Докъде ще стигне Румен Радев

Това превръща Румен Радев в ключова фигура през следващите месеци, от когото ще зависи не само оперативната поддръжка на държавата и подготовката на изборите (както по принцип се очаква от него и служебните правителства), но и придвижването на стратегически за България въпроси, като например влизането в еврозоната и позиционирането на страната към войната в Украйна. Решенията и действията на президента по тези и няколко други въпроса ще имат сериозно отражение върху икономиката, бизнеса и образа на България за дълги години напред.

Големият въпрос на следващите месеци...

...е какво да очакваме от президента. Дали той ще бъде от този тип политици, които се вслушват повече в страховете на хората, или от другия - който води напред.

Румен Радев не попадна в тази роля, защото искаше да бъде в нея. Властта се концентрира в него заради разпределението на гласовете между партиите и отношенията между тях, които не позволяват вече почти две години да се направи работещо мнозинство и съответно ефективно правителство. Тази ситуация, изглежда, ще продължи.

Българската политика в момента се блокира от разделението на два лагера със сравнително изравнени сили. От едната страна са двете партии, които доминираха в управлението на държавата в продължение на 12 години - ГЕРБ и ДПС. В другия лагер са партиите, които дават заявка за сериозни реформи в различни области и смяна на модела от последното десетилетие - "Продължаваме промяната" и "Демократична България". По средата е БСП, която в предишния парламент се присъедини към реформаторската група, но в сегашния тя по важни въпроси (като например връщането на хартиеното гласуване) стана част от лагера на статуквото. Това създаде очаквания, че след изборите, за които президентът вече съобщи, че ще са на 2 април, тези три партии ще съставят някакъв вид коалиционно правителство, представено като експертно. Дали това ще се случи не е никак сигурно - едно съвместно гласуване в парламента може да е малка първа стъпка към подобен съюз, но пътят до него е дълъг и стръмен.

Две в едно

Тази година определянето на партийни стратегии и тактики е доста по-трудно не само заради почти изравнените сили на двата основни лагера (доколкото никой не се ангажира официално за споделена власт с ДПС или "Възраждане"), а и защото през октомври предстоят и местни избори. И от двете страни на политическата барикада те се определят като ключови.

Местното влияние дава сравнително голям брой сигурни гласове на ГЕРБ - то е в основата и на тяхното стабилно представяне на парламентарните избори. На всички места, в които има кметове от партията на Борисов, е създадена стройна схема за трудоустрояване и възможности за усвояване на държавно, общинско и европейско финансиране. Към тях се прибавят и местни (и национални) "бизнесмени", които предлагат част от гласовете на своите служители срещу връщане на политически услуги. В тези схеми в зависимост от големината на населеното място са замесени от стотици до хиляди хора - заети в администрацията, общински фирми, местни държавни ведомства и прочее, като и техните семейства. Загуба на позиции в местната власт за ГЕРБ ще означава загуба на позиции и в централната заради по-малкото гласове на парламентарните избори.

Погледнато от другия лагер - откъм ПП и ДБ, местните избори дори имат по-голямо значение от парламентарните, защото ще им позволят да подкопаят основата на електоралната пирамида на ГЕРБ. Затова сериозна част от вниманието на тези партии е насочено повече към октомври, отколкото към април.

С това е свързан и друг аргумент защо има вероятност президентът да управлява до есента. За ПП (и донякъде за ДБ) е много изгодно местните избори да са заедно с парламентарните, защото те нямат силни местни организации и предполагат, че могат да мобилизират повече гласове за кметове и общински съветници, ако двата вота се провеждат едновременно.

Един от изводите от това е, че двете партии вероятно ще бъдат много внимателни след изборите през април да не предприемат рисковани ходове и да влизат в коалиции, които могат да намалят шансовете им през есента. Същото в някаква степен важи и за ГЕРБ.

Ако гласуването през пролетта възпроизведе отново подобна на сегашната ситуация, това прави формирането на правителство малко вероятно. А отговора на въпроса какво да очакваме от президента - още по-важен. Идващите месеци са ключови за влизането на България в еврозоната, много важно събитие за българската икономика, националната сигурност и външния образ на страната. Ако бъде пропуснат шансът сега, приемането на единната валута ще се отложи вероятно с поне няколко години. Политиката на България към войната в Украйна също има отношение към това как изглеждаме, погледнати отвън, включително и за това дали ще влезем в еврозоната и колко сигурно място е тук за чуждестранни инвестиции.

Въпреки че Румен Радев е в българската политика вече шеста година, конкретният му политически образ продължава да е донякъде неясен, но ключът за прогнозирането на идващите няколко месеца е в действията му до момента.

От "Мутри вън" до Мутри вътре"

Зад избирането на Румен Радев за президент през есента на 2016 г. стоеше сериозното обществено недоволство срещу начина, по който ГЕРБ и ДПС управляваха държавата - с все по-видимите корупционни схеми и подчинени на интересите им медии, регулатори и правосъдие. В следващите години тази вълна продължаваше да расте, за да стигне до безпрецедентните протести през 2020 г., преди да се превърне месеци по-късно в нещо като политическо цунами. В този процес Радев имаше съществена роля - с президентската си подкрепа и вдигнат юмрук той внесе институционална сила в протеста на гражданите срещу завладяната от олигархични интереси държава. Макар и да не я разрушиха, двете му служебни правителства през 2021 г. нанесоха значителни удари по ключови свръзки в конструкцията на държавното управление, изграждана по руски модел в продължение на почти две десетилетия. Спирането на финансовото кранче с милиони от ББР за няколко свързани с ДПС и ГЕРБ играчи, подетата битка с непрозрачните инхаус схеми с милиарди от бюджета към подобен кръг фирми, насочването на прожектора към другата черна финансова дупка - Държавната консолидационна компания, и други действия в този порядък разместиха силно пластовете на установеното статукво в политиката и властта. Дотолкова, че от битката с модела на ГЕРБ, олицетворявана от служебните министри Кирил Петков и Асен Василев, се роди нова партия - "Продължаваме промяната", която спечели третите избори за годината, а партията на Борисов остана извън властта и заедно с ДПС се борят да опазят и възвърнат завоюваните чрез нея позиции.

Фотограф : Цветелина Белутова

В същото време 2021-а е и годината, в която Радев опита истинския вкус на властта. Провалите на два парламента да излъчат правителство му отвориха пътя за употреба на правомощия, далеч надхвърлящи обсега на президентските функции. Дългото време, в което той има цялата оперативна власт, обаче прехвърли върху него очакванията на много хора за кардинална промяна в държавата - за реформи, прекратяване на схемите и намаляване на корупцията.

Нищо от това обаче не се случи. Първите служебни правителства донякъде ограничиха кражбите, но го направиха, като практически блокираха държавата. Ако не плащаш никакви пари, няма как да ти ги откраднат. Тази ситуация обаче не можеше да продължи дълго.

Изправен пред различни кризи, последният служебен кабинет не можеше да си позволи да блокира държавата, но и нямаше капацитета (според песимистите - и желанието) да извърши промените в администрацията, които да гарантират повече честност и почтеност в управлението.

Това създаде впечатлението за рязък обрат, с който сегашното му служебно правителство смени реформаторския курс на тези от 2021 и връщане на модела на ГЕРБ и ДПС в управлението на държавата.

Сегашният служебен кабинет върна интересите им в ББР паралелно с десетките милиони за фирмите от скандала с "Хемус", а хибридната игра с контрола на граничния пункт "Капитан Андреево" завърши с оставането на добилата международна известност фирма "Евролаб" на територията му (вижте повече тук).

Особено показателни са действията на служебното правителството в енергетиката след падането на правителството на промяната - от лозунгите за хаос и разруха заради отказа от руския газ, през кражбата на заслуги за конектора с Гърция, опитите за дългосрочен и напълно непрозрачен договор с Турция до щедрите финансови подаръци на Ахмед Доган и Христо Ковачки в стила на ГЕРБ. А предложената от президента дългосрочна "стратегия" за сектора на практика циментира всичко това за десетилетия напред.

В много отношения днес Радев като принципал на правителството все повече прилича на Бойко Борисов, макар и с различни политически роли. Ако лидерът на ГЕРБ трябва да покрива десния политически спектър и евроатлантическата ориентация, Радев активно участва в прекрояването на лявото пространство.

По пътя към изолацията на Първанов

Войната на Русия в Украйна неизбежно свали всички политически маски и не само в България. Най-голямата загуба, която Радев е на път да претърпи, вероятно е на идеята, че може да бъде фактор в политиката на региона и на ЕС. Не беше отдавна времето, когато президентът цитираше в изказванията си разговорите си с политически лидери на важни европейски държави. И се състезаваше с премиера на редовното правителство за срещите на лидерите от ЕС.

Мисля, че към всички политици и държави от ЕС и НАТО, които подкрепят подобна позиция [да не се помага на Украйна с оръжие], ще се отнасят много, много лошо.

Артис Пабрикс

Министър на отбраната на Латвия

Сега този образ на Радев се разпада. Една от външнополитическите му каузи, в които той инвестира много време и енергия - инициативата "Три морета", в момента изглежда затрупана под пепелта на войната. В компанията точно на най-активните поддръжници на Украйна начело с Полша и балтийските страни позицията на българския президент, че военната помощ за Киев е вредна за "мира", няма да получи разбиране, меко казано. "Неразбираема и "близка до предателството" е позицията на България и Унгария относно отказа им да предоставят военна помощ за Украйна", заяви преди няколко месеца латвийският военен министър Артис Пабрикс в интервю за радио "Свободна Европа". "И мисля, че след това към всички политици и държави от ЕС и НАТО, които подкрепят подобна позиция, ще се отнасят много, много лошо", каза още той. Подобни изказвания не промениха мнението на българския президент. "Продължавам да отстоявам позицията си, че България не трябва да изпраща оръжие за този конфликт", каза миналата седмица Румен Радев в интервю за "Дарик радио". Но и твърдостта на българския президент не успя да убеди другите европейски политици. Дори и на Балканите Радев е на път да остане без съмишленици. Македония обяви, че няма да пусне някои български политици на честванията за Гоце Делчев, защото били свързани с руските тайни служби. Дори сръбският премиер Вучич рязко втвърди тона срещу Русия, унгарският Орбан тихо се отказа да изнудва ЕС с вето за помощта за Украйна.

Вижте тук какво мисли президентът за войната в Украйна и дали България трябва да дава оръжия на Украйна 👇🏼

При тези обстоятелства, дори да управлява служебно страната през по-голямата част и на тази година, президентът ще е затруднен да прилага тактиката на Борисов - формално да играе в отбора на ЕС, докато обвързва страната с руските интереси. Ако сегашният му външнополитически курс продължи, е по-вероятно да се окаже в изолацията, в която изпадна бившият президент Георги Първанов - с антинатовската си реторика и "тройния шлем" от руски проекти в енергетиката.

В компанията на "Възраждане" и ИТН

Във вътрешен план нещата около президента също не са розови. В първия си мандат Радев постигна самочувствие на широко одобряван национален лидер, вторият изглежда зареден с дискомфорта на множество политически битки с неясен изход и същата опасност от изолация.

Към личната му война с Корнелия Нинова за овладяване на БСП от опонентите й се прибави и войната му с "Продължаваме промяната", както и с ДБ, които нарече "войнолюбци" заради инициираното от тях решение на парламента за военна помощ за Украйна.

Вторият мандат на Радев може и да изглежда, че сложи край на войната с Борисов отпреди две години, но отношенията им приличат повече на студен мир. Въпреки реставрацията на интересите им в разпределянето на държавните ресурси, ако ГЕРБ и ДПС успеят да си върнат и властта, много вероятно е да се опитат да "изперат" евроатлантическия си имидж с атака срещу президента. Макар и от обратната гледна точка, взаимодействието им с БСП ще е в същата посока.

Президентската република изглежда като че ли единственият, но и най-ненадежден изход за политическото битие на Радев. И той все по-трудно прикрива съпричастността си към тази идея. След като свързани с президентството говорители като бившия му съветник Слави Василев и евродепутата Иво Христов достатъчно дълго зареждаха телевизионния ефир с нея, дойде моментът и партията на Слави Трифонов да се включи с подписката за поредния референдум (вижте повече тук).

В същото интервю преди седмица Радев призова за дискусия, на която да се обсъди необходимостта от законодателни промени, регулиращи финансовите потоци и свързаната с това възможност за разпространяване на чуждо влияние. "Факт е, че различните държави използват различни способи. Факт е, че имаме политици, анализатори, медии, които се захранват с грантове", посочи президентът в интервю за "Дарик радио" и изтъкна, че Русия не е единствената страна, която използва способи на влияние. Законопроект в тази посока, който на практика повтаря въведения в Русия регистър за "чуждестранните агенти", с който бяха унищожени независимите медии и политическата опозиция, е внесен в българския парламент от проруската партия "Възраждане".

Чуйте тук какво казва президентът пред Дарик радио за финансирането на медии, анализатори и политици с "грантове" 👇🏼

Отношението към и реакцията на войната в Украйна изглежда като цивилизационен и културен репер, но евентуална изолация на президента в Европа може да има доста по-конкретни последствия. Следващите месеци са решаващи за членството на България в еврозоната и в Шенген. Напредъкът и в двете зависи както от изпълнението на формални критерии, така и от две други важни неща - възможността за директен контакт с ключовите политици от съюза и впечатлението, което създава за европейската си принадлежност. България например влезе в НАТО не защото е изпълнила формалните критерии, а защото взе много категорична позиция по време на войната в бивша Югославия през 1999 г.

През последните месеци Румен Радев и неговото правителство изглежда, че имат автентично желание да направят правят всичко по силите си и за единната европейска валута, и за Шенген. Формално вероятно ще отговорим на условията и за двете. По доста по-важния в момента критерии дали България е част от Европа обаче засега прогнозата не изглежда особено благоприятна.

На какви изходни позиции ще стъпи и следващото служебно правителство на Радев предстои да видим при обявяването на състава и приоритетите му в края на другата седмица, на 3 февруари, когато президентът официално ще разпусне и това Народно събрание. Но каквато и конфигурация да очертаят резултатите от изборите на 2 април, Румен Радев вече даде достатъчно заявки, че няма намерение да се "прибере" в церемониалната роля на президент. Въпросът е в коя посока ще тръгне и колко далече ще стигне. Възможности все още има много, но и два големи риска - да стигне дотам, докъдето стигна и Бойко Борисов, а именно доникъде, или дори по-далече - да пропусне историческите шансове за еврозоната и модернизацията на България.