩ. Към този момент беше изключително трудно, знаете какъв беше проблемът на пазара на газ, въобще да се намерят каквито и да е количества и танкери. Сега виждаме едно известно забавяне на китайската икономика. Може би търгове ще дадат добър резултат. Честно казано аз съм силно скептичен. По-скоро въпроса ми там е как нямаше слотове, пък сега правим търгове?

И. С.:Това е въпрос, който задаваме вече към на служебните министри.

Другото нещо, което за мен е изключително важно е максимално бързо да подсигурим газа до края на отоплителния сезон, който идва.

Т. Д.: А вие сте скептичен по кой момент от търговете и резултата от тях?

Скептичен съм доколко те ще доведат до по-добри цени от това, което беше договорено юни месец в рамките на Европа-САЩ формата, и - "б", дали ще могат да бъдат договорени количествата, които са ни необходими. Тоест поне 6-7 танкера.

И. С.: Поради това, че остава много малко време или?

Остава малко време, има в момента търсене на газ, както знаете, почти навсякъде. Вече е напълно спряно газоподаването към Европа, а когато ние водихме преговорите не беше напълно спряно.

И. С.: Е, "Северен поток" почти си вървеше?

Донякъде, на някакви проценти на 20%, на 30%, не напълно. Единственото, което работи в наша полза е, че хранилища в Европа са пълни. Така че това намалява малко натиска върху газовия пазар, но аз не съм специалист върху газовия пазар. Просто гледайки макрорамката, ако това е, което специалистите са решили, че може да стане, нека да видим какъв ще е резултатът.

И. С.: А правилно ли още сега да се обявява търг за 10 години напред до 34 година, който да бъде довършен от следващото правителство?

Според мен е безсмислено в момента в разгара на газовата криза да се прави дългосрочен договор, защото шанса да получиш добри цени е сравнително нисък.

И. С.: В случая търговците са в по-силна позиция?

Според мен правилната стратегическа позиция е да се осигури сезона и догодина, когато вече са се поуспокоили газовите пазари, вече да се прави дългосрочен договор, независимо кое правителство ще го прави.

Т. Д.: Споделяте ли прогнозата на вашия колега Кирил Петков, че вариантите за правителство са два: между вас, "Демократична България" и БСП от една страна, и между ГЕРБ, Възраждане и ДПС от друга? Другият вариант е отиване на нови избори. Какъв очаквате да е резултатът след 2 октомври?

Това е, което се очертава. Аз мисля, че е изключително важно България да има правителство. Точно затова и работим много активно, за да излязат повече хората да гласуват, за да има по-голяма легитимност управлението, което ще се сформира. И смятам, че би било изключително лошо зимата да влезем с един кабинет без парламент. Тъй като виждате колко бързо се променя и международната икономическа и международната политическа ситуация, някой път се налага изключително бързо да се реагира, а за целта трябва да има парламент не предизборна кампания.

Т. Д.: Т. е. склонни сте сега на по-големи компромиси в името на това, което казвате или ще разчитате, че наистина ще съберете поне 121 гласа, за да се сбъдне тази прогноза?

Единственият компромис, на който не сме склонни, е да се позволи това, което се е случвало в последните 15, да не кажа 30 години - всички тези кражби и този застой да продължи. Всичко друго, което работи за България, всичко, което помага страната да върви напред, макар и с по-малки крачки, отколкото би ни се искало... Ние също ще работим за това и сме готови да работим с хората, които биха подкрепили такова нещо.

И. С.: Някак си изглежда както и предишния път, така и сега, че "Продължаваме промяната" са изключително фокусирани върху ГЕРБ и Бойко Борисов като някакъв субект, срещу който те се борят и това стои в ядрото на кампанията ви. Ако Бойко Борисов го няма, ще има ли кампания "Продължаваме промяната"?

Нашата кампания е много ясна и тя не е толкова фокусирана върху ГЕРБ. Тя е фокусирана върху всички тези политики, на които ГЕРБ бяха еманация. Тя е фокусирана върху това да няма крадене. Тя е фокусирана върху това да има една по-социална политика. Това, което се случи с пенсиите, знаете отвсякъде ни атакуваха, казаха и от ГЕРБ в това число, че това било, какво беше ...безотговорно, неразумно и така нататък, не трябвало да се прави. Това, което се случи с детските градини - че било популистко. Това не е популистко. Това не е неразумно. Това е ясно изразен приоритет политически, който ние имаме, и който носим, и който искаме да отстояваме.

От другата страна, защо сме фокусирани върху ГЕРБ? Защото две години след влизането ни в ЕС ГЕРБ дойдоха на власт и де факто управляваха с малки изключения почти през целия период, в който България е в ЕС. България да ви прилича на европейска държава? Едно социално нещо да сме взели от Европа, да са тръгнали доходите нагоре? Видяхме Румъния къде се изстреля.

Т. Д.: Но и данъците в Европа са доста по-високи, с които се финансират тези социални придобивки.

И да, и не. Общата данъчна тежест в България не идва през преките данъци, но косвените данъци в България са изключително високи. Просто така ни е структурирана данъчната система. Но ако погледнем процент преразпределение и така нататък виждаме, че нещата са доста, как да кажа, съпоставими и няма нужда да се вдигат данъците, за да може цялото това нещо да се финансира. И тук всъщност не става въпрос за ГЕРБ. ГЕРБ са еманацията на това нещо.

И. С.: Защото вие говорите, че ще вкарате Бойко Борисов в затвора, по-скоро Кирил Петков.

Ами би било добре, мисля че българските граждани биха го приветствали това нещо.

И. С.: Преди 13 години той дойде със същите обещания, че вкарва Сергей Станишев в затвора.

И дойде с бюджета с постната пица и всички са извън затвора.

И.С.: Вие пък говорите за свинско със зеле.

Т. Д.: Ще има ли свинско със зеле за всички?

Точно за това се борим - да има за всички, а не да има за 8 фирми свинско, а за всички други български граждани зеле. Но една от причините атаките срещу нашето правителство да тръгнат от почти първия ден е, че това беше първото правителство, което не се договори с предишното правителство. Това беше първото правителство, което не каза - окей ние няма да ви гоним, ще си затворим очите за всичко, което се случва, ще ви оставим няколко от чучурчета, които да текат, обаче вие ще седите тихи, мирни ще ни оставите ние да си подредим нашите неща. Защото ние нямаме наши неща за подреждане. Да спрем всички тези кражби - това е единственият начин да може да се финансира социалната програма без вдигане на данъци и без допълнителни заеми, но спирането на тези кражби означава едни огромни парични потоци, които са ходили при няколко фирми и от там са стигали и до политически партии и лица, да спрат. И стъпка по стъпка като започнахме да спираме и изведнъж почнаха протести тук, протести там и опити за саботаж и отвътре, и отвън.

И. С.: Големия риск ако няма правителство, всъщност не е ли бюджетът, който трябва да приеме до края на годината? И ако да речем за 4 седмици са разиграе рулетката и стигнем до служебно правителство, всъщност какво ще се случи?

Това, за което ние бихме настоявали, е максимално бързо да се приеме бюджетът, да бъде максимално социален. Доколко този бюджет е подготвен, не мога да ви кажа, тъй като да се напише бюджет без хората в Министерство на финансите, е невъзможна задача.

Т. Д.: Служебния кабинет каза, че ще подготви базов бюджет, върху който следващото редовно правителство да вложи своите политики и виждания.

Да, въпросът на този базов бюджет е макроикономическата прогноза, на която той стъпва, ако тя е сбъркана, оттам-нататък все едно строим къща върху грешните основи.

И. С.: Aко за парламента най-важното е да приеме бюджет за следващата година, кое е най-важното за евентуално ново правителство?

Да се осигури отоплителния сезон до края на годината. Не говоря специално за газовите доставки, нo и за дървата за отопление, защото в момента там тече някаква огромна спекулация, въпреки забраната за износ на дърва цените са нагоре, има недостиг.

И. С.: Всъщност вие имате някакъв грях защото не подготвихте никакви схеми за подпомагане на хората, които използват дърва, въглища. Примерно подпомагахте тези, които използват газ и електроенергия.

Специално за дървата за огрев нямаше причина да се вдигат цените.

И. С.: Но те се вдигнаха на два пъти.

Точно така, те се вдигнаха на два пъти. И това не се дължи на някакви обективни пазарни условия. Не е изведнъж да сме заели да употребяваме 2 пъти повече дърва за огрев или да е спрял дърводобива. Цената на целулозата в международен мащаб се качи, но ние имаме определено количество преработка на целулоза, което може да се случи в България. Забранихме износа на необработена дървесина точно с цел да не се вдигат цените, но виждаме, че въпреки това има много сериозни вдигания на цени и че това не е свързано с действията на пазара.

И. С.: А трябва ли да има мерки за подпомагане на хората заради високите цени или по-скоро трябва държавата с контролните и органи да се намесят, за да успокоят пазарите и спекулациите?

Ако на пазара има спекулация - първо трябва да се намесят контролните органи, за да успокоят пазарите и след това, ако въпреки това се е вдигнала себестойността по една или друга причина, примерно горивата са по-скъпи, съответно да се транспортират е по-скъпо, тогава вече трябва да се направи компенсация, но спрямо някаква по-реална цена, а не спрямо спекулативна цена към момента.

И.С.: За или против сте идеята за президентска република?

Против. Винаги съм бил против, България е замислена като парламентарна република и трябва да остане такава.

И. С.: А за партньорство с ГЕРБ под някаква форма?

Абсолютно против и бих призовал и "Демократична България" да заявят същото.

Т.Д.: Не сте ли обсъждали?

Аз мога да говоря от името на "Продължаваме промяната", че ние партньорство с ГЕРБ и Бойко Борисов няма да направим. Бих призовал "Демократична България" да направят същото, както и останалите политически сили.

6 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    fpd1488699386518396 avatar :-|
    Ivan Mitev
    • - 3

    Правителството на Република България употребява създаващ много щети метод за държавни финанси. Неправилната финансова политика е водеща причина за сегашната инфлация.
    Партия Продължаваме промяната реално подкрепя запазване на водещата причина за сегашната инфлация. Лошата финансова политика създава множество щети. Тези щети подсигуряват политически провал.
    Вариантите са:
    Първи: Създаващият много щети метод за държавни финанси сътворява щети. Възниква инфлация. Държавната власт е с подсигуряван политически провал. Необходимо е осъзнаване употребата на лошия метод за държавни финанси.
    Втори: Правителството може да осъществи инициатива за премахване на финансовата грешка. С подобрен метод за държавни финанси ще се прекратят сегашни щети. Държавата ще е с възможност за устойчиво развитие.

    Нередност?
  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 5
    • + 3

    Благодарение и на действията (и бездействията) на г-на - вероятно най-слабият фин.министър за последните 30 години- БГ изпадна в дългова спирала. Страната е принудена да взема кредити при все по-неизгодни условия, защото АВ не го направи, когато лихвите бяха ниски и можеше да спести над 1 млрд лихви.

    Казусъв подробно е описан от финансовия експерт Стефан Антонов. Линк към него има в мой коментар по темата от началото на септември.
    АВ & Со гаронтират стръмен финансов свредел. Надолу!

    Нередност?
  • 4
    svetlozar_savov avatar :-P
    SS
    • - 3
    • + 3

    Вярно , все още може , но само защото успяха да те разкарат максимално бързо ...

    Нередност?
  • 6
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 1

    До коментар [#3] от "D-r D":
    Ето и ленка към анализа на Ст.Антонов за финансовите шмекерлъци на АсенВ:
    https://glasove.com/na-fokus/shte-platim-1056-mlrd-lv-po-golemi-lihvi-zaradi-asen-vasilev-pazarite-veche-ni-izvivat-ratsete

    Нередност?
Нов коментар