ГЕРБ печели изборите, но трудно ще управлява

Тези прогнозни резултати от предсрочния вот очертават картина на паритет между т.нар. формации на промяната - ПП, БСП и ДБ, които досега управляваха страната, и партиите на старото статукво в лицето на ГЕРБ и ДПС. Отговорът на големия въпрос дали в новия парламент ще може да се сформира управляващо мнозинство ще зависи от два фактора. Единият е колко точно формации ще влязат в парламента - дали шест, седем или осем. Ако в Народното събрание влязат повече политически сили, това може да даде възможност везните да се наклонят в едната или другата посока. От ключово значение може да се окаже и каква ще е позицията на националистическата формация "Възраждане".

Изчислението на мандатите според тези прогнозни резултати от 100% паралелни преброявания на "Алфа рисърч", "Галъп интернешънъл", "Маркет линкс" и "Тренд" сочат, че първата политическа сила ГЕРБ може да има между 64 и 67 мандата, втората партия - ПП взема между 51 и 55 мандата. Между 35 и 41 мандата има ДПС, а 24 места може да има БСП в следващия парламент. Тези за "Възраждане" са 26-27. ДБ може да вземе между 19 и 20 мандата, а ако влезе в парламента партията на Стефан Янев може да получи 12 до 14 депутатски места.

Картината ще е малко по-различна, ако и "Има такъв народ" в крайна сметка успее да влезе в парламента. Но паритетът между двете поляризирани сили вероятно ще се запази и тогава заради червените линии, които някои партии са начертали и които изключват потенциално сътрудничество с други партии, сформирането на управляващо мнозинство може да се окаже невъзможно.

ГЕРБ нямат повод за радост, въпреки победата

Извън победата на парламентарния вот от ГЕРБ нямат много поводи за радост. В сравнение с предишните избори партията на Бойко Борисов увеличи подкрепата си с около 2%, но едва след като бъдат обявени окончателните резултати от изборите, ще се види дали и колко избиратели си е върнала партията на Борисов на сегашния вот или резултатът се дължи по-скоро на ниската избирателна активност.

Тя според повечето агенции този път е дори под отчетената през ноември 2021 година, когато едва 40% от избирателите дадоха гласа си.

Освен това не се сбъднаха предварителните прогнози на социолозите за преднина от около 10% на ГЕРБ пред ПП, а тепърва ще постъпват и данните от гласуването в чужбина, откъдето на предишния вот формацията на Кирил Петков и Асен Василев спечели близо 50 000 гласа. Така че партията на Борисов може да се окаже в ситуацията, в която беше след редовните парламентарни избори през април миналата година, когато отново беше първа политическа сила, но не успя да сформира правителство, защото нито една от формациите в тогавашния парламент не желаеше да влезе в коалиция с нея.

Ако се съди по заявките на част от останалите политически сили, тази нагласа изглежда непроменена. Съпредседателите на ПП Кирил Петков и Асен Василев категорично отхвърлят възможността за партньорство с ГЕРБ, докато Борисов е начело на формацията и от него зависи политиката на партията. На същата позиция е и лидерът на БСП Корнелия Нинова. В първото си изявление след като изборните резултати станаха ясни съпредседателят на ПП Кирил Петков потвърди това. "Ние обещахме на нашите избиратели, че няма да правим коалиция с ГЕРБ и ДПС", заяви бившият премиер.

Трудно изглежда и евентуално партньорство между ГЕРБ и ДБ, макар че от обединението не направиха официално изявление след обявяването на неокончателните резултати от вота. Ако се съди по изявленията на лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов партията пък не възнамерява да влиза в каквато и да е следизборна коалиция. "Единственото правителство, което ние ще подкрепим, е правителство с мандат на "Възраждане", каза Костадинов след като в неделя упражни правото си на глас.

При тази ситуация задачата на ГЕРБ се очертава доста сложна. Единственото сигурно засега е, че като победител във вота партията на Борисов ще получи първия мандат за съставяне на правителство, освен ако ПП и ДБ не сформират парламентарен съюз, който да бъде първа политическа сила в парламента и двете политически сили да получат правото да съставят първи правителство. Съпредседателят на ПП Асен Василев обаче отхвърли тази възможност с аргумента, че това би подменило вота на българските граждани.

На този етап обаче не е ясно каква точно формула за сформиране на мнозинство ще предложи Борисов. В хода на предизборната кампания той даваше разнопосочни сигнали - като се започне от предложение за сформиране на евроатлантическа коалиция, в която беше включена и ДПС, премине се през правителство на малцинството и се стигне до призив за участие на лидерите на различните формации без да уточнява кои в евентуалното правителство.

При всички положения обаче дори и Борисов да предложи по-неутрална формула от типа на програмно или експертно правителство, към която ще се присъедини ДПС, (двете партии заедно имат около 100 депутати), ще им трябва още една политическа сила, с която да сформират такова правителство. Тя обаче трябва да е или "Възраждане" или някоя от трите партии на промяната - ПП, БСП или ДБ, защото дори и ИТН или "Български възход" да влязат в парламента техните депутати няма да са достатъчни за съставяне на мнозинство от 121 депутати. Неслучайно заради патовата ситуация от ГЕРБ отказаха да направят изявление след края на изборния ден.

Подобна е картината и в лагера на бившите управляващи формации. Заедно трите формации ПП, БСП и ДБ имат между 94 и 108 депутати и за да могат да направят мнозинство, също ще им е необходима друга политическа сила. Тя обаче трябва да е или ГЕРБ, или ДПС, защото депутатите на партията на Стефан Янев, който според паралелното преброяване влиза в парламента, няма да са достатъчни за сформирането на мнозинство. Ако пък ИТН все пак влезе в парламента, партньорството с бившите им коалиционни партньори от правителството на Кирил Петков може да се окаже проблем, защото преди вота от ПП изключиха възможността да влязат отново в коалиция с партията на Слави Трифонов, която в предишния парламент оттегли министрите си от кабинета и така предизвика падането му.

Печеливши и губещи във вота

Въпреки загубата на изборите не се сбъднаха предварителните прогнози на социолозите за драстичен спад в подкрепата за ПП. Според паралелното преброяване на социологическите агенции разликата между ГЕРБ и ПП не е толкова голяма, колкото предвиждаха преди вота.

По-добър резултат в сравнение с предишния вот има ДБ. На изборите през ноември миналата година обединението спечели 6.37%, сега ДБ прибавя малко повече от процент и съответно ще има и повече депутати. В предишния парламент те бяха 16, а в този се очертава да имат между 19 и 24 народни представители.

В драматична ситуация обаче може да се окаже БСП, макар че в новия парламент социалистите ще имат почти същия брой депутати като в предишния. Според паралелното преброяване на социологическите агенции БСП може да има между 24 и 27 депутати. В последното Народно събрание социалистите имаха 26 места. Слизането на петото място след "Възраждане" в комбинация с евентуална загуба на гласове в сравнение с предходния вот обаче може за пореден път да постави въпроса за оставката на лидера Корнелия Нинова, за която от доста време настояват от вътрешнопартийната й опозиция.

Всъщност "Възраждане" се оказа най-големия печеливш на тези парламентарни избори. Националистическата формация на Костадин Костадинов, която за пръв път влезе в последния парламент с 13 депутати, на този вот удвои резултата си и ще има между 26 и 27 места в 48-ия парламент. Освен антиевропейската и антинатовската риторика, която привлича вота на русофилите, другата причина за "възхода" на "Възраждане" е и привличането на част от протестния вот.

Печеливша на вота се оказа и формацията на бившия служебен премиер Стефан Янев "Български възход", която за пръв път участва в избори, а учредяването й преди няколко месеца беше съпътствано от напускането на фигури, които се сочеха като ключови за партията. По тази причина влизането на формацията в парламента, може да се определи като изненада. Според "Алфа рисърч" 30% избирателите на партията на Стефан Янев са решили да дадат гласа си за нея в последния момент.

Най-големият губещ на този вот е формацията на Слави Трифонов. ИТН влезе с летящ старт в политиката като на парламентарните избори през април стана втора политическа сила след ГЕРБ, беше победител на изборите през юли и стана пета политическа сила на вота през ноември. На тези избори обаче формацията на Трифонов е на път да претърпи пълно фиаско и макар че е на ръба на бариерата от 4% за влизане в парламента, има вероятност да не я прескочи. Очевидно заради конфронтационната политика, която партията водеше в последните три парламента като стана причина за провала им, избирателите й се отдръпнаха от нея.