Корупция, правораздаване, правила: проблемите, с които България влезе в ЕС, остават и сега

Наивността, с която в началото се смяташе, че членството в съюза ще реши българските проблеми, изигра лоша шега

Европейският съюз се свързва по-скоро с еврофондове и пари, отколкото с ценности у нас, и това попречи да станем пълноценни членове и да развиваме потенциала си в неговите рамки
Европейският съюз се свързва по-скоро с еврофондове и пари, отколкото с ценности у нас, и това попречи да станем пълноценни членове и да развиваме потенциала си в неговите рамки
Европейският съюз се свързва по-скоро с еврофондове и пари, отколкото с ценности у нас, и това попречи да станем пълноценни членове и да развиваме потенциала си в неговите рамки    ©  Анелия Николова
Европейският съюз се свързва по-скоро с еврофондове и пари, отколкото с ценности у нас, и това попречи да станем пълноценни членове и да развиваме потенциала си в неговите рамки    ©  Анелия Николова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Капитал 30: Големите теми

През 2023 г. "Капитал" навършва 30 години. Вестникът помни първите стъпки на България в пазарната икономика и демокрацията, в опитите да ги създаде и опази. И съответно - в провалите. По случай годишнината като журналисти ще направим опит да припомним кои бяха героите и злодеите на тези десетилетия, какви сюжети се развиваха, как стигнахме дотук и можеше ли и по-далеч.

Всеки месец екипът ще се рови в архива на "Капитал" по избрана голяма тема и ще опитва да разкаже поне значителна част от историята й в рамките на поредицата "Капитал 30: Големите теми". Първата е посветена на присъединяването на страната към НАТО и ЕС.

Надяваме се, че за младите това ще е интересно, за да спорят по-образовано с родителите си, а за свидетелите на тези събития ще е полезно да си спомнят през какво са минали и да осмислят настоящето си.
Темата накратко
  • Корупция, върховенство на закона, правила: нищо от задачите, с които влязохме, не се е променило
  • Ако сега трябваше да влиза в ЕС и НАТО, България надали би се справила
  • Евроскептицизмът избуява до голяма степен, заради собствени провали

"За съжаление България ми напомня на филма "Омагьосан ден" (на англ. Groundhog Day)", започва разговора Даниел Кадик, бивш директор за Югоизточна Европа на фондация "Фридрих Науман" и към момента политически анализатор в Брюксел. В центъра на сюжета на филма главният герой по неясна причина преживява отново и отново един и същ ден.

"И това е същото чувство, което изпитвам към политиката в момента. Дойдох в България през 2012 г. и тогава имахме проблем с нарастващите разходи за енергия, протести, ново правителство, предсрочни избори... Опасявам се, че след поредни предсрочни парламентарни избори през април тази година отново ще имаме напълно фрагментиран парламент, в който хората не искат или не могат да работят заедно. На фона на служебното правителство, което понякога пречи на смислени реформи в страната", допълва Кадик.

Погледът отвън е полезен, защото дава перспектива. Повече от петнадесет години България се върти в една и съща спирала, въпреки че периодично изглежда, че опитва нещо ново. Днес българите се чувстват със сигурност повече европейци от преди - географски, политически и дори икономически. Но гласовете вътре срещу членството се засилват, а тези отвън са подсилени от негативния опит на последното десетилетие. Въпросът е, ако днес трябваше да влезем в НАТО и ЕС, щяхме ли - отвън вероятно нямаше да ни допуснат, точно както оставаме на прага на Шенген.

Погледът навън

"За да започне преговори, България, както и всички останали страни, които кандидатстват за членство в Европейския съюз, трябваше да покрият така наречените Копенхагенски критерии, в които влизат върховенството на закона на демокрацията, пазарната икономика, свободата на словото. Т.нар. фундаментални ценности и принципи на ЕС", коментира Весела Чернева, зам.-директор на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП).

Интересен момент обаче се оказва механизмът за сътрудничество и проверка, който е изцяло нов инструмент за съюза тогава и се въвежда специално за България и Румъния. Юри Бюрер Тавание, постоянен съветник на ЕС в България (2008 - 2018), който докладва по въпроси в рамките на механизма, разказва, че той е бил доста сходен за двете държави, но за България е имало бонус - наблюдение на борбата с организираната престъпност.

Според него очакванията са били, че за три години може проблемите в страната да се решат - доста показателно за наивността както в Брюксел, така и в София тогава. Докато решенията ги има на хартия, на практика към 2023 г. малко се е променило. Макар че докладите по механизма са премахнати, той продължава да съществува под други форми днес, което е показателно за непостигнатия прогрес.

Уморен съюз...

Може би с право повечето събеседници споделят мнението, че през 2007 г. България не е била напълно готова за влизане в ЕС. Но пък съюзът все пак е успял да преглътне своите резерви и да я приеме. "След като България и Румъния покриха критериите, имаше няколко държави, включително големи и влиятелни, които казваха, че просто няма да ратифицират договора за присъединяването им в ЕС. Обясняваха го с умората от скорошното присъединяване на 10-те страни, които промениха много неща", спомня си Ивайло Калфин, бивш министър на външните работи и в момента изпълнителен директор на Eurofond. Въпреки това е имало политическа воля на европейско ниво България да бъде част от семейството на ЕС.

Това е почти невъзможно да се случи днес. Приемът в ЕС става все по-труден, а страните членки - все по-взискателни към новодошлите, но и към настоящите членове. Ако между 1995 и 2007 г. са приети 15 държави, за последните 16 години единствената нова страна е Хърватия.

Ако България сега чукаше на европейската врата, вероятно тя нямаше да се отвори така широко както в началото на века. "Мисля, че сегашните държави членки щяха да са доста по-критични", коментира Тавание. "Щяхме да сме подредени до Скопие, Белград и Сараево, чакайки нещо да се случи", смята и Калфин.

Формалното покриване на критерии все още е в основата, но важна е и нагласата на Европа - това е видно от кандидатстването в Шенген сега. Самият ЕС се променя, става все по-сложен. "Достиженията на европейското право не са статична величина и колкото по-късно се присъединяваш, толкова повече теми трябва да обхванеш в подготовката си", казва Гергана Паси.

И уморени хора

"България все още може да бъде от голяма полза за съюза и за себе си в него. Страната има огромен потенциал, когато става въпрос за икономика, земеделие, туризъм и както виждаме сега, с ИТ индустрията и услугите. Все още обаче има голям брой проблеми като корупцията, която подкопава доверието на хората в политическата система и в институциите", споделя Кадик. България удвоява БВП-то си, казва той, но надеждата за "светлото утре" избледнява.

Една основна причина са именно неуспешните реформи. "Ние ще започнем да имаме евроскептицизъм на принципа "гроздето е кисело", казва Меглена Кунева, посланик на ЕС в Съвета на Европа, главен преговарящ за влизането в ЕС, бивш министър по европейските въпроси и еврокомисар.

Прозападните настроения сред българите не са така силни, както бяха в началото на века при кандидатстването в НАТО. "Като резултат от идването на Путин на власт и засилването му, заделянето на огромни средства за пропаганда, общественото мнение е променено. Няколко партии откровено държат прокремълската линия в парламента. Русия инвестира страшно много, за да влияе върху България и в армията, както става ясно", казва военният експерт Тодор Тагарев.

Заради умората от неслучили се промени пропагандата пада на плодородна почва. "Ние в момента не знаем коя е крайната цел, която която и да е политическа сила предлага на българите. Разговорът е много повече идеологизиран, философски, но коя е крайната цел", подчертава Гергана Паси, бивш министър по европейските въпроси. И това, "докато няма отвътре този натиск", казва Тавание.

"Българското гражданско общество може да принуди политиците да си свършат работата. И аз продължавам да вярвам, че то е коректив и че наистина това е единственият фактор, с който тази олигархично-политическа върхушка е принудена да се съобразява и дори до някаква степен се страхува", добавя Весела Чернева. Защото "никой политик не може да устои точно на тази неотклонна подкрепа от гражданите по важните теми", казва Меглена Кунева.