В защита на "Газпром" прокуратурата обвини енергийния министър от кабинета "Петков"

Твърди се още, че отказът да се плаща в рубли е довел до щети за 88 млн. лв., които представляват разликата между цената на "Газпром" и тази на алтернативните доставки след спирането на руския газ на 27 април 2023 г.

В същото време обаче държавното обвинение не отчита, че към онзи момент и в следващите месеци българската страна правеше преводи в долари към "Газпром", така както е според договора, но средствата се връщаха и заявките не се изпълняваха. Показателно е дори, че миналата есен служебният кабинет на Гълъб Донев беше готов да започне да плаща в рубли и отчаяно търсеше начин да се разбере с "Газпром", но това така и не се случи. А в края на миналата година самият Путин промени указа си, така че да може да получава плащания и във валута.

Важно е, че в обвинението на прокуратурата липсват конкретни критики за това как са избрани алтернативните на "Газпром" доставчици, което всъщност беше големият въпрос тогава. Казва се само, че като е отказал да се плаща в рубли, зам.-министърът Данаил Николов е действал "с цел да набави облага" за МЕТ, но не и че е предпочетена тази оферта при налични по-добри, което всъщност би било нанасяне на щета. Няма и сравнения с борсовите цени на газа към онзи момент, за да се прецени доколко адекватни са били плащанията от страна на "Булгаргаз" към новите доставчици.

Освен че имат ясен политически оттенък - по сигнали на ГЕРБ се атакува министър от кабинета на Кирил Петков, макар и предложен от ИТН, действията на прокуратурата сега може да се окажат в интерес на "Газпром" при бъдещ арбитражен спор с "Булгаргаз".

В тази ситуация силно впечатление прави липсата на обвинения срещу директора на Българския енергиен холдинг Иван Андреев. Той всъщност е пряко отговорен за действията на дъщерното дружество "Булгаргаз" и дори назначението на шефа на газовия доставчик - Людмил Йоцов, формално стана с негово решение. Иван Андреев влезе в борда на БЕХ в края на управлението на ГЕРБ и после беше близък до служебния кабинет на президента Румен Радев, като ноември 2021 г. стана и изпълнителен директор на енергийния холдинг.

Политически връзки

Отсъствието на свързания с ГЕРБ Андреев от обвинението естествено насочва вниманието към партията на Борисов. Впечатление прави, че държавното обвинение сякаш се е ръководило от изявите на Делян Добрев - бивш министър на енергетиката във втория кабинет на ГЕРБ и основен говорител по темата. Освен правителството и министър Александър Николов миналия ноември Добрев атакува и заместник-министър Данаил Николов, твърдейки, че е обслужил интересите на МЕТ. Добрев подаде и сигнал в прокуратурата. А твърденията на партията бяха, че държавният интерес е ощетен с 30% - изчисление, което сега се възприема и от обвинението.

Че има разследване по темата, стана ясно през октомври миналата година, когато на среща с парламентарната група на ГЕРБ хората на Борисов се поинтересуваха какво се е случило с техните сигнали, а Иван Гешев отговори, че по темата се работи. Без преувеличение може да се каже, че "работата" по темата се е заключила до възприемането на твърденията на ГЕРБ.

От публично ясните обвинения се вижда, че към тях няма добавена особена нова информация, което поставя и въпроса защо прокуратурата изчака четири месеца откакто обяви, че разследва случая.

Една от възможните интерпретации е, че моментът не е избран случайно, също както и моментът за оповестяването на "уникалното разследване" за NEXO. Общото в двете събития е, че с поредица от действия, без да го прави директно, прокуратурата опитва да дискредитира партиите, които се обявяват за реформа на съдебната власт - ПП и ДБ.

Обвиненията към Николов и екипа му

Александър Николов е обвинен, че в качеството му на длъжностно лице "умишлено не е упражнил достатъчен контрол" върху работата на директора на "Булгаргаз" Людмил Йоцов. Йоцов пък е обвинен, че не е положил достатъчно грижи за опазване на повереното му имущество (като не е платил на "Газпром" в рубли).

Според твърденията на държавното обвинение Йоцов е изпълнил указания на заместник-министър Данаил Николов да не изплаща в рубли газа на "Газпром", без по повода да е взето решение на Министерския съвет на редовно заседание на кабинета. Претенцията към бившия министър е, че не е проконтролирал това, а към неговия заместник, че не е имал правомощията да го стори.

Заместник-министърът Данаил Николов е обвинен също, че е действал в услуга на фирма, назована от прокуратурата като "М." ЕАД, като очевидно става дума за МЕТ. Сюжетът за "писмото, с което зам.-министър" се разпорежда, е познат от края на миналата година, когато беше разказан в интервю за "Гласове" от бившия министър на енергетиката в кабинета на ГЕРБ Делян Добрев.

В обвинението се твърди, че в резултат на разпореждане на заместник-министър Данаил Николов (чрез въпросното писмо) "Булгаргаз" не е предприело действия, за да изпълни искането на "Газпром" за изменение за условията на договора между двете дружества, така че да се плаща в рубли.

Така е възникнала "значителна щета" за "Булгаргаз" в общ размер над 88 милиона лева. Според прокуратурата тя е формирана от платената в повече сума за доставките на газ за периода от последните три дни на месец април и целия месец май миналата година спрямо това, което е било предвидено в договора с "Газпром".

Прокуратурата изчислява, че ако "Булгаргаз" беше изпълнило едностранното изменение на договора с руснаците за трите дни от април, е щяло да плати с 8 млн. лева по-малко. За месец май пък обвинението изчислява, че "Булгаргаз" е платило със 79 млн. лева повече за природен газ, отколкото ако плащаше в рубли на "Газпром".

Невидимите щети

Около твърдението за тези щети обаче има няколко важни момента. Първо, от междинните финансови отчети на "Булгаргаз" се вижда, че към края на март 2022 г.., когато договорът с "Газпром" все още се изпълняваше, компанията е била на загуба 2.8 млн. лв., а към края на юни, след прекъсването на руските доставки и описаните от прокуратурата схеми, е отчетена печалба малко над 6 млн. лв. С други думи, от финансовите документи не се вижда по никакъв начин да е увреден интересът на "Булгаргаз", камо ли да са загубени пари.

Тук идва и вторият момент - дейността на газовия доставчик е регулирана от Комисията за енергийно и водно регулиране, като именно този орган определя цената, на която се продава газът в страната. При промяна на доставната цена, както се е случило след замяната на "Газпром" с други доставчици, регулаторът е отразил това в крайната тарифа на "Булгаргаз" и реално дружеството не е продавало на загуба, като е купувало по-скъп газ, а разликата е била поета от потребителите.

От решенията на КЕВР се вижда, че докато през април газа се е продавал на нива 143 лв./мВтч, то през май тарифата е била 162.6 лв./мВтч. Трябва да се уточни обаче, че дори тогава българската цена беше по-ниска от тази на газовите борси в Европа и по-конкретно TTF, докато през последните два месеца е обратното - тук се плаща повече, отколкото в Европа.

Предвид всичко това, да се твърди, че са настъпили щети за 88 млн. лв. за "Булгаргаз", е повече от несъстоятелно. Да, българските потребители със сигурност са плащали по-скъп газ през май, отколкото ако бяха продължили доставките от "Газпром", но това е съвсем друго нещо.

Какво точно се случи

Още в края на март 2022 г., след като цената на природния газ започна да поевтинява след първоначалния шок от войната, руският президент Владимир Путин издаде указ всички доставки на газ от "Газпром" да се разплащат в рубли, а не както е в договорите - в евро или долари.

Тогава първоначалната позиция на ЕК бе, че плащането в рубли ще представлява нарушение на въведените от общността санкции и е недопустимо, макар конкретно върху покупките на руски газ санкции да няма и до днес. Към онзи момент нямаше яснота как точно действа правителството на Кирил Петков, но последвалите събития показаха, че е била направена подготовка за евентуално прекъсване на руските доставки, така че потребителите да не останат без газ.

Идването на посредниците

Едва на по-късен етап се разбра, че без конкурси и до голяма степен непрозрачно са били направени договори с различни търговци на газ за спешни доставки. Един от тези търговци се оказа именно МЕТ, чийто бивш директор бе настоящият към онзи момент шеф на "Булгаргаз" Людмил Йоцов. Другите доставчици бяха гръцката "Мителинеос" и румънската WIEE.

От публикувани от депутата от ГЕРБ Делян Добрев фактури през лятото се видя, че "Булгаргаз" е плащал на тези доставчици по 102 евро/мВтч за май при средна борсова цена тогава от 90.2 евро/мВтч. В същото време, ако договорът с "Газпром" бе продължил да се изпълнява, цената по него за месец май би била 80 евро/мВтч. Именно оттук идва и разликата с 30%, за която говори прокуратурата.

Колкото до това дали въпросните търговци на газ са продавали на "Булгаргаз" същия руски газ, който държавното дружество не е купило директно от "Газпром" на по-ниската цена - това е доста трудно да се докаже. От една страна, твърденията бяха, че МЕТ е запазил предварително капацитет на LNG терминала в Ревитуса, като е имал вътрешна информация (предполага се от Людмил Йоцов), така че да може да продава на България. Ако това е вярно, то доставеният втечнен газ няма как да е руски. От друга - "Газпром" продава количествата си в Гърция на ДЕПА, която обаче на по-късен етап стана доставчик на "Булгаргаз".

Всъщност и след идването на служебния кабинет миналия август същите тези доставчици продължиха да осигуряват газ за България, като това се случва и сега.

А що се отнася до цените - погледнато ретроспективно, дори след пускането на газовата връзка с Гърция през октомври и получаването на пълните количества азерски газ на ниската цена тарифите на "Булгаргаз" станаха по-високи от пазарите в ЕС, докато през пролетта беше обратното, въпреки включването на посредниците.

Дори след значителното намаление от началото на февруари, регулирана цена в България е по-висока от борсовата в Европа.