Прозорецът за Шенген и еврозоната се затваря

Европарламентът дебатира по добре познатата тема за влизането на България и Румъния в Шенген. Крайното решение се очаква през декември, а българската дипломация ще има ключово значение

Отделянето на България от Румъния в процеса за влизане в Шенген ще има твърде висока икономическа цена
Отделянето на България от Румъния в процеса за влизане в Шенген ще има твърде висока икономическа цена
Отделянето на България от Румъния в процеса за влизане в Шенген ще има твърде висока икономическа цена    ©  Shutterstock
Отделянето на България от Румъния в процеса за влизане в Шенген ще има твърде висока икономическа цена    ©  Shutterstock
Темата накратко
  • България и Румъния се опитват да влязат в Шенген заедно с Хърватия, след като бяха пренебрегвани повече от десетилетие по политически съображения.
  • В момента тече поредна доброволна техническа проверка на двете страни, а Европейската комисия и парламентът опитват да повлияят положително на решението.
  • Важно е политическата криза да не попречи на влизането в шенгенското пространство, което би помогнало за икономическото възстановяване и покриването на критериите за еврозоната.

Прозорецът за влизане на България в Шенген и еврозоната бързо се затваря. Възможността страната ни да остане единствената в ЕС (освен Кипър, където има други проблеми) извън Шенген е напълно реална, след като Хърватия ще бъде приета там в началото на следващата година, а твърде вероятно и Румъния. В момента служебното правителство полага някакви стъпки в тази посока, но е много вероятно те да се окажат недостатъчни.

По-сериозната опасност обаче, изглежда, е намаляването на вероятността България да влезе в еврозоната през 2024 г., какъвто е в момента официалният план на държавата. През последната година по темата практически не са полагани почти никакви усилия. Пътят към еврозоната беше преустановен още по време на служебните правителства през 2021 г. По време на предизборната кампания тогавашният премиер Стефан Янев открито заяви, че според него е по-добре влизането в еврозоната да се отложи за след няколко години. Докато на власт беше правителството на "Продължаваме промяната", "Демократична България", ИТН и БСП също не направиха много, за да ускорят процеса. В същото време срещу приемането на общата валута не е спирала да работи неформална коалиция от хора на високи позиции в държавната администрация. Към това се прибавя и промяната на нагласите в самия ЕС. Ако преди няколко месеца приемането на България беше сигурно, за да се изпрати силен сигнал, че съюзът е готов на по-силна интеграция, предвид войната на Русия в Украйна, сега този аргумент започва да избледнява. Рисковете се увеличават и от промяната в правителствата на ключови за еврозоната и/или Шенген държави като Италия и Швеция.

В Европейския парламент пак ще дебатират за България - този път за Шенген

В сряда в пленарна зала в Страсбург темата за влизането на България и Румъния в Шенген отново бе на дневен ред. "Предстоят интересни седмици в европарламента. Дебатът беше по инициатива на Ираче Гарсия, председател на групата на социалистите и демократите, която е и твърд застъпник за приемането на България в Шенген, а след около две седмици се планира гласуването на резолюция на Европейския парламент в подкрепа. Такава резолюция последно имаше през 2018 г., инициирана от Сергей Станишев, и сега тя трябва да бъде потвърдена - надявам се да е още по-категорична", коментира за "Капитал" служебният министър на правосъдието Крум Зарков.

Европейският парламент неколкократно е изразявал позицията си в дебати и резолюции, че двете балкански държави са изпълнили всички критерии и са готови да се присъединят към безпаспортната зона на съюза. Ситуацията този път е различна. От една страна, заради напрегната икономически (включително прекъсванията на веригите доставки) и политически ситуация в региона, шенгенското пространство ще отвори за последен път вратите си за Хърватия, след което процесът по разширяване със сигурност ще се забави. Налице е нарастващ евроскептицизъм и заради крайнодесните партии, които си проправят път към правителството в Швеция и Италия.

От друга страна, Румъния също е уморена от чакане. Тя е технически готова и политически обединена, ако е необходимо, да продължи сама в тази кауза. Разположена на границата с Украйна, Румъния показа безпрецедентни нива на солидарност, справяйки се отлично с наплива от бежанци, и този път всички са наясно, че поредно възпрепятствие от някое консервативно правителство на държава - членка за Шенген, е неприемливо за нея.

Шенген е въпрос на доверие

Българската дипломация е под пара. Друг е въпросът, че ако не сме успели за последните петнадесет години да убедим европейските държави, че България е партньор, на който може да се разчита, в последния момент е трудно да се обърне играта. Последователните усилия за борба с корупцията, организираната престъпност и защитата на границите биха имали ключова роля в това отношение, но за съжаление точно те остават най-сериозните проблеми на страната ни, които Брюксел сочи постоянно.

България все пак се съгласява на доброволна техническа проверка (която ще се извършва в структурите на МВР) от Европейската комисия и от представителите на държавите членки. Принципно страната ни вече е доказвала, че технически е покрила всички критерии, но българските власти държат да покажат пълната си кооперативност и мотивация този път нещата да се случат. Проверката бе предвидена за септември, но поради независещи от страната ни обстоятелства бе изместена за началото на октомври. Властите у нас се надяват, че резултатите от нея ще са основният коз при взимането на решението от Съвета на ЕС.

...и дипломация

Десетилетие след първите успешни технически експертизи обаче процесът на влизане в Шенген все още не е приключил. Причината е липса за единодушие сред лидерите на държавите членки, че и политически страната ни е готова, което спъваше процеса.

"Решението трябва да бъде взето на декемврийския съвет по правосъдие и вътрешни работи (8 декември 2022 г. в Брюксел) и да включва трите страни, които не са пълноправни членки на Шенген.Чешкото председателство в момента работи както на техническо, така и на политическо ниво, за да подготви присъединяването на България, Хърватия и Румъния към Шенген. Вярваме, че сме на прав път да отговорим на всички свързани с това опасения."

коментираха за "Капитал" от кабинета на вицепремиера на Чехия Вит Ракусан
коментираха за "Капитал" от кабинета на вицепремиера на Чехия Вит Ракусан

Канцлерът социалдемократ на Германия Олаф Шолц разбира необходимостта да се съсредоточи върху единството на ЕС и наскоро публично подкрепи България, Румъния и Хърватия да станат пълноправни членове на Шенген. Съгласие този път има и от Франция. Според източници на "Капитал" всичко зависи от Нидерландия, която още не е взела политическо решение дали ще ни подкрепи в процеса.

Европейските институции в лицето на комисията (за последно през май т.г. в първи по рода си доклад за състоянието на Шенген) и Европейския парламент многократно са призовавали за присъединяването на Румъния и България към свободната зона на движение в ЕС. Лидерът на групата на социалистите и демократите в Европейският парламент Ираче Гарсия Перес (S&D) коментира пред "Капитал": "Въпреки изпълнението на всички правни и технически изисквания сега се навършиха 11 години, откакто някои държави членки наложиха вето на присъединяването на Румъния и България към Шенген. Това е просто недопустимо. Знаем, че това ще бъде в дневния ред на съвета тази есен и искаме да окажем натиск върху държавите членки най-накрая да се споразумеят за това дългоочаквано присъединяване. Надяваме се, че ЕНП ще продължи да подкрепя присъединяването и че всяко действащо правителство в България ще продължи да гарантира, че всички необходими изисквания за членство в Шенген остават в сила."

Пред "Капитал" председателят на комисията по по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) Хуан Фернандо Лопез Агилар, в чийто ресор попада темата заяви: "След ковид Европейският парламент иска едно завършено и функциониращо шенгенско пространство." Той добави, че резолюцията, която ще последва от дебата в сряда, ще изпрати ясно послание до правителствата на държавите, че е крайно време и България, и Румъния задно да се присъединят към движението без паспорти в рамките на ЕС. Несигурната "политическата ситуация в България не би трябвало да бъде пречка, макар че рискът двете държави да бъдат разделени в процеса на присъединяване съществува", казва още Агилар.

Българските евродепутати също са загърбили политическите си дразнения на национално ниво и са инициирали обща кампания да въздействат положително на решението на съвета. В нея те заявяват "Продължаващата безпрецедентна 11-годишна блокада в Съвета на ЕС не може и не трябва да бъде толерирана повече."

Еврозоната е резултат от усилията на правителствата

Заедно с влизането в Шенген и еврозоната беше обявена за приоритет както от поредното служебно правителство на Румен Радев, така и от победителите на последните предсрочни избори - ГЕРБ. България има приет национален план за въвеждане на еврото, според който страната ни трябва да се присъедини към общата валута на ЕС на 1 януари 2024 г. Страната ни е и част от валутния съюз ERM II, предшестващ еврозоната, от юни 2020 г.

Възстановяването на българската икономика след кризите, което също е пряко свързано с това да бъдем част от Шенген, обаче ще има ключова роля за финансовите резултати на страната ни. Нарастващата инфлация и увеличеният дълг могат да се окажат проблем.

Хърватия, която влезе през 2013 г. в ЕС, получи зелена светлина през юли да приеме общата валута от 2023 г. въпреки повишените нива на инфлация. На практика страната се закачи към България по пътя й към еврозоната и умело използва вратата към сърцето на Европа, открехната от Брюксел и Франкфурт първоначално за нас. Както каза и управителят на БНБ Димитър Радев през юни в НС - България и Хърватия не се намират в принципно различна икономическа позиция спрямо еврозоната. "Разликата е, че Хърватия демонстрира много ясен и силен политически ангажимент към процеса."

Датата на приемане на еврото не може да бъде предварително определена, тъй като зависи от изпълнението на всички критерии за сближаване. В момента България се стреми към 1 януари 2024 г. като дата за приемане. За да се даде възможност за приемане на еврото на 1 януари 2024 г., Комисията трябва да представи положителна оценка за сближаване.

Говрител на ЕК пред "Капитал"
Говрител на ЕК пред "Капитал"

EK издава редовен доклад за сближаване на всеки две години или когато държава членка поиска конкретен доклад за оценка на изпълнението на критериите за сближаване. България може да поиска такъв доклад през пролетта на 2023 г. "Комисията признава, че осигуряването на конвергенция на инфлацията в настоящия момент може да се окаже предизвикателство за България и е обект на висока несигурност и волатилност. България трябва да обърне внимание на публичните си финанси. Коригираният бюджет за 2022 г. включва значителен набор от мерки за смекчаване на последиците от инфлацията [1.2% от БВП], в допълнение към по-високите социални трансфери и увеличенията на заплатите. Мерките за енергийна подкрепа трябва да бъдат добре насочени към най-уязвимите, за да се поддържат фискалните разходи под контрол", казват още от ЕК за "Капитал".

От изпълнителния орган на ЕС допълват, че приемането на еврото предполага сложна практическа подготовка, при която публичните и частните заинтересовани страни трябва да изпълнят широк набор от задачи за период от 9 до 12 месеца. Още повече че България се нуждае от поне 5-6 месеца между приемането на основните национални законодателни пакети, свързани с преминаването към еврото, до реалното преминаване", т.е. за да изпълним целта за 2024 г., трябва да започнем усилена работа от сега.

Съдейки по разнопосочните сигнали на партиите обаче, в България такъв политически ангажимент може и да не успее да се реализира. Проблем може да е и липсата на работещ парламент и съответно управлението на служебни правителства, за които това не е приоритет дотогава. Така в мoмента, в който по чисто геополитически причини ЕЦБ и ЕК са готови да подадат ръка за еврозоната, е напълно възможно да няма кой да я приеме.

По темата работи и Мирела Веселинова.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    iln1610830799700856 avatar :-|
    Nikola Panayotov
    • - 1
    • + 5

    Да за Шенген са виновни нашите управляващи които са марионетки на Кремъл,Никой не иска Троянски кон в двора си.Достатъчно бели направихме и с Македония ,сУкрайна с Газовия поток,и санкциите срещу Руските агресори,Радевци,Бойков и,Костадинов и,говорят за заапад а помагат на Руския агресор,не дадахме оръжие,не заклеймихме агресията,забавяхме Македония сега Украйна в НАТО,е ще платим като си избираме Руски шпиончета.Добрата новина е че Русия закъса икономически страшно и няма да може да отделя по300мил.лв шпионажа и у нас.инче вероятно ще се раздроби на парчета,та и шпиончетата и тук ще закъсат

    Нередност?
Нов коментар