Софиянци могат да търсят обезщетения от общината заради мръсния въздух

През ноември 2021 г. съдът посочи на Столичната община какво трябва да направи за една година. Тя обаче не се справи

Победата в делото срещу Столичната община за бездействието й по проблема със замърсяването на въздуха беше едва първата крачка в битката.

Мила Чернева

Победата в делото срещу Столичната община за бездействието й по проблема със замърсяването на въздуха беше едва първата крачка в битката. © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Когато през ноември 2021 г. група организации и граждани осъдиха Столичната община на първа инстанция заради бездействието й по решаване на проблема с мръсния въздух, това бе прието като добра новина. Очакваше се, че това ще окаже допълнителен натиск върху общината да действа по проблема, който в последните години най-после попадна в центъра на общественото внимание.

Местната власт не обжалва решението на Софийския градски съд (СГС), който очерта конкретни мерки, които администрацията да предприеме в рамките на 12 месеца. И то на практика влезе в сила.

Сега "За Земята", една от неправителствените организации, които осъдиха СО, посочва, че тя не е изпълнила съдебното решение и не е успяла да се справи със списъка от задачи, който съдът даде.

Юристи по делото от страната на ищците коментират, че това дава право на "всеки жител на София може да извади просто решението по колективния иск и да си търси обезщетението, без да доказва нищо друго освен факта, че нарушението продължава, както и размера на своите вреди".

Какво не свърши общината

В решението си СГС даде няколко ясни указания на общината какво да прави, за да подобрява качеството на въздуха.

Например местната власт трябваше да изгради "цялостна свързана велосипедна мрежа, която да позволява лесно и безопасно придвижване между отделните квартали". За жителите на столицата е очевидно, че това не се е случило.

От "За Земята" посочват, че не са приети правила, при които да се въвеждат зони с ниски емисии, както и липсва препоръчаният анализ как градското планиране влияе на качеството на въздуха. "Столичната община следваше да използва резултатите от анализа при изготвянето на нов общ устройствен план (респективно да измени съществуващия), така че да се осигури подходящ микроклимат, който да гарантира движение на въздушните маси и внасяне на чист въздух над града", пишат от екологичната организация.

Европейските средства бяха полезни в една от мерките, които съдът заръча на общината - въвеждане на стимули за използване на алтернативни незамърсяващи методи за отопление. Започна подмяна на печки, които са източник на големи количества фини прахови частици (ФПЧ), с по-чисти варианти.

Не е ясно дали общината е направила анализ на възможностите за изграждане на паркове в териториите с наднормено замърсяване или зелени стени, както и дали е направила оценка на предприетите до момента мерки в транспорта.

Цели 86%, или общо 605 млн. лв., от парите за въздух по оперативната програма "Околна среда" (ОПОС) в периода 2014 - 2020 са предназначени за подмяна на автобусите от градския транспорт с електробуси. За София бяха предвидени 260 млн. лв. Подмяната на градския транспорт няма да доведе до рязък спад в емисиите на фин прах, защото далеч не е основният източник на замърсяване - това е битовото отопление.

Всеки гражданин с права

Адв. Димо Господинов, част от Група за чист въздух, която заведе колективният иск срещу Столичната община, подчертава, че с решението си от 8 ноември 2021 г. съдът е постановил, че общината трябва да предприеме конкретни действия в рамките на 12 месеца. Целта е да се спре превишаването на максимално допустимите 35 дни годишно с наднормено замърсяване на въздуха с ФПЧ10.

"Този срок започна да тече с влизане в сила на решението - на 25 ноември 2021 г., и след неговото изтичане общината носи безусловно правна отговорност пред всеки жител на София за всяко превишаване на съответните норми. След изминаването на тази 1 година всеки жител на София може да извади просто решението по колективния иск и да си търси обезщетението, без да доказва нищо друго освен факта, че нарушението продължава, както и размера на своите вреди", твърди адв. Господинов.

Историята на делото

Колективният иск бе заведен от "За Земята", Център за независим живот, "Асоциация Диабет тип 2", "Спаси София", както и адвокатите Димо Господинов, Александър Коджабашев, Иван Велов и Христо Христев.

В началото делото беше прекратено, защото СГС реши, че ищците нямат доказан опит, знания и финансов ресурс, с които да може сериозно и добросъвестно да защитят увредения интерес на граждани. Софийският апелативен съд отмени това решение и върна делото на градския съд. Преди това редица съдии си направиха отвод и не гледаха делото, защото били потърпевши от мръсния въздух и така нямало как да са безпристрастни.

В решението си съдът заяви, че в периода от 1 януари 2015 г. до 29 май 2017 г. Столичната община "не е изпълнила задълженията си за контрол и управление на дейностите, свързани с осигуряване чистотата на въздуха". В този период общината всъщност не е имала задължителната програма за управление на качеството на атмосферния въздух (КАВ). Такава програма за периода 2015 - 2020 г. е била приета едва на 18 май 2017 г., тоест в средата на периода й на действие, констатират съдиите по делото.