Европейската комисия ни отказа нова ограда по границата, но и старата беше съмнителна

Имаше заобикаляне на Закона за обществени поръчки, като оградата бе обявена за обект от национално значение. Така необходимостта от обявяване на открити търгове за доставки отпадна. Вместо това цени за материалите бяха поискани от фирми, избрани от министерството на база маркетингово проучване, продължило един ден.

Самите изпълнители са били избирани от областните управител без търг. Практиката е започнала при Орешарски, когато е била критикувана от опозицията на ГЕРБ, но и вторите впоследствие са я продължили. Според btv общо 234-те км ограда е струвала 230 млн. лв.

Случаят леко напомня по-късния модел на строителството на магистрала "Хемус", при което държавната фирма "Автомагистрали" превъзлагаше изграждането на магистралата по неофициален начин, под предлог, че сте предоставят машини, материали и материали, на строителни компании.

"Оградата", както наричат временното възпрепятстващо съоръжение на българо-турската граница, е строена от областни управители, а те нямат нужния административен капацитет, за да контролират такъв строеж. Има дори коментари, че тя е била проектирана по един начин, а е изпълнена по друг. Това означава, че е имало някакви проекти, но не са изпълнени, а това може да стане, когато не спазваш Закона за устройство на територията /ЗУТ/. В резултат нямаме гаранция за качеството, няма държавна приемателна комисия, няма надзор по време на строителството. Това заобикаляне на ЗУТ е емблемата на цял период от време - между 2015 г. и 2020 г., през който са извършвани всякакви подобни "строежи", каза служебният регионален министър Иван Шишков пред "Банкер" през ноември 2022.

Самата ограда погълна голямо количество пари, но практика проблемите с незаконна миграция и каналджийство са далеч по- трудните за решаване.

Фотограф : Надежда Чипева

Шенгенски отпор

Европейският комисар по вътрешните работи Илва Йохансон коментира: "През изминалата година в ЕС влязоха 330 000 нелегални мигранти, в същото време молбите за убежище бяха 924 хил. Говорим за хора, които често не се нуждаят от международна закрила и 60% от тях имат отрицателно решение за убежище. Това означава, че много държави членки сега наистина са подложени на натиск, а системата е претоварена (допълнително имаме и 4 млн. украински бежанци). И, разбира се, връщането на нелегалните мигранти не е единственият отговор на това, но е част от решението и разбира се никоя държава членка наистина не може да се справи изцяло с връщането сама.".

Въпреки това, тя ясно заяви, че няма средства за такова нещо в бюджета на ЕС. "Следователно, ако дадем пари за стени и огради, няма да останат пари за други неща", каза Йохансон. С това тя потвърди позицията на председателя на комисията Фон дер Лайен, която е уклончива по темата, когато говори за "мобилизирането на еврофондове за подкрепа на държавите членки в укрепването на капацитета и инфраструктурата за граничен контрол", но все пак определя границата между България и Турция като "приоритет".

В същото време във Виена се срещнаха австрийският канцлер Карл Нехамер и нидерландският премиер Марк Рюте. Двете страни работят за мащабна реформа на Шенген, но още няма съгласие на европейско ниво. "Единни сме в нашата съпротива срещу разширяването на Шенген в момента", заяви Карл Нехамер, цитиран от Kronen Zeitung. Същата позиция той имаше и през декември, но явно не важеше за Хърватия.

Фотограф : Надежда Чипева

При посещението си в България, австрийският канцлер постави серия от допълнителни условия за евентуално вдигане на ветото на Шенген, които принципно биха отнели много време: "Първо трябва да укрепим защитата на границата и да имаме реален резултат - да намалеят мигрантите, които за пръв път се регистрират. Трябва да има ясен сигнал на европейско ниво, че страните на първа линия не са изправни сами с процедурите за предоставяне на статут на бежанци", каза Нехамер.

Марк Рюте от своя страна отдавна е определил борбата с корупцията и защита на върховенството на правото в България в основата на своето заветно "да" за Шенген. Теми, по които поне Румъния успя да покаже ясен напредък, за разлика от нас.

"Не е правилно България да бъде оставена сама с разходите", защото в действителност българските гранични полицаи защитават и границите на Австрия и Нидерландия. Също така е необходимо финансиране за техническо оборудване, за персонал и за дронове. От ключово значение е страни като България и Румъния да получат подкрепа. Една ограда, която не се наблюдава, не е бариера", е посочил австрийския канцлер, цитиран от Ziare.

"Необходимо е подобряване на външните граници на ЕС, включително между Турция и България. Трябва да бъдат насочени средства от ЕС за укрепване на състоянието на границите. Българо-турската граница трябва да бъде приоритет, в който да се включат държавите от ЕС", каза председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен в писмо до европейските държавни и правителствени ръководители в навечерието на насроченото за 9-10 февруари извънредно заседание на Европейския съвет.

Именно на този лидерски съвет се очаква да се даде повече яснота как и под каква форма ще е помощта от ЕС за българо-турската граница. Очевидно пари за огради вече няма, но увеличен капацитет на Фронтекс и повече споделен ресурс на място са сред обсъжданите варианти.