Правителство с ГЕРБ?

Подобни са съображенията и на ГЕРБ, за които е особено важно, ако успеят да комбинират досегашната си идентичност ("Да направим България стабилна отново") с политическо прераждане в противниковия лагер под бранда "евроатлантици".

Влизането в парламента и на някоя от гравитиращите около 4-процентовата бариера формации може да наклони везните за това кой да е победител, но едва ли би променило условията за излъчване на редовна власт. Малките партии не изглеждат нито подходящи за партньори, нито са достатъчни за мнозинство.

Съществен фактор в сметките е и дилемата, свързана с продължителната власт на президента Радев, която все повече изолира страната от западните си партньори и я тласка в опасна зона на здрача. През последните месеци Радев публично заема за Украйна позиции, които се доближават повече до тези на Китай, отколкото на повечето държави в ЕС. Освен това създава впечатление, че по-скоро търси аргументи как да блокира разширяването на ЕС на Западните Балкани, отколкото да му помогне, което, погледнато откъм Брюксел, също изглежда успоредно с руските интереси на Балканите. Заедно с това служебното правителство на практика се отказа от парите по Плана за възстановяване, за да запази въглищните централи, което създава впечатление за силно разминаване с консенсусния европейски курс към зелена икономика. Всичко това постави Радев, а оттам и България в сериозна изолация и пречи на по-силната интеграция в ЕС, включително по теми като еврозоната и Шенген.

Разбира се вариантът за правителство ПП - ДБ+ГЕРБ не е единственият възможен. Остава валиден и другият, макар и по-малко вероятен - ГЕРБ да направи правителство с ДПС +/- БСП, както и по-вероятният от него - да има още едни предсрочни избори. (Интересен момент е, че някои социолозите ги предричат така или иначе през следващите 12 месеца.) Някъде по средата е опцията с експертно правителство.

Преглед на оригинала

Как би изглеждало помирението

Взаимодействието между ПП - ДБ и ГЕРБ, обсъждано като единствения изход от стагниралата ситуация с властта, връща и усещането за двуполюсен политически модел, по думите на социолога от "Маркет линкс" Добромир Живков. Според Първан Симеонов от "Галъп интернешънъл" при оспорваната надпревара между оформилите се два политически блока "вариантите са или те да се редуват във властта, както беше през 90-те години, или да си сътрудничат".

Това, което затруднява всички обаче, е да си представят това сътрудничество. В началото на прехода, към което препращат аналогиите с двуполюсния модел, двата противостоящи блока - на БСП и на СДС, договориха на "кръгла маса" мирния преход от диктатура към демокрация. Сега залогът е преход от олигархична система към правова държава, в която законите се прилагат еднакво за всички, започвайки от прокуратурата.

Мирното му протичане означава ГЕРБ да плати немалка част от цената на реалната борба с корупцията, която би трябвало да последва. Но ако няма такъв резултат, ПП и ДБ вероятно ще платят тежка политическа цена с обвинения за договорки. И това ще е така, дори ако междувременно могат да бъдат взети важни и правилни за страната решения, които да я реинтегрират и приближат до ядрото на ЕС, включително в еврозоната и Шенген.

Какво точно правителство

Съставът на бъдещото управление с подкрепата на ПП - ДБ и ГЕРБ е най-неясната част от това сочено като все по-вероятно развитие. Във варианта, обявен от двама от лидерите на ПП-ДБ - Асен Василев и Христо Иванов, в предизборния видеподкаст на "Капитал" и "Дневник" във вторник, става въпрос изключително за правителство на малцинството, което те ще предложат, ако бъдат първа сила на изборите. Това на практика означава политически състав на кабинета, излъчен от партиите в коалицията, с министър-председател най-вероятно един от лидерите й (и най-вероятно Асен Василев).

И двамата категорично отричат, че може да влязат в официална коалиция с ГЕРБ, докато в същото време изразяват висока степен на убеденост, че партията на Борисов ще ги подкрепи. Неясният отговор на въпроса "срещу какво" роди и крилатата фраза от разговора с Василев за очакваната от ПП - ДБ "платонична" подкрепа от ГЕРБ.

По-късно същия ден Борисов заяви от Ямбол, че ГЕРБ няма как да подкрепи управленска конструкция, без да има контрол над нея. Той обвини Василев и Иванов, че се държат като "богоизбрани" и изискват подкрепа без участие във властта - "за да може Асен Василев да източва държавния бюджет". На следващия ден зам.-председателят на ГЕРБ Томислав Дончев обяви в подкаста на "Капитал", че шансовете да бъде съставено изобщо правителство са 58:42. И също повтори, че ГЕРБ не може да подкрепи правителство, в което не участва, като после добави нюанси - зависи от вида на правителството, кой е премиер и приоритетите му. Единствената по-конкретна граница, която Дончев посочи, е, че няма да подкрепят кабинет, в който Асен Василев "има нещо общо с финансите на държавата". Тази линия всъщност е доста "червена", тъй като за ПП пък именно опазването на държавния бюджет от източване е "неснижаем" приоритет. Така условието Василев да няма нищо общо с финансите е нещо като условието, което ПП доскоро поставяха - Борисов да не е лидер на ГЕРБ.

За ПП-ДБ сегашната ситуация изглежда като капан. Фотограф : Велко Ангелов

На въпроса как ще постъпят от своя страна ПП-ДБ, ако ГЕРБ излезе победител на изборите, от коалицията казват, че такъв вариант не е обсъждан. Опцията с експертно правителство засега е допускан вариант само от ГЕРБ, и то с уточнението за неговата изключителна трудност.

Въпреки предизборния си стил кодовите послания, които двете страни си разменят в последните дни на кампанията, могат да се приемат и като потвърждение на неофициалната информация, че между двата лагера все пак тече комуникация, макар и през посредници. И въпреки че според източници на "Капитал" Борисов дава положителни знаци за най-чувствителните реформи, тезата за "платонична" подкрепа на кабинет само на ПП и ДБ остава неоправдана от логиката. Освен в един случай - ако Борисов е сигурен, че реформите няма да го засегнат лично.

Съдебната - пети път, майка и баща

Без да броим показното бламиране през 2016 г. на единствения реален опит за промени в правосъдието, които да направят системата по-малко зависима от силните на деня, тази реформа и борбата с корупцията бяха рефренът на серията избори от април 2021 г. досега. Любителите на статистиката установиха, че и четирите парламента, които те произведоха, бяха скоропостижно проваляни, когато се стигаше до предложения, засягащи функциите на главния прокурор и на КПКОНПИ.

Програмата за новия парламент е същата, но все пак с една съществена разлика - мечтаните пари от ЕС са обвързани с приемането тъкмо на тези реформи. Миналата година ГЕРБ и ДПС също заговориха за промени в конституцията в частта "съдебна власт". Досега те са били основните защитници на прокуратурата. В последния парламент дори възприеха вижданията на главния прокурор Иван Гешев как да изглежда реформата, без забележки към държавното обвинение.

В края на това Народно събрание ГЕРБ и ДПС осуетиха приемането на проекта за НПК на правосъдното министерство, който дава възможност за разследване на главния прокурор. Но след поредица критики от Брюксел и новото подсещане от САЩ по "Магнитски", проектът в крайна сметка може и да бъде приет. Въпросът е какво още ще трябва да се промени, за да проработи реално.

Остава проблемът с конструирането на Висшия съдебен съвет и с правомощията на главния прокурор да упражнява надзор за законност над останалите власти, което му позволява да се меси във всяка сфера, когато поиска. Ще се върне темата за квотите във ВСС, заради които през 2016 г. ДСБ излезе от коалицията на Реформаторския блок с ГЕРБ, а Христо Иванов подаде оставка като правосъден министър. Сега пред "Капитал" той каза, че нужните промени в конституцията са все същите - повече граждански контрол в прокурорската колегия и повече самостоятелност в съдийската колегия.

Тези промени - и това се разбира все повече, но по трудния начин - са ключови за прехода към по-справедлива и честна система. Без нея и пазарната икономика, и демокрацията си остават неконсолидирани, както редовно пишат в докладите за България.

Какво ще покажат резултатите от изборите

С връщането на хартиената бюлетина и отрязването на машинния протокол от официалните данни за вота се върнаха и опасенията от дългогодишното настройване на крайния резултат с различни похвати - с купени или контролирани гласове, с производство на невалидни бюлетини в секциите и т.н. Изобилието от примери само банализира тези практики и ги превръща в норма. Преди дни вътрешният министър Иван Демерджиев дори обяви, че цената на един глас вече достига 150 лв. - инфлация на демокрацията.

Експертите са единодушни, че подобни измами трудно могат да променят крайния изход от изборите, но могат да разменят местата в класирането при близки позиции. На каквито според прогнозите са ПП-ДБ и ГЕРБ.

В този случай от това кой ще е пръв ще проличи стратегията на ГЕРБ дали да има правителство или още едни избори. Ако партията на Борисов получи първия мандат за кабинет, няма особен проблем да бъде изпълнен - стига да пожелае подкрепата на ДПС и БСП. Но по много причини това ще е от лошата страна на неизбежните договорки. В три от четирите предишни вота Борисов можеше също да състави правителство с гласовете на ДПС и ИТН, но не го направи, чакайки момента, в който може да неутрализира най-опасните си противници с партньорство. Ако не се случи на тези избори, за следващите ще е в още по-изгодна позиция, защото ще продължи да ги обвинява за всички проблеми в държавата, включително и за тези, които дългогодишното му управление е породило. Както и за продължаващото управление на президента Радев с всички произтичащи последици за геополитическата позиция на България.

За ПП-ДБ тази ситуация изглежда като капан. Със сигурност всичките им поддръжници биха приветствали шанса да има редовно правителство вместо служебното, но проучвания на коалицията показват, че симпатизантите й се разделят на две по въпроса за включването на ГЕРБ в евентуалния кабинет.

В обобщен вид - наистина е много важно в този критичен по много начини период да има ясна в действията си власт, подкрепена от проевропейско мнозинство в парламента. Това, което би могла да направи, си заслужава риска от едно нежелано политическо взаимодействие, но, разбира се, само ако успее да постигне поне трите си най-важни цели - съдебната реформа, еврозоната и Шенген. Сами по себе си те ще са вид гаранция за принадлежността и развитието на страната.

Казано в предизборни лозунги - ако наистина има как България да стане стабилна, но не отново, а по нов начин.