Когато язовирите са наполовина пълни и хидроцентралите не работят

По пътят на водата битовите потребители са последните, които би трябвало да изпитат сушата на гърба си. Но земеделците вече са насочили надеждите си към пролетните дъждове, които да компенсират скромната снежна покривка. Топлата зима обаче вече се усеща за първия ешелон - хидроцентралите, което сериозно охлажда производство на ток от тях. Данните показват, че електроенергията, произведена от ВЕЦ, е намаляла с 40% от началото на 2023 г. в сравнение със същия период през миналата година.

Дали решението е оптимално и дали цялата икономика не страда от липсата на хидроцентралите трудно може да се оцени, но залогът е ясен - никой няма желание да се стига до режим на водата.

Докъде е водата

Анализите на Министерството на околната към момента показват, че през тази година язовирите са с малко по-ниско запълване спрямо същия период на миналата година.

Сумарният завирен обем в комплексните и значими язовири към 22 март 2023 г. е 4130.4 млн. куб.м, което представлява 62.6% запълване от общия обем на язовирите.

За сравнение - през миналата година те са били пълни на 64.73% (виж таблицата пет години назад). Ежедневният бюлетин на министерството показва, че най-ниски са нивата в язовирите, които приоритетно се използват за напояване - 41.64% от полезния им обем. Следват тези, които резервно се използват за питейно-битови нужди - 46.99%. За енергетика - 63.44%, и за питейно-битови нужди - 68.67%.

Към момента при населени места, които се водоснабдяват с води от комплексни и значими язовири, няма критични локации. Има обаче язовири с по-ниско за сезона запълване, което е характерно за суха година. За тях съответно са предприети действия за ограничаване на всички други водоползватели (промишленост, охлаждане, електропроизводство), с цел осигуряване на вода за бита.

Това са язовирите за питейно-битови нужди "Камчия", "Ясна поляна" (област Бургас), "Тича" (Шуменско) и "Асеновец" (Сливенско), където притокът за януари и февруари е значително по-малък в сравнение с предходни години. Аналогична ситуация е имало през 2020 г., когато са редуцирани разрешените водни обеми за язовирите "Камчия", "Тича", "Асеновец", "Ястребино" (Търговище), "Дяково" (Дупница), които са били с по-ниски обеми.

Менажирането на язовирните запаси би следвало да се ръководи от принципа на приоритетността. Тоест на първо място е питейно-битовото водоснабдяване. Следва земеделието и накрая са други цели, включително промишлени цели, отдих и хидроенергетика. Съответно за няколкото проблемни язовира "ВиК операторите са уведомени, че при запазването притока, характерен за суха година, водните обеми за питейно-битово водоснабдяване от тези язовири ще бъдат редуцирани през следващите месеци в съответствие с одобрения годишен график за 2023 г.", коментират от МОСВ.

"Напоителни системи" също е уведомено за необходимостта от прецизиране на заявките и представяне на обосновка към тях, коментират от МОСВ, като допълват, че с месечните графици ще бъдат предвидени обеми за напояване, ненадвишаващи водите, предвидени с утвърдения годишен график за 2023 г., като при липса на приток заявените води могат да бъдат допълнително редуцирани в размер, ненадвишаващ използваните води за напояване през съответния месец на предходните години", продължават от ведомството.

Точна прогноза напред за годината обаче все още е рано да бъде направена въпреки малкото количество сняг. "Климатичните промени през последните години се отразяват върху количеството на водите, като тези ефекти са осезаеми не само през летния сезон, а през цялата година. Според НИМХ обаче към момента все още е рано да се направи прогноза за предстоящия сезон и как очакваното пролетно пълноводие през 2023 г. ще осигури водните количества за всички отрасли", коментират от МОСВ.

Романтиката е в хидроцентралите

Когато има по-малко вода в басейните, първото, към което се посяга е производството на електроенергия. Делът на българските хидроцентрали към общото производство на електроенергия е 8-10% на годишна база и понякога влиянието на подобна промяна може да не се усети внезапно. Тяхното най-голямо предимство обаче е, че са изключително гъвкави и предоставят възможност за балансиране на пазара, когато други мощности са извън строя или просто не могат да произвеждат - като слънцето вечер например, като освен това го правят и на ниска цена.

Например ВЕЦ имат много съществена роля при плановите ремонти на блоковете на АЕЦ "Козлодуй", когато миксът губи 720 хил. мВтч базова енергия в рамките на един месец (20 - 40% от генерирания ток на месечна база). ВЕЦ-овете идват на помощ и при честите аварии във въглищните ТЕЦ, когато има нужда веднага някой да поеме товара по мрежата.

Около 90% от хидроенергийния капацитет на България, в това число и помпено-акумулиращи централи, са собственост на Националната електрическа компания.

Ретроспективно погледнато, България вероятно е имала и по-сухи периоди. В случая обаче най-важно е как се управляват водните басейни и конкретно ВЕЦ-овете, когато не вали достатъчно. Ключовото за изминалата зима са малкото валежи във високите части на планините и липсата на дебели снегове, които обикновено спомагат за голямото производство на ток през пролетните месеци. Заради температурните аномалии през декември и януари (съответно 3 и 5 градуса над нормата) сериозни количества от снега, който е паднал, след това бързо се е стопил и така в момента запасите са на минимум.

Дали вали

България може да бъде разделена на две части по отношение на валежите - западна и източна. В западната част за момента проблемът с валежите не е толкова значителен, колкото в източната част. Не е изненадващо, че европейският метеорологичен център Copernicus е обявил под внимание цялото българско Черноморие заради сушата, а някои части като Югоизточна България дори под тревога.

Ако се направи поглед върху количеството вода в язовирите към момента, картинката не изглежда толкова критична, числата показват, че вода в тях има. Голяма част от тези, които участват в производството на електроенергия, дори имат повече вода, отколкото миналата година по това време. Разликата обаче е, че през тази зима, именно заради натрупващата се суша ВЕЦ-овете почти не са работили. Или казано иначе - водата е пазена за по-критични моменти. Данните показват, че през януари 2022 г. е била произведена с 80% повече електроенергия, отколкото през този януари. Разликата с януари 2021 г. е още по-внушителна - над 130%.

Макар данните за март все още да не са окончателни, няма да е учудващо ако се окаже, че през миналата зима е била произведена със 70% повече електроенергия, отколкото през тази. И този факт тепърва ще дава отражение на общия микс и цената на свободния пазар.

Въпреки че от НЕК умело са намалили производството на ток и така водните запаси са се задържали на висок процент, има места в България, в които водата е много по-малко от миналата година. Пример е един от най-големите язовири в страната - "Кърджали". Там има 106-мегаватова централа, която при нормални условия може да захранва изцяло региона. Само че сега язовирът има с 20% по-малко вода. Ситуацията е аналогична и в друг язовир, който използва вода от река Арда - "Ивайловград". Вероятно тези двата ще бъдат под най-сериозен контрол през летните месеци.

Традиционно месеците с най-голямо производство на електроенергия от ВЕЦ са май и юни. Тогава делът в общия енергиен микс е поне от 14-15%, а при нормални количества във водните басейни стига до 20% от цялото производство в страната. В случай че и пролетта се окаже също толкова суха, колкото зимата, производството ще остане ниско. Това, от една страна, ще доведе до десетки милиони пропуснати ползи за НЕК от непроизведения ток, а от друга, ще усложни целия енергиен пазар в страната и може допълнително да повиши цените на енергията.