"200 съдии на опашка": експертиза разкрива тежки съмнения на изборите за ВСС

Изборна "аномалия"

Струпването на "съдии гласоподаватели" е още по-необяснимо на фона на факта, че всички те получиха възможност да гласуват дистанционно от домовете си, а даже и от телефона си, със специално раздадени кодове за вход в системата и персонални пароли. Въпреки това безспорно удобство, над 200 гласа за кандидат-членове на ВСС са подадени от сградата на Върховния административен съд. Още по-необяснимо е каква е мотивацията на магистратите да отидат до сградата на ВАС в почивните си дни, защото вотът за членове на професионалната квота на съдебния съвет се провеждаше в събота и неделя.

Най-озадачаващото обстоятелство обаче е масовото гласуване, концентрирано в сутрешните часове на съботния ден, а електронните заявки за вот са подавани към системата през не повече от 3 минути. Ден по-късно (в неделя), по време на балотажа, ситуацията се повтаря, но масовото гласуване става следобед отново от един и същ IP-адрес.

Житейски преведено, подобно поведение означава, че в уикенда, когато се провеждаше изборът за членове на ВСС, съдиите, решили да гласуват за свои представители, почти в идеален синхрон (дори в един и същ час) са отишли да упражнят правото си на глас в сградата на Върховния административен съд, и то при положение че имат възможност да гласуват от домовете си. Ден по-късно, по време на балотажа, са сторили същото.

Специалистите посочиха, че за тях масово гласуване през 2-3 минути от един и същ IP е аномалия, понеже нормалното състояние е всеки отделен компютър да има отделен адрес, а не да е еднакъв за сградата на целия съд. Затова и експертите решили да намерят MAC адресите (уникален номер на хардуерно устройство). Целта им била все пак да видят дали е гласувано от различни компютри. Заключението им е, че не са намерили нито един MAC адрес.

На практика без таен вот

В съдебното заседание беше изяснено и друго тревожно обстоятелство. Освен гласуването, което изглежда организирано под строй, тайната на вота практически липсва.

Според компютърния експерт Александър Кирков "с голяма вероятност може да се твърди", че хората, имали пълен достъп до системата, са можели да установят кой съдия за кой кандидат гласува.

Имащите достъп до системата са могли да засекат информация от ключовете за гласуване с времето и мястото на подаването на гласовете.

На този фон пък гласувалият не е можел да установи как системата е отчела неговия глас. Иначе казано: никой от гласувалите не може да бъде сигурен, че гласът му не е подменен. Това означава, че не може да се направи и повторно броене при съмнения.

Може ли да се "модифицира" вот

В хода на експертизата специалистите е трябвало да установят и дали в таблиците, в които се съхранява резултатът от вота за кандидатите, е имало добавяне, изтриване или модифициране на гласове. Тоест дали след гласуването то е можело да се промени.

"Одитните логове (журнали) на базата данни и таблици, в които се съхраняват резултатите от гласуването, не са били включени по време на изборните дни. Включен е бил само одитен лог на уеб сървърите, като са записани всички събития на http и htpps комуникацията. По тази причина не може да отговорим на въпроса", гласи отговорът на експертите.

Това всъщност означава, че системите, които трябва да удостоверят дали има манипулация на електронното гласуване, са били изключени.

Откраднат вот и ограничено право на глас

В хода на делото стана ясно, че има и доказан случай на откраднат глас. Съдийка от Софийския районен съд (СРС) установява, че с нейната парола и от нейно име е гласувано и тя не е могла да подаде вота си.

Междувременно на фона на ниската избирателна активност и масовото гласуване за административни ръководители (защото такива бяха избрани за представители на съдиите във ВСС) общо 24 районни съдии - от Луковит, Елхово и Стара Загора, не са могли да упражнят правото си на глас, защото председателят на съда не ги е регистрирал в срок. Това поставя и въпроса за зависимостта на магистратите от волята на председателя на съда.

Съдия Владимир Вълков, един от четиримата, които обжалват, коментира, че "по делото има данни за ограничаване на правото на глас". Татяна Жилова, също подала жалба, казва, че "този избор не отговаря на никакви стандарти и ако ние, съдиите, не можем да гарантираме честни избори, това е много лош знак".

Един от адвокатите на жалбоподателите - Александър Кашъмов, на свой ред обобщи: "Не са осигурени възможности за свободни и честни избори. Не е гарантирана тайната на вота, което на практика приключва този казус. Ако един избор не е проверим, значи не е честен."

Експертизата, изготвена по делото срещу избора на съдийската квота във ВСС, потвърждава съмненията на магистратите, които го обжалват. Делото се гледа от смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и ВАС. Решението по искането изборът да бъде касиран се очаква около средата на февруари.

*По темата работи и Мирела Веселинова.