Мартин Димитров: Не съм виждал досега такава координация, както срещу влизането ни в еврозоната

Как се стигна дотам, че едни промени в българския Кодекс за застраховането се оказват рязка спирачка за влизането на страната в еврозоната?

Това е ангажимент, поет от бившия финансов министър от правителството на Бойко Борисов - Владислав Горанов. Този ангажимент предвижда България да реши със законодателни промени съществуващите проблеми в застрахователния сектор, което е част от условията за влизане в еврозоната. Проблемът е, че в момента ние изпълняваме всички критерии за еврозоната без критерия инфлация. По този критерий обаче ЕК вероятно би проявила разбиране, защото инфлацията е вносна и е резултат от войната в Украйна и поскъпването на енергоресурсите. Сега с отказа да се приемат промените в Кодекса за застраховането създаваме нов казус, защото всички са наясно, че тези поправки можеха да бъдат приети, а неприемането им създава допълнителна ненужна пречка пред влизането ни в еврозоната. Освен това показва на нашите европейски партньори, че приемането на еврото просто не е приоритет за всички тези политически сили, които провалиха гласуването.

Като председател на икономическата комисия в парламента вие сте наясно с целия процес на този текст - от внасянето му в парламента от МС до обсъждането му и дебатите в икономическата комисия. Според вас откъде се появи проблемът с този текст - откъм бизнеса или откъм депутатите, които припознаха някаква алтернативна негова версия?

Още от самото начало и хора от бизнеса, и депутати не искаха нищо да се приема за този сектор и усилията им бяха насочени главно към това. Ние, които искахме решаване на проблема, тук включвам служебния министър на финансите Росица Велкова, депутатите от ДБ и ПП, се опитвахме да предложим компромис, който да е добър и за застрахователите, и за решаването на проблема, свързан с еврозоната. Затова направихме работна група, която предложи основния вариант на текста, и той беше именно такъв компромис, подкрепен в началото от всички - от застрахователи, от Министерството на финансите, от КФН. Впоследствие обаче се появи едно допълнително изречение, което блокира всичко и което е неприемливо за европейския регулатор EIOPA и Съвета на бюрата "Зелена карта". Така тези, които искахме компромис, бяхме саботирани от голямото статукво, което искаше нищо да не се променя.

Как си обяснявате тази съпротива срещу законодателната промяна от всички парламентарни групи без ДБ и ПП?

Обезпокоен съм, че е възможна такава съпротива по толкова важен въпрос като влизането на България в еврозоната, което касае всички български граждани. Защото приемането ни в банковия съюз означава ниски лихвени проценти. В годините, в които лихвите скачат, това да вземаш при по-благоприятни условия кредити е животоспасяващо както за бизнеса, така и за гражданите, и за държавата. Ето сега българската държава взе кредити при по-нисък лихвен процент само заради перспективата, че ще влезем в еврозоната. Затова фактът, че огромната част от парламентарно представените партии - ГЕРБ, БСП, ДПС, "Възраждане" и "Български възход", се обединиха, за да блокират тази законодателна инициатива, е изключително обезпокоителен. Още повече че част от тях обясняват, че са евро-атлантици и подкрепят влизането в еврозоната. Това показва, че тези хора не са искрени в своите намерения и че са готови да жертват приоритетите на България заради някакви неясни влияния.

Казахте, че към този текст, около който първоначално сте се обединили всички, се е появила добавка, внесена от три политически сили, чийто текст е идентичен. Едва ли депутатите от тези различни партии мислят по едни и същ начин. Откъде се появи този текст и кой е първоизточникът му?

Първоизточникът на този текст е една официална позиция на Съюза за стопанска инициатива (ССИ) по повод законопроекта, в която за пръв път прочетох искането в текста на поправката да бъде включено изискването, че Национално бюро на българските автомобилни застрахователи може да плаща за щети, когато е представено банково извлечение за плащане на увреденото лице или неговите наследници. Впоследствие Асоциацията на българските застрахователи припозна този текст, редактира го и той беше внесен от народни представители.

Основният аргумент на вносителите на допълнението към текста от ГЕРБ, "Възраждане" и "Български възход" е, че ако се приеме първоначалният вариант, ще поскъпне драстично цената на застраховката "Гражданска отговорност". Има ли основание за такова притеснение?

Компромисът, който се предложи на работната група, беше лансиран от българските застрахователи, защото 80% от текста беше техен. Така че не би трябвало точно от текста на застрахователите да следва поскъпване на "Гражданската отговорност". Иначе в по-широк мащаб на този аргумент бих дал пример с шенгенското пространство, което е свободно движение на хора, стоки и капитали без граници. Това за автомобилите би означавало, че повече хора ще пътуват с автомобили, а когато има повече движение, ще има и повече инциденти. Погледнато така, присъединяването на България към Шенген също е потенциал за поскъпване на застраховката "Гражданска отговорност". Това означава ли, че трябва да бъдем и срещу Шенген? Цената на застраховката зависи от десетки фактори. Не може да изолираме един фактор и да кажем, че като той се случва, застраховката ще поскъпне. Аз твърдя, че никой не знае как ще се променя цената на "Гражданската отговорност", ако пазарът е конкурентен. Ако не е конкурентен в даден момент, само тогава някой би могъл да знае или да каже какво ще се случи и каква ще бъде цената.

Бихте ли определили внесеното от депутатите от трите партии допълнение като лобизъм?

Имаме позиция на европейския регулаторен орган и на Съвета на бюрата "Зелена карта", които категорично отхвърлят тази поправка, като казват, че тя е абсолютно недопустима и не върши работа. Определям това допълнение като огромна грешка и не разбирам защо три парламентарни групи са го припознали. Нямам обяснение.

Единственото, което казва предложеният от вас текст в законопроекта за промени на Кодекса за застраховането, е, че българското бюро трябва да спазва правилата на европейското. Какъв аргумент ви дават насреща от българското бюро "Зелена карта" защо не харесват този текст?

Те са внимателни в своята позиция. Също и Асоциацията на застрахователите. Двете организации ясно заявиха, че не харесват първоначалния текст, предложен от Министерството на финансите. За този компромис, приет от работната група, който и аз съм припознал заедно с двама колеги от ДБ и ПП, те никога не са се изказвали категорично негативно. Никога не е имало ясно отрицателно мнение от тяхна страна просто защото това е техен текст. И те няма как да обяснят защо не харесват собствения си текст.

Защо тогава защитават повече другия текст?

- За другия текст те формално казват, че трябват още повече гаранции, но след официалната позиция на два европейски органа стана ясно, че другият текст е невъзможен за приемане.

Защо тогава депутатите от ГЕРБ, ДПС, БСП, "Възраждане" и БВ бойкотираха заседанието на икономическата комисия, след като имат мнозинство и могат да си приемат текста, който техни депутати внесоха?

Те бяха тръгнали да налагат техния текст и ако нямаше своевременен отговор на европейския регулатор и на Съвета на бюрата, точно това щеше да се случи и с това щяха да влошат още повече положението от първоначалното състояние. Но след като се получиха двата отговора, това им провали плановете. Вероятно те са разчитали, че европейските институции няма да отговорят толкова бързо. Но явно и европейските институции са си дали сметка какво се случва в България, защото отговориха само в рамките на един ден. И така им провалиха плана, който беше да приемат този текст.

Обмисляли ли сте да направите някаква друга форма на компромисно предложение, което да се гласува сега, и ако в практиката се констатират някакви проблеми, да се помисли за допълнителна редакция?

- На последното заседание на икономическата комисия дойде съпредседателят на ДБ Христо Иванов и предложи точно това. Той призова депутатите да гласуват първоначалния текст и ако има някакви проблеми след това, този текст да се коригира. Не получихме отговор защо един такъв подход не се подкрепя. Между другото това е най-разумният изход от ситуацията - да внесем компромисното предложение на работната група, което е най-балансирано, и ако видим, че има някакви проблеми, можем да го коригираме.

Виждате ли в тези координирани действия възможност това да не е застрахователен проблем, а целенасочени действия и саботаж за влизане в еврозоната?

- Нищо не изключвам. Изумява ме координацията на ГЕРБ, ДПС, БСП, "Възраждане" и БВ. Те заедно не дойдоха на заседанието на икономическата комисия в петък и след това и на заседанието в понеделник. Тези партии досега не съм ги виждал в такава координация по толкова важна тема. Само не знам доколко си дават сметка, че бидейки на еднаква позиция и проваляйки пътя на България към еврозоната, те са солидарно отговорни всичките заедно.

Има ли полезен ход, ако не се промени Кодексът за застраховането в тази му част, и доколко се затваря вратата за влизане в еврозоната? Може ли въпреки липсата на текст да се стигне до убеждаване на партньорите в Брюксел, че можем да продължим?

- Ние не се отказваме по никакъв начин от еврозоната. От разговорите със служебния министър на финансите, която води разговорите от българска страна за влизането ни в еврозоната, знам, че и тя не се е отказала. Така че ние ще направим всичко, което зависи от нас, въпреки забавянето и неприемането на необходимите мерки, свързани с Кодекса за застраховането. Ако трябва, ще настояваме да получим отсрочка, за да може следващият парламент да направи нов опит за законодателна промяна. Между другото в декларацията на ДБ, която направихме в парламента във вторник, казахме на колегите, че ако някой все пак си даде сметка какво е направил и иска да проведем заседание на икономическата комисия, ние сме склонни във всеки един момент на денонощието да го направим веднага. Тоест ние сме готови да гласуваме промените веднага, ако някой си даде сметка, че е на път да провали влизането на България в еврозоната. Ако това не се случи, ще се борим за това следващият парламент да свърши несвършеното.

Получихте ли някакъв обратен отговор след това и някой дал ли е сигнал да е размислил?

- За съжаление никой. Но по време на обявяването на декларацията в пленарната зала за пръв път видях толкова хора да гледат в земята със засрамено изражение. Досега не бях виждал подобно нещо.

Интервюто взеха Николай Стоянов, Велина Господинова